Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е

Исус говори със Своите ученици за Своето уникално взаимоотношение със Святия Дух:

Святия Дух е освободен в словото на Исус, и Той идва в този свят с дневен ред. На върха на Неговия списък от божествени дейности и отговорности е да прослави Исус Христос като изпълни чувствата на хората с Исус. Колко неотложно се нуждае църквата от това специално служение на Святия Дух.

Глада за чистота е един отговор на вярващия, който вижда Господа в Неговата слава. Друг отговор е да бъде погълнат от страст и ревност за Него, както беше Исая когато извика, “Ето ме. Изпрати мен!” (Ис.6:8).

Исус не идва за църква, която скърца със зъби, бори се за да стои свободна от грях, тайно желае да може да се отдаде на малко неморалност, но се въздържа защото се страхува от това да не бъде хваната. Не, Исус идва за църква страстно и напълно посветена на Него – такава, която е свободна отвътре. Най-голямата мотивация за покорство на Господа е растящото откровение за това кой е Исус – Неговите страсти и удоволствия и безподобното великолепие в Неговата личност.

В Откр.6:12-17, Йоан описва отговора на естественото творение когато величествения, суверенен Исус стъпва отново в историята. Има голямо земетресение. Слънцето става черно като козяк. Луната става като кръв. Небесните звезди падат на земята. Небето изчезва като свитък когато се навива. Планините и островите се изместват от местата си. Цялото човечество, от най-големият до най-малкият, викат към планините и скалите, “Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето; защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?” (ст. 16-17). Тази вселена ще се разтресе и навие защото Царят стъпва отново върху Своето творение за да го държи отговорно за неговото покорство към Него.

Кой е Господ, че да Го почиташ и да Му се покоряваш с цялото си време, пари и таланти? Кой е Господ, че да се противопоставиш на удоволствията, възможностите и позициите, които са извън Неговата воля за твоя живот? Кой е Той, че трябва да си гладен и жаден за Него и да отделиш време да Го търсиш прилежно? Той е великолепният Цар пълен с безграничен блясък и красота. Той е Господа, който притежава неограничена, величествена, суверенна сила над цялото творение!

Подготовка за Идващото Съживление

Аз вярвам, че харизматичната църква е посред живот на криза. Нейните членове са доволни с това просто да направят добър живота си, с това да обичат Бог и да забравят за всички други. Много вярващи не желаят да предприемат никакви нови рискове или да се протегнат отвъд познатия комфорт на църквата за да занесат любовта на Бог на тези, които не знаят за нея.

Защо ние християните се излежаваме наоколо пасивно в собствените си малки комфортни зони, извън хармония със Святия Дух, пренебрегвайки мястото на молитвата и Божието Слово? Защо игнорираме Божиите подтици да се протегнем към изгубените и нуждаещите се? Защо правим компромис и се оттегляме? Какво правим?

Господа на неописуемия блясък и слава ще разкрие Себе Си на църквата. Това разкриване ще пробуди дълбок отклик на абсолютно покорство и привързаност. Ние никога няма да се върнем обратно в нашия компромис и пасивност. Тялото на Христос ще остави настрана своето плитко забавление. То няма да има нужда от празнотата, която го разсейва точно сега. То ще отхвърли себе-центрираното евангелие, с което е било хранено. То ще изгуби енергията си за борба, дребнави спорове и наранявания.

Аз вярвам, че идва велика жътва на души. Десетки хиляди ще бъдат прибавени към църквата в много от главните градове. Божиите хора трябва да бъдат готови, тъй като ние сме тези, които ще се погрижим за множествата, които идват. Историята разкрива, че ние ще възпроизвеждаме обръщенци според вида си. Ние ще предадем това, което имаме в тези нови вярващи.

Понякога откривам себе си молейки се, “Боже, не освобождавай напълно жътвата докато не освободиш нещо в Своята църква, което е достойно за предаване на множествата от нови обръщенци. Не позволявай да бъде родено друго поколение от лесно засягащи се християни, което страстно желае пари, сила, позиция и удоволствие. Моля Те, изпълни ни с по-интимно познаване на великолепието и красотата на Твоя Син преди да доведеш множество от нови вярващи, които да обучим – докато всички ние достигнем до единство, интимност и зрялост.”

