Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е

Както девойката, всички вярващи минават през състояние на себе-съсредоточаване, където нашите цели са фокусирани на получаване на благословения и преживяване на присъствието на Христос. Благословенията и вълнението от духовните преживявания са напълно законни, но те не са крайната цел на едно зряло християнство.
Живеене в Удоволствието от Неговото Присъствие – Пес. на Пес.2:3-6
В следващите стихове, забележете наблягането на девойката на удоволствието, което тя лично преживява. Мога да си я представя да възклицава, “Само аз и Исус! Това е страхотно.”
Както ябълката между дърветата на градината, така е възлюбеният ми между синовете; пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му бе сладък в устата ми. Доведе ме в дома на пированието, и знамето му над мене бе любов. Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки защото съм ранена от любов. Левицата му е под главата ми, и десницата му ме прегръща.

-Пес. на Пес.2:3-6

В това състояние, ние действително не знаем какво става. Ние мислим само за получаване на нашето наследство от Бог, а не за това да бъдем Неговото вечно наследство. Доколкото сме загрижени, Исус царува в небето единствено за наше удоволствие. Ние знаем малко за Неговата страст да научи народите, малко за вярата, която прегръща риска и жертвата и малко за воюването.

Но докато откриваме Неговата красота и се наслаждаваме в Него, Господ запечатва нашите духове. Ние никога отново няма да бъдем задоволени с живот на компромис, който пренебрегва духовната интимност. Познаването на Неговото посвещение и увлечение към нас събужда нашето посвещение към Него и започва да развива зрялостта, в която ще ходим в идните дни.

Исус може да ни остави да прекараме месеци или дори години в това състояние на духовно задоволство, сигурност, себе-погълнатост. Понякога, познавайки само малко от Божията страстна личност, ние можем да направим грешката да предположим, че сме пристигнали. Но да бъдем спасени и духовно задоволени е само част от нашето наследство. Другата част е, че ние сме екипирани и узрели за да бъдем сънаследници и участваме в сърцето на Христос, Неговия дом, Неговия трон завинаги.

Ние имаме наследство в Бог, но Бог също има наследство в нас. Каква невероятна мисъл: Бог, който притежава всичко, има нещо, за което чака – Неговото наследство в нас (Еф.1:11,18).
Предизвикване на Комфортната Зона – Пес. на Пес.2:8-17
Малко по малко в това развиване на свята страст, ние започваме да изчисляваме, че пламенността не е същото като пълната зрялост. Понеже Господ ни обича толкова страстно и толкова дълбоко, Той ни дава изцяло ново откровение за Себе Си.

При тази сцена от тази красива любовна песен, девойката изведнъж вижда своя любим в напълно различно измерение. Тя Го наблюдава докато Той идва към нея, подскачащ и пищящ като сърна.

Гласът на възлюбления ми! Ето, иде той, скача по горите, играе по хълмовете.

Пес. на Пес.2:8

Нейния възлюбен идва и стои отвън, говорейки на девойката през прозореца на стената. Той я моли да стане и да дойде с Него, защото цветята са се появили, дошло е времето за подрязването на лозята, и смокиновото дърво е отрупано със смокини (Пес. на Пес.2:10-13). Това се отнася за времето на подготовка точно преди жетвата.

Но тя отговаря, “Върни се, възлюбени мой, и бъди като сърне или млад елен по назъбените планини” (Пес. на Пес.2:17).

Както девойката, ти и аз, в началните етапи на духовната страст, може да сме видели Исус като Единствения, чиято красота задоволява нашите сърца. Може би все още не сме видели нашия Възлюбен като Суверенния Цар, който без усилие скача по планините и хълмовете като упражнява властта Си над народите, изявявайки Своята мощна сила над всичко, което Му се противопоставя.

Ние първо Го познаваме като нашия задоволяващ Спасител и снабдител, който ни дава голяма наслада Своята прекрасна банкетна маса под сянката на Неговото дърво. Единствения, който отговаря на нашите молитви и посреща нашите нужди. Но накрая ние Го срещаме като могъщият Господ, който подскача по планините и хълмовете. Спомняте ли си когато вие и Господа имахте среща подобна на тази, където Той ви предизвика да станете и да напуснете духовната си комфортна зона?

Вие сте питали, “Защо скачаш по тези хълмове и планини? Аз обичам ъгъла на удобството, където да сме просто Ти и аз.”

