Книга първа пътят рик джойнър превод: Емил Енчев Пътят 2 Съдържание



Pdf просмотр
страница16/23
Дата18.04.2022
Размер1.1 Mb.
#114137
ТипКнига
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   23
the path
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Prizivat, Poslednata bitka, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, 125 razchupvane na okovite-Nil Andersen, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia
призвание на Бог. Тези два принципа ще ни помогнат да вземаме правилните решения, изложи Уилям. Това са двете основни неща, които трябва да ръководят изборите ни. Сега, ако се случи нещо с менти можеш да помогнеш на тези да стигнат до планината. Ти каза това сякаш очакваш дати се случи нещо. Аз съм нов в Господа. Не очакваш да заема твоето място, ако нещо се случи с теб отговори Уилям. Не очаквам дами се случи нещо, но трябва да бъдем подготвени. Както каза Марк когато в началото се присъедини към нас, ти си лидери ако е необходимо, ти можеш да преведеш тези през тази пустиня, отговорих аз. Нападението на лъва те изплаши, нали отговори Уилям. Това ме накара да се замисля какво ще се случи с тези, ако ми се случи нещо. Мисля, чети ще се справиш много добре, ако се случи това. Просто искам да бъдеш готов, ако нещо ми се случи. Бих направил всичко каквото мога, за да помогна на тези хора, но съм далеч от това да съм готов да бъда лидер тука, запротестира Уилям.
„Уилям, ти никога няма да бъдеш готов. Аз не съм готов затова. Аз по един начин съм изпреварил себе си. Ако сме на правилния път, ние винаги ще бъдем над мъдростта си и способностите си. Това ни държи да търсим Господа, да зависим от Него ида стоим близо до Него. Никога няма да се чувстваш подходящ, ако сина мястото, където Той те е поставил, понеже никога няма да си подходящ в себе си.
Уилям имаше изключителна духовна мъдрости разпознаване за такъв нов вярващ. Той беше оставил един живот на забележителна позиция и привилегия, за да навлезе в тази пустиня, точно както първият пришълец, Авраам. Помислих си как скоро почти бях паднал в съшия капан, в който падна Илия, мислейки си, че бях сам. Очевидно, Господ имаше някои от Своите най-добри мъже и жени, правещи крайни жертви, за да Го преследват ида се присъединят към Негов това, което Той гради. Все още може да няма много, но теса изключителни.


Пътят
63 Докато размишлявах затова, друга група се приближи с някои въпроси. Ти си бил в тази пустиня известно време, започна една дама в края на тридесетте или началото четиридесетте. Това е катода живееш в друг свят. Това е сякаш сме започнали да живеем в най-прекрасния приключенски роман или филм, или дори нещо по-добро. Това е сякаш се подготвяме да живеем друга книга Деяния. Това ли е нормалното християнство Това ли е начинът, по който се предполага да се живее живота Как е името ти попитах аз.
„Дженифър, но повечето ми викат Джен“. Ще отговоря на твоя въпрос с въпрос, започнах аз. Мислиш ли, че това, което виждаме по новините, е отражение на истинския живот Не. Само най-крайните или изключителните събития и хора правят новините. Това, което прави новините, е само малка част от това, което се случва през един ден, отговори тя, гледайки ме, като чели искаше да разбере какво общо има това с нашия разговорили с нейния въпрос. Точно така, започнах аз. Новините могат да бъдат полезни в това да ни държат информирани за важни неща и събития, но те не са отражение на реалността, която повечето хора преживяват. Също, събитията и хората, които ги правят в християнските публикации и християнската телевизия, сакато новините по много начини. Те могат да са изключителното, носа само малка част от това, което се случва в християнството. Християнските публикации и програми се фокусират върху големи църкви, големи мисионери, големи мисии, големи творци и музиканти, но аз мисля, че всички тези заедно са по-малко от 1% от истинската работа на царството. Множеството църкви не изпъкват по този начин, въпреки това вършат по-голяма част от работата на царството, като са верни в ежедневното си ходене с Бог – свидетелствайки, поучавайки, молейки се, съветвайки и стремейки се да изграждат другите ида им помогнат да открият своя път към царството. Години наред, аз съм питал всяко голямо християнско събрание, което съм могъл, колко хора са дошли при Господа чрез поход, християнска телевизия или евангелизаторски кампании. По-малко от 2%, от тези, които съм питал са дошли при Господа чрез тези средства. Всички останали, над 98%, са дошли при Господа чрез свидетелството на приятел или близък. Така че, къде се извършва истинската работа на царството При великите служения и кампании ли, или при верните вярващи, които са верни всеки ден При верните вярващи, които са верни да свидетелстват всеки ден, отговори Джен. Все още не правя връзката между това и моя въпрос. Това ли е начина, по който е предназначено да бъде истинското християнство Това, което преживявате тука е истинско, библейско християнство. Това, което други преживяват, което може да е с по-малко темпо и много по-малко грандиозно, също може да бъде истинско християнство. Времето, което прекарвате в това, което сега изглежда като нереален и въображаем християнски живот помага, задави приготви запътя, по който сте сега. Пътувал съм по света, и по църковния свят, колкото всеки, когото познавам, но постоянно се сблъсквам с огромни движения и потоци в тялото на Христос, за които никога не съм знаел, че съществуват. Тялото на Христос е голямо, и дори тези, които може да са пътували токова интензивно колкото мен виждат само части от него. Започнах да виждам всяко изразяване на християнство като възможна рампа за онези, които биха търсили този път към Божия град. Ако ще разберем истината и ще ходим в нея, трябва да помним, че виждаме само отчасти и знаем отчасти. Помните ли когато поставиха телескопа Хъбъл в


