Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Предговор

ВТОРА ЛЕКЦИЯ

Египтяните на­ри­ча­ли своя пръв во­дач във фи­зи­чес­кия свят с име­то „Ме- нес" и той бил приз­нат за водач, сто­ящ бли­зо до човека. А то­ва означава: ръ­ко­во­ди­те­ли­те на еги­пет­с­кия на­род се по­зо­ва­ва­ли на факта, че по-рано, как­то е опи­са­но в гръц­ки­те хроники, са­ми­те Богове са на­соч­ва­ли и ръ­ко­во­де­ли народа. В те­зи днев­ни пре­да­ния ние ви­на­ги тряб­ва да тър­сим точ­ния смисъл. Какво са има­ли пред­вид египтяните, каз­вайки: „Богове бя­ха за нас царете, Богове бя­ха и на­ши­те го­ле­ми Учители." Този, кой­то би дал та­къв от­го­вор на пита­щия грък, е разбирал, че ако се пре­не­сем в дре­вен Египет и по­пи­та­ме онези, ко­ито са стиг­на­ли до мъд­рос­т­та на вис­ши­те светове: „Кои са всъщ­ност ва­ши­те Учители?", те би­ха отговорили: „Ако тряб­ва да го­во­ря за моя ис­тин­с­ки Учител, аз не мо­га да по­соч­вам то­зи или он­зи чо­век и да кажа; то­зи или он­зи е моя Учител; ако ис­кам да по­со­ча моя Учител, аз тряб­ва пър­во да се пре­не­са в със­то­яние на яс­но­вид­с­т­во „- а от Духовната Наука знаем, че в древ­нос­т­та то­ва е би­ло от­но­си­тел­но по-лесно, от­кол­ко­то днес - и то­га­ва от­к­ри­вам моя ис­тин­с­ки вдъхновител, моя ис­тин­с­ки Учител. Той се приб­ли­жа­ва към мен са­мо ко­га­то е от­во­рен моя ду­хо­вен взор." Защото в дре­вен Египет от ду­хов­ни­те све­то­ве се спус­ка­ли към чо­ве­ка та­ки­ва Същества, ко­ито не са има­ли въп­лъ­ще­ния в чо­веш­ко фи­зи­чес­ко тяло. В да­леч­ни­те вре­ме­на на Египет чрез фи­зи­чес­ки­те

Според Духовната Наука пре­ди на­ша­та пла­не­та да е ста­на­ла „Земя", тя е ми­на­ла през дру­го пла­не­тар­но състояние, ко­ето оз­на­ча­ва­ме ка­то „Лунно състояние". По вре­ме на то­ва със­то­яние чо­ве­кът все още ни е бил „човек" в днеш­ния смисъл; на „Старата Луна" оба­че е има­ло дру­ги Същества, ко­ито не са при­те­жа­вали днеш­на­та чо­веш­ка форма, те са би­ли ус­т­ро­ени раз­лич­но от днеш­ния човек, но то­га­ва те са се на­ми­ра­ли на та­ка­ва сте­пен от развитието, как­ва­то чо­ве­кът е пос­тиг­нал на Земята днес. Ето за­що мо­же да се каже, че вър­ху ста­ра­та пла­не­та Луна, ко­ято за­ги­на и от ко­ято по­-къс­но про­из­ле­зе Земята, жи­ве­еха Същества, ко­ито бя­ха пред­шес­т­ве­ни­ци на човека. В хрис­ти­ян­с­кия езо­те­ри­зъм те се на­ри­чат Ангели (Ангелои). Над тях сто­ят Архангелите (Архангелои). Архангелите кос­ми­чес­ка епо­ха са би­ли „човеци", как­то и Ангелите. Това ко­ето хрис­ти­ян­с­ки­ят езо­те­ри­зъм на­ри­ча Ангели или Ангелои, а из­точ­на­та мис­ти­ка - „дхи­анич­ни Съ- щества", са би­ли имен­но „човеците" през Лунния период. По вре­ме на се­гаш­на­та Земна епо­ха те­зи Същества - до­кол­ко­то те са за­вър­ши­ли сво­ето раз­ви­тие на Старата Луна - сто­ят с ед­на сте­пен над човека. Едва в края на Земното раз­ви­тие чо­ве­кът ще стиг­не до равнището, ко­ето те­зи Същества са има­ли в края на Старата Луна. Когато за­поч­на Земното със­то­яние на на­ша­та пла­не­та и чо­ве­кът се по­яви на Земята, те­зи Същества не мо­же­ха да се явят в ед­на външ­на чо­веш­ка форма. Защото чо­веш­ко­то тя­ло - как­во­то е то от плът и кръв - е пре­ди всич­ко про­дукт на Земята; то е при­го­де­но са­мо за съществата, ко­ито днес са тук ка­то „човеци". А Съществата, ко­ито сто­ят с ед­на сте­пен над чо­ве­ка - ко­га­то Земята бе­ше в на­ча­ло­то на сво­ето раз­ви­тие - не мо­же­ха да се въп­лъ­ща­ват в чо­веш­ки тела; те мо­же­ха да учас­т­ву­ват в ръ­ко­вод­с­т­во­то на Земята са­мо ка­то оза­ря­ва­ха и вдъх­но­вя­ва­ха из­па­да­щи­те в със­то­яние на яс­но­вид­с­т­во хора, та­ка че чрез тях, т. е. по един око­лен път, те се на­мес­ва­ха в раз­ви­ти­ето на ця­ла­та Земна история.