“Искам да дойдеш с Мен във воюване и в служба на жертва,” отговаря Той. “Стани, любезна моя, прекрасна моя, и ела” (Пес. на Пес.2:10). Ти не можеш да седиш под сянката на дървото завинаги. Ела и прескачай планини и скачай по хълмове с Мен. Аз знам, че ти Ме обичаш. Но ще Ме обичаш ли достатъчно за да помогнеш да се освободят другите от затвора и да ги доведем в дълбоко, страстно взаимоотношение с Мен, въпреки че такъв живот е неудобен, рискован и себе-пожертвувателен?”

Трябва да призная, че аз Му отговорих с нещо такова: “Но, Господи, не мога да отида. Не искам да оставя нашето ябълково дърво и нашата банкетна маса. Отне ми години да достигна до мястото, където наистина да се наслаждавам просто да бъда с Теб, Господи, и аз не искам да загубя това. Аз Те обичам; щастлив съм и съм задоволен. Аз имам нови царски взаимоотношения, които са толкова възнаграждаващи и задоволяващи. Нека някой друг да се протегне към другите и учи народите. Аз искам единствено да бъда с Теб.”

Точно както девойката в Песен на Песните, аз понякога съм отхвърлял предизвикателството на Христос и съм Му казвал да си отиде и да подскача и да скача по планините Сам (Пес. на Пес.2:17).

Това беше през 1982 в Свети Луис. Аз бях завършил седем години на основаване на църкви. Бях достатъчно доволен в църква от 500 човека. Бях само на 27 години, и събранието беше младо, силно и ентусиазирано от моето лидерство.

Тогава Господ ми показа, че трябва да оставя тази църква на лидерството и да се преместя в Канзас Сити. Бях отчаян. Не исках да загубя всичките си приятели. Бях толкова доволен в тази църква. Дори един приятел, пастор ме посъветва да остана там. Аз се борех с Бог всеки момент от всеки ден. Не можех да се моля или да се покланям.

Имаше такова ясно чувство за оттегляне на Неговия мир, че след две седмици, аз не можех да стоя повече. Посред нощ аз най-накрая обещах на Господа, че ще отида.

Когато приех това предизвикателство от Христос веднага бях изпълнен със сладостта на Неговата любов. Прекарах няколко дни в усилено взаимоотношение с моя Господ.

От вашия страх и човешка слабост, казвали ли сте някога на Господа не когато Той ви е молил да направите нещо за Него? Аз вярвам, че това е причината, поради която девойката, която изучаваме отказа да отиде със своя възлюбен. Това не беше упорство или бунт. Просто беше човешка слабост. Тя беше пламенна – но незряла. Както девойката, вие и аз можем да бъдем във взаимоотношение с нашия Възлюбен за наше собствено духовно удоволствие, а не за да станем зрял, духовен ученик съществуващ за Неговото удоволствие и цел.

Понякога Господ ни коригира и привлича вниманието ни като нежно отдръпне Своето присъствие за определен сезон. Това е начин, по който възлюбеният на девойката се справи с нейното желание да го последва.

Пес. на Пес.3:1-3

Затова, Той нежно изкопчва нашите пръсти от нещата, за които ние се придържаме толкова упорито. Решително, но нежно, Той ни отдалечава от всичко, което ще ни дърпа от Неговото най-добро. Той ни казва, “Ако познавахте славата на всичко, което Съм и всичко, което вие ще бъдете, вие никога нямаше да Ме отхвърлите. Завел ли Съм ви някога на място, където да не мога да ви пазя и да снабдявам за вас? Аз никога няма да взема нещо от вас, което няма да бъде възстановено десетократно. Моето дисциплиниране е добро. То изглежда наскърбяващо за момент, но впоследствие носят плодът на праведността.” (Евр.12:5:13.)

