Книга първа пътят рик джойнър превод: Емил Енчев Пътят 2 Съдържание

Пътят
48 Присъствието на Господа е по-чудесно от всичко. Не бях преживявал нищо такова, когато минах през същото това място сам. Обичах ги всички. Погледнах тезис които все още не бях се запознали ги обичах, и не можех да дочакам да ги опозная. Известен си с това, че обичаш историята, особено църковната история. Какво те е накарало да изучаваш тези неща попитаме някой. Чел лиси много за преживяване като това от други Ще отговоря първо на последния въпрос, започнах аз. Да, някои са писали засвоите преживявания с изявеното присъствие на Господа. Онези, които са го преживявали го описват различно по някои начини, но е имало една обща нишка. Резултата винаги е бил същият ненаситно желание да бъдеш по-близо до Господа и общение койнония с всички, които заедно преживяват това, точно както ние го преживяваме сега. Вие можете да кажете разликата в писанията на тези, които са преживяли това. Тяхното послание е било много повече от просто доктрина и принципи. Имало е живот в него, който вие карал да не искате да оставяте книгата. Съчувствам на всички, които са седели с години под поучение и проповядване, но никога не са преживявали Самият Господ. Това е толкова често срещано в нашето време, но мисля че е било често срещано още от първи век. Еклесията, структурата и управлението на църквата, е ужасно нещо без койнонията – общението с Господа и с Неговите хора, което сме призовани да имаме. Що се отнася до първия ти въпрос, какво ме е накарало да изучавам история, особено църковна история, бяха ми дадени инструкции да го правя. Беше ми казано, че там е, където се намират едни от най-големите съкровища на мъдростта и на знанието. Това е вярно. Библията основно е историческа книга. Тя предимно се отнася за Неговите взаимоотношения с хората и как Той е извършвал намеренията Си чрез тях в миналото. История идва от думите Негови история (на английски. Целта миза изучаването на историята беше да видя делата Му в нея, и чрез това, да познавам пътищата Му по-добре. Обаче, първите две години от изучаване на църковната история бяха вероятно най-сухите времена, които някога съм прекарвал в четене. Не осъзнавах, че изграждах основана общо познание, която беше необходима за страхотните откровения, които щяха да последват. Без тази основа едни от най- великите откровения, които открих дори нямаше да имат смисъл замени вероятно щях да ги захвърля. Трябва да минете през пустинята, за да стигнете до обещаната земя, и тази пустиня обикновено е точно обратното на това, което вие обещано. Моята пустиня трая около две години, във връзка с изучаването мина история, но оттогава това е било най-чудесната обещана земя. Кое беше най-важното нещо, което научи от църковната история попита Мери. Без съмнение това ще бъде Божието безотказно преследване на човека и Неговото невъобразимо търпение и любов към човека, въпреки че Той е постоянно отхвърляни пренебрегван от човека. Това е най-болезнената любовна история, която е писана някога, и тя все още не е свършила. Той е в безотказно търсене на невяста, но до днес тя изглежда, че има малко или никакво време за Него. Дотук, това е една от най-големите трагедии, но знаем, че ще има един от най-чудесните завършеци. Той ще има невястата, която толкова заслужава. Ти каза това сякаш усещаше болката Му. Аз също можах да я усетя докато споделяше това, каза Мери. Има много страдание на земята, и е правилно да имаме състрадание затова, продължих аз. Но мисля, че е дори по-важно да познаваме страданието на Господа. Неговото страдание не свърши на кръста. Той все още ходатайства за нас, понеже все още ни съчувства за нашето страдание, и това Го наранява. Обаче, не мисля, че това ще спре докато невидими не сме докоснати от Неговото