Следователно древ­ни­те егип­тя­ни все още мо­же­ха да си спом­нят за оно­ва състояние, при ко­ето ръ­ко­во­дещи­те лич­нос­ти има­ха жи­во съз­на­ние за връз­ка­та си с това, ко­ето на­ри­ча­ме Богове, Ангели или дхи­анич­ни Съще- ства. Що за Същества бя­ха те, след ка­то ни­ко­га не са се въп­лъ­ща­ва­ли в чо­ве­ци и ни­ко­га не са приема­ли чо­веш­ка фор­ма от плът и кръв, а все пак са дейс­т­ва­ли в раз­ви­ти­ето на човечеството? Те бя­ха пред­шестве­ни­ци на човека, из­диг­на­ти с ед­на сте­пен над него.

Днес мно­го се зло­упот­ре­бя­ва с ед­на дума, ко­ято мо­жем да из­пол­з­ва­ме и тук, ду­ма­та „свръхчовек". Ако на­ис­ти­на ис­ка­ме да го­во­рим за „свръх- човеци", бих­ме мог­ли да на­зо­вем с то­ва име тък­мо те­зи Същества, ко­ито

Лесно е да разберем, че за те­зи Същества е не­въз­мож­но да из­пол­з­ват мо­зък ка­то на­шия или фи­зи­чес­ко тя­ло ка­то нашето. Те тряб­ва да си слу­жат с етер­но­то тяло, за­що­то чо­веш­ко­то тя­ло и чо­веш­ки­ят мо­зък пре­да­ват са­мо та­ки­ва мисли, ко­ито про­ти­чат във времето, до­ка­то те­зи Същества не об­ра­зу­ват мис­ли във времето, а вед­на­га ка­то от са­мо се­бе си уда­вят проб­ляс­ва­не­то на от­п­ра­ве­на­та към тях мъдрост. В то­зи смисъл те не мо­гат да мис­лят грешно, как­то то­ва се случ­ва с хората. Протичането на тех­ни­те мис­ли ста­ва под фор­ма­та на ед­на не­пос­ред­с­т­ве­на инспирация. Ето за­що оне­зи личности, ко­ито мо­же­ха да вли­зат във връзка с те­зи свръх­чо­веш­ки или ан­гел­с­ки Същества, сти­га­ха до съзнанието, че са из­п­ра­ве­ни пред ед­на си­гурна, без­пог­реш­на мъдрост. Следователно, ко­га­то още в дре­вен Еги- пет чо­век - не­за­ви­си­мо да­ли ка­то Учител или цар - зас­та­вал пред своя ду­хо­вен водач, той знаел: заповедта, ко­ято той дава, мъдростта, ко­ято про­изнася, са не­пос­ред­с­т­ве­но верни; те не мо­гат да бъ­дат погрешни. Това са усе­ща­ли пос­ле и онези, на ко­ито са би­ли пре­да­ва­ни те­зи мисли.

Действието на оне­зи сили, ко­ето опи­сах­ме ка­то ха­рак­тер­но за дет­с­ка­та въз­раст на човека, мо­же да се наб­лю­да­ва изоб­що вър­ху це­лия чо­веш­ки свят. Тези си­ли ви­та­ят над ця­ла­та чо­веш­ка ево­лю­ция и всъщ­ност са част от ду­хов­ни­те Йерархии, на­й-б­лиз­ка­та от ко­ито е та­зи на Ангелоите или свръх­чо­веш­ки­те Същества, из­ди­га­щи се в ду­хов­ни­те сфе­ри с ед­на сте­пен над човека. От те­зи сфе­ри те сва­лят това, ко­ето тлас­ка нап­ред чо­веш­ка­та култура. Както на фи­зи­чес­ко рав­ни­ще та­зи мъд­рост се из­ра­зя­ва в те­лес­но­то фор­ми­ра­не през детството, та­ка по схо­ден на­чин тя учас­т­ву­ва и в ево­лю­ци­ята на кул­ту­ра­та през ми­на­ли­те епохи.

Именно от та­ко­ва про­ник­ва­не на Боговете и тях­но­то зна­ние се за­раж­да на­ча­ло­то на древ­ни­те култури.

Едва по­-къс­но през сле­дат­лан­т­с­ки­те епо­хи пос­те­пен­но се затваря, та­ка да се каже, вра­та­та към бо­жес­т­вения ду­хо­вен свят, ко­ято до­то­га­ва е би­ла ши­ро­ко от­во­ре­на за чо­веш­ка­та душа. И всред раз­лич­ни­те на­ро­ди и стра­ни е мо­же­ло да се усе­ти как чо­ве­кът е бил ос­та­вен да раз­чи­та все по­ве­че и по­ве­че сам на се­бе си. Така ние виж­да­ме как това, ко­ето се по­явя­ва при детето, ста­ва и с ця­ло­то човечество, ма­кар и в друг смисъл. Най-напред бо­жес­т­ве­но­-ду­хо­ви­ят свят про­вик­ва в не­съз­на­ва­ща­та дет­с­ка ду­ша и из­г­раж­да тялото; после ид­ва мигът, ко­га­то чо­век за­поч­ва да чув­с­т­ву­ва своя „Аз", мигът, до кой­то той мо­же да стигне, връ­щайки се към сво­ите спо- мени. Преди то­ва оба­че се прос­ти­ра по­-ран­ни­ят период, за кой­то обик­но­ве­но лип­с­ва спомен, но от кой­то до­ри на­й-­мъд­ри­ят мо­же да се по­учи - нап­ра­во от ду­ша­та на детето. Оттам на­та­тък всеки е ос­та­вен сам на се­бе си, явя­ва се Азовото съз­на­ние и се­га всич­ко се до­пъл­ва така, че чо­век е ве­че спосо­бен да си спом­ня преживяното.

Също и в жи­во­та на от­дел­ни­те на­ро­ди ид­ва време, ко­га­то те за­поч­ват да се чув­с­т­ву­ват все по­-­изос­та­ве­ни от бо­жес­т­ве­на­та ин­с­пи­ра­ция на сво­ите праотци. Както де­те­то се от­къс­ва от аурата, об­г­ръ­ща­ща гла­ва­та му през пър­ви­те го­ди­ни от раждането, та­ка и бо­жес­т­ве­ни­те пра­от­ци се от­д­ръп­ват все по­ве­че от жи­во­та на на­ро­ди­те и хо­ра­та ос­та­ват са­ми със сво­ите зна­ния и при­до­бит опит. И там, къ­де­то ис­то­ри­ята раз­к­ри­ва всичко това, се усе­щат и пър­ви­те ми­го­ве от ду­хов­но­то ръ­ко­вод­с­т­во на човечеството. Еги- птяните на­рек­ли „Менес" този, кой­то ос­но­вал пър­ва­та чо­веш­ка кул­ту­ра и загатват, че от то­зи пе­ри­од на­та­тък чо­век до­би­ва съ­що и спо­соб­нос­т­та да греши, да се заблуждава. Защото той за­поч­ва да се упо­ва­ва глав­но на своя мозък. Фактът, че чо­век мо­же да по­тъ­ва в греш­ки и заб­луж­де­ния - след

В Ориента на­ри­чат Манас чо­ве­ка ка­то мис­ле­що същество, а Ману е пър­ви­ят пред­с­та­ви­тел на мис­ле­що­то човечество. А гръц­ки­те на­ро­ди на­ре­ко­ха Минос пър­вия стро­ител на чо­веш­кия мис­ло­вен прин­цип и с Минос е свъ- р­за­на ле­ген­да­та за лабиринта, за­що­то хо­ра­та чувствуваха, че от не­го­во­то вре­ме на­сам пос­те­пенно те са пре­ми­на­ли от не­пос­ред­с­т­ве­но­то бо­жес­т­ве­но ръ­ко­вод­с­т­во към друг вид ръководство, при ко­ето „Азът" из­жи­вя­ва по нов на­чин вли­яни­ята на вис­шия ду­хо­вен свят.

Освен оне­зи пра­от­ци на чо­ве­ци­те - ис­тин­с­ки­те свръх­чо­ве­ци - ко­ито прик­лю­чи­ха чо­веш­ко­то си раз­ви­тие на Старата Луна и ста­на­ха Ангели, има и дру­ги Същества, Които на Луната не ус­пя­ха да за­вър­шат сво­ето развитие. Съществата, ко­ито из­точ­на­та мис­ти­ка на­ри­ча „дхианични", а хрис­ти­ян­с­ки­ят езо­те­ризъ­м -­ "­Ан­гели", прик­люч­ват ево­лю­ци­ята си на Старата Луна и ко­га­то чо­ве­кът за­поч­ва сво­ето раз­ви­тие на Земята, те сто­ят ве­че с ед­на сте­пен над него. Но има­ше и дру­ги Същества, ко­ито на Старата Луна не бя­ха за­вър­ши­ли сво­ето чо­веш­ко развитие, ка­къв­то е слу­ча­ят и с вис­ши­те ка­те­го­рии на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Същества. Когато за­поч­ва Земното със­то­яние на на­ша­та планета, в сми­съ­ла на ка­за­но­то по-горе, чо­ве­кът не е бил един­с­т­вено­то съ­щес­т­во на Земята; той при­емал съ­що и вдъхновението, ин­с­пи­ра­ци­ята на дру­ги бо­жес­т­ве­но­-ду­ховни Същества, за­що­то ина­че – по­доб­но на де­те­то - не би мо­гъл да нап­ред­ва в сво­ето развитие. Така че ос­вен човекът-дете, кос­ве­но са при­със­т­ву­ва­ли на Земята и та­ки­ва Съще- ства, ко­ито са прик­лю­чи­ли сво­ето раз­ви­тие на Старата Луна. Между тях и чо­ве­ци­те има­ше и та­ки­ва Същества, ко­ито не бя­ха за­вър­ши­ли разви­ти­ето си на Луната и сто­яха по­-ви­со­ко от човека, за­що­то още през пе­ри­ода на Старата Луна те би­ха мог­ли да ста­нат Ангели, дхи­ани­чес­ки Същества. Обаче там те не стиг­на­ха до пъл­на зрялост, изос­та­на­ха спря­мо Ангелите, но все пак пре­въз­хож­да­ха чо­ве­ка и всич­ко що се от­на­ся до не­го­ви­те спо­соб­нос­ти и ка­чества. Това по прин­цип са оне­зи Същества, ко­ито всред лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Духове за­емат на­й-­нис­ка­та степен. Тъкмо с те­зи Съще- ства, на­ми­ра­щи се меж­ду чо­ве­ка и Ангелите, за­поч­ва цар­с­т­во­то на лу­ци­фе­ри­чес­ките Същества.

Спрямо тях чо­век мно­го лес­но мо­же да из­пад­не в заблуждение. Бихме мог­ли да за­да­дем въпроса: „Защо бо­жес­т­ве­ни­те Духове, ре­ген­ти­те на Доброто, са до­пус­на­ли те­зи Същества да изос­та­нат и чрез тях в чо­вечес­т­во­то да про­ник­не лу­ци­фе­ри­чес­ки­ят принцип?" Би мог­ло да се въз­ра­зи още, че доб­ри­те Богове на­рочват всич­ко на то­зи свят към доброто. Друго недоразумение, ко­ето би мог­ло да възникне, се из­ра­зя­ва в мнението, че

Тази ми­съл се пре­да­ва­ла чрез съг­лас­ни и глас­ни звуци, ко­ито не мо­же­ли да бъ­дат дру­ги ос­вен та­ки­ва как ви­то са били, за­що­то те се явя­ва­ли ка­то не­пос­ред­с­т­вен из­раз на съ­от­вет­но­то изживяване.

Така из­г­леж­да­ли не­ща­та по ця­ла­та Земя. Никаква из­мис­ли­ца не е това, че ня­ко­га е съ­щес­т­ву­вал еди­нен чо­веш­ки „праезик". И в из­вес­тен сми­съл Посветените на всич­ки на­ро­ди уме­ят да въз­п­ри­емат то­зи пър­вичен език. Във всич­ки ези­ци има оп­ре­де­ле­ни звукосъчетания, ко­ито са не друго, а ос­тан­ки от пър­вич­ния чо­веш­ки език.

В чо­веш­ка­та ду­ша го­во­рът се про­буж­да чрез вдъх­но­ве­ни­ето или ин­с­пи­ра­ци­ята на свръх­чо­веш­ки­те Същества, на ис­тин­с­ки­те пред­ци на човека, ко­ито са за­вър­ши­ли сво­ето раз­ви­тие на Луната. Но ако съ­щес­т­ву­ваше са­мо то­ва развитие, то­га­ва це­ли­ят чо­веш­ки род в об­щи ли­нии би ос­та­нал ка­то в ед­на ог­ром­на об­щ­ност; по ця­ла­та Земя ще­ше да се го­во­ри и мис­ли по един и същ начин. Индивидуалността и своеобразието, а на­ред с тях и чо­веш­ка­та сво­бо­да изоб­що не би­ха мог­ли да възникнат. За да се пре­вър­не чо­век в ед­на ин­дивидуалност, всред чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва­ше да нас­тъ­пят разцепления. Фактът, че в раз­лич­ни­те об­лас­ти на Земята се фор­ми­рат раз­лич­ни езици, се дъл­жи на дейс­т­ви­ето от стра­на на та­ки­ва Учители, в ко­ито е би­ло ин­кар­ни­ра­но ед­но лу­ци­фе­ри­чес­ко Същество. Според обстоя- телството, да­ли в този, или он­зи на­род е би­ло ин­кар­ни­ра­но ед­но или дру­го изос­та­на­ло Ангелско Същество, то е мо­же­ло да на­учи хо­ра­та на един или друг език. Следователно, спо­соб­нос­т­та на всич­ки на­ро­ди да го­во­рят на оп­ре­де­лен език про­из­хож­да от съ­щес­т­ву­ва­не­то на та­ки­ва ве­ли­ки про- светители, ко­ито всъщ­ност са би­ли изос­та­на­ли Ангелски Същества, сто­ящи все пак да­леч по­-ви­со­ко от не­пос­ред­с­т­ве­но за­оби­ка­ля­щи­те ги чове- ци. Например в съществата, описа­ни ка­то пър­во­на­чал­ни­те ге­рои на гръц­ки­те или дру­ги народи, дейс­т­ву­ва­щи под чо­веш­ка форма, са би­ли ин­кар­-

Сега оба­че ид­ва и ве­ро­ят­нос­т­та от след­ния въпрос: за­що все пак на све­та съ­щес­т­ву­ва злото, лошото, не­съвършеното, болестното? Нека раз­г­ле­да­ме не­ща­та във връз­ка с опи­са­ни­те ве­че не­съ­вър­ше­ни Ангелски Същества. Всичко, ко­ето в да­ден мо­мент пред­с­тав­ля­ва не­що не­съ­вър­ше­но и изоста- нало, в хо­да на раз­вити­ето ще се пре­вър­не в не­що добро. Разбира се, то­ва не означава, че та­зи ис­ти­на мо­же да оп­рав­дае ло­ши­те пос­тъп­ки на хората.

С то­ва от­го­ва­ря­ме и на въп­ро­са за­що мъд­ро­то ръ­ко­вод­с­т­во на све­та поз­во­ля­ва ня­кои Същества да изос­танат в сво­ето развитие. Именно за­що­то за след­ва­ща­та епоха, ко­ято ид­ва след пе­ри­ода на тях­но­то изос­та­ва не, то­зи факт ще при­до­бие друг, по­ло­жи­те­лен смисъл. Когато на­ро­ди­те все още не мо­же­ха са­ми да се управляват, съ­щес­т­ву­ва­ха Учителите на те­зи на­ро­ди и на от­дел­ни­те хора. И всич­ки Учители на от­дел­ни­те на­ро­ди - Кадмос, Хеопс, Пелопс, Тезей и т. н. - има­ха дъл­бо­ко в ду­ши­те си ед­но или дру­го Ангелско Същество. Оттук се вижда, че фак­ти­чес­ки и в то­ва от­но­ше­ние чо­ве­чес­т­во­то е под­чи­не­но на ед­но мъдро, ду­хов­но ръководство.

На вся­ка сте­пен от раз­ви­ти­ето изос­та­ват Същества, ко­ито не са ус­пе­ли да пос­тиг­нат край­на­та си цел. Да пог­лед­нем от­но­во към древ­на­та еги­пет­с­ка култура, ко­ято се раз­ви пре­ди мно­го хи­ля­до­ле­тия в до­ли­на­та на Нил. То- гава на егип­тя­ни­те се от­к­ри­ва­ха свръх­чо­веш­ки­те Учители, за ко­ито егип­тя­ни­те казваха, че те ръ­ково­дят хо­ра­та ка­то Богове. Заедно с тях оба­че дейс­т­ву­ва­ха и та­ки­ва Същества, ко­ито бя­ха дос­тиг­на­ли своята ан­гел­с­ка сте­пен са­мо на­по­ло­ви­на или отчасти. Трябва да сме наясно, че в дре­вен Египет чо­ве­кът бе­ше дос­тиг­нал оп­ре­де­ле­на сте­пен от развитието, т.е. ду­ши­те на съв­ре­мен­ни­те хо­ра бя­ха дос­тиг­на­ли през египет­с­ка­та епо­ха съ­от­

С то­ва об­ръ­ща­ме пог­лед към она­зи ка­те­го­рия Същества, ко­ито през еги­пет­с­ка­та епо­ха би­ха мог­ли да из­ползват сво­ите сили, но не са го нап­ра­ви­ли докрай. В пос­лед­ва­ла­та гръ­ко­-рим­с­ка епо­ха те­зи си­ли са ве­че непри- ложими, за­що­то ръ­ко­вод­с­т­во­то над хо­ра­та се по­ема от дру­ги Същества и въ­об­ще ця­ла­та но­ва същност на та­зи епо­ха не до­пус­ка тях­на­та намеса. И как­то Съществата, ко­ито на Старата Луна не дос­тиг­на­ха сво­ята ан­гел­с­ка степен, има­ха за­да­ча­та от­но­во да се за­емат с раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то през Земния период, та­ка и Съществата, ко­ито ка­то ръ­ко­во­де­щи през еги­пет­с­ко­-хал­дейс­ка­та кул­ту­ра бя­ха изос­та­на­ли в раз­ви­ти­ето си, тряб­ва­ше се­га да се на­ме­сят в но­ва­та кул­тур­на епоха. Следователно, мо­жем да се обър­нем към ед­на по­-къс­на кул­тур­на епо­ха водачеството, над ко­ято се по­ема не са­мо от нор­мал­но нап­ред­ва­щи­те Същества, но и от такива, ко­ито бя­ха изос­та­на­ли през древ­на­та еги­пет­с­ко­-хал­дейс­ка култура. Тази кул­турна епо­ха е нашата, в ко­ято жи­ве­ем днес. Ние жи­ве­ем в ед­на епоха, ко­га­то на­ред с нор­мал­ни­те ръ­ко­во­дите­ли се на­мес­ват и Съществата, изос­та­на­ли през древ­на­та еги­пет­с­ко­-хал­дейс­ка култура.

Ако чрез мъд­ро­то ду­хов­но ръ­ко­вод­с­т­во спо­ме­на­ти­те Същества не бя­ха изос­та­на­ли през еги­пет­с­ко­-хал­дейска­та епоха, днеш­на­та кул­ту­ра би би­ла ли­ше­на от не­об­хо­ди­ма­та тежест. В та­къв слу­чай би­ха дейс­т­ву­ва­ли са­мо оне­зи сили, ко­ито не­удър­жи­мо биха тлас­на­ли чо­ве­чес­т­во­то към ду­хов­ния свят. Хората би­ха би­ли пре­ка­ле­но склон­ни да се под­чи­ня­ват един­с­т­ве­но на те­зи сили. Подобни хо­ра би­ха се пре­вър­на­ли в меч­татели, би­ха се ин­те­ре­су­ва­ли са­мо от та­къв на­чин на живот, кой­то им оси­гу­ря­ва бър­зо оду- хотворяване; единстве­но­то им нас­т­ро­ение ще­ше да се свеж­да до през­ре­ние към фи­зи­чес­ки­-ма­те­ри­ал­ни­те неща. Но съв­ре­менна­та кул­тур­на епо­ха мо­же да из­пъл­ни сво­ята ми­сия са­мо тогава, ко­га­то си­ли­те на ма­те­ри­ал­ния

От из­ло­же­но­то до­тук се вижда, че раз­ви­ти­ето се осъ­щес­т­вя­ва как­то под вли­яни­ето на напредващите, та­ка и под вли­яни­ето на изос­та­ва­щи­те Съ- щества. Погледът на яс­но­ви­де­ца мо­же да прос­ле­ди съв­мес­т­на­та ра­бота и на две­те ка­те­го­рии Същества в свръх­се­тив­ния свят. Така той раз­би­ра са­ми­те ду­хов­ни събития, до­ка­то фи­зи­чес­ки­те процеси, всред ко­ито се на­ми­ра днеш­ни­ят човек, са са­мо от­к­ро­ве­ния на те­зи ду­хов­ни съ­бития.

Виждаме, че за пра­вил­но­то раз­би­ра­не на ми­ро­ви­те про­це­си не е дос­та­тъч­но ако с по­мощ­та на уп­раж­не­ния се от­во­рят „ду­хов­но­то око" или „ду­хов­но­то ухо" на чо­ве­ка към вис­ши­те светове. По то­зи на­чин чо­век пости­га са­мо това, че виж­да ду­хов­на­та действителност, въз­п­ри­ема Съществата, ко­ито я на­се­ля­ват и знае: ето тук има Същества, при­над­ле­жа­щи към ду­шев­ния или ду­хов­ния свят. Необходимо е оба­че той да оп­ре­де­ли и от ка­къв вид са те­зи Същества. Някой мо­же да срещ­не ед­но Същество от ду­шев­ния или ду­хов­ния свят, оба­че той все още не мо­же да оп­ре­де­ли да­ли то е в нап­ред­ващ ста­дий на раз­ви­тие или при­над­ле­жи към ка­те­го­ри­ята на изос­та­ва­щи­те Същества, т. е. да­ли то тлас­ка раз­ви­ти­ето нап­ред или го спъва. Хора, ко­ито при­до­би­ват яс­но­вид­с­ки способности, но не вник­ват в по­со­че­ни­те ус­ло­вия от раз­ви­ти­ето на човечеството, по прин­цип ни­ко­га не мо­гат да знаят, ка­къв вид Същества сто­ят пред тях.

Ясновидството тряб­ва да бъ­де до­пъл­не­но от ед­но яс­но раз­би­ра­не на това, ко­ето яс­но­ви­де­цът виж­да в свръх­се­тив­ния свят. Тази не­об­хо­ди­мост ва­жи в на­й-­го­ля­ма сте­пен тък­мо за на­ша­та епоха. В пре­диш­ни­те епо­хи та­зи не­об­хо­ди­мост не е съ­щес­т­ву­ва­ла в се­гаш­ния си вид. Ако се вър­нем на­зад към древ­ни­те кул­тури на човечеството, ще от­к­ри­ем там съ­вър­ше­но дру­ги условия. Когато в на­й-д­ре­вен Египет пред яс­но­ви­деца за­ос­та­ва­ло ед­но съ­-

Всеки човек, кой­то мо­же да виж­да в ду­хов­ния свят, спо­ред езотеризма, се на­ри­ча „ясновидец". Обаче съвсем не е дос­та­тъч­но да бъ­деш ясновидец. Ясновидецът мо­же да вижда, но не и да различава. Който е при до­бил спо­соб­нос­т­та да раз­ли­ча­ва Съществата и про­це­си­те във вис­ши­те светове, се на­ри­ча Посветен. Посве­ще­ни­ето да­ва въз­мож­ност да раз­ли­ча­ва­ме от­дел­ни­те ви­до­ве Същества. Следователно, един чо­век мо­же да про­ник­ва ка­то яс­но­ви­дец във вис­ши­те светове, но то­ва не означава, че той е Посве- тен. За древ­ни­те епохи раз­ли­ча­ва­не­то на Съществата не е би­ло осо­бе­но важно, за­що­то ко­га­то древ­ни­те окул­т­ни шко­ли раз­ви ва­ли яс­но­вид­с­т­во­то у сво­ите ученици, опас­нос­т­та от греш­ки не е би­ла тол­ко­ва голяма. Както казахме, възмож­нос­т­та за греш­ки днес е огромна. Ето за­що вся­ко езо­те­рич­но обу­че­ние тряб­ва да взе­ме мерки, та­ка че на­ред с яс­но­вид­с­т­во­то да се при­до­би­ва и посвещение. Наред с раз­ви­ти­ето на ясновидство, чо­век тряб­ва да из­г­ра­ди и спо­соб­нос­т­та да раз­г­ра­ни­ча­ва раз­лич­ни­те ви­до­ве свръх­се­тив­ни Същества и процеси.

Тази спе­ци­ал­на ми­сия - да из­г­ра­дят рав­но­ве­сие меж­ду прин­ци­пи­те на яс­но­вид­с­т­во­то и те­зи на Посвещението, имат днес Съществата, ко­ито ръ­ко­во­дят човечеството. С нас­тъп­ва­не­то на съв­ре­мен­на­та епоха, ръ­ково­ди­те­ли­те на ду­хов­но­то обу­че­ние тряб­ва­ше по не­об­хо­ди­мост да се съ­об­ра­зят с то­зи ос­но­вен факт. Ето за­що езо­те­рич­но­то обучение, ко­ето е под­хо­дя­що за на­ша­та епоха, зас­тъп­ва прин­ци­па да ус­та­но­ви пра­вил но съ­от­но­ше­ние меж­ду яс­но­вид­с­т­во и Посвещение. Това се на­ло­жи още в момента, ко­га­то чо­ве­чес­т­во­то из­жи­вя ед­на кри­за по от­но­ше­ние на вис­ше­то познание. А то­ва е пе­ри­одът на три­на­де­се­тия ве­к. ­Око­ло 1250 г. хо­ра­та се чув­с­т­ву­ва­ха до на­й-­го­ля­ма сте­пен от­къс­на­ти от ду­хов­ния свят. Пред яс­но­виж­да­щи­ят поглед, от­п­ра­вен към та­зи епоха, се раз­к­ри­ва следното. По то­ва вре­ме най-­из­тък­на­ти­те личности, ус­т­ре­ме­ни към вис­ше­то познание, си казваха: „Това, ко­ето на­ши­ят разум, нашият интелект, на­ше­то ду­хов­но зна­ние мо­гат да открият, се ог­ра­ни­ча­ва в рам­ки­те на за­оби­ка­ля­щия ни фи­зи­чес­ки свят. С на­ши­те чо­веш­ки ме­то­ди на из­с­лед­ва­не и поз­на­ние ние не мо­жем да дос­тиг­нем до ду­хов­ния свят; за то­зи свят ние зна­ем са­мо това, ко­ето на­уча­ва­ме от съ­об­ще­ни­ята на древността." През спо­ме­на­тия три­на­де­се­ти век съ­щес­т­ву­ва­ше ед­но пом­ра­че­ние на не­пос­ред­с­т­ве­но­то ду­хов­но виж­да­
не във вис­ши­те сватове. Фактът, че то­ва е ка­за­но в епохата, ко­га­то про­цъф­тя­ва­ше схо­лас­ти ка­та има сво­ето се­ри­оз­но основание.

Приблизително 1250 г. е времето, ко­га­то хо­ра­та тряб­ва­ше да тег­лят гра­ни­ца­та меж­ду това, на ко­ето мо­же­ха да вяр­ват спо­ред впе­чат­ле­ни­ята си от за­ве­ща­ни­те им пре­да­ния и това, ко­ето мо­же­ха да опоз­на­ят сами. Пос- ледното се ог­ра­ни­ча­ва­ше са­мо в рам­ки­те на фи­зи­чес­кия се­ти­вен свят. А пос­ле ид­ва времето, ко­га­то все по­ве­че и по­ве­че ста­ва въз­мож­но от­но­во да се при­до­бие спо­соб­нос­т­та за виж­да­не в ду­хов­ния свят. Обаче то­ва но­во яс­но­вид­с­т­во зна­чи­тел­но се раз­ли­ча­ва от старото, ко­ето око­ло 1250 г. пос­те­пен­но угасна. За но­ва­та фор­ма на ясновидство, за­пад­но­-­ев­ро­пейс­ки­ят езо­те­ри­зъм тряб­ва­ше стро­го да се при­дър­жа към принципа, че прос­ве­ще­ни­ето има за­да­ча­та да из­г­раж­да и нап­рав­ля­ва ду­хов­ни­те сетива. С то­ва се от­ли­ча­ва осо­бе­на­та ми­сия пред езо­те­рич­но­то течение, ко­ето нав­ли­за­ше в ев­ро­пей­ка­та кул­ту­ра.С нас­тъп­ва­не­то на го­ди­на­та 1250 за­поч­на нов тип ръ­ко­вод­с­т­во за пос­ти­га­не­то на свръх­се­тив­ни­те светове.

Това ръ­ко­вод­с­т­во бе­ше под­гот­ве­но от ду­хо­ве­те­,ко­ито то­га­ва сто­яха зад външ­ни­те ис­то­ри­чес­ки съ­би­тия и още сто­ле­тия по­-ра­но из­вър­ши­ха под­го­тов­ка­та за езо­те­рич­но­то обу­че­ни­е­,с­та­на­ло въз­мож­но в ус­ло­ви­ята на нас­тъп­ва­ща­та 1250 го­ди­на­. ­Ако не ис­ка­ме да зло­упот­ре­бя­ва­ме с по­ня­ти­ето "мо­де­рен езо­те­ри­зъ­м"­, то мо­же да ни пос­лу­жи тък­мо за да оп­ре­де­лим ду­хов­на­та дейност на те­зи ви­со­ко раз­ви­ти лич­нос­ти­.За тях обик­но­ве­на­та ис­то­рия не знае ни­що­.Но тех­ни­те де­ла при­със­т­ву­ват в ця­ла­та кул­ту­ра­,ко­ято се раз­гър­на на Запад от 13 век насам.

Значението на 1250 го­ди­на за ду­хов­но­то раз­ви­тие на чо­ве­чес­т­во­то из­пък­на осо­бе­но сил­но­,­ако се взе­мат пред­вид ре­зул­та­ти­те от яс­но­вид­с­ки­те из­с­лед­ва­ния ,ко­ито се из­ра­зя­ват в след­но­то­.До­ри та­ки­ва ин­ди­ви­дуалнос­ти ко­ито още в пре­диш­ни­те си ин­кар­на­ции бя­ха пос­тиг­на­ли ви­со­ка сте­пен на ду­хов­но раз­ви­тие и кои то бя­ха от­но­во ин­кар­ни­ра­ни око­ло 1250 го­ди­на­,за из­вес­т­но вре­ме тряб­ва­ше да из­жи­ве­ят пъл­но пом­ра­чение на спо­соб­нос­т­та за не­пос­ред­с­т­ве­но виж­да­не на ду­хов­ния свя­т.­ До­ри ин­ди­ви­ди­,на­пъл­но оза­ре­ни от ду­хов­но­то поз­на­ни­е­,­ос­та­ва­ха ка­то от­къс­на­ти от ду­хов­ния свят и мо­же­ха да си спом­нят за не­го са­мо от опит­нос­ти­те­, ко­ито ид­ва­ха от тех­ни­те пре­диш­ни ин­кар­на­ци­и­. И та­ка­, виж­да­ме как уз­ря­ва не­об­хо­ди­мос­т­та от нав­ли­за­не­то на един нов еле­мент в ду­хов­но­то ръ­ко­вод­с­т­во на чо­ве­чес­т­во­то­. То­ва бе­ше еле­мен­тът на ис­тин­с­кия мо­де­рен езо­те­ри­зъ­м. Са­мо чрез то­зи езо­те­ри­зъм мо­же да бъ­де раз­б­ран в ис­тин­с­кия сми­съл фактъ­т,­че в ду­хов­но­то ръководство на ця­ло­то чо­ве­чес­т­во­, а и на от­дел­ния чо­ве­к, п­ро­ник­ва то­ва­, ко­ето на­ри­чаме "Христовия импулс".

От Мистерията при Голгота до нас­тъп­ва­не­то на но­вия езо­те­ри­зъм про­ти­ча пър­вия пе­ри­од от ус­во­ява­не­то на Христовия им­пулс в чо­веш­ки­те ду­ши­. То­га­ва хо­ра­та при­ема­ха Христос до из­вес­т­на сте­пен не­съз­на­телно и
ка­то ед­на по­-вис­ша ду­хов­на си­ла­,та­ка че по­-къс­но­, ко­га­то бя­ха при­ну­де­ни да го при­емат съз­на­тел­но, те пра­ве­ха все­въз­мож­ни греш­ки и нав­ли­за­ха в ис­тин­с­ки ла­би­ринт по от­но­ше­ние на раз­би­ра­не­то за Христо­с.­ Лес­но мо­жем да прос­ле­дим как в пър­ви­те сто­ле­тия на хрис­ти­ян­с­т­во­то Христовият прин­цип е нах­лул в по­-нис­ко сто­ящи­те ду­шев­ни си­ли­. Пос­ле ид­ва но­во­то вре­ме­, ­епо­ха­та в ко­ято жи­ве­ят днеш­ни­те хо­ра. В из­вестна сми­съл те се на­ми­рат още в на­ча­ло­то и те­пър­ва ще нап­ред­ват в раз­би­ра­не­то на Хрис- товия прин­цип с по­мощ­та на вис­ши­те си ду­шев­ни спо­соб­нос­ти­. По­-на­та­тък в на­ше­то из­ло­же­ние ще по­ка­же­м, че упа­дъ­кът на свръх­се­тив­но­то поз­на­ние до 13-то сто­ле­тие и бав­но­то му въз­раж­да­не - ма­кар и под дру­га фо- р­ма - от­тога­ва на­са­м, ­съв­па­да с нав­ли­за­не­то на Христовия им­пулс в раз­ви­ти­ето на човечеството.

И та­ка­,мо­дер­ни­ят езо­те­ри­зъм мо­же да схва­ща ка­то ед­но из­ди­га­не на Хри- стовия им­пулс в дви­же­ща си­ла при ръ­ко­вод­с­т­во­то на оне­зи ду­ши­, ко­ито ис­кат да про­ник­нат до поз­на­ни­ето на вис­ши­те све­то­ве,с ог­лед на съв­ре­мен­ни­те условия.