Денят на духовната супер звезда свърши. Бог не е заинтересован от това да прави хора, служения или църкви известни. Той е посветен на разпространяване на славата на Неговия Син из нациите. Той търси вярващи, които са пламтящи със страст и посвещение към Неговия Син и които ще кажат, “Аз имам само кратък момент на земята. Моето гражданство е в небето, и аз искам да разпространя Твоята слава. Искам да пленя сърцата на хората за Теб!”

Бог крайно желае да даде на Своите хора по-голяма благодат и сила. Но аз вярвам, че Той ще запази по-голямата сила – по-мощното освобождаване на Святия Дух – за времето когато църквата търси да изяви богатствата на чудната личност на Христос (Еф.3:8). Той ще помаже и упълномощи вярващите, които се стремят да пленят сърцата на другите за Неговия Син – не за себе си.

Когато моето служение беше оформено в средата на 70-те, аз поглеждах към някои от проповедниците и питах Господа, “Защо упълномощаваш тези евангелизатори, които възвишават себе си толкова открито?” Когато започнах да раста в Господа, аз почти можех да почувствам Святия Дух да ме предупреждава да имитирам Господа, не хора, и да бъда уверен в собственото си сърце.

Църквата в последните дни ще има неотстъпчива лоялност към личността на Исус. Ако някои от днешните служения имат тази лоялност, тогава им подражавайте. Но ако нямат, моля ви не се впечатлявайте само защото хората падат когато проповедника се моли за тях. Това не е достатъчно. Има нещо по-велико от това хората да падат когато се молим. Аз вярвам, че нещо от това може да продължи да се случва, но нещо повече, нещо далеч по-добро е на хоризонта. Ние също ще открием какво означава да живеем и да служим в едно преливане от нашето лично преживяване на задоволяващото познаване на личността на Христос.
Една Постоянна Цел
Копнеете ли да привлечете хората за Исус? Копнеете ли да Го прославите в личния си живот? Тогава ви увещавам да направите следващите стихове две от най-първостепенни молитви на вашия живот.

Започнете като се молите “Бог на нашия Господ Исус Христос, Бащата на славата, да [ми] даде дух на мъдрост и на откровение в познаването на Него” (Еф.1:17). Тогава вземете най-великата молитва на Христос, “любовта, с която Си Ме възлюбил да бъде в тях” (Йоан 17:26), и я направете лична. Молете се да обичате Исус както Татко Го обича.

Четете тези два стиха отново и отново. Размишлявайте върху тях. Записвайте си това, което идва в ума ви когато се молите с тях. Започнете да молите Бог да ви даде дух на мъдрост и на откровение в познаването на блясъка и красотата на Исус. Молете се да можете да обичате Сина както Татко Го обича. Когато Бог започне да отговаря на тези молитви, тогава вие ще се наслаждавате на живот пред Господа, който е напълно свят и чист.

Вие и аз трябва да постоянстваме докато сме “укрепени със сила чрез Неговия Дух във вътрешния човек” (Еф.3:16). Ние ще бъдем неспокойни докато не станем пленници на Бог. Ние няма да преживеем истински мир и задоволство докато Той не плени нашата любов и покорство. Като пленници на Неговата божествена цел, ние ще водим другите към страст за Исус и в пленничество на Него (Еф.4:8).

Аз ви увещавам да започнете да се изпълвате с познаването на красотата и удоволствията в Божията личност във вашия мисловен живот. Изгубете се в преследването на познаването на страстите и великолепието на Христос Исус. Провъзгласете Неговата чудесна личност. Помогнете на другите да дойдат до познаване на Него и да Му се покланят. През променливите сезони на вашето служение, и през окастрянето на някои плодоносни дейности и напъпването на нови, никога не позволявайте на тази постоянна цел да се променя.
Поколението на Праведният
Бог не е заинтересован в това да издига супер звезди така че те да могат да построят собствените си царства. Той е заинтересован от това да подготвя поколение от праведни вярващи изпълнени с величествения блясък и неописуемата любов на Неговия Син. Той е заинтересован в това да помаже поколение погълнато от желанието да направи името Му познато за народите. Това изисква Божията сила да разчупи и да смекчи твърдите сърца. Нека да погледнем един метод, който ще помогне.