След това време на нежно дисциплиниране, девойката става от леглото си от под сянката на дървото и търси докато намери своя възлюбен (Пес. на Пес.3:2-4). Когато присъствието на Господа си тръгва от нас в нашето място на компромис, точно както тази девойка, вие и аз трябва да станем в покорство и вяра и да Го търсим. Аз мисля, че знам какво каза тя когато намери своя възлюбен. Самият аз трябваше да го кажа на Господа няколко пъти, както когато Той искаше да се преместя в Канзас Сити и Неговият мир си беше тръгнал толкова ясно: “ОК, Ти печелиш. Аз трябва да имам Твоето присъствие. Какво е комфорта, какво е сигурността, без Твоето присъствие?”
Уверяване и Ухажване на Невястата – Пес. на Пес.4:1-5

Сега изцяло отдаден и съединен с нея в любов, младоженеца на девойката възкликва, “Колко си хубава, любезна Моя. Колко си хубава.” После изговаря специфични пророчески уверявания, убеждавайки своята невяста да дойде с него (Пес. на Пес.4:1-5). По същия начин, Исус, нашият прославен Младоженец, ни говори пророчески когато ние ставаме плахо и правим бебешки стъпки напред, с цел да напуснем комфортната зона и да напреднем в повече зрялост. Той не ни осъжда заради нашата незрялост или пък да ни обвинява за нашите неуспехи. Вместо това, Той извиква неща, които ги няма като че ли са там, защото Той вижда тези неща в семенна форма в нашите сърца (Рим.4:17).

Ние виждаме провали и слабости, и си мислим, че Бог е против нас, обвинявайки ни и осъждайки ни. дяволът ни е измамил, водейки ни да приписваме на Бог това, което е истина за него. Сатана, не Бог, е обвинителят на братята. Бог е нашият утвърдител – нашият насърчител. Той вярва в нашите искрени желания да Му се покоряваме по вече отколкото нас и ни призовава в пътища, за които никога не сме мечтали. Той казва, “Аз те обичам! Аз имам страстна привързаност към теб! Аз ще трансформирам една пламенна, незряла девойка в Моята царуваща, зряла невяста.”

Повратната точка в живота на девойката идва точно тук в 4-та глава, ст.6. красивите думи просто изговорени над нея от нейния възлюбен са събудили растяща увереност и непоколебима решителност в сърцето на девойката и са я призовали във все по-голяма пълнота. Тя заявява, “Аз ще извървя моя път до планината на смирната и до хълма на ливана.” Подобно, уверяващите, пророчески думи на Христос изговорени над нашите духове събуждат увереност и решителност в нас и ни призовават да Му се покорим напълно.

Някои хора мислят, че волята на Бог е винаги трудна, но това не е истина. Волята на Бог е добра, задоволяваща и съвършена (Рим.12:2). Ние откриваме страхотно удоволствие, задоволяване и радост във волята на Бог. От друга страна, има времена когато ние трябва да кажем не на желанията на нашата плът, времена когато собствените ни плътски страсти са в конфликт с волята на Бог. В такива времена, ние трябва да се отречем от себе си.

Това е, което Исус имаше предвид когато каза, “Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва” (Лук.9:23). Той каза, че не можем да бъдем Негови ученици, ако не направим това. Ако искаме да бъдем съработници с Исус, извършвайки Неговите цели на земята, ние трябва да пристъпим извън комфортната зона и да се придвижим в живота на вяра, където нашия единствен източник е невидимия Бог и честността на Неговото Слово.

Забелязахте ли, че девойката каза, “Аз ще извървя моя път до планината на смирната . . . “ (Пес. на Пес.4:6, курсивът е добавен)? Кръста, който ти прегръщаш ще бъде различен от кръста, който някой друг човек е призован да прегърне. Да се опитваш да прегърнеш нечий друг кръст може да завърши в легализъм. Това, което е лесно иго на покорство за някой вярващ може да стане религиозен товар за друг, който прегръща това, което Бог не е призовал този вярващ да прегръща.

Благодатта на Бог е надарила живота ми със способността да ходатайствам за много други хора. Но аз се опитах да насиля това иго върху членовете на моята църква. Аз проповядвах на другите, че те трябва да прекарват повече време в ходатайство за другите. Те се опитаха да отговорят, но станаха натоварени и прегоряха защото просто бяха насилени да носят моето иго.

Вие и аз трябва да “извървим собствените си пътища” до планината на смирната. Където Бог иска да носим кръст, Той също ни дава благодат и чувство на лично убеждение, че е необходимо да се носи. Игото е леко, радостно и светло когато Той го поставя върху нас.

Когато започнем да познаваме превъзходствата на личността на Господа, ние, както тази девойка, се чувстваме все по-сигурни. “Ти Си безопасен Бог,” казваме ние. “Аз не се страхувам повече. Мога да загубя работата си и къщата си. Мога да загубя репутацията си. Аз знам, че Ти не Си обещал, че мога да запазя всичко, което имам сега. Въпреки това, аз радостно ще вървя с Теб до планината на смирната и до хълма на ливана защото Ти се доверявам, Господи.”

Отговора на възлюбения на девойката към нейното посвещение на него е толкова чудесен: “Ти си все красива, любезна моя; и недостатък няма в тебе” (Пес. на Пес.4:7). Истината е, че развитието на духовната зрялост в Песен на Песните има още 4-ри глави – девойката не е напълно узряла. Но нейният възлюбен, както нашият, поглежда на намерението на сърцето и възкликва, “Няма недостатък в тебе. Ти си все красива!”

Мога да си представя един разговор с нашия Господ.

“О, Господи, аз оклеветих някого днес.”

“Да, но когато го оклевети, ти нарече това грях и извика за прошка, нали?”

“Е, да. Но . . . “

“Няма никакво петно в теб, любими Мой. Твоето сърце се протяга към Моето в искреност и честност, и ти Ми се доверяваш.”

“О, да. Аз наистина искам да Те познавам, Господи. Търсил съм по-дълбока интимност с Теб, но мислех, че ще ми бъдеш ядосан заради оклеветяването.”

“Бях разгневен когато се покаях, но ти се покая. Ти го хвърли долу и го нарече свой враг.”

“Да, направих го. Означава ли това, че Ти все пак Си като мен?”

“Като теб? Моето сърце прелива със страстна любов и екстравагантна страст към теб!”

“Но аз все още съм такава каша, правя толкова много грешки.”

Можеш ли да усетиш подновеното посвещение на зрялост, към което този разговор между Господа и Неговия възлюбен призовава?

Дори когато сме слаби, дори когато се проваляме, Господ гледа на искреността и посвещението на нашите сърца и възкликва, “Ти си толкова красив за Мен!” Знанието, че Исус продължава да ни се наслаждава докато ние узряваме е основна истина, която ни дава възможност да узреем.

Пес. на Пес.4:8

Когато чувам хората да говорят за духовното воюване небрежно, аз си мисля: Вие очевидно не сте били атакувани от дявола много мощно преди! Нямам предвид влизане в битката, но аз ще напредвам мъдро и предпазливо. Аз знам, че можем да използваме Словото на Бог срещу Сатана, но това е истинска битка на вяра – не игра. Понякога неговите контраатаки срещу нас могат да траят часове, седмици или дори месеци. Ние си мислим, Почакай малко, Господи. Аз никога не съм се срещал с такова ниво на атака когато бях на по-ниска земя.

Наблюдавал съм това когато тимове от млади хора са пътували до мюсюлмански страни на мисионерски пътувания. Млади и възбудени, те са предизвиквани да служат по улиците на хора накиснати в сатанинска култура. Много пъти те не са разбирали тактиките на врага и са били по този начин неподготвени за воюването. Те са се връщали у дома разочаровани и обезверени понеже не са успели да платят цената.

Вземането на земя от врага и задържането й изисква упоритост и твърдост на сърцето. Сатана натиска, съпротивява се и се бие на всяка стъпка по пътя.

Нашата църква е започнала шест конгрегации в областта на Канзас Сити. Всеки път аз се приготвях за пробив на неприятности, извънреден конфликт и последици от умора. И ние имахме това!

Така че когато Господ спомена скачане по планините и срещане на лъвове и тигри, аз не възкликнах и не казах, ”Супер! Това ще бъде забавно!” Трезвеност дойде в духа ми. Аз знам, че ще трябва да бъден и ума ми обновен и мислите ми покорни, или плътта ми ще стане много отпаднала.

Имащ ясна представа за предстоящите скърби и за духовните битки, възлюбения на девойката произнася същото предупреждение, което Исус по някога ни дава: “Лъвове и тигри – тъмни сили и началства – ще ръмжат в нощта. Ти ще трябва да извървиш целият път за да прегърнеш кръста на планината на смирната и на хълма на ливана. Това ще бъде скъпо.” Но както ти и аз, невястата беше поставила душата си да прегърне напълно волята на своя възлюбен. Тя гледаше към него и очите й отразяваха дълбоката любов и непоколебимата решителност в нейното сърце за този когото душата й обича. Тя беше взела решението да се предаде на него, без значение каква е цената.
Плененото Сърце на Бог
Нейният възлюбен вика:
Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, пленила си сърцето ми с един поглед от очите си.

