Книга първа пътят рик джойнър превод: Емил Енчев Пътят 2 Съдържание

Пътят
59 да се виждат Божиите хора изградени в Неговия храм, общението койнония на светиите. А задруги, това са пророчески преживявания ида им се дават пророчески прозрения за бъдещето. Нишката, която минава през всички велики приключения е да се вижда славата на Господа в това, което Той прави чрез хората и лично чрез нас. Всичко това е на разположение за всички нас, но за мен лично, аз съм открил големи съкровища на знание в изучаването на историята, по-специално църковната история, и е било голямо приключение да Го следвам по този път. Аз съм видял и съм научил Неговите пътища, сякаш Той лично ме е учил. Това е било едно от най-задоволяващите и вълнуващите времена в живота ми досега, понеже започнах да Го познавам по този начин. Ти каза Досега. Какво правиш сега, което е по-добро?“ попита някой. Колкото и чудесно да е било да виждам пътищата на Господа както са разкрити в Писанието и в историята, да Го виждам да работи с реални хора, с всеки един от вас тук и сега, е по-добро. Знам, че едва започваме, и че все още не се познаваме много добре един друг, но вече мога да видя колко страхотни съкровища сте. Мисля, че ако имаме време наистина да се опознаем един друг, ще открием страхотно съкровище във всеки човек. Тогава, ще започнем да виждаме как всички си прилягат заедно в Божия град. Ние се наслаждавахме на нашето общение докато бяхме на кораба и се чувствахме свързани заедно, но никога наистина сме нямали идеята, че сме изградени в нещо заедно, като храмът на Господа или Неговия град. Сега мога да го видя, отбеляза някой. Въпреки всичките й провали и недостатъци, няма друго нещо на планетата толкова динамично и интересно колкото църквата, която става това, което е призована да бъде. Няма по-страхотна общност от истинския църковен живот –
койнония; едва ли има нещо толкова скучно колкото църковния живот, който е институционализиран, и който е спрял преследването на страхотното пътешествие, което е истинския християнски живот. Вие сте благословени да сте в компанията на тези, които са посветени на пътуването. Аз считам себе си за много благословен, отговори друг. „Общението, което имахме на кораба беше станало най-добрата част от живота ми, но сега да бъдем на това пътуване заедно е далеч по-добро, въпреки че е било доста плашещо на моменти. Ако планината е дори по-добра от това, просто не мога да сия представя. Писанието казва, че пътят на праведните става по-светъл и по-светъл докато стане пълен ден. Ако стоим напътя, по който сме призовани да ходим живота ни ще става по-светъл и по-светъл. Ще имаме предизвикателства и изпитания, каквито вече имахме през това пътуване, но всяко едно е пълно със светлина, с откровение. Всяко едно обикновено води до по-голямо свързване сред онези, с които ги преживявате. Мисля, че това е причината, поради която Яков написа, че трябва ‘да го считаме за голяма радост когато минаваме през
различни изпитания. Ако подхождаме към всяко изпитание като към възможността, която наистина е, нашето пътуване винаги ще води към слава и победа. Ти си опитен в това, нали попита друг. Кои са най-важните неща, които си научил, които могат да ни помогнат Минал съм през много пустини, и съм минавал през тази частна тази пустиня преди, така че имам някакъв опит в тези пътувания, отговорих аз. Принцип е, че между мястото, където получавате обещание от Бог и изпълнението на обещанието, винаги има пустиня, през която да минете, за да стигнете до изпълнението. Всяка пустиня е уникална, и всяка една е замислена да ни помогне да бъдем добри настойници на това, което ние обещано. Ако