11

Благословенията от Интимността

Едни мои приятели останаха без деца след 23 години брак, много молитва, две главни операции за да се коригира заключението, безкрайни изследвания и манипулации и разноски и от хиляди долари. Отказвайки да бъдат и духовно безплодни, двойката решила отдавна да инвестира живота си в Божието царство служейки на другите. Съпругата заслужила докторат за да може да служи на Бога по-ефективно в своето призвание. Съпругът, успешен бизнесмен, станал сол и светлина в политическите служби, които той притежавал в метроплекса, където те живеели.

Бог ги изненадал. Една смела млада жена отменила аборта, който бил планиран за следващия ден, занесла термина на бебето си и го дала за осиновяване при раждането, с условието, че бебето ще бъде дадено в дома на християнска двойка, която ще отгледа детето за Бог. Досещате се. Чрез серия от Божествени съвпадения и намеси, моите приятели, на които дори имената им не са били в списъка за осиновяване защото те смятали, че са минали възрастта за осиновяване, били благословени с едно прекрасно малко момченце, само за няколко дни.

Приповдигнатата двойка разбрала, че попълването на всички законни документи за установяването на положението на детето като член на тяхното семейство било само начало. По-голямата задача лежала напред – установяване на дълбоко, сигурно взаимоотношение на любов между тяхното осиновено бебе и тях. Те знаели, че ще обичат техният малък син посветено без значение дали той някога ще отвърне на тяхната любов или не, но те започнали сериозно да спечелват любовта на детето като демонстрирали своята любов и привързаност към него. Къпан в атмосфера на любов, стабилност и много прегръдки и целувки, техният син бил картина на задоволство и сигурност.

Минало време, и един следобед докато двойката шофирала пред техния прекрасен дом, тяхното малко момче извикало, “Моята къща!” Това било истина. Всичко, което притежавали бащата и майката с усилена работа било завещано на него от момента, в който той станал член на тяхното семейство. Всичко, което те имали било негово.

После дошъл денят когато малкият син на двойката започнал да им връща тяхната любов. Баща му го целувал по бузата и прошепвал, “Обичам те,” точно както го е правил хиляди пъти. Малкото момче погледнало, усмихнало се и казало, “И аз!” Когато “И аз” накрая се развило в “Аз те обичам,” сочни целувки и безбройни прегръдки, този баща усетил нещо от това, което Бог трябва да чувства когато Неговите деца започнат да преминават от състоянието на себе-центрирано приемане и започнат да връщат любов на Него.

Бог Бащата е осиновил теб и мен като Негови деца, давайки ни Себе Си като нашия любящ Баща и правейки ни сънаследници с Исус защото Той реши това, а не защото трябваше да го направи.

Мотива за Духовен Растеж
Какво най-добре мотивира едно дете да бъде като своите родители? Интимността ли е това, или любовта и почитта, или изолацията, или страха от вина? Същият принцип е истина в духовната реалност. Използването на грешни мотивации за да се насърчат вярващите да преследват интимност с Христос – страх, насилие, вина или манипулация – може да изглежда, че постигат бързи резултати, но тези резултати не са трайни. Дори духовни дисциплини като молитва, постене, изучаване на Библията и свидетелстване често водят до легализъм, гордост, несигурност или болезнено самонаблюдение, ако са преследвани с погрешната мотивация.

Християните понякога ще започнат да действат по-бързо, ако им се казва, че Бог е гневен и загубва интерес към тях или че те ще пропаднат жалко, изгубвайки всичко, което им е скъпо на тази земя, ако не станат дейни изпълнители и производители. Обаче, в дългото бягане, някои много искрени вярващи ще завършат повредени, обезсърчени и изгаснали понеже са изградили своя духовен живот на погрешни основи.

Сърдечното познаване на дълбоката Божия любов и пълното приемане на теб и мен като Негови възлюбени деца е най-добрата мотивация за устойчив духовен растеж. Както Павел обяснява на римските вярващи, “Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Татко!” (Рим.8:15). Нашите духове викат и копнеят за повече от Него когато видим как любящо ни е осиновил като Свои деца, вместо да ни осъди.

Да бъдем вкоренени и основани в силната, сигурна Божия любов ни мотивира към по-голяма последователност, духовна страст и зрялост. Когато започнем да разбираме привързаността на Татко и цената, която Исус плати за да ни изкупи, нашите сърца се стопяват от посвещение и благодарност. Ние копнеем за по-пълно,по-интимно познаване на Бог и за общение сърце със сърце с Него. Ние желаем да станем мъдри деца, които носят радост на нашия Баща. Вместо да станем блудни синове или “черната овца” на Неговото семейство, ние искаме да се закачим за Исус, нашия по-голям брат, и да израстваме за да бъдем точно като Него.

Когато ти и аз преследваме интимност с Исус, ще стане явно, че сме Божиите царски деца. Ние ще изявяваме нашата семейна прилика чрез съобразяване с Христос. Ние ще се стремим да съдействаме за нашето семейно благополучие като обичаме нашите братя. Ние ще поддържаме честта на нашето семейство като избягваме това, което нашия Баща мрази, преследваме това, което Той обича и търсим Неговата слава. Когато развиваме интимност с Исус, от богатствата на Неговата слава ние ще бъдем “укрепени със сила чрез Неговия Дух във вътрешния човек” (Еф.3:16).
Седем Благословения на Святата Страст
Първата стъпка към преживяване на интимност с Исус е нашето решение да преследваме Него повече отколкото преследваме други добри неща като помазание, щастие и успех. Когато установите сърцето си да търси Господа, вашия живот ще започне да се променя по много начини. Ето няколко:
1. Фокусирането на Интимността Измива Нашите Духове.
Исус възлюби църквата предаде Себе Си за нея “за да може да я освети, измивайки с водното измиване на словото, за да може да я представи на Себе Си църква” в славно великолепие (Еф.5:26-27).

Точно както вие или аз се нуждаем от ежедневна физическа баня, ние също се нуждаем и от ежедневна духовна баня за да махнем “нечистотата” и оскверняването. Ако на това му се позволи да се натрупа, то ще доведе до духовно безчувствие и нечувствителност в нашите духове. Вътрешната поквара като гняв, клевета, нетърпение и чувствителност оскърбява Святия Дух и прави нашите духове нечувствителни и неспособни да Му отговорят напълно.

Когато закрепим сърцата си на личността на Исус и общуваме с Него, Словото на Бог измива нашите духове. Оскверняването от нашия ежедневен контакт с падналия свят е измито. Натрупването на информация за Писанията и умственото дисциплиниране в часовете за изучаване на Библията никога няма да изчисти напълно вътрешния човек по начина, по който ще го направи посветеното, поклонническо размишление върху Божието Слово. В изучаването на Библията, ние натрупваме важни библейски факти и понятия. Но когато нашето изучаване на Библията води до личен диалог с Исус докато размишляваме върху Неговото изчистващо Слово, ние също ще преживеем растеж в духовен глад, чувствителност и близост с Него.
2. Фокусирането на Интимността Защитава Нашите Души.
Ние никога няма да имаме истинска чистота без вътрешна привързаност към Исус. Външните дисциплини и стандарти за святост без посвещение към Исус – не правила и наредби – пази нашите души. Нека да споделя един практичен пример.

Когато страстта за Исус е изградена в нашите духовни основи, тази твърдост в нашите духове автоматично отблъсква чувствителните свръзки, които другите ни изпращат. Тя обръща посланието “Не, аз не съм на разположение.” Това силно, ясно послание се надига от нашите духове, пресичайки изкушението в самия зародиш.

Ние сме изпълнени с такъв копнеж и привързаност към Исус, че отказваме да бъдем въвлечени в чувствителни и погрешни взаимоотношения. Не става въпрос да се страхуваме, че можем да бъдем хванати. Не става въпрос да се страхуваме, че можем да бъдем посрамени и да изгубим честта си, позицията си, привилегиите си или дори помазанието. Ние имаме по-висши мотиви да се съпротивяваме на изкушението от това да се страхуваме от ПОМАГАНИЯ или от това да дойдем под божествена дисциплина. Нашите сърца са закриляни от нашата любов и страхопочитание към Христос.