Пътят
64 орбита Това позволи на астрономите да видят по-далеч в небесата отколкото някога преди сее виждало. Те фокусираха телескопа на определени звезди и видяха, че това, което са си мислели, че е звезда всъщност е било галактика с билиони звезди. Веднага, вселената беше много пъти по-голяма отколкото някога смеси мислили. Вселената винаги си е била толкова голяма, но ние сме нямали очите да я видим докато не се появи Хъбъл. Когато стигнете до планината ще имате подобно преживяване, виждайки просто колко голямо и колко разнообразно е тялото на Христос. Това е интересно, отвърна Джен, но все още мие трудно да направя връзката. Да бъдеш в този път е същото. Трудно е, и е опасно, и е място на откровение, където видението ви и сърцето ви постоянно се разширяват с такава интензивност, че е лесно да виждате нещо по-малко като чене е реално. Ние едва тръгнахме по пътя, и е лесно да си мислим, че всичко, което сме правили преди е било плитко и незначително в сравнение с това, но всичко това е само част. С това не искам да кажа, че някои, а може би повечето, в това време са уловени във форма на християнство, която не е истинска. Както биологията ни учи, че всичко, което спира да расте започва да умира, ако сме напътя на живота, ние постоянно ще се разширяваме и ще растем. Мисля, че първия човек, който е погледнал през Хъбъл трябва да е бил удивен от това колко ограничено е било виждането му преди това. Ходенето тука е като всеки ден да гледате през едни по-силни лещи. Тука започвате да виждате всичко през различна гледна точка. После, когато стигнете до планината се увеличава много пъти. Всичко това е било тука, и ние сме можели да ходим по този път по всяко време, но досега не сме го виждали. Ето как съм се чувствал всеки ден, откакто сме на този път. Предизвикателно и смиряващо е, но е чудесно. Защо има толкова повече хора на кораба, отколкото тук попита Уилям. Това е понеже Господ каза, че този път е тесен и малцина го намират. Когато видиш обаянието и разкоша на кораба, а после видиш този път, чудо е някой да избере пътя. Ти никога нямаше да го избереш, ако духовните ти очи не са били отворени. В определен смисъл, ние трябва да бъдем взети от обикновения живот на земята ида бъдем занесени в духовна орбита, както Хъбъл, преди да можем да виждаме. Когато ходим по този път, не това, което виждаме в тази пустиня, а това, което се случва в нас, е, което се умножава. Нашите сърца се разширяват, понеже виждаме повече всеки ден сочите на нашите сърца. Итака, защо ние можахме изведнъж да видима останалите на кораба не могат попита друг. Вие започнахте да поставяте сърцето сина горните неща вместо на нещата на тази земя. Това е, което започва да отваря очите на сърцето ви, духовните ви очи. Това ли е, което означава, че ‘Мнозина са призовани, а малцина са


Сподели с приятели:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница