Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е

Човешките сърца могат да бъдат наранени по много начини. Почти ежедневно ние чуваме друга трагична история за сексуална, физическа, словесна или емоционална злоупотреба. Възрастта на жертвите варира от малки деца до възрастни. Човешката нехуманност към човека изглежда, че предизвиква всички граници. Обаче, когато мисля за този предмет на изцеление на вътрешни рани на сърцето, аз не мога да не мисля за моя брат, Пат. Малко човешки сърца са се справяли с по-тежки удари от тези, които сърцето на Пат претърпя след като стана инвалид на 17 годишна възраст. После той загуби най-скъпата личност в света за него само след осем месеца по-късно когато татко умря.

Аз наблюдавах моя брат да се бори с един враг, който може да бъде по-лош от парализирането или смъртта, и аз го видях да побеждава. Моят брат отказа да позволи на горчивината да го победи. Мога да ви кажа това: Моят брат е герой на кураж.

Той все още е парализиран от врата надолу. Но духът на брат ми сега не е спъван от тежестта на себе-съжалението, омразата или горчивината. Много години до сега, Пат е обичал Исус със страст. През годините той е бил човек на молитва, носейки товарите на другите и издигайки нуждите им към Бог. Гледайки примера на моя брат това ми потвърди много, много пъти, че едно интимно взаимоотношение с Исус може да изцели всяка рана на човешкото сърце.

Как се изцеляват вътрешните рани на сърцето? Ние трябва да дадем всичко на Бог, включително нашата горчивина, себе-съжаление и желанието за отмъщение. Нашата скръб, гняв, срам и гордост – дори нашите надежди, мечти и амбиции – трябва да бъдат положени на Божия олтар, заедно с всичките ни права и желанието да управляваме собствения си живот. Исус Христос трябва да стане фокуса на нашите сърца – не нашите трагедии, нашето минало или всичко, което може да е било. Само Исус може да трансформира себе-съжалението в хваление или сълзите в триумф. Фокусирането на интимността с Исус изцелява вътрешните рани на сърцето. Живота на моя брат ежедневно потвърждава този факт.
7. Фокусирането на Интимността е Ефективно Средство за Духовно Воюване.
Силата на духовното воюване е страст за Исус. Стратегията на врага е да ни премести от нападателност в отбрана, където ние се опитваме да отблъснем изкушението и греха чрез силата на собствената ни воля и решение. Той се страхува от нападателното християнство, което преследва личността на Христос и изпълва живота ни с цел. Ако Сатана може да ни отдели от нашата страст и от нашата цел, тогава ние ставаме пасивни и безцелни – лесна плячка за грях.

Нека да погледнем два духовни принципа илюстриращи мъдростта да се поддържа едно нападателно отношение когато се справяме с врага: Принципа на растене и смаляване и принципа на светлина и тъмнина.

Растежа в нашето познаване на Бог идва преди смаляването на нашето робство на тъмнина. Това е Божият божествен ред. Опитването да се смалим в грях когато Исус не е първо израснал в нас е трудно и неефективно. Когато познаването на Божията личност проникне в нашите човешки духове, това има освещаващ ефект върху нашите емоции. Когато Исус става по-реален за нас, неизбежния резултат е желание да дадем себе си на Него и смалим тези неща в нашия живот, които работят в опозиция на Него.

Опитването да изгоним тъмнината от нашите сърца сами е разочароващо и безполезно, но когато личността на Христос ни е разкрита, и Неговата светлина влиза в сърцата ни, тъмнината бяга. Същото е истина за естествената светлина в една стая, защото тъмнината в стаята изчезва когато включим светлината. Ние не можем да изпразним тъмнината за да направим място за светлината. По-скоро, ние пускаме светлината да влезе, и тъмнината автоматично е надвита. Ние се изчерпваме като се опитваме да се приготвим и да направим място за повече светлина като се фокусираме на това да се опитваме да изгоним тъмнината. Вместо това, ние трябва индиректно да атакуваме тъмнината в нашия живот като се фокусираме на освобождаването на повече светлина.

Сатана не е сплашван от виковете и самохвалствата на вярващи, които нямат интимно взаимоотношение с Исус. Той знае, че докато тъмнината властва без да бъде предизвиквана и побеждавана в много области в техния живот, тези вярващи не представляват никаква истинска заплаха за неговото царство. Исус е Единствения, от когото Сатана се страхува. Ако вярващите не са изпълнени с реалността и познаването на Христос, Сатана знае, че е само въпрос на време докато те станат жертви, а не победители.