Едно от най-големите великолепия на Христовата църква е нейната чистота.вярващия, който е дълбоко влюбен в Исус – душата, която е агресивно ангажирана в преследване на Него – е в състояние да побеждава изкушението. Това е истина дори в естествените взаимоотношения.не много хора са изкушавани да бъдат романтично въвлечени с някой друг вместо с новата си съпруга докато са на медения си месец. Повечето наскоро венчали се са толкова чувствителни за любовта, която споделят един с друг, че изкушението да имат връзка с някой друг изглежда абсурдна. От друга страна, пасивната душа скитаща се от фантазия към фантазия и без привързаност към Бог е уязвима за почти всяко изкушение, на което попада.

В нашето преследване на интимност с Исус, вие и аз трябва да осъзнаем, че чувствата ще идват и ще си отиват, люлеейки се от свята страст към духовна пустота. Ние ще имаме сезони на дълбока, пламенна, копнееща любов към Исус, когато се молим със силни чувства на вдъхновение. Но ние също ще преживеем и сезони когато се молим без никакво усещане за Божието присъствие. Въпреки това, когато упорстваме ние ще започнем да осъзнаваме, че дори сухите, безплодни сезони нашите сърца стават пламенни в зряла любов към Исус. Нашия фокус е на Исус, не на чувствата, които изглежда са избягали завинаги.

Както Павел заявява, “Най-голямата от тези е любовта” (1 Кор.13:13). Любовта е нашият най-голям мотив. Тя е нашата най-голяма сила, радост, защита и постоянство. Нагръдника на Христовата любов към нас и нашата любов към Него е най-великата част от нашето духовно въоръжение. Само глупавите самонадеяни хора дръзват да влязат в духовно воюване без нея.

Когато “сеем за Духа” (Гал.6:8), ние излагаме себе си на Божието присъствие без значение дали го чувстваме или не. Когато фокусирането на Него стане обичая на нашите души, ние получаваме чудесното помазание, за което се говори в Евреи, “Който прави Своите . . . служители огнен пламък” (1:7).

Пламтящото сърце на Христос възпламенява нашите сърца. Огъня поражда огън.

Аз обичам стиха в Пес. на Пес., където възлюбеният говори на своята невяста и казва:

Пес. на Пес.8:6

Важно е да разбираме този принцип: Докато е истина, че лекомисления християнски живот ще направи огъня да умре ,това не означава, че Божията любов е намаляла към този вярващ. Вие и аз трябва да откажем да вярваме тънката лъжа на врага, че Божията любов към нас върви нагоре и надолу с нашите колебаещи се духовни чувства и постижения. Пламъка, за който говорим тук не представлява Божията любов и чувства към нас; той представлява нашата страст и ревност за Него. Ние можем да изгубим нашата страст за Исус без да изгубваме Божията любов към нас.

Святия Дух може да дава духовни дарби на вярващите и да освобождава ползите от изкуплението върху нас, но нищо от тези неща в края на краищата няма да задоволи желанието в нашите духове за Самия Исус. Когато нашия духовен глад не е задоволен, вие и аз ще преживеем разочароваща досада и свято безпокойство. Божия Дух се опитва да раздвижи нашите духове да търсят повече от Бог.

Фокусирането на Исус интимно ни води към познаването на Неговото сърце на утвърждаване. Това е абсолютно жизненоважно. Колкото и важно да е човешкото утвърждаване, то е печално незадоволително без Божието утвърждаване за нас. Това е знанието, че сме обичани, приети и оценени от Бог, което ни дава чувство за ценност и истинско себе-оценяване. Когато сме сигурни и уверени в Божията любов, ние израстваме от нашите страхове. Когато знаем, че Му се харесваме, критицизма и оскърбленията от другите няма да ни въздействат толкова лесно. “Доказването” на нашата ценност на другите спира да бъде доминиращата сила в нашето емоционално наваксване. Божието удоволствие и Неговата одобрителна усмивка са всичко, от което се нуждаем.