Пътят
60 оценяваме изпитанията и прегръщаме уроците, които Той се опитва да ни научи, ще излезем по-бързо от пустинята, за да получим това, което е обещано. Кое е най-великото нещо, което някога си учил в пустиня попита друг. Научаването, че всички можем да бъдем толкова близо до Бог колкото искаме да бъдем. В пустинята беше, където беше построено първото Божие обиталище сред хората. В пустинята е, където сме направени да бъдем Неговото обиталище. Където е Той, е небето, така чеда Му построим място, за да обитава с нас, може да превърне всяка пустиня в част от небето. Най-лошото място на земята ще бъде небе, ако Той е там. Това е основната ни цел – да доведем небето на земята – и ние правим това като Му изграждаме място навсякъде, където ходим. Това ли е причината защо Израел носеха Божия ковчег с тях в битка попита някой. Мисля, че това беше намерението им. Когато следваха ковчега, ходейки там, където Господ ги водеше, те винаги намираха победа. Но, когато се опитваха да занесат ковчега там, където те искаха да отидат, резултатите не бяха много добри. Трябва да се научим, че храмът съществува заради Господа, а не обратното. Ние сме тука да следваме Него, а не просто да Го вземаме с нас. Казано ние, че Христос винаги ще ни води в триумф, но това е ключът – да Му позволим да ни води, вместо да се опитваме ние да Го водим там където ние искаме да отидем. Кое е най-доброто, което можем да направим, за да си помогнем единна друг попита друг. Точно както трябва да бъдем преднамерени затова да се приближаваме към Господа ида изпълним нашата цел в Него, трябва да бъдем преднамерени затова да се опознаваме един други да виждаме целта си един с друг. Никой от нас не е тук случайно. Ние сме призовани да бъдем изградени заедно в храма на Господа това е, за което сме направени, и никога не можем да бъдем наистина завършени докато това не се осъществи. Процесът може да бъде труден, но това също може да бъде едно от най-интересните и най-вълнуващите неща в живота ни. Първото нещо, което Бог каза, чене беше добро за Неговото творение беше затова човека да бъде сам. Самотата не е добра за никое човешко същество. Трябва да вземем под внимание, че Бог каза това, когато човека имаше ежедневно общение с Него. Общението с Бог е съществено за човека, и е нашата най-важна нуждано Бог също очевидно създаде човека да има нужда от нещо повече просто от взаимоотношение с Него. Първото Му снабдяване за самотата беше семейство. След това, най-голямото снабдяване е нашето взаимоотношение един с друг като части на Неговото тяло. Вървенето през тази пустиня заедно ще извърши много неща в нас. Най- доброто от всичко ще бъде как ще започнем да Го познаваме по-добре. Следващото ще бъде как ще започнем да се познаваме един друг по-добре, така чеда се напаснем заедно както Той ние призвал да бъдем в Неговия храм, като живи камъни. Това е дори по-интересно и по-задоволяващо от великото приключение, което имах като ученик на историята. Итака, досега, изучаването и изследването е било главното ти нещо, а сега ще изучаваш нас попита Мери, която се беше присъединила към групата. Това ми се отдава. Звучи чудесно да познаваш Господ като свой Учител, но ако ще отговориш на въпросите ми, предполагам, че няма да мога да го преживея по същия начин. Със сигурност можеш. Всички можете, и трябва. Повечето от вас вече го правите. Времето сега е кратко, и вие може да нямате годините да правите това както аз съм го правилно можете да преживеете същото нещо с Него. Това може