Пътят
49 страдание и не се посветим да видим невястата, за която Той е толкова достоен, да се приготвя за Него, и те да са съединени. Тогава, краят на цялото страдание може да дойде, и новият век, в който ще дойде Неговото царство ще започне. Духовната незрялост започва когато спрем да бъдем фокусирани на себе си и започнем да се фокусираме на това да служим на Господа ида помагаме на другите. Напредъка в царството идва като станем по-големи служители на другите. Ние сме създадени за Негово удоволствие, и никога нищо няма да задоволи душите ни както изпълнението на тази цел. Да прекараме цял живот просто, за да Му доставим радост за един единствен миг би било един добре живян животно Ние можем да Му доставяме радост всеки ден. Какво имаме друго да правим, което да е по-важно от това Вървяхме мълчаливо известно време. Погледнах към останалата част от групата. Всички освен неколцина сега се бяха разделили на малки групички. Повечето си говореха докато вървяха, някои се смееха, други изглежда бяха в дълбоки дискусии. Имаше няколко човека, които вървяха сами, но те изглежда че искаха това, потънали в собствените си размишления или молещи се. Това беше специално време, все още нямаше никакви травми или драми. Изглежда, че това беше точно това, от което се нуждаехме след напрежението на деня. Присъствието на Господа беше толкова силно, че се почувствах сякаш бяхме деца излезли на разходка с нашия Татко. Това беше откровение, че едно толкова пусто място можеше да бъде толкова чудесно. Скоро можех да кажа, че Мери имаше още въпроси, които искаше да зададе, така че аз я насърчих да го направи Какво ти се върти в главата започнах аз. Това, което сподели за твоите уроци от историята беше дълбоко. Никога не искам да го забравям. Можеш ли да споделиш още нещо Не мисля, че ще имаме толкова време да изучаваме като теб, а аз искам да науча всичко, което мога докато имаме шанса, започна тя. Ти си практичен човек, затова ще споделя с теб това, което мисля, че е най- практичния урок, който съм научил изучавайки историята Поговорката е вярна, че онези, които не знаят историята, са обречени да я повтарят. Повтарящите се цикли на историята са трагични. Човечеството е направило изключителен напредък по много начини, нов някои от най-основните, най-важните неща от всички изглеждане сме научили много. Продължаваме да вършим същите грешки. Църквата е била толкова виновна колкото и останалата част от света. Всяко духовно поколение е склонно да прави същите грешки като предишните поколения. Разбира се, всеки историк или ученик на историята ще види това, и някои са предложили решения, но до днес, ние не сме избягали от тази ужасна водеща надолу спирала. Това е причината за най-лошите човешки трагедии, и защо те се повтарят отново и отново. Това е най-важният урок попита Уилям. Това е станало едно толкова евтино клише, което всеки повтаря. Прав си. Всекиго казва, и мисля, че повечето го вярват, но продължават да го правят, отговорих аз. Защо мислиш, че е така попита някой друг. Това е комбинация от неща, но мисля, че най-надделяващата причина е гордост. Сърцевината на тази гордост кара всяко поколение да си мисли, чеса подобри от предното поколение. Ние сме склонни да си мислим, че сме по-умни, по- мъдри, и определено не сме като нашите родители, и това ни държи в капана. Докато растем, ние ставаме точно като нашите родители, или от реакция към нашите родители и опитвайки се да бъдем различни от тях, ние ставаме все по-

Пътят
50 плитки обвивки на това, което можем да бъдем. Реакциите на проблемите на нашите родители, или на някой друг, няма да ни освободят от този капан. Самопокаянието, и смирението, което ще ни даде възможност да бъдем поучаеми, ще ни освободи. Господни даде отговора на тази дилема, когато даде закона на Мойсей и ни заповяда да почитаме майките си и бащите ни. Той не каза да почитаме страхотните, или дори само добрите, но каквито и родители да имаме. Аз мисля, че ако мисленето ние да почитаме онези, които са си отишли преди нас вместо да ги пренебрегваме, ние дори можехме да научим толкова много от лошите, че нашият напредък можеше да се умножи. Алекс Халей веднъж е казал, че когато умира един стар човек това е катода бъде изгорена една библиотека. Това, че нашите стареи не са слушани, това, чене сме се опитали да научим всичко, което можем от тези, които преди са били по този път, е една от най-големите грешки, и причината защо повтаряме големите грешки от историята отново и отново. Великите поучения и великите истини могат да станат нещо обикновено, но е рядкост да се намери някой, който е бил променен от истината. Множества могат да цитират великите поучения на вярата, но е рядкост да се намерят такива, които ги живеят. Мисля, че смирението трябва да бъде смесено с истината, за да ни промени. Бог заповядана Израел да повтарят своята история всяка година. Това не беше, за да ги накара да живеят в миналото, въпреки чене можем да се справим с настоящето или с бъдещето както би трябвало, ако забравяме уроците наминалото. Да не уважаваме миналото достатъчно, чеда го изучаваме, вероятно е главната причина толкова много империи да са се издигнали през всичко, което е било необходимо, за да съградят такова нещо само за да се разпаднат бързо поради липсата на просто, основно, разбиране. Заповедта да почитаме бащите и майките си е единствената заповед с обещание. Тя се намира и в Стария и в Новия завет. Обещанието е, че ще ни бъде добре, и ще живеем дълго в земята, която Господни е дал. Краткотрайните империи, бизнеси или семейства често са толкова излишни. За да почитаме бащите и майките си, е необходимо много повече от това просто да знаем техните истории, това продължава с почитане на техните поучения. Как можем да имаме тази почит попита някой. Много по-лесно е да се учи за Божията благодат, отколкото да се ходи в нея. Всичко е благодатно само онези, които преследват Него, я намират. Трябва да сме достатъчно загрижени за тази заповедна Господа, за да преследваме това, което означава да почитаме бащите и майките си. Не мисля, че има определена формула затова. Трябва да сме достатъчно загрижени, за да се стремим да го разберем и след това да го правим. Може да започне с това да сме достатъчно загрижени да разберем тяхната история ида чуем какво имат да кажат. Ние имаме много поучение за вяра, но Словото казва, чеса нужни вяра и търпение, за да се наследят обещанията. Мисля, че частта на търпението често е изоставяна. Изисква се голям търпение, за да се изучава история или да се слушат нашите стареи, но онези, които го правят са възнаградени. Едно от най-великите откровения за Бог в историята е Неговата привидно безкрайна любови търпение към човека. Ние винаги се учим, но не стигаме до познаване на истината. Въпреки това, Той изпраща Своите свидетели до всяко поколение и се опитва да ни помогне. Всяко поколение се съпротивявана тези, които са изпратени до тях, и след това се спъват в същите препятствия както предните поколения, но Той продължава да се протяга към човека. Дори

Пътят
51 малцината, които почитат Неговите свидетели, рядко правят това, което те казват. Въпреки това Господ никога не сее отказал от нас. Той остава верен дори когато ние сме толкова неверни. Виждаш ли някаква надежда за нашето поколение попита по-малката Мери. Да. Виждам голяма надежда. Вашето поколение може да бъде това, което прекъсва цикъла, изпълва целта си и наистина приготвя пътя за идването на царството, отговорих аз. Преди дави дам главната причина за тази надежда, моля ви изтърпете ме да споделя някои други принципи, които съм научил. Това, което в началото може да ни разочарова може да доведе до една дори по-голяма, по-реална надежда. Истинската надежда, която никога няма да ни разочарова често трябва да започне с това да загубим надеждата сив хората, но тогава е когато можем да поставим надеждата сив Единственият, който е достоен за нашето упование – Господ. Надеждата ни не може да бъде в хора, дори и в Божиите хора, само в Него. Това, което ме накара да продължа ида вярвам в крайната славна победа на църквата, е, че моето упование е в Бог да направи това да се случи, а не в хората. Да бъдеш разочарован, означава да изгубиш илюзиите сина англ. това е играна думи, разочароване, ада изгубиш илюзиите си е “to lose your illusions”.) Това е добро нещо, но после трябва да заместим илюзиите си с вяра. Истинската вяра винаги е съсредоточена върху Бога не върху хората. Истинската вяра не може да бъде основана на нищо друго освен на истината. Част от истината е да виждаме истинското си състояние, но даже по- важно е да виждаме Божието сърце и намерения за нас. Израел минаваше през повтарящи се цикли на уповаване в Него и виждане на победата Му забравяне на Него и изпадане в отстъпничество падане в робство викане към Него за избавление, и Той ги избавя, отново и отново. Църквата е правила същото нещо през историята. През всичко това, Бог никога не е загубвал Своето търпение или Своята надежда в нас, понеже Той не се доверява наистина толкова на нас колкото на Своя Свят Дух да направи това да се случи. Ще има едно поколение, което ще счупи този водещ надолу цикъл, в който сме били уловени, и вашето поколение показва белезите, че то може да бъде това. Можем да бъдем сигурни, че поколението, което ще пробие през този ужасен капан ще бъде поколението, което се учи как да почита бащите и майките си. Те ще научат уроците без да трябва да повтарят минали грешки, понеже ще се съпротивят на измамата, чете са много по-умни или подобри от предишните поколения. Това поколение ще пробие и ще завладее обещаната земя. Едно от нещата, които ми дават надежда във вашето поколение, е дълбоката арогантност, която сега сграбчва това поколение, и начинът, по който гордостта и бунтът се възхваляват, казах аз. Как това нещо щети дава надежда Не ели то противоположното на това, което имаме нужда да прегърнем почти изтърси Мери. Да, така е, и това е смисълът. Един главен фактор относно времената е, че краят на века е жътвата. Главен фактор относно жътвата е, че всички семена, които са били посяти узряват, и добрите и лошите. Гордостта и арогантността на човека изглежда, че идват до узряване във вашето поколение, но от това също можем да знаем, че добрите семена също ще узреят. Когато Господ говори за края на века, Той каза, че ще изпрати ангелите си да съберат от царството Му всички съблазни. Плевелите ще бъдат събрани първи, и това ще остави житото.

Пътят
52 Истинските пришълци не следват масите, но винаги се движат в противоположния духна този свят. Гордостта и арогантността на човека са достигнали нивата, които са пророкувани за края на този век. Не може да стане по-лошо, така че тези, които победят тази тъмнина, ще бъдат едни от най- силните. Тези, които победят гордостта, ще бъдат едни от най-смирените, и следователно, поучаемите и мъдрите за всички времена.

Изтегляне 1.1 Mb.

Сподели с приятели: