Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е

Истинското познаване на Божията чиста, страстна любов към теб и мен е далеч по-мощна и живото-трансформираща от всеки човешки свидетел, който можем или не можем да имаме. Това е Святия Дух, не човешките свидетели, които разкриват Божията любов към нас и Го прави реален за нашите сърца, и това откровение е на разположение за всеки.

Хора с наранени, съкрушени духове или перфекционисти, личности водени от постижение често преживяват трудност да приемат от Бог. Понякога ние ставаме толкова хванати в нашите напрежения, болка или гняв, че дори не осъзнаваме Неговия глас. Но когато предадем душите си смирено на Бог, и сърцата ни започнат да викат за истинското, интимно познаване на Него, Той ще отговори. Святия Дух ще отвори Словото на Бог за нас, давайки ни разбиране и учейки ни да прилагаме неговите истини за специфични области на нашия живот. Той ще разкрие страстните чувства в Божието сърце към нас по начини, които са невероятно чудесни, живо истински и съвършено приспособени да се нагодят към собственото ни разбиране и лично преживяване.

Добрите примери и ревността не произведоха страстна любов към Христос в мен. Аз бях гневен, разочарован християнин, който постоянно носеше тежък товар на вина и провал за това, че не се наслаждавам да служа на другите. Едва когато улових зърване на истинското познание на това как Бог наистина се чувства относно мен крепостите паднаха в ума ми и в сърцето ми. Тези думи дойдоха в ума ми, “В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят. В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си мъчение” (1 Йоан 4:17-18, KJV).

Аз видях, че човека, който се страхува от Бог, който се страхува от Неговото осъждение поради своите провали, живее в мъчение. Мъчението е противоположното на дързост с нежно сърце за Бог. И аз трябваше да осъзная, че Божието сърце беше изпълнено с нежност към мен – въпреки че аз не бях съвършен.

Бог, който никога не рисува един и същи залез два пъти, знае точно как да ти разкрие Себе Си. Той ще избере точното време и място за да ти говори. Той знае точните откровения, които ще осветят твоето разбиране, ще нахранят гладното ти сърце или ще потекат като топло, изцелително масло над твоя наранен дух.

Когато дойдеш при твоя небесен Баща за помощ, ти няма да бъдеш пренебрегнат или смъмрен. Ти няма да бъдеш направен за посмешище поради твоите грешки. Той е необикновено търпелив към теб. Той се грижи за теб любящо и бдително. Любовта Му към теб никога няма да пропадне или да престане.

Чудесно е да познаваме хора, които да ни показват какъв действително е Бог. Техните примери могат да помогнат да се подготви пътя за Божията работа в нашия живот или дори да ускорят процеса. Но дори и никога да не сме познавали и един, благочестив човек, ние въпреки това можем да преживеем лична пълнота и да бъдем изпълнени със страстни чувства към Исус. Бог, Неговото Слово и работата на Святия Дух в нашия живот са достатъчни за да ни доведат до лична пълнота и духовна зрялост.

Църквата познава Исус като неин Спасител. Но Божият Син е готов да й се разкрие като нейният Възлюбен, облечен във величие и блясък. Неговата любов ще възпламени страстите на Неговите хора. Крайно отегчената църква скоро ще бъде поставена на краката си!

7

Възпламеняване

Една вярна християнка в началото на 40-те събрала куража след много години да се откаже от работата си, да напусне дома на своите благочестиви родители и да отиде да работи за мисионерски организации отвъд океана. Задиряна като дете, тя е живяла голяма част от живота си контролирана от страх. Тя все още не била победила своите страхове, но нейните блещукащи очи и изгаряща личност покриваха нейната липса на увереност и ниско себе-уважение.

Тя копнеела да се омъжи за благочестив християнин и да служи на Господа с него, но правилния човек никога не дошъл. Затова жената била изненадана и удовлетворена когато един християнин на около нейната възраст, който работел за същата мисионерска група започнал да й показва внимание – топли усмивки; истинско оценяване на нейната съвестна работа; малки комплименти пускани тук и там. Тя била дори по-изненадана когато той предложил, че могат да обядват заедно няколко пъти на седмица.

Тя се чувствала толкова откровена. Толкова нормална. Толкова разбираема. Но колкото повече жената опознавала своя нов приятел, толкова повече го харесвала и го уважавала. Тя можела да каже, че чувствата били взаимни.

Един ден на работа мъжът попитал да ли може да я изведе за вечеря. Тази вечер тя плъзнала поглед през менюто и видяла, че той се взира в нея с нежно, любящо изражение в очите му. “Съжалявам, че започвам,” казал той, малко объркано, “но ти си толкова красива, че направо ми взе дъха.”

Жената не можела да повярва това, което чувала с ушите си. Красива! Аз? Тя отворила устата си за да протестира и да го накара да млъкне, но нещо я спряло. Той те вижда по начина, по който аз те виждам, изглежда, че казала някаква вътрешна мисъл. Смаяна отвъд думи, лицето на жената се разтворило в сияйна усмивка.

Как мислиш, че Бог те вижда? Свиваш ли се от страх при мисълта за това? Божието оценяване на твоята красота идва от Неговата голяма любов към теб – не в резултат на някаква твоя наследена доброта или красота.

Бог не е студено, резервирано, сурово легалистично същество, чиято религия Го е направила да страни. Той не е искащият, нетърпелив Бог, на който толкова много от нас се борят за да Му угодят. О, как копнее Господ Неговата църква да получи откровение за Неговото очароващо сърце – напълно залято от възхищение към нас – въпреки че ние можем да не си вярваме и да не се харесваме. Как копнее сърцето Му да станем чувствителни и очаровани от нашата красота и да отговорим на Неговия нежен поглед (Пс.45:11).

Нашия Бог не е нещо или то. Той е нежно, любящо, дълбоко страстно същество. Днешната църква отчаяно се нуждае от обновено разбиране за природата на Божията личност и дълбоко схващане на Неговата екстравагантна страст.
Липсващото Измерение на Нашето Изкупление
Реформаторите и техните наследници радикално са променили християнството като са преоткрили жизненоважната истина на евангелието – ние сме оправдани единствено чрез вяра.

Какво освобождаващо преживяване е било за хората да разберат, че дарът на праведността може да бъде получен просто чрез вяра. Това е било като идване от тъмнина в дневна светлина. Спасението включва славна размяна, в която Христос взема нашият грях и вина, и ни дава Своята праведност. Аз обичам доктрините за спасението, освещението и осиновението, които осветяват нашата легална позиция в Христос. Аз вярвам, че те са важно измерение за проповядването на кръста и са основни за здраво ходене с Бог.

Но реформирания евангелизъм също може да стане скован и ограничен. Здравината на нечие взаимоотношение с Бог често е определена в термини на законно стоене с Него и Неговия закон. Бог е съдията, който удря печат приет на нашите чела, после се обръща и казва, “Следващият!” Това са добри новини, но не са всичките добри новини. Във взаимоотношение определено от закон, един вярващ никога не е осъзнавал Бог, чието сърце е залято и пленено – очаровано и изпълнено с наслада – от Неговите хора.

Спасението е повече от законна размяна свързана с нашата позиция пред Бог. Спасението включва също размяна на дълбоки любящи чувства и обожание. Бог първи предава Своята наслада, копнеж и чувства към нас, и обратно, ние отговаряме по подобен начин. Както Йоан каза, “Ние Го обичаме защото първи Той ни възлюби” (1 Йоан 4:19).

Само едно интелектуално разбиране на законните аспекти не е достатъчно. Защо? Защото ние никога няма да имаме по-голяма привързаност или страст към Бог отколкото разбираме, че Той има към нас. Ние никога няма д бъдем по-посветени на Бог отколкото нашето разбиране на Неговото посвещение към нас.

Святия Дух трябва да оживи познаването на Божията страстна любов и да я направи жива в нашите сърца – Бог, който лично прелива с екстравагантни емоции към Своите хора. Любящото, страстно сърце на Бог трябва да тупти в сърцевината на цялото ни служение, без значение дали учим другите как да бъдат спасени, или служим на болните или водим домашна група.

Въпреки че Бог е напълно себе-достатъчен, Той желае нашата любов, Той, който няма нужда от нас, е обвързал сърцето Си със нас завинаги.
В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.

1 Йоан 4:10

Книгата Римляни съдържа законното, земно, практично измерение на нашето изкупление. Книгата Откровение разкрива вечното, величествено измерение на нашето изкупление. Песен на Песните възхвалява страстното, чувствено измерение на нашето изкупление. Всяко едно от тези три измерения ще се свърже в цялостно разбиране на нашето взаимоотношение с Бог както е споменато в Пс.2:11-12.

Песен на Песните, песента на Царя към Неговата невяста, трябва да бъде научена и пята с откровение и сила. Това ще измие и възстанови църквата, тъй като това пророчески я призовава към свята страст.

Песен на Песните може да бъде тълкувана по няколко различни начина. Исторически, тя описва стремежа и венчавката на една овчарка с цар Соломон. Типологически, тя обрисува Израел като Божията невяста по същия начин, по който църквата е обрисувана като невястата на Христос в Новия Завет. Някои казват, че тя описва любовта на естествен мъж към своята съпруга. Други я виждат като истинска история написана в символичен език с духовно значение за днешните вярващи.

Аз лично, вярвам, че Святия Дух може да тълкува книгата на църквата по всички тези различни начини, и ние можем да се научим от всеки един от тях. Но искам да споделя с вас начина, по който книгата ме е назидавала.

Развиването на Свята Страст
В тази любовна песен от небето, аз рисувам девойката като младата узряваща църква, невястата на Христос. Аз виждам ясно духовно развитие в осемте глави на Песен на Песните. Това е божествен модел разкриващ развиването на свята страст в сърцето на църквата докато тя е ухажвана покорена от красотата и блясъка на нейния славен Цар.

Има поне две чудесни ползи от размишляване върху тази велика песен на изкупителна история.

Първо, Святия Дух ни разкрива страстите и удоволствията в личността на Божият Син. Това ново прозрение за сърцето на Исус пленява нашите сърца по свеж начин, и духовете ни са активирани и отворени за нови дълбочини на страст за Него.

Второ, докато размишляваме върху Песен на Песните ние установяваме нашата настояща позиция в този божествен модел на развиване в християнска зрялост. Когато започнем да разбираме целта в трудните взаимоотношения на Бог с нас, ние сме утешени и освежени, и духовете ни са измити. Това ново разбиране дава увеличена способност да съдействаме смело и уверено на работата на Духа в нас.

Никога няма да забравя чувството, което наводни съществото ми когато осъзнах, че великият невидим Бог, който създаде земята и всичко, което е на нея – включително и мен – действително ме слуша когато Му говоря. Той действително отговаряше на моите молби. Той отговаряше на голям брой мои малки молитви.

Веднъж когато водех кратко ски пътешествие в колежа, пет човека, които нямаха парите искаха да дойдат на пътуването. Аз им казах, че могат да дойдат, въпреки че аз също нямах парите за да платя за тях. Виках към Господа за помощ. Някой, който знаеше за пътешествието, но не знаеше нищо за нуждата се приближи към мен в деня, в който трябваше да потеглим и ми предложи чек за $2000, ако имах нужда.

Това беше зашеметяващ пример в ранните дни на Божията грижа за мен. Това осъзнаване разпали пламък на пламенност в моя дух, който никога не е бил загасяван – и никога няма да бъде.

Развиването на страст започва с това свежо събуждане към свята пламенност. Но пламенността сама по себе си не е зрялост. Това е само началото.

Песента на Песните започва с великия пророчески вик на Духа в църквата днес: “Нека ме целуне с целувките на устата си! Защото любовта ти е по-желателна от виното” (Пес. на Пес.1:2). Това говори преносно за събудения вик на вярващия за “целувката на интимност,” не просто за небрежната целувка по бузата от някой роднина или приятел. Духовно това говори за вика на по-дълбока интимност с Бог.

Вярващите днес осъзнават, че ако нашия глад за интимност някога ще бъде задоволен, ние трябва да имаме Този, чиято страстна любов е далеч по-добра от “църквянството” или от най-доброто вино на земни преживявания и притежания. Както девойката, която вика, “Твоята любов е по-добра от виното,” вярващите до мястото, където осъзнават, че парите и материалните неща никога няма да снабдят нуждите на нашите духове. Известността в църквата или в света никога няма да направи това. Никакво полово или романтично взаимоотношение с друго човешко същество няма да задоволи някога дълбоките копнежи на нашите духове. Ние сме изморени от безсилна религия, която не може да ни освободи от грях или от нас; изморени сме от лидери пълни с гняв, борба и неморалност; изморени сме от църкви парализирани в апатия. Ние сме уморени да се опитваме да изкараме вода от сух кладенец в името на Исус.

Една невъздържаност, свято безразсъдство, се събужда в духовете на Божиите хора. Божият Дух ни призовава напред, вземайки истините на времето и на вечността и използвайки ги за да ни събуди от самодоволството. Преди този свят да стигне до края, Бог ще издигне църква пълна с хора, които са гладни за религия съсредоточена на Бог отсред тези, които са задоволени с християнство съсредоточено на човек. Деноминационния етикет няма значение. Ако Божият Син е представян в сила, и Неговата лична красота и прелест са разкрити, хората ще се съберат при Него.

Защо искаме Него? Ние сме открили, че любовта и привързаността на Бог са по-добри от всичко, което света има да предложи, и ние започваме да виждаме малко от блясъка, величието и несравнимата красота на Христос Исус.
Твоите масла са благоуханни; името ти е ароматно като изляно масло; затова те обичат девиците.

-Пес. на Пес.1:3

-1 Йоан 4:19

Някои вярващи гледат към други, които имат много енергични личности и казват, “Ако бях направен с 220 волта като теб, също щях да бъда изпълнен с ревност и страст за Бог. Но аз имам напълно различен темперамент. Аз съм един от тези 110 волтови хора.” Страстта за Исус не е черта на характера. Ти можеш да имаш възможно най-кроткия човешки характер и въпреки това да бъдеш погълнат от огъня на Бог. Ти може да не изразяваш твоята страст по същия начин както някой с “220 волтова” личност го прави, но тази огнена преданост ще бъде там, и тя ще бъде точно толкова реална.

Няма значение колко човешка енергия и естествено усърдие притежаваме. Страстта за Исус е плода от осъзнаването на Неговото посвещение към нас – не плода от нашето посвещение към Него. Ние ще ходим в живот на предаване на Него понеже Той е предаден на нас. Когато застанем пред Бог, никой човек на земята няма да може да каже, “Аз Ти дадох повече отколкото Ти даде на мен.”

Повечето от нас познават някои свръхдуховни хора, които са били на върха за година или две. Но след кратко време, когато изпитанията и премеждията ударят, всичкото това повърхностно човешко усилие претърпява фиаско.

Спомням си собствения ми опит с един тим улични проповедници въвлечен в училищно служение. Някои от тези радикални, ревностни евангелизатори проповядваха огнени проповеди в дворовете на колежа през 60-те и 70-те. Но 10 години по-късно те дори не ходеха с Бог. Тяхната забележителна ревност не ги беше довела никъде – освен далеч от Бог.

Тяхното предаване на Исус беше ограничено от едно непълно откровение за Неговото предаване на Неговите хора. Той е абсолютно предаден и посветен на тези, които са Негови.

Нашата пламенност за Господа причинява удоволствие на Неговото сърце. Той знае, че присъствието на пламенност не е същото като духовна зрялост. Много пламенни вярващи все още не разбират дори главните въпроси на евангелието. Това е ОК. Христос Исус обича Своите хора. Той обича тяхната пламенност, въпреки че ние все още можем да правим каши поради нашата незрялост. В Своето сърце Той е абсолютно влюбен в нас.
Предимство на Интимността и Служението – Пес. на Пес.1:4
След като девойката в Песен на Песните се събужда за пламенност, тя се моли с двойна молитва: “Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе” (Пес. на Пес.1:4). Реда на тази молитва е много важен.първо ние сме привлечени към Него в интимност, после тичаме с Него в служение. Ако ще станем съработници с Христос, тичащи с Него, ние трябва първо да се фокусираме на това да бъдем привлечени като поклонници, посветени на чистота с любящи страсти.

Лесно е да се молим, “Нека да тичам. Увеличи моята сфера на служение и влияние,” без също пламенно да търсим Господ да ни привлече близо до Него. Но когато сме привлечени към по-голяма интимност с Бог, ние имаме по-голяма духовна дълбочина и докосваме духовете на другите хора по-ефективно. Това е, което представлява “тичането,” или истинското служение – да се носи освобождение на сърцата на човешките същества така че те също да могат да познаят и да се покланят на Бог интимно.

От друга страна, някои вярващи казват, “Привлечи ме,” но никога не отиват да тичат с Господа като партньори с Него в Неговата работа на земята. Святия Дух не ни привлича не ни привлича за да си окачим табела “Не Ме Безпокой” и да седим в нашата комфортна зона пеейки любовни песни на Исус през останалата част на нашия живот. Като сънаследници с Христос, ние сме привлечени в интимност, после упълномощени в служение за да носим другите в интимност с Господа.

Аз вярвам, че църквата ще узрее в тази тежка напрегнатост на привличане и тичане. Ние ще се научим как да освобождаваме разбитите хора, да побеждаваме в духовно воюване и да си служим един на друг докато поддържаме нашата интимност с Исус. Тези две молитви, да бъдем привлечени и да тичаме, съответстват на двете велики заповеди, които Исус даде в Мат.22:37-40.

Да бъдем привлечени в дълбока интимност с Исус изпълнява първата заповед да обичаме Бога с целите си сърца, а тичането в служение изпълнява втората заповед да обичаме ближните си като себе си.
Целта на Твоя Живот
В първата глава на тази чудесна любовна песен ние виждаме къде девойката излага своя стремеж (ст.1-4). Тя разпростира целта и основата на нейния живот на земята. Тя желае интимно взаимоотношение с този, чиято любов е била по-добра за нея от най-доброто вино на света. После от ст.5 до края на книгата, ние проследяваме цялото пътуване на девойката в развиването на страстта й към нейния любим.

За повече от 20 години аз съм останал посветен на видението на живота ми, което получих първата ми година в колежа. Въпреки че се записах в колежа с целта да стана лекар, това беше просто професионалното ми видение. По-голямото видение на моя живот поддържаше тази двойна цел: да стана поклонник на Бог и да обичам ближния си.

На първата си среща с Дайан, аз си спомням, че изтърсих най-голямото желание на моето сърце: “Дайан, някъде в живота ми – дали ще съм доктор, учител, проповедник или каквото и да е – аз искам да бъда поклонник на Бог и освободител на хората.”

Професионалното ми видение се промени. Аз напуснах Университета в Уошингтън само 30 дни след като го започнах когато брат ми, Пат, си счупи врата. Въпреки че по-късно ми беше дадено устно приемане в шест годишна медицинска програма, аз помолих Бог да потвърди това преместване чрез баща ми. Последния ден преди да потвърдя моето приемане в тази програма. Баща ми каза, “Аз усещам като че ли наистина е неправилно да започваш тази шест годишна медицинска програма.”

Татко никога не осъзна, че беше отговора на моята молитва за потвърждение, но моето професионално видение се промени. Бог впоследствие ме водеше да стана пастор – не доктор. Но видението на живота ми никога не се е променяло.

Важно е вие и аз да имаме цели. Но ние трябва да имаме една цел на живота, на която всички други наши цели служат. Ако не знаете каква е вашата цел на живота, молете Господа да ви я покаже. Молете Го да ви привлече в интимност с Него, тогава да упълномощи вашето служение на слугуване така че каквото и да правите, където и да ходите, да можете да помагате да довеждате другите в интимност с Исус.

Копнее ли духът ви за ново събуждане за чудесната, задоволяваща любов на Бог? Желаете ли да Го познавате интимно?
О, Господи, ние сме видели само малко от Твоя блясък и величие. Красотата о това Кой Си Ти и това, което вършиш е пленила нашите сърца като прекрасен, завладяващ аромат. От този момент нататък аз искам моя живот да бъде едно цяло пътуване в развиване на свята страст. Привлечи ме, Господи. Привлечи ме към Твоята славна личност. Не искам да стоя на разстояние. Искам Тебе, няма значение какво ще ми струва. Привлечи ме, Исусе, и аз ще тичам след Тебе!
И докато тичам, аз ще се уча да узрявам в покорство. Но как?

8

Пламенен – но Незрял

Когато започнах да схващам Божията поразителна любов към мен, страст за Исус се пробуди вътре в мен. В началото това напредване към духовна зрялост е искрено и пламенно посвещение. Въпреки това, моето предаване на Господа може да бъде много по-повърхностно отколкото осъзнавам в началото.

Както девойката в Песен на Песните, аз преживях трудност в това да поставя на първо място интимността и служението. В началото на моя живот като християнин аз бях по-заинтересован от изучаване на Словото и свидетелстване на невярващите отколкото да прекарвам качествено време насаме с Бог в молитва. Моето сърце изстина поради това.

Дори днес, в бизнеса растеж на църква, моето сърце е дърпано надалеч от оттегляне насаме в моя таен живот с Бог. Съпругата ми, Дайан, ме държи отговорен за това време, както и аз нея. Ние постоянно се предизвикваме един друг за да балансираме нашето служение с интимното ни време с Бог.