-Пес. на Пес.4:9

Според речника, думата пленявам означава “да хвана и да отнема чрез сила; да победя с емоции на радост или наслада; необикновено привличане, удоволствие или дърпане.”

Невястата е пленила сърцето му, изпълвайки го с екстаз и наслада. Един поглед от очите й е хванал сърцето му и го е отнесъл. “Твоята любов ме заля,” възкликва той. “Ти си толкова поразително красива, толкова съвършено приятна за мен!”

Невястата не е узряла все още, но когато чува нейния възлюбен да я ухажва и да я уверява, страховете й се стопяват, и й е даден кураж да го следва. Спомнете си: Всичко, което тя беше до този момент е да каже да. Тя не водеше напълно война с врага. Обаче въпреки това беше пленила и завоювала сърцето на нейния възлюбен с нейното искрено да на него и любящия й поглед.

Това е точно, което се случва със сърцето на Исус когато ти и аз гледаме към Него и поставяме душите си да Го следваме на всяка цена. “Пленил си сърцето Ми с един поглед на очите си,” възкликва Той. “Аз съм залят от твоето посвещение. Ти си толкова красив, толкова крайно възхитителен. Пленил си сърцето Ми.”

Знаеш ли, че твоето да на Христос – твоето незряло, но искрено, посвещение към Него – напълно пленява сърцето Му? Въпреки че действията ти понякога не съвпадат с намеренията ти, горещата решителност на твоето сърце Го залива с нежна емоция. Той те гледа и гори от желание за теб, копнеейки да те привлече в по-интимно взаимоотношение с Него.

Това откровение за плененото сърце на Исус е, което събужда твоето сърце към пламенност за Него, възпламенявайки твоето напредване в свята страст. И това е Неговата страстна любов към теб, която действа като нагръдник от любов, пазейки твоето сърце със святи страсти във времена на изкушение и в трудните часове на живота (1 Сол.5:8).
Научаване да Разпознаваме Правилния Глас
Бог ни призовава в пътища, за които никога не сме мечтали, въпреки това ние обвиняваме себе си толкова ужасно. Вероятно сте израснали толкова привикнали с непрестанната, обвиняваща преграда от врага, от собствените ви обвинителни мисли или критицизма на другите, на вас ви е трудно да знаете какво е да живеете без чувство за грях, неуспех и отхвърляне замъглило вашето сърце. Вие може да сте дошли до мястото да виждате себе си като провалили се, безуспешни и недостойни, но това не е начина, по който вашият възлюбен Господ ви вижда.

Аз имах един приятел пастор, който след 15 години служение направи някои грешки по въпроси с характера и посоката. За пет години след неговите грешки, той можеше да си представи Бог единствено като някой, който му беше разгневен, който постоянно го държеше в осъждение. Въпреки че доведе мнозина други при Господа през това време и носеше освобождение за неговите хора, той можеше да намери само осъждение в собствения си живот. Чрез времена на лично съветване и слушане на Словото и вярване в него, той започна да вижда себе си както Бог го вижда – страстно обичан и простен. Едва тогава той можеше да усети отново насладата, че Господ беше в него.

Когато гледате към Исус и поставите душата си да следва Него на всяка цена, един любящ поглед хваща сърцето Му и го отнася. “Пленила си сърцето Ми с един поглед на очите си!” Възкликва Той. “Аз Съм залят от твоето посвещение. Ти си толкова прекрасна, такъв извор на радост и наслада за Моето сърце!”

Всеки път когато Сатана идва за да обремени сърцето ти и да потисне духът ти, не му обръщай внимание. Следващия път когато сърцето ти насочва безмилостен, осъдителен пръст понеже не си съвършен и напълно зрял, просто се обърни и слушай нежния глас на Исус вместо това.

“Ти си толкова прекрасна, толкова красива за Мен, толкова напълно възхитителна,” ще Го чуеш да казва. “Ти си пленила сърцето Ми!”

И когато чуеш любящите, утвърждаващи думи на твоя Възлюбен, не отваряй устата си за да протестираш. Приеми ги. Вярвай им. Те наистина са истина. Неговото желание е да ти разкрие сърцето Си както ще видим след малко.