Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Предговор

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ

Всред те­зи ка­те­го­рии на раз­лич­ни ду­хов­ни Същества има все­въз­мож­ни традиции, спо­ред сте­пен­та на тяхно­то съвършенство. Например в ка­те­го­ри­ята на Ангелои - от на­ча­ло­то на съв­ре­мен­но­то Земно раз­ви­тие - има по­-ви­со­ко и по­-нис­ко сто­ящи ду­хов­ни Същества. Първите са отиш­ли да­леч над на­й-­нис­ко­то рав­ни­ще

В ду­хов­на­та йе­рар­хия на Старата Луна. Между тях и онези, ко­ито се на­ми­ра­ха то­га­ва на та­зи на­й-­нис­ка сте­пен - ко­га­то за­вър­ш­ва Лунната епо­ха
и за­поч­ва Земната - се на­ми­рат всич­ки въз­мож­ни степени. Съобраз­но сте­пен­та ста­ва и включ­ва­не­то на съ­от­вет­ни­те Същества в ръ­ко­вод­с­т­во­то на Земята и човечеството. Така в еги­пет­с­ка­та кул­ту­ра на­че­ло сто­яха та­ки­ва Същества, ко­ито на Старата Луна бя­ха по­-съ­вър­ше­ни от ръ­ко­во­ди­те­ли­те на гръ­ко­-рим­с­ка­та култура. А те на свой ред бя­ха по­-съ­вър­ше­ни от Съ- ществата, ко­ито ръ­ко­во­дят на­ша­та съв­ре­мен­на епоха. През египетската, рес­пек­тив­но гръц­ка­та епоха, Съществата, на­мес­ващи се по­-къс­но в ръко- водството, меж­дув­ре­мен­но са нап­ред­ва­ли и узрявали, за да ръ­ко­во­дят след­ва­ща­та култура. От вре­ме­то на го­ля­ма­та ат­лан­т­с­ка ка­тас­т­ро­фа насам, раз­ли­ча­ва­ме се­дем пос­ле­до­ва­тел­ни кул­турни епохи: пър­ва­та е древ­но­ин­дийс­ка­та епоха, след­ва древ­но­-пер­сийс­ка­та (в слу­чая „древно-персийски" не се пок­ри­ва с това, ко­ето офи­ци­ал­на­та ис­то­рия на­ри­ча „персийски", а се има пред­вид ед­на древ­на ази­ат­с­ка (иранска) култура, ко­ято се раз­ви в земите, къ­де­то по­-къс­но въз­ник­на пер­сийс­ко­то царство). Третата е еги- петско-халдейска, чет­вър­та - гръ­ко­-рим­с­ка­та и пе­та е на­ша­та соб­с­т­ве­на кул­тур­на епоха, ко­ято се раз­г­ръ­ща от два­на­де­се­то­то сто­ле­тие и всред ко­ято се на­ми­ра­ме и ние. Обаче още се­га в на­ша­та епо­ха се под­гот­вят пър­ви­те събития, ко­ито ще до­ве­дат до шес­та­та сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо- ха. Защото от­дел­ните пе­ри­оди от раз­ви­ти­ето чес­то се пре­ли­ват един в друг. След шес­та­та епо­ха след­ва седмата. Точно пог­ледна­то за ръ­ко­вод­с­т­во­то на чо­ве­чес­т­во­то се очер­та­ва следното. Само през тре­та­та кул­тур­на епоха, еги­петско-халдейската, Ангелите (или низ­ши­те дхи­ани­чес­ки Съ- щества в сми­съ­ла на ори­ен­тал­с­ка­та мистика) са би­ли са­мос­то­ятел­ни во­да­чи на хората. За древ­но пер­сийс­ка­та епо­ха то­ва не бе­ше така. Тогава Ан- гелите бя­ха под­чи­не­ни в мно­го по­-го­ля­ма сте­пен на ед­но по­-вис­ше ръко- водство, от­кол­ко­то през еги­пет­с­ка­та епоха и дейс­т­ву­ва­ха спо­ред им­пул­си­те от по­-вис­ша­та йерархия. Всичко бе­ше под ръ­ко­вод­с­т­во­то на Анге- лите, оба­че са­ми­те Ангели бя­ха за­ви­си­ми от сто­ящи­те над тях Архангели или Архангелои. А през пър­ва­та древно­-­ин­дийс­ка кул­тур­на епоха, ко­га­то сле­дат­лан­т­с­ки­ят жи­вот сти­га­ше до та­ка­ва ви­со­та в ду­хов­но от­но­шение, как­ва­то от то­га­ва е не­дос­ти­жи­ма и до днес - ед­на ес­тес­т­ве­на ви­со­та под ръ­ко­вод­с­т­во­то на Великите Учители - са­ми­те Архангели бя­ха зависими, в съ­щия смисъл, от Архаите или Началата.

Следователно, ако прос­ле­дим раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то от древ­но­-­ин­дийс­ка­та през древ­но­-пер­сийс­ка­та и еги­пет­с­ко­-хал­дейс­ка­та епоха, ще ус- тановим, че оп­ре­де­ле­ни Същества от вис­ши­те Йерархии, та­ка да се каже, все по­ве­че и по­ве­че се от­тег­лят от не­пос­ред­с­т­ве­но­то ръ­ко­вод­с­т­во на чо- вечеството. А как про­дъл­жава то­ва през чет­вър­та­та сле­дат­лан­т­с­ка епоха, гръко-рилската. Тогава в из­вес­тен сми­съл чо­ве­кът ста­ва на­пъл­но самос- тоятелен. Вярно е, че ръ­ко­во­де­щи­те свръх­чо­веш­ки Същества про­дъл­жа­ват да учас­т­ву­ват в ево­лю­ци­ята на човечеството; но тях­но­то ръ­ко­вод­с­т­во

Всички ха­рак­тер­ни осо­бе­нос­ти на из­кус­т­ва­та в та­зи епоха, на об­щес­т­ве­ния и дър­жав­ния живот, са из­раз на факта, че са­ми­ят чо­ве­ка тряб­ва­ше да по­тъ­не в сво­ята соб­с­т­ве­на природа. Когато пог­леж­да­ме на­зад към на­й-д­рев­ни­те пе­ри­оди от кул­тур­но­то развитие, в тех­ния пре­ден фронт от­к­ри­ва­ме та­ки­ва свръх­се­тив­ни Същества, ко­ито ве­че са прик­лю­чи­ли сво­ята „чо- вешка" сте­пен в пре­диш­ни­те пла­не­тар­ни състояния. Но чет­вър­та­та сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха ид­ва на­й-­ве­че за това, да под­с­та­ви чо­ве­ка на изпитания. Ето за­що и ця­ло­то ду­хов­но ръ­ко­вод­с­т­во на чо­ве­ка тряб­ва­ше да се ор­га­ни­зи­ра по нов начин. Съвременните хо­ра жи­веят в пе­та­та сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епоха. Ръководещите Същества на та­зи епо­ха при­над­ле­жат към съ­щите Йерархии, ко­ито уп­рав­ля­ва­ха в хо­да на древ­на­та еги­пет­с­ко­-хал­дейс­ка култура. Практически съ­щи­те оне­зи Същества, ко­ито бя­ха на­че­ло в дре­вен Египет, от­но­во дейс­т­ву­ват и в на­ша­та съв­ре­мен­на епоха. Вече подчертахме, че през еги­пет­с­ко­-хал­дейс­ка­та епо­ха оп­ре­де­ле­ни Същества изос­та­на­ха в сво­ето развитие; тях ние от­но­во от­к­ри­ва­ме в ма­те­ри­алис­тич­ни­те чув­с­т­ва и нас­т­ро­ения на на­ше­то време.

Напредъкът, как­то на прогресивните, та­ка и на реп­ре­сив­ни­те Същества, при­над­ле­жа­щи към ка­те­го­ри­ята на Ангелите (или низ­ши­те дхи­ани­чес­ки Същества), се със­тои в това, че при егип­тя­ни­те и хал­де­ите те мо­же­ха да ръководят, бла­го­да­ре­ние на оне­зи качества, ко­ито са­ми бя­ха при­до­би­ли в мно­го по­-д­рев­ни времена, за­що­то на­ред с во­да­чес­ка­та си дейност, те ус­пя­ха да усъ­вър­шен­с­т­ву­ват и са­ми­те се­бе си. Така прогре­сив­ни­те Ангелои встъп­ват в ръ­ко­вод­с­т­во­то на пе­та­та сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха с качества, при­до­би­ти през третата, еги­пет­с­ко­-хал­дейс­ка епоха. Чрез своя нап­ре­дък те ов­ла­дя­ват твър­де спе­ци­фич­ни особености. А именно, ста­ват спо­соб­ни да при­емат в се­бе си вли­ва­не­то на оне­зи сили, ко­ито сли­зат от на­й-з­на­чи­мо­то Същество на ця­ла­та Земна еволюция. Върху тях дейс­т­ву­ва си­ла­та на Христос. Тази си­ла дейс­т­ву­ва чрез Исус от Назарет не са­мо вър­ху фи­зи­чес­кия свят; тя дейс­т­ву­ва съ­що и в ду­хов­ни­те све­то­ве вър­ху са­ми­те свръх­чо­веш­ки Същества. Христос съ­щес­т­ву­ва не са­мо за Земята, но и за те­зи Същества. Но Съществата, нап­рав­ля­ва­ли древ­на­та еги­пет­с­ко­-хал­дейс­ка­та култура, то­га­ва не са би­ли под ръ­ко­вод­с­т­во­то на Христос; под­чи­не­ни­ето им на Христос ид­ва след та­зи епоха. И тък­мо в то­ва се със­тои тех­ни­ят напредък, че се­га те ръково­дят на­ша­та пе­та сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха под вли­яни­ето на Христос Него след­ват те в ду­хов­ни­те све­тове. А изос­та­ва­не­то на оне­зи Същества, за ко­ито споменахме, че ра­бо­тят ка­то за­дър­жа­-
щи сили, се дъл­жат на обстоятелството, че те не се под­чи­ня­ват на Хри- стовото ръководство, а дейс­т­ву­ват по­-на­та­тък не­за­ви­симо от Христос. Ето за­що в кул­ту­ра­та на чо­ве­чес­т­во­то все по­-­яс­но ще се про­явя­ва ма­те­ри­алис­тич­но­то те­че ние, ко­ето стои под ръ­ко­вод­с­т­во­то на изос­та­на­ли­те еги­пет­с­ко­-хал­дейс­ки Духове и да­ва ця­ла­та ма­те­ри­алистич­на ха­рак­те­рис­ти­ка на на­ша­та епоха. Всичко, ко­ето се обек­ти­ви­ра в днеш­на­та ма­те­ри­алис­тич­на наука, се на­ми­ра под тях­но­то влияние. Наред с всич­ко това, обаче, се по­раж­да и ед­но дру­го течение, ко­ето си пос­та­вя ка­то цел та­ка да про­ник­не в човека, че в край­на смет­ка във всич­ки свои дейс­т­вия той да от­к­рие това, ко­ето на­ри­ча­ме „Христовия принцип". Днес има хора, ко­ито нап­ри­мер казват: „В ос­но­ва­та си на­шият свят е из­г­ра­ден от атоми." И кой на­шеп­ва на хо­ра­та мисълта, че све­тът е из­г­ра­ден от атоми? Това са свръх­чо­веш­ки­те Ангелски Същества, изос­та­на­ли по Време на еги­пет­с­ко­-хал­дейс­ка­та епоха.

А как­во на­уча­ва чо­ве­чес­т­во­то от оне­зи Същества, ко­ито през еги­пет­с­ко­-хал­дейс­ка­та епо­ха пос­тиг­на­ха целта на сво­ето раз­ви­тие и още то­га­ва бя­ха от­к­ри­ли Христос? Те ще мо­гат да вли­ват в чо­ве­ка съв­сем дру­ги мисли, а не че нап­ри­мер всич­ко се със­тои от ма­те­ри­ал­ни атоми; за­що­то те ще раз­к­ри­ят на хората, че и в на­й-­мал­ки­те час­ти­ци на фи­зи­чес­кия свят ве­щес­т­ва­та са про­ник­на­ти от Христовия Дух. Колкото и чуд­но да из­г­леж­да - ще дой­де време, ко­га­то хи­ми­ци и фи­зи­ци ня­ма да изу­ча­ват хи­ми­ята и фи­зи­ка­та по днеш­ния начин, а имен­но под вли­яни­ето на изос­та­ва­щи­те еги­пет­с­ко­-хал­дейс­ки Духове; бъ­де­щи­те хи­ми­ци и фи­зици ще пре­по­да­ват по нов начин: ма­те­ри­ята е из­г­ра­де­на спо­ред ор­га­ни­зи­ра­що­то учас­тие на Хрис- тос! Христос ще бъ­де от­к­рит до­ри в за­ко­ни­те на хи­ми­ята и физиката. Спиритуалната хи­мия и спи­ри­ту­ал­на­та фи­зика са те­зи - що се от­на­ся до на­уки­те - на ко­ито при­над­ле­жат бъдещето. Несъмнено днес за мно­го хо­ра то­ва из­г­леж­да фан­тас­тич­но или до­ри по-лошо. Но чес­то пъ­ти всичко, ко­ето в бъ­де­ще­то ще се ока­же мъдрост, днес из­г­леж­да лудост.

Факторите, ко­ито в по­со­че­ния сми­съл се на­мес­ват в раз­ви­ти­ето на чо­веш­ка­та култура, мо­гат да бъ­дат за­беля­за­ни още се­га от вни­ма­тел­ния наблю- дател. Но по­до­бен чо­век знае в съ­що­то вре­ме мно­го доб­ре фор­мални­те и при­вид­но точ­ни въз­ра­же­ния на офи­ци­ал­на­та на­ука и фи­ло­со­фия сре­щу та­зи „лудост".

При та­ки­ва пред­пос­тав­ки лес­но мо­же да се раз­бе­ре как­во пре­дим­с­т­во имат свръх­чо­веш­ки­те Същества пред човека. Хората от сле­дат­лан­т­с­ко­то вре­ме са поз­на­ли Христос през четвъртата, гръ­ко­-рим­с­ка епоха. Защото Христовото Събитие нав­ли­за в раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то тък­мо в хо­да на та­зи кул­тур­на епоха. Тогава хо­ра­та се на­учи­ха да поз­на­ват Христос. Обаче ръ­ко­во­де­щи­те свръх­чо­веш­ки Същества са Го поз­нали още през еги­пет­с­ко­-хал­дейс­ка­та епоха, ко­га­то нап­ред­вай­ки са се из­диг­на­ли до

През древ­но­-пер­сийс­ка­та епо­ха за ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то от­го­ва­ря­ха Архангелите. Те бя­ха под­чи­нени на Христос мно­го по­-ра­но от на­ми­ра­щи­те се под тях ду­хов­ни Същества. За Заратустра мо­же да се ка­же, че е на­соч­вал сво­ите пос­ле­до­ва­те­ли и своя на­род към Слънцето, приб­ли­зи­тел­но със след­ни­те думи: „В Слънцето жи­вее ве­ли­ки­ят Дух Аура Маздао, кой­то след вре­ме ще сле­зе на Земята!" Защото Съществата от об­лас­т­та на Архангелите, ръ­ко­во­де­щи Заратустра, са го на­соч­ва­ли към ве­ли­кия во­дач на Слънцето, кой­то в оне­зи вре­ме­на още не бе­ше сля­зъл на Земята, но бе­ше по­ел пъ­тя към нея, за да се на­ме­си по­-къс­но не­посред­с­т­ве­но в ево- люцията. И ръ­ко­во­де­щи­те Същества, ко­ито пред­вож­да­ли ве­ли­ки­те Учи- тели на Индия, им по­каз­ва­ли бъ­де­щия Христос; за­що­то греш­ка е да се мисли, че те­зи Учители не са пред­чув­с­т­ва­ли Христос. Напротив, те каз- вали, че Той се на­ми­ра „над тях­на­та сфера" и че те „не мо­гат да стиг­нат до Него".

Както за на­ша­та пе­та кул­тур­на епо­ха Ангелите са тези, ко­ито „включват" Христос в на­ше­то ду­хов­но развитие, та­ка и ръ­ко­вод­с­т­во­то на шес­та­та кул­тур­на епо­ха ще се по­еме от оне­зи Същества, при­над­ле­жа­щи към ка­те­го­ри­ята на Архангелите, ко­ито пре­ди то­ва ръ­ко­во­де­ха древ­но­-пер­сийс­ка­та култура. А през сед­ма та кул­тур­на епо­ха - но ве­че под ръ­ко­вод­с­т­во­то на Христос - на­че­ло ще бъ­дат Архаите, вдъх­но­ви­те­ли­те на древ­на­та ин­дийс­ка култура. През гръ­ко­-рим­с­ка­та епо­ха Христос сле­зе от ду­хов­ния свят и се изя­ви те­лесно­-фи­зи­чес­ки в Исус от Назарет. Той сле­зе до рав­ни­ще­то на фи­зи­чес­кия свят. Но в не­пос­ред­с­т­ве­но по­-висшия свят Той ще бъ­де на­ме­рен ед­ва ко­га­то чо­ве­чес­т­во­то уз­рее за та­ва­.За­нап­ред Той не ще мо­же да бъ­де на­мерен във фи­зи­чес­кия свят, а са­мо в над­се­тив­ния свят, на­ми­ращ се не­пос­ред­с­т­ве­но над физическия. Междувременно хо­ра­та ня­ма да ос­та­нат същите; те ще ста­ват все по­-з­ре­ли и ще на­ми­рат Христос така, как­то Го на­ме­ри Павел в ду­хов­на­та си опит­ност по пъ­тя за Дамаск: той на­ме­ри Христос в ду­хов­ния свят и в то­зи сми­съл про­ро­чес­ки пред­ви­ди бъ­де­щи­те връз­ки на зем­ния чо­век с Христос. В на­ша­та епо­ха сре­ща ме съ­щи­те ве­ли­ки Учители, ръ­ко­во­ди­ли еги­пет­с­ко­-хал­дейс­ка­та култура, но се­га те ще из­диг­нат чо­ве­чество­то до оно­ва изя­вя­ва­не за Христос, ко­ето раз­тър­си апос­тол Павел пред Дамаск. Те ще по­ка­жат на човека, че Хрис- тос дейс­т­ву­ва не са­мо на Земята, но и че про­ник­ва ду­хов­но в ця­ла­та
Слънчева система. А през седма­та кул­тур­на епо­ха пре­ро­де­ни­те све­ще­ни Учители на Индия ще въз­вес­тя­ват ве­ли­кия мо­гъщ Дух, за ко­го то те има­ха сво­ите пред­чув­с­т­вия още в древ­на Индия. На вре­ме­то те въз­п­ри­ема­ха то­зи Дух ка­то Брахман и твърдяха, че се на­ми­ра из­вън тях­на­та сфе­ра на познание, за­що­то не­го­ва­та същ­ност мо­же да бъ­де раз­позна­та са­мо чрез Христос. Така чо­ве­чес­т­во­то от стъ­па­ло на стъ­па­ло се из­ди­га на­го­ре към ду­хов­ния свят.

През два­на­де­се­ти и три­на­де­се­ти век в на­ша­та кул­тур­на епо­ха нав­ле­зе езо­те­рич­но­то уче­ние на Розенкройцерите. От не­го знаем, че Христос е Пред- водител съ­що и на вис­ши­те Йерархии, а са­мо­то уче­ние се очер­та ка­то ед­на ис­тин­с­ка не­об­хо­ди­мост за на­ша­та епоха. Ако в то­зи сми­съл раз­г­ле­да­ме по­-в­ни­ма­тел­но Съществото, ко­ето жи­вя в Палестина и учас­т­ву­ва в Мис- терията на Голгота, ще ус­та­но­вим следното.

До на­ше­то съв­ре­мие за Христос е има­ло из­к­лю­чи­тел­но мно­го пред­с­та­ви нап­ри­мер ня­кои хрис­ти­ян­с­ки гности­ци през пър­ви­те ве­ко­ве смятали, че Христос, кой­то е жи­вял в Палестина, изоб­що не е жи­вял във фи­зичес­ко тяло, от плът и кръв, а е при­те­жа­вал са­мо ед­но ви­ди­мо етер­но тяло; сле­до­ва­тел­но и са­ма­та Му смърт на Кръста не е би­ла действителна, а при- видна, за­що­то имал са­мо етер­но тяло. После ид­ва из­вес­т­ни­ят спор меж­ду ари­ян­ци и анастасиянци, как­то и дру­ги възгледи, за­щи­та­ва­щи на­й-­раз­лич­ни те­зи и тъл­ку­вания вър­ху същ­нос­т­та на Христос. И до ден дне­шен хо­ра­та под­дър­жат в се­бе си все­въз­мож­ни пред­с­та­ви за Христос.

Духовната Наука виж­да в Христос не са­мо земно, но и ед­но кос­ми­чес­ко Същество. В из­вес­тен сми­съл и са­ми­ят чо­век има кос­ми­чес­ки произход. Той жи­вее двойн­с­т­вен живот: един във фи­зи­чес­ко­то си тя­ло от раж­да­не­то до смър­т­та и друг - в ду­хов­ни­те све­то­ве меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане. Докато чо­век е въп­лъ­тен във фи­зи­чес­ко тяло, той жи­вее в за­ви­си­мост от Земята, по­не­же фи­зи­чес­ко­то тя­ло за­ви­си от ус­лови­ята и си­ли­те на Земята. Но той не при­ема са­мо си­ли­те и ве­щес­т­ва­та на Земята, а е вклю­чен и при­над­лежи към це­лия фи­зи­чес­ки ор­га­ни­зъм на Земята. След ка­то ми­не през Портата на смъртта, той не при­надле­жи ве­че към Земните сили, но би би­ло пог­реш­но да считаме, че то­га­ва той не е под вли­яни­ето на ни­какви дру­ги сили; след смър­т­та чо­век съ­що ос­та­ва свър­зан със си­ли­те на Слън- чевата сис­те­ма и на дру­ги­те звез­д­ни системи. Между смър­т­та и но­во­то си раж­да­не чо­ве­кът жи­вее в кос­ми­чес­кия свят, съ­що как­то по вре­ме­то от раж­да­не­то до смър­т­та жи­вее в зем­ния свят. След смър­т­та чо­ве­кът при­над­ле­жи на Космоса, както по вре­ме на зем­ния си жи­вот при­над­ле­жи на еле­мен­ти­те „въздух", „вода", „земя" и т. н. В жи­во­та си меж­ду смър­т­та и но­во­то раж­да­не чо­ве­кът се доб­ли­жа­ва до кос­ми­чес­ки­те влияния. От пла­не­ти­те ид­ват не са­мо фи­зи­чес­ки сили, за ко­ито го­во­ри офи­ци­ал­на­та аст- рономия, ка­то нап­ри­мер гравитацията; от тях идват и ду­хов­ни сили.

Според спе­ци­фич­ни­те от­но­ше­ния меж­ду чо­ве­ка и Космическата система, се оп­ре­де­лят и силите, ко­ито го на­соч­ват към съ­от­вет­на­та ро­ди­тел­с­ка двойка, към съ­от­вет­но­то род­но място. Подтикът, им­пул­сът да се ин­кар­ни­ра чо­век тук или там, в ед­но или дру­го семейство, в един или друг народ, в ед­на или дру­га епоха, за­ви­си от това, как той е вклю­чен в Космоса още пре­ди сво­ето раждане.

В по­-с­та­ри вре­ме­на там, къ­де­то се е го­во­рил нем­с­ки език, се упот­ре­бя­вал един из­раз за раж­да­не­то на чо­века, кой­то е из­к­лю­чи­тел­но показателен. Когато се раж­да някой, по те­зи мес­та казвали, че той „ста­вал млад", че „се подмладявал". Този из­раз съ­дър­жа не­съз­на­ва­но­то усещане, че по вре­ме­то меж­ду смър­т­та и но­во­то раж­да­не пър­во­на­чал­но чо­ве­кът е бил под вли­яни­ето на силите, ко­ито са до­ве­ли до не­го­во­то остаряване. В пре­диш­на­та му ин­кар­на­ция и че пос­ле вмес­то тях ид­ват дру­ги сили, ко­ито - пре­ди раж­да­не­то - от­но­во го „подмладяват". Подобен из­раз от­к­ри­ва­ме и В Гьотевия „Фауст": „В Страната на мъг­ли­те подмладен...", ка­то в слу­чая „Страната на мъглите" или „Небелланд" е ста­ро­то име на сред­но­ве­ков­на Германия.

В ос­но­ва­та на все­ки хо­рос­коп ле­жи истината, че поз­на­ва­чът на те­зи яв­ле­ния мо­же да раз­к­рие силите, спо­ред ко­ито да­ден чо­век е под­с­та­вен във фи­зи­чес­ко­то си съществувание. На все­ки чо­век съ­от­ветс­т­ву­ва точ­но оп­ре­де­лен хороскоп, за­що­то в то­зи хо­рос­коп са пред­с­та­ве­ни силите, ко­ито на­соч­ват не­го­вия живот. Ако нап­ри­мер в да­ден хо­рос­коп Марс стои в съз­вез­ди­ето Овен, то­ва означава, че оп­ре­де­ле­ни си