Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Предговор

Когато Гаутама Буда бил мал­ко дете, в цар­с­кия дво­рец на ба­ща му пристигнал, пла­чей­ки Азита, Великият ин­дийс­ки мъдрец. Той плачел, за­що­то ка­то яс­но­ви­дец е видял, че Гуатама ще ста­не Буда и по­не­же бил в прек­лон­на възраст, усе­щал че ня­ма да до­ча­ка мига, ко­га­то си­нът на цар Судходана ще се из­диг­не до сте­пен­та Буда. Този мъд­рец от­но­во се раж­да по вре­ме­то на Исус от Назарет. Той е он­зи све­ще­ник в хра­ма - от Еван- гелието на Лука - кой­то виж­да как в де­те­то Исус от Натановата ро­дос­лов­на ли­ния се изя­вя­ва Буда. И по­не­же виж­да това, из­ри­ча думите: „Сега, Господи, ос­во­бо­ди с мир ро­ба си, за­що­то ви­дях моя учител!" Онова, ко­ето той ня­ко­га не мо­жа да ви­ди в Индия, виж­да се­га в ас­т­рал­но­то тя­ло на де­те­то Исус, за ко­ето ни раз­каз­ва Евангелието на Лука. Той виж­да Боди- сатва, но ве­че из­диг­нат в сте­пен­та Буда.

Всичко то­ва е би­ло необходимо, за да се стиг­не до оно­ва тяло, ко­ето по­-къс­но при­ема „Йоановото Кръщение" в ре­ка­та Йордан. Тогава ин­ди­ви­ду­ал­нос­т­та на Заратустра на­пус­ка тро­пич­но­то тя­ло - физическо, етер но и ас­т­рал­но - на он­зи Исус, кой­то из­рас­т­ва по тол­ко­ва сло­жен начин, за да мо­же Духът на Заратустра да оби­та­ва в него. Прероденият Заратустра тряб­ва­ше да ми­не и през две­те въз­мож­нос­ти на развитие, за­ло­жени в две­те де­ца Исус. И така, пред Йоан Кръстител е сто­яло тя­ло­то на Исус от Назарет и точ­но В не­го нахлу­ва кос­ми­чес­ка­та ин­ди­ви­ду­ал­ност, на Хрис- тос. При дру­ги­те хо­ра кос­ми­чес­ко­-ду­хов­ни­те за­ко­ни дейс­т­вуват са­мо до- толкова, до­кол­ко­то ги под­гот­вят за зем­ния жи­вот и до­кол­ко­то ги пос­та­вят в оп­ре­де­ле­ни зем­ни отношения. Защото в обик­но­ве­ния слу­чай сре­щу вис­ши­те за­ко­ни зас­та­ват тези, ко­ито въз­ник­ват от ус­ло­вията на зем­но­то раз- витие.

А при Христос Исус след Йоановото Кръщение про­дъл­жа­ват да дейс­т­ву­ват са­мо оне­зи кос­ми­чес­ко­-ду­ховни сили, ко­ито са из­вън вли­яни­ето на Земните ево­лю­ци­он­ни закони.

Докато Исус от Назарет жи­вее ка­то Христос Исус през пос­лед­ни­те три го­ди­ни от своя жи­вот - от три де­се­та­та до три­де­сет и тре­та­та си го­ди­на - в Палестина, в не­го дейс­т­ву­ва­ше цяла­та кос­ми­чес­ка си­ла на Христовото Същество. През то­ва вре­ме Той е неп­ре­къс­на­то под вли­яни­ето на це­лия Космос - ни­то ед­на Негова крач­ка не е из­вън ду­хов­ни­те вли­яния на Кос- моса. И всичко, ко­ето се ра­зиг­ра­ва тук в Исус от Назарет, е ед­но нап­ред­ва­що обек­ти­ви­зи­ра­не на хороскопа, за­що­то при Него във все­ки мо­мент ста­ва това, кое то ина­че се случ­ва са­мо в ми­га на раж­да­не­то на човека. Тези про­це­си ста­ват въз­мож­но са­мо бла­го­да­ре­ние на факта, че ця­ло­то тя­ло на Натановия Исус ос­та­ва под вли­яни­ето на всич­ки ду­хов­ни Йерархии, учас­т­ву­ващи в ръ­ко­вод­с­т­во­то на на­ша­та Земя. Но щом це­ли­ят ду­хо­вен Космос дейс­т­ву­ва в Христос Исус, кой то­гава тръг­ва за Капернаум или за къ­де­то и да е? Защото то­зи човек, кой­то бро­ди то­га­ва по земята, из­г­леж­да ка­то все­ки друг човек. Обаче в Него дейс­т­ву­ват имен­но кос­ми­чес­ки­те си- ли, ко­ито ид­ват от Слънцето и звездите; те нап­рав­ля­ват тялото. И вся­ко Негово дейс­т­вие бе из­раз на вза­им­на­та връз­ка меж­ду Земята и Небето. Ето за­що в Евангелията та­ка чес­то се за­гат­ва за връз­ка­та меж­ду звез­д­на­та кон­с­те­ла­ция и де­ла­та на Христос Исус. В Евангелието на Йоан че­тем нап­ри­мер как Христос на­ми­ра сво­ите пър­ви ученици. Там е казано: „Това ста­на в де­се­тия час", за­що­то Духът на це­лия Космос е на­ме­рил из­раз в то­зи факт съ­об­разно вре­ме­ви­те отношения. Подобни не­ща са за­гат­на­ти и на дру­ги места, ма­кар и не тол­ко­ва явно, оба­че ако чо­век е дейс­т­ви­тел­но спо­со­бен да че­те Евангелията, ще ги на­ме­ри навсякъде.

От та­зи глед­на точ­ка мо­гат да се раз­г­леж­дат и чу­де­са­та с из­це­ле­ни­ята на болните. Нека да се спрем на след­ния пасаж: „Когато Слънцето бе­ше залязло, до­ве­до­ха при Него бол­ни­те и Той ги излекува" Какво оз­на­ча­ва това? Тук еван­ге­лис­тът об­ръ­ща вни­ма­ние на факта, че из­це­ле­ни­ето е свъ- р­за­но с ця­ла­та звез­д­на констелация, че то мо­же да се из­вър­ши са­мо след за­ле­за на Слънцето. Христос Исус е пред­с­та­вен ка­то един вид пос­ред­ник меж­ду бол­ния и си­ли­те на Космоса, ко­ито мо­гат да про­явят це­леб­но­то си дейс­т­вие тък­мо в то­зи момент. А са­мо­то из­це­ле­ние ста­ва имен­но по­ра­ди при­със­т­ви­ето на Христос; имен­но бла­го­даре­ние на Него бол­ни­ят се из­ла­га под въз­дейс­т­ви­ето на ле­чеб­ни­те кос­ми­чес­ки сили, ко­ито мо­гат да се проявят са­мо при точ­но оп­ре­де­ле­ни прос­т­ран­с­т­ве­но­-в­ре­ме­ви съотноше- ния. Силите на кос­мо­са дейс­т­ву­ват върху бол­ния чрез своя представител, чрез Христос.

Обаче те мо­гат да дейс­т­ву­ват по то­зи на­чин са­мо през зем­ния жи­вот на Христос. Само то­га­ва бе­ше на­ли­це та­ко­ва съ­от­но­ше­ние меж­ду кос­ми­чес­-
ки­те кон­с­те­ла­ции и човечеството, ко­ето поз­во­ля­ва­ше - по­ра­ди факта, че кос­ми­чес­ки­те кон­с­те­ла­ции дейс­т­ву­ват вър­ху чо­ве­ка чрез Христос - оп­ре­де­ле­ни бо­лес­ти да бъ­дат из­лекувани. Обаче пов­то­ре­ние на съ­щи­те вза­имо­от­но­ше­ния в раз­ви­ти­ето на кос­мо­са и Земята не е възможно, как­то не е въз­мож­но и вто­ро въп­лъ­ще­ние на Христос в чо­веш­ко тяло. От та­зи глед­на точ­ка Христовото присъствие на Земята се явя­ва ка­то зе­мен из­раз на съ­от­вет­ни­те от­но­ше­ния меж­ду Космоса и си­ли­те на чо­веш­кия орга- низъм. Приближаването на един бо­лен до Христос означава, че по­ра­ди бли­зос­т­та до Христос бол­ни­ят вли­за в та­ки­ва от­но­ше­ния с Макрокос- моса,които мо­гат да дейс­т­ву­ват вър­ху не­го имен­но като ле­чеб­ни кос­ми­чес­ки сили.
* * *

Изложените до­тук глед­ни точ­ки не поз­во­ля­ват да вник­нем в ръковод- ството, ко­ето Христос осъ­щес­т­вя­ва над ця­ло­то човечество. Обаче и дру­ги­те сили, ко­ито бя­ха изос­та­на­ли през еги­пет­с­ко­-хал­дейс­ка­та епоха, про­дъл­жа­ват да са ак­тив­ни на­ред с про­ник­на­ти­те от Христос сили. Това по­ли­ча­ва и от фак­та как съв­ре­менни­те хо­ра гле­дат на Евангелията. Появиха се мно­го ли­те­ра­тур­ни произведения, ко­ито по твър­де стра­нен на­чин се опит­ват да внушат, че раз­би­ра­не­то на Евангелията е въз­мож­но са­мо в ас­т­ро­ло­гич­на светилна. Най-големите про­тив­ни­ци на Евангелията се по­зо­ва­ват на та­ки­ва ас­т­ро­ло­ги­чес­ки анализи, ка­то например, че пъ­тят на Архан- гел Гавраил от Елисавета до Мария не оз­на­ча­вал ни­що друго, ос­вен пре­ми­на­ва­не­то на Слънцето от съз­вез­ди­ето „Дева" в дру­го съзвездие. До из­вес­т­на степен, то­ва е вярно, са­мо че те­зи мис­ли са вну­ше­ни на на­ше­то съв­ре­мие в та­зи фор­ма от изос­та­на­ли­те през еги­пет­с­ко­-хал­дейс­ка­та епо­ха ду­хов­ни Същества. Чрез по­доб­ни вну­ше­ния те при­нуж­да­ват хо­ра­та да вярват, че Евангелията опис­ват са­мо але­гории, ко­ито от­ра­зя­ват оп­ре­де­ле­ни кос­ми­чес­ки отношения. А в дейс­т­ви­тел­ност не­ща­та сто­ят така, че в Христос се про­явя­ва це­ли­ят Космос и сле­до­ва­тел­но мо­жем да опи­шем жи­во­та на Христос са­мо ко­га­то прос­ледим от­дел­ни­те съ­би­тия спо­ред кос­ми­чес­ки­те отношения, ко­ито - чрез Христос - неп­ре­къс­на­то про­ник­ват в Земната еволюция. Ето как ед­но пра­вил­но схва­ща­не на те­зи въп­ро­си ще ни до­ве­де до пъл­но­то и дъл­бо­ко въз­ник­ва­не в зем­ния жи­вот на Христос, до­ка­то опи­са­ни­те заб­луж­де­ния во­дят до извода: ето, в Евангелия та жи­во­тът на Христос от­ра­зя­ва на­й-­ве­че кос­ми­чес­ки­те констелации, сле­до­ва­тел­но але­го­рич­но пре­дос­таве­ни са са­мо те­зи кон­с­те­ла­ции и ни­ка­къв фи­зи­чес­ки ре­ален Христос не е съ­щес­т­ву­вал на Земята.

Ако ис­ка­ме да си пос­лу­жим с ед­но сравнение, не­ка да си пред­с­та­вим все­ки чо­век ка­то от­ра­же­ние в ед­но сфе­рич­но огледало. В не­го ще се от­ра­зят и об­ра­зи­те на це­лия ос­та­нал свят. Да допуснем, че вър­ху ог­ле­дало­то оче-
р­та­ва­ме кон­ту­ри­те на от­дел­ни­те образи. След то­ва взе­ма­ме ог­ле­да­ло­то и но­сим по­лу­че­ни­те об­рази нав­ся­къ­де с нас. Тук е за­гат­нат един съ­щес­т­вен факт: Когато чо­век се ражда, той по­ема в се­бе си ед­но ог­ле­дал­но от­ра­же­ние на Космоса и но­си то­зи един­с­т­вен об­раз през це­лия си живот. Но с ог­ле­да­ло­то можем да пос­тъ­пим и така, че ма­кар да е ви­на­ги с нас, то да от­ра­зя­ва окол­ния свят. Тогава то неп­ре­къс­на­то ще от­ра­зя­ва окол­ния свят. Този сим­вол е ва­ли­ден за Христос в ин­тер­ва­ла от Йоановото Кръщение до Мисте­ри­ята на Голгота. Това, ко­ето при дру­ги­те хо­ра се вли­ва в зем­но­то съ­щес­т­ву­ва­ние са­мо при раждането, в Христос Исус то се вли­ва във все­ки мо­мент от Неговия живот. При Мистерията на Голгота ду­хов­ни­те си­ли на Космоса нах­лу­ха в ду­хов­на­та суб­с­тан­ция на Земята и от­то­га­ва са свър­за­ни с Духа на Земята.

Когато апос­тол Павел по­лу­чи яс­но­вид­с­ки­те си проз­ре­ния по пъ­тя за Да- маск, той разбра, че това, ко­ето по­-ра­но бе­ше в Космоса, се­га пре­ми­на в Духа на Земята. В то­ва мо­же да се убе­ди всеки, кой­то в проз­ре­ние стиг­не до­там да из­жи­вее съ­би­ти­ето от Дамаск. През два­де­се­ти век ще се по­явят пър­ви­те хора, ко­ито ще мо­гат по ду­хо­вен път да из­жи­ве­ят Христовото Събитие така, как­то го из­жи­вя апос­тол Павел.

До то­зи мо­мент Христовото Събитие мо­же­ха да из­жи­ве­ят са­мо онези, ко­ито чрез езо­те­рич­но обу­че­ние сти­га­ха до ясновидство. Занапред виж­да­не­то на Христос в ду­хов­на­та сфе­ра на Земята ще бъ­де въз­мож­но са­мо по пъ­тя на ес­тес­т­ве­ни­те ево­лю­ци­он­ни процеси, за­ся­га­щи ця­ло­то чо­ве­чес­т­во - по пъ­тя на но­ви­те и на­рас­т­ва­щи­те ду­шев­ни си­ли на човека. От оп­ре­де­лен мо­мент на два­де­се­тия век ще ста­не въз­мож­но пов­то­ре­ние на съ­би­ти­ето от Дамаск за ня­кои хора; пос­ле бро­ят им пос­те­пен­но ще нараства, до­ка­то в по­-да­леч­но­то бъ­де­ще то ще се пре­вър­не в ед­на ес­тес­т­ве­на спо­соб­ност за вся­ка чо­веш­ка душа.
* * *

Намесата на Христос в Земната ево­лю­ция да­ва съ­вър­ше­но нов тла­сък в нейния ход. Израз на то­ва са и ня­кои външ­но­-­ис­то­ри­чес­ки събития. През пър­ви­те епо­хи на сле­дат­лат­н­с­ко­то раз­ви­тие хо­ра­та знаеха: „Над нас са не са­мо фи­зи­чес­ки­те те­ла на Марс, Юпитер или Сатурн;това, ко­ето виж­да­ме ка­то планети, е са­мо външ­ни­ят из­раз на оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни Същества." В хо­да на вре­ме­то то­зи въз­г­лед бе­ше на­пъл­но забравен. Днес не­бес­ни­те те­ла се раз­г­леж­дат са­мо в чис­то фи­зи­чес­ки план. А в Средновековието хо­ра­та виж­да­ха са­мо това, ко­ето очи­те им различаваха: сфе­ра­та на Вене- ра, сфе­ра­та на Слънцето, на Марс и т.н. до сфе­ра­та на не­под­виж­ни­те зве- зди; пос­ле ид­ва­ше ос­ма­та сфера, ка­то ед­на си­ня твър­да стена. Тогава се по­яви Коперник и раз­би възгледите, спо­ред ко­ито ме­ро­дав­но е са­мо това, ко­ето чо­век въз­п­ри­ема чрез сетивата.

Едва с опи­ти­те на Коперник да вник­не в това, ко­ето съ­щес­т­ву­ва в ко­ми­чес­ко­то прос­т­ран­с­т­во из­вън илю­зията на сетивата, за­поч­ва днеш­на­та мо­дер­на ас­т­ро­но­ми­чес­ка наука. И та­ка е всъщ­ност с ос­та­на­ли­те на­уч­ни дис- циплини. Навсякъде, къ­де­то въз­ник­ват на­уки в съв­ре­мен­ния сми­съл на думата, те ряз­ко се про­ти­во­поста­вят на илю­зор­ни­те се­тив­ни възприятия. Едва след ка­то Коперник посочи: „Това, ко­ето виж­да­те е Майя, илюзия; до­ве­ре­те се на това, ко­ето не мо­же­те да видите! - ед­ва то­га­ва на­ука­та се пре­вър­на в счи­та­но­то днес от хо­ра­та за „наука". Следователно, бих­ме мо- г­ли да се обър­нем към пред­с­та­ви­те­ли­те на съв­ре­мен­ната наука". Вашата на­ука ста­на „наука" ед­ва тогава, ко­га­то тя прес­та­на да се до­ве­ря­ва на сетивата. „После дой­де Джордано Бруно ка­то фи­ло­соф­с­ки тъл­ку­ва­тел на Коперниковото учение. Той от­п­ра­ви пог­лед на­вън в кос­ми­чес­ко­то прос­т­ран­с­т­во и заяви: „Това, ко­ето се на­ри­ча гра­ни­ца на прос­т­ран­с­т­во­то и ко­ето до­се­га е би­ло оз­на­ча­ва­но ка­то ос­ма­та сфера, об­х­ва­ща­ща всич­ки оста- нали, прос­то не съществува. Това е Майя, илюзия; за­що­то в кос­ми­чес­ко­то прос­т­ран­с­т­во са пръс­на­ти без­б­рой светове. Онова, ко­ето до­се­га се въз­п­ри­емаше ка­то гра­ни­ца на пространството, е всъщ­ност са­мо гра­ни­ца на се­тив­но­то чо­веш­ко възприятие. И ако от­п­ра­вим пог­ле­да си над се­тив­ния свят, ние ще ви­дим не са­мо он­зи поз­на­ва­ем за се­ти­ва­та свят - то­га­ва ние ще от­к­ри­ем безкрая."

От ка­за­но­то до­тук ста­ва ясно, че ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то про­ти­ча по след­ния път. Първоначално чо­векът имал един чис­то ду­хо­вен въз­г­лед за Космоса, кой­то в хо­да на вре­ме­то пос­те­пен­но изчезнал. На не­го­во мяс­то се по­яви­ло пре­дим­но се­тив­но­то въз­п­ри­ема­не на света. Тогава в ево­лю­ци­ята нав­ли­за Храстовият Импулс. Именно чрез не­го чо­ве­чес­т­во­то за­поч­ва от­но­во да про­кар­ва ду­хов­ния прин­цип в своя ма­те­ри­алисти­чен светоглед. В момента, ко­га­то Джордано Бруно стро­ши око­ви­те на илю­зор­ни­те се­тив­ни въз­п­ри­ятия, Христовото раз­ви­тие бе­ше нап­ред­на­ло ве­че дотам, че в Джордано Бруно мо­жа да се про­яви ду­шев­на­та сила, въз­п­ла­ме­не­на от Христовия Импулс. С то­ва е за­гат­на­то и ця­ло­то зна­че­ние на Христовото Събитие за ево­лю­ци­ята на човечеството; еволюция, ко­ято се на­ми­ра ед­ва в сво­ето начало.

Към как­во се стре­ми Духовната Наука?

Тя до­вър­ш­ва делото, за­поч­на­то от Джордано Бруно и дру­ги ка­то него, ка­то напомня: Това, до ко­ето сти­га външ­на­та наука, е Майя, илюзия. Както
нав­ре­ме­то хо­ра­та сти­га­ха до „ос­ма­та сфера" и считаха, че тя об­г­раж­да ця­ло­то пространство, та­ка и днеш­но­то мис­ле­не ог­ра­ни­ча­ва чо­веш­ко­то съ­щес­т­ву­ва­ние в рам­ки­те меж­ду раж­да­не­то и смъртта. Духовната Наука раз­ши­ря­ва пог­ле­да от­въд раж­да­не­то и смър­т­та.С по­мощ­та на та­ки­ва идеи пос­те­пен­но разбираме, че раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то е ка­то ед­на зат­во­ре­на верига. В ис­тин­с­кия сми­съл на ду­ма­та това, ко­ето Коперник и Джор- дано Бруно из­вър­ши­ха за пре­одо­ля­ва­не­то на се­тив­ни­те илю­зии от­нос­но пространството, бе­ше ин­с­пи­ри­ра­но от съ­що­то ду­хов­но течение, ко­ето ин­с­пи­рира и но­ва­та Духовна Наука или Антропософия. Новият езо­те­ри­зъм ве­че дейс­т­ву­ва­ше по не­ви­дим и тайнствен път вър­ху Коперник, Бруно, Кеплер. И тези, ко­ито днес се опи­рат на Джордано Бруно и Коперник, а не ис­кат да при­емат Антропософията, из­не­ве­ря­ват на соб­с­т­ве­ни­те си тра- диции, ка­то се при­дър­жат са­мо към илю­зи­ята на сетивата. Обаче Духов- ната Наука показва: как­то Джордано Бруно про­би си­ня­та не­бес­на твърд, та­ка и Антропософията съ­ба­ря гра­ни­ци­те на раж­да­не­то и смъртта, ка­то показва, че про­из­хож­дащи­ят от Макрокосмоса чо­век вли­за във фи­зи­чес­ко­то си съ­щес­т­ву­ва­ние и ми­на­вай­ки през смър­т­та от­но­во се връ­ща в Мак- рокосмоса. И това, ко­ето виждаме, ма­кар и в ог­ра­ни­чен раз­мер при все­ки от­де­лен човек, зас­та­ва пред нас в ог­ро­мен ма­щаб ка­то пред­с­та­ви­те­ля на кос­ми­чес­кия Дух, Христос Исус. Христовият Импулс мо­же­ше да бъ­де да­ден са­мо веднъж. Само вед­нъж не­обоз­ри­ми­ят Космос мо­же­ше да се от­ра­зи ка­то в огледало, за­що­то то­га­ваш­на­та не­бес­на кон­с­те­ла­ция ос­та­ва непо- вторима. Тази кон­с­те­ла­ция тряб­ваше да се про­яви чрез пос­ред­ни­чес­т­во­то на ед­но чо­веш­ко тяло, за да мо­же Земята да при­еме Христовия Импулс. Както то­га­ваш­на­та звез­д­на кон­с­те­ла­ция не мо­же да нас­тъ­пи вто­ри път, та­ка и Христос мо­же да се въп­лъ­ти са­мо веднъж. Само ако чо­век не знае, че Христос е пред­с­та­ви­тел на це­лия Космос и не мо­же да при­еме Хри- стовия Импулс, чи­ито ос­нов­ни еле­мен­ти ни да­ва Антропософията, са­мо то­га­ва той мо­же да твърди, че Христос ще се явя­ва мно­гок­рат­но на Земя- та във фи­зи­чес­ко тяло.

Виждаме как от но­ва­та Духовна Наука или Антропософия се раж­да ед­на идея за Христос, ко­ято по съ­върше­но нов на­чин по­каз­ва род­с­т­во­то на чо­ве­ка с це­лия Макрокосмос. И действително, за да поз­на­ем ис­тинския Христос, не­об­хо­ди­ми са оне­зи ин­с­пи­ри­ра­щи сили, ко­ито се по­явя­ват се­га чрез ръ­ко­во­де­ни­те ве­че от Христос древ­ни еги­пет­с­ки и хал­дейс­ки свръх­чо­веш­ки Същества. Необходима е она­зи но­ва инспирация, ко­ято го­ле­ми­те езо­те­ри­ци на Средновековието под­гот­ви­ха още през три­на­де­се­тия век и ко­ято ще се проявя­ва все по­ве­че и все по-открито. Когато в сми­съ­ла на Антропософията чо­век под­гот­вя пра­вил­но ду­ша­та си за поз­на­ни­ето на ду­хов­ния свят, то­га­ва той мо­же яс­но­вид­с­ки да ви­ди и чуе от­к­ро­ве­ни­ята на древ­ни­те еги­пет­с­ки и хал­дейс­ки Същества, ко­ито се­га са ду­хов­ни ръ­ко­во­

С по­мощ­та на за­пад­ния езо­те­ри­зъм раз­би­ра­ме как гри­жа­та за чо­ве­чес­т­во­то пос­те­пен­но пре­рас­т­ва - в ис­тинския и то­чен сми­съл на ду­ма­та - в ду­хов­но ръководство, ин­с­пи­ри­ра­но от Христовия Импулс. Познанието, бли­ка­що от но­вия езотеризъм, пос­те­пен­но ще се влее в сър­ца­та на хората; ду­хов­но­то ръ­ко­вод­с­т­во на чо­ве­ка и на чо­ве­чес­т­во­то ще бъ­де все по­ве­че и по­ве­че съз­на­тел­но въз­п­ри­ема­но точ­но в та­зи светлина. Нека да си предс- тавим, как Христовият Принцип на­й-­нап­ред се вля в сър­ца­та на хо­ра­та чрез това, че Христос се Въплъти и жи­вя във фи­зи­чес­ко­то тя­ло на Исус от Назарет. За то­га­ваш­ни­те хора, обър­на­ти из­ця­ло към се­тив­ния свят, то­ва бе­ше един­с­т­ве­на­та въз­мож­ност да при­емат то­зи Импулс. После виж­да­ме как съ­щи­ят то­зи Импулс - ин­с­пи­ри­ран от но­вия езо­те­ри­зъм - мо­жа да вдъх­но­ви хо­ра ка­то Николай Кузански, Коперник, Галилей, та­ка че нап­ри­мер Коперник стиг­на до прозрението: „Сетивното поз­на­ние не мо­же да ни раз­к­рие ис­ти­на­та за Слънчевата система. Ако ис­ка­ме да от­к­ри­ем исти- ната, тряб­ва да нав­ле­зем зад илюзи­ята на сетивата!"

По то­ва вре­ме хо­ра­та все още не бя­ха узрели, вклю­чи­тел­но и лич­ност ка­то Джордано Бруно, за да се включат съз­на­тел­но в но­во­то езо­те­рич­но течение; те тряб­ва­ше не­съз­на­тел­но да но­сят в се­бе си Духа на то­ва тече- ние. Джордано Бруно въз­вес­ти по мо­гъщ и ве­ли­чес­т­вен начин: „Когато чо­век нав­ли­за в зем­но­то си би­тие чрез ак­та на раждането, то­ва е част от Макрокосмоса, ко­ято се кон­цен­т­ри­ра в ед­на монада, а ко­га­то чо­век ми­на­ва през смъртта, мо­на­да­та от­но­во се разширява; това, ко­ето е зат­во­ре­но в тялото, се раз­ши­ря­ва в Космоса, за да се свие при след­ва­щи­те сте­пе­ни на съ­щес­т­ву­ва­ние и пос­ле от­но­во да се разшири."

Ето как от ус­та­та на Джордано Бруно проз­ву­ча­ха та­ки­ва мо­гъ­щи истини, из­ця­ло в ду­ха на на­вия езо­те­ризъм, ма­кар и до­ня­къ­де откъслечно.

Духовните влияния, ко­ито ръ­ко­во­дят чо­ве­чес­т­во­то не ви­на­ги дейс­т­ву­ват така, че чо­век да ги въз­п­ри­ема съзнателно. Да си пред­с­та­вим нап­ри­мер
Галилей в ка­тед­ра­ла­та на Пиза. Хиляди хо­ра пре­ди не­го са виж­да ли цър­ков­ния полилей, но ни­кой не го бе­ше ви­дял с не­го­вия поглед. Той за­бе­ля­за ле­ко­то му рав­но­мер­но дви­же­ние и срав­ни те­зи дви­же­ния с уда­ри­те на своя пулс. Така той откри, че рит­мич­ни­те ко­ле­ба­ния на цър­ков­ния по­ли­лей са по­доб­ни с те­зи на чо­веш­кия пулс и стиг­на до Закона на ма­ха­ло­то в сми­съ­ла на съв­ре­мен­на­та физика. А днес всич­ки знаят, че тя не би съ­щес­т­ву­ва­ла без прин­ци­пи­те на Галилей. Ето как нав­ре­ме­то дейс­т­ву­ва­ха сили- те, ко­ито днес се про­явя­ват в Духовната Наука; те на­ка­ра­ха Галилей да вле­зе в ка­тед­ра­ла­та на Пиза под рит­мич­но под­виж­ния цър­ко­вен по­ли­лей и днеш­на­та фи­зи­ка по­лу­чи сво­ите ос­нов­ни принципи. Точно по та­къв не­ви­дим и тайн­с­т­вен на­чин ду­хов­ни­ят свят ръ­ко­во­ди човечеството.

Но се­га нап­ред­ва­ме към времето, ко­га­то хо­ра­та все по­ве­че и по­ве­че тряб­ва да из­г­ра­дят в се­бе си съз­нател­но от­но­ше­ние към те­зи ду­хов­ни сили. Когато хо­ра­та пра­вил­но вник­нат в ин­с­пи­ра­ци­ите на но­вия езо­теризъм, те все по­ве­че и по­ве­че ще раз­би­рат бъ­де­щи­те събития. А то­зи езо­те­ри­зъм яс­но показва, че днес от­но­во уп­рав­ля­ват съ­щи­те ду­хов­ни Същества, за ко­ито за­гат­ват древ­ни­те егип­тя­ни ка­то за свои ве­ли­ки Учители; съ­щи­те ду­хов­ни Същества, по­чи­та­ни нав­ре­ме­то ка­то Богове, ръ­ко­во­дят и днес чо­ве­чес­т­во­то са­мо че те ве­че са под пред­во­ди­тел­с­т­во­то на Христос. Хора- та все по­ве­че и по­ве­че ще усе­щат как за­нап­ред те ще са в със­то­яние да въз­к­ре­сят в мно­го по­-вис­ша степен, в мно­го по­-чист бля­сък това, ко­ето е би­ло пре­ди Христос. Съвременната епо­ха изис­к­ва от чо­ве­ка ед­но мно­го по­-сил­но и раз­ши­ре­но съзнание, ед­но буд­но чув­с­т­во за дълг и от­го­вор­ност пред поз­на­ни­ето за ду­хов­ния свят и всич­ко то­ва мо­же да про­ник­не в на­ши­те ду­ши са­мо ако за­да­ча­та на Духовната Наука бъ­де обух­ва­на­та в по­со­че­ния тук смисъл.