Сатана е обезпокоен от вярващи, които не са отвлечени от чистотата и простотата на посвещение на Исус. Той бяга пред меча на Духа когато е притежаван от мъже и жени, които имат история на вярност и покорство чрез тяхната интимност с Бог. Той е възпрепятстван от молитвите на благочестиви ходатаи, които пронизват тъмнината, изобличавайки и унищожавайки нейните крепости (2 Кор.10:5).

Исая заявява, “Око не е видяло друг бог, освен Тебе. Да е извършил такива дела за ония, които го чакат” (Ис.64:4). Няма значение колко слаби, несъвършени и незрели сме ние, ако установим себе си да търсим Божието лице и да Го чакаме, продължавайки да постоянстваме в молитва, Божията мощна ръка ще се движи в наша полза. Божествените дела са освободени дори в отговор на слабите човешки същества, които чакат Господа.

Фокусирането на интимността е мощно средство за духовно воюване, защото Сатана е спиран от страстта за Исус, чистотата и постоянстването в молитва. Най-слабият, незрял вярващ, който има сърце фокусирано на свята страст ще стане заплаха за царството на Сатана.

2.Нашите души ще бъдат укрепени срещу изкушението чрез нагръдника на вярата и любовта въздействаща нашите емоции.

3.нашия вътрешен човек ще бъде мотивиран и възпламенен чрез освобождаване на божествен глад и ревност когато нашите духове са изложени на възпламеняващото сърце на Исус.

4.Дълбокия вик в нашите духове за интимност с Исус ще бъде задоволен.

5.Ние ще бъдем свободни от несигурност и от страха от човек.

6.Вътрешните рани на сърцето ще бъдат изцелени.

7.Ние ще бъдем екипирани за духовно воюване.

Изборите са рязко очертани: страст или пасивност? Победител или жертва? Благословения или безплодие?

Вие и аз сме поканени да преследваме една личност активно, защото интимността не идва случайно. Интимността идва чрез глада и копнежа на нашите сърца и чрез сеене за Духа. Когато сме гладни и жадни за Исус, търсейки Него и прекарвайки време в Неговото присъствие, ние ще се влюбим в Него.

12

Взиране в Трона на Бог

“Да, спомням си всичко точно. Как сме могли да позволим на такива временни желания да ни отдалечат от Бог е трудно да си го представя. Всеки от нас от Адамовата раса, от първото поколение до последното, е инвестирал и изградил своя живот около несвяти желания и удоволствия, които траят само за един кратък момент.”

Това изглежда толкова абсурдно поглеждайки назад, нали? Какво сме правили, обичайки страстните удоволствия на падналия век? Какво сме мислили, инвестирайки нашите емоции в напразни копнежи, продавайки душите си за пари и постоянно борейки се за да докажем себе си?

‘Погледнете това. Бога на този свят върши своята работа добре, заслепявайки толкова много от нас и по този начин помрачавайки вечните реалности. Греха винаги е бил банкрутирала система, а ние нямаме разума да разберем това. Ако само бяхме взели мъдростта и истината намиращи се в Книгата на Господа, ние бихме видели предупреждението на Святият: ‘Светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века’” (1 Йоан 2:17).

Мислите ли, че идеята за разговорите в небето за нашия живот на земята е невероятна? Аз не мисля, че ще бъде твърде изненадващо, ако чуем толкова много дискусии във вечността.

Една от причините, поради която обичам книгата Откровение е защото тя поддържа нашето време и цел тук на земята в ясна перспектива. Тя излага такива удивителни контрасти: небе и земя, време и вечност, зло и добро, илюзия и реалност, лъжи и истина, царството на светлината и царството на тъмнината. Четенето на книгата Откровение е мощно напомняне, че този свят преминава. Тя поставя нашия фокус на идващия свят, вместо на Лоу Стрийт. Тя ни напомня за един вечен трон в небесата. Тя разкрива величието и вечността на Този, Който седи на този трон и неописуемия блясък на славната личност, която седи от дясната Му страна. Откр.1:3 дори обещава благословение върху тези, които четат книгата, отваряйки сърцата им за нещата написани в нея и се стремят да се вслушат в тях.

Но моя молитвен живот беше трансформиран и обогатен чрез една проста молитвена подкрепа, която открих преди няколко години. Аз я нарекох “взиране в Божия трон.”

Йоан описва сцената в небето, където се възкачват нашите молитви. Той ни казва какво се случва когато издигаме гласовете си и казваме, “Татко, аз Те обичам.” Той обрисува словесна картина за обстановката, в която нашите искания и молби отиват. Това описание на Божия трон, Господ Исус, четирите живи същества и 24-те стареи беше, което значително промени молитвения ми живот.

Както Тозер казва, “Ние трябва да практикуваме изкуството на дълго и любящо размишляване върху великолепието на Бог,” което е, почтително размишление за Божието същество. Аз взех неговия съвет и започнах да размишлявам върху великолепието на Бог. Тогава беше когато четвъртата глава на Откровение се отвори за мен.

За да подпомогна моето размишление, аз изучавах Откр.4 фраза по фраза, използвайки самата Библия като мой коментар. Особено в писанията на Данаил и Езекиил аз открих подобни словесни картини, които правеха сцената, която Йоан описва дори по-жива. (Вж. Дан.7:9-10, 13; Езек.1; Мат.19:28; 3 Царе 22:19; Откр.5; 15:2; 20:4; Фил.2:5-11). Когато продължих моето изучаване, личността на Бог, небесната тронна зала и това, което се случва там когато ние се молим и се покланяме и пеем хваления на Бог стана повече и повече реално за мен.

Това не е някаква фалшива Ню Ейдж техника за зрителна представа. Изобразяването на страхотната сцена, която Йоан описва в 4-та глава на Откровение ми помага да се наслаждавам на свято взаимоотношение с Исус. Вместо да “се моля на въздуха,” аз често фокусирах мислите си на любящата, величествена личност седяща на Своя славен трон и говорех в Неговото сърце.

В Откр.4:1 Йоан казва, “След това погледнах и видях, ето врата отворени на небето” (NKJV). Във видение възрастния апостол можеше да се взре директно в сърцето на небесната тронна зала. Прочетете неговото страхотно, засвидетелствано с очите му описание:
Начаса се намерих в изстъпление чрез Духа, и, ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един. И седналият приличаше на камък яспис и сардис; имаше около престола и дъга, на глед като смарагд. И около престола имаше двадесет и четири престола, и видях, че на престолите седяха двадесет и четири старци, облечени в бели дрехи, и на главите им златни корони. И от престола излизаха светкавици и гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове. И пред престола имаше като стъклено море, подобно на кристал, а всред престола и около него четири живи същества . . . И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи изоколо и извътре; и те не престават денем и нощем да казват: Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщий, Който бе и Който е, и Който ще бъде.

-Откр.4:2-6, 8, NKJV

Този трон е една вечна реалност. Той няма да стане реален когато ние отидем на небето и го видим за първи път – той е реален сега. Той не съществува само защото ние сме в нужда, защото той е съществувал от вечното минало. Той е бил закрепен в небесата преди дори небесата и земята да са били създадени.

Завършеното дело на Исус Христос на кръста направи възможно за слабите, разорени хора да идват свободно пред този трон, без осъждение.

Бог Бащата възкреси Христос от мъртвите, постави Го от дясната Си страна в небесни места, постави всичко в подчинение под нозете Му и Го даде като глава над всичко за църквата, която е Неговото тяло (Еф.1:20-23). Господ Исус може да спасява вечно онези, които се приближават при Бог чрез Него, тъй като Той винаги живее за да ходатайства за тях (Евр.7:25).

Духът на Бога постоянно вика светиите на земята да живеят пред трона. Един ден ние радостно ще хвърлим короните си пред този трон. Тези корони представляват нашите духовни постижения когато ходим пред Господа в покорство и съдействаме на благосклонната работа на Святия Дух в нашия живот (Откр.4:10). Но първо ние трябва да се научим да хвърляме сърцата си пред него в посвещение и страст за Сина на Бог.
Намиране на Предназначение за Нашия Живот
Този трон, пълен с благодатта на Бог, е най-страхотното място в цялото съществувание. Той вечната основа на целия създаден ред. Той е центъра на всичко. Той е целта за всичко, защото Този, който е създал всичко седи на трона, и всичко съществува за Негово удоволствие (Откр.4:11).

Когато застанем пред Него на съдийския престол, това, което Той мисли за нас ще бъде единственото нещо, което струва. Когато разбрах, че единственото нещо важно в моя живот е това, което Бог мисли, че е важно, тогава имах по-лесно схващане на предназначението за моя живот.

Нашия живот има предназначение само когато го разберем с отношение на покорство към Христос Исус, който седи от дясната страна на Татко. Ако загубим нашия фокус върху Него, тогава ние загубваме нашата връзка с реалността, целта и реда. Ако загубим нашето виждане за трона на Бог като центъра на всичко, за което живеем, тогава ние загубваме нашият баланс и стабилност. Ние загубваме причината си да издържаме трудности. Ние изгубваме нашата мотивация да благославяме враговете си. Ние изгубваме истинската причина защо Бог ни дава добри неща.

Когато загубим съзнанието за Бог нашия Баща на този трон с Исус седящ от дясната Му страна, тогава нашите проблеми стават непреодолими в нашето мислене. Отчаянието може да бъде невероятно. Ние забравяме, че всичко друго преминава, и нищо няма никакво значение, смисъл и предназначение извън реалността на личността седяща на този трон. Всичко друго е временно, с изключение на нещата, които Го удоволстват.

Семейството на Бог
Забележете как ангелите и 24-те стареи се обръщат към Бог. те се отнасят към Него като “Господ Бог Всемогъщи, който бе и който е и който ще бъде!” (Откр.4:8); “Този, който седи на трона” и “Този, който живее до вечни векове” (Оркт.5:13-14).

Но Исус учи да се обръщаме към Него като “Татко”: “А вие се молете така: татко наш . . .” (Мат.6:9).

А Павел ни напомня, че ние сме приели дух на осиновение като синове, чрез който викаме, “Авва, Татко” (Рим.8:15).

Ангелското множество не Го нарича “татко наш.” Само Исус и новородените вярващи – осиновените синове и дъщери на Бог, които са влезли в благословеното взаимоотношение Баща-дете с Бог единствено въз основа Христовото синовничество – имат привилегията да Го наричат “Авва, Татко,” което се превежда, “Татенце, Татенце.”

Божието общество в небето е изпълнено с поклонение и обожаване на Него. Те осъзнават и се взират във величието, красотата, прелестта и блясъка на Исус на Неговия трон. Те дълбоко обичат Божия Син. Те се взират в Този, който е на трона на благодатта. Църквата на земята също трябва да бъде страстно, поклонническо общество съществуващо за да предаваме себе си напълно на Божия Син. Целта и на небесното Божия общество и на земното Божие общество започва и свършва с поклонение около трона.

Тъжен факт е, че много християни рядко идват пред трона. Това не означава, че тези вярващи са духовно провалили се. Това не означава, че те са незаинтересовани или безразлични към Бог. Много искрени вярващи копнеят за по-задоволяващо взаимоотношение с Бог и са ревностни да преживеят Неговото присъствие. Но това означава, че техният живот не е бил обогатен от благодатта на Бог идваща от трона. Вместо да живеят в контакт с Величествения, който седи на трона, мнозина в тялото на Христос пренебрегват и не зачитат тази свещена привилегия.

Някои вярващи се фокусират на трона на Бог, съзерцавайки Неговата слава и великолепие, за няколко кратки минути по време на поклонението в неделя сутрин. Но много християни са нечувствителни, че Бог копнее да преживеем и да вкусим от поклонението пред Неговия трон сега – преди да отидем на небето. Следователно, днешната църква носи болезнени рани и отвратителни белези, които са резултатите от нашето невежество и нехайство.

Вярващото общество не функционира правилно когато ние пропускаме да докоснем Божието сърце, и следователно загубваме нашето интимно взаимоотношение с Него.

Ако аз се наслаждавам на Господа, аз мога да се чувствам пренебрегнат от другите, но това не ме безпокои. Но ако аз не се наслаждавам на интимността на Неговото присъствие, аз съм много лесно раздразняван. Когато това се случва, аз отивам на някое спокойно място за няколко часа и потапям себе си в такива класики като Тозер, Пуританските писания или дори Песен на Песните. Тази практика е като лекарство, което ме освежава и ме прави щастлив. Каквото и да ме е безпокояло повече не е товар.

Без личността на Господ Исус като нейния централен фокус, без да се наслаждава на Господа и да има нежно сърце, църквата не може да функционира като динамично общество служейки си един на друг в дълбоко взаимоотношение. Борбата и разделението следват когато вярващите се опитват да се приближат един до друг без също да се приближават до Исус. Единствения начин Божието общество на земята да функционира по предназначение е Христос да бъде центърът. Обаче, ако вие и аз загубим този фокус, нашето отчаяние може да бъде изцелено, ако дойдем в молитва пред Божия трон на благодат и хвърлим сърцата си пред Него.

В своето видени, апостол Йоан описва 4-ри живи същества 24 стареи падащи пред Господ Исус, Божието Агне, “като всеки държеше арфа и златни чаши пълни с тамян, които са молитвите на светиите” (Откр.5:8). Аз вярвам, че арфите говорят символично за нашето поклонение, а благоуханния тамян се отнася за нашите молитви издигащи се пред Божия трон посред неизброимите ангели.

Дадено е едно описание на покланящи се вярващи стоящи пред стъкленото море, което е смесено с огън (Откр.15:2). Ние говорим в Божието сърце докато Той радостно ни слуша от Своя трон.

Аз започнах да осъзнавам, че когато се молим, Бог не иска да говорим с безразличие и равнодушно на въздуха като че ли на никого. Той иска да говорим в Неговото сърце. Затова, когато се моля, аз говоря на реална, славна личност, давайки моята хвала, поклонение, молитви и себе си директно на Него. Аз си се представям стоящ пред това стъклено море пълно с огън докато се взирам в трона обграден от дъгата. Когато го правя, моите мисли и чувства се променят.

Проблемите ми не изчезват ненадейно, но начина, по който мисля и се чувствам относно тях се променя в по-правилна, балансирана перспектива. Аз откривам, че писателят на песента е бил прав в края на краищата: Земните неща наистина силно избледняват в светлината на Неговата слава и благодат.

През двете десетилетия от това време, аз съм продължавал тази практика на взиране в трона и общувайки интимно с една страхотна, безкрайно любяща, благосклонна личност.

Тъй като ние седим в небесни места с Христос (Еф.2:6), да се научим да говорим директно в сърцето на реалната, славна личност седяща на Своя трон в небесата е една от най-съществените движещи сили за вдъхновение на молитва.

Стремейки се да помогна на другите да израснат в своя молитвен живот, аз съм поучавал и съм водил молитвени събрания редовно за повече от 15 години. Почти всеки ден за 10 години аз съм водил молитвени събрания в нашето църковно тяло, и за почти 5 от тези години по три пъти на ден – сутрин, обед и вечер.

В тези събрания аз понякога давам кратко учебно послание и модел на молитва за присъстващите. После различни хора от моя лидерски тим могат също да се молят, следвайки модела, който току-що съм поучавал.

Средно от 20 до 30 различни хора идват на всяко събрание. Всъщност, аз насърчавам всички в църквата да идват поне веднъж седмично.

През последните 4 години когато съм бил у дома, аз все още съм водил три молитвени събрания на ден по различно време през седмицата. И докато пътувам аз поучавам за лична молитва и общо ходатайство за съживление.

Това наблягане на молитва е нещо, което Господ е наредил за нас като църковно тяло. Но поради това, ние сме станали недостатъчни в други служения. Ние сега наблягаме на малки групи за пасторска грижа и евангелизиране, и забелязваме западане в посещението на молитвените събрания. И това е ОК. Когато идва нарастване в една област, смаляването е неизбежно в друга.

Много хора са ми казвали през годините, че чрез това да бъдат предизвиквани да познават личността на Бог и да имат пламенно сърце за Него, страст се е събудила в сърцата им. Дори хора с нечувствителни сърца са били повлияни.

Моята молитва е повече и повече пастори да проповядват това послание и повече членове на тялото на Христос да отворят себе си за него.

За последните 20 години аз преднамерено съм отварял сърцето си като съм слушал касети и съм чел книги от хора, които наблягат на това послание. Преди години един проповедник на една касета ме предизвика да чета Живота на Дейвид Брайнърд от Джонатан Едуардс. Едуардс бил известен теолог живял през 17 век в Америка. Брайнърд служил като мисионер на американските индианци през 1740. книгата се превърна в най-влиятелната книга, която някога съм чел извън Библията.