Пътят
61 да е дори по-добро за вас, понеже може да бъде по-концентрирано, но това е нещо, което всички вие трябва да направите. Той трябва да бъде ваш Учител, Пастири Лидер. Мисля, че това е една от главните наслади на Господа, да споделя с хората Си съкровищата на мъдрости на знание. Любознателността е чудесен дари затова мисля, че отговарянето на твоите въпроси е толкова важно за нашето пътуване. Той може дави учи по-бързо, понеже вие нямате времето, което аз съм имал, но това няма да е по-малко специално и лично. Ако аз имам отговорите на някои от въпросите ти, това е защото Той ме е поставил тук за вас. Други тука могат да имат твоите отговори, и те също са поставени тук заради вас. Когато слънцето започна да залязва, ние открихме място за лагеруване близо до потока. Поставихме стражи и след това пихме докато всеки беше освежен. После запалихме огън, около който се събраха всички. Някои започнаха да си говорят на малки групички. Уилям дойде да седне при мен. Слушах разговора ти с тази група. Техния глад за знание е заразен. Всеки ли в това пътуване е толкова изключителен попита Уилям. Изглежда, чеса. Изисква се необикновена вяра и виждане, за да бъдеш на това пътуване. Дори тези, които може би живеят повече светски и незабележителен живот, оживяват и стават изключителни тука. Всеки дене различен по този път. Не можеш да изпаднеш в рутина ида станеш автоматичен тука. Трябва да бъдеш живи въвлечен. Ние сме създадени за приключение. Живота е предназначен да бъде приключение, а това е най- великото приключение от всички. Всеки ден дотук е бил уникален и очарователен, продължи Уилям. Всеки човек е уникален и очарователен. Не съм се чувствал толкова въодушевен откакто завърших образованието си и започнах професионалния си живот. Всъщност, това тук е много по-добро от онова. Всичко, което си правил преди в живота си е било подготовка затова, добавих аз. Тук е, където всичко, което сее случвало в живота ни започва да придобива смисъл. Планината е, където всичко се събира. Ако всичко това, и всичко, което сее случвало в живота ние само подготовка за планината, това трябва да е най-необикновеното преживяване, което някога можем да имаме, каза Уилям. Уверявам тече няма нищо друго в този живот, което може да се сравни с това, което ще преживеете на планината. Господ не каза, че ще ни бъде даден живот на изобилие, а по-скоро изобилен живот. Да имаш изобилен живот не означава, че всичко е доброи лесно, а че има много от него. Тук живота става фокусиран, концентрирани всичко се препълва със значение. Планината прави всичко, през което сме минали в този животи по този път не само да си струвано да бъде полезно. Тук е, където сме оформяни в това, което сме призовани да бъдем, а планината е там, където ще функционираме в това, което сме призовани да бъдем. Това е толкова различно от всичко, което съм преживявал или съм чувал откакто съм станал християнин. Чувствам, че това е истинското християнство, че това е начина,по който трябва да бъде за тези, които служат на Царя на царете. Това ли е истинската вяра попита Уилям. Мисля, че тук е, където вярата става истинска. Без съмнение се изисква вяра да стоиш в една хладка или мъртва институция ида останеш верен на Господа. Онези, които го правят може би растат в Господа колкото и ние тука. Други, които сана работа или на места, където е, всекидневна битка, за да останат верни, може би растат както ние тука.

Пътят
62 Тези може да са в своите пустинни преживявания ида сана пътища, които водят към планината, докато са в странстването, за да открит Божия град. Но ако остават, където са, за да поемат по пътя на по-малка съпротива или по-малък риск, правейки това повече поради липса на вяра, аз мисля, чеса се отклонили. Ти спомена, че по нашия път ще има пътеки, които ще предлагат различни, по-лесни пътища, които в действителност ще бъдат отклоняващи или измамни, подхвърли Уилям. Ще има много капани и разсейвания, отговорих аз. Разсейванията или пътеките, които ни отклоняват почти винаги са изкушението да тръгнем по по-лесния път, нали Да. Ако изберем някоя пътека поради загриженост за себе си, вероятно ще бъдем отклонени. Трябва да вземаме всяко решение въз основана целите на царството, търсейки първо царството, или ще се отклоним от правия път. Това е принцип номер едно когато имаме избор от пътища. Друг важен принцип ечене трябва да гледаме назад. Докато не вземем решението, че няма да се връщаме назад, без значение от това колко болезнено става, няма да отидем напред със силата на вяра, която ще се изисква, за да предприемем правилния път. Ако все още гледаме назад, не сме готови да вървим напред. Човека с истинска вяра вижда дори най-суровите препятствия като възможности за спечелване на по-големи победи ида направи по-голям напредък към целта си. Истинската вяра прави път там, където няма път. Итака, принцип номер едно е ‘търсете първо царството’ с всяко решение. Вторият е ‘забравяйки задното, натискайте към целта на висшето

Изтегляне 1.1 Mb.

Сподели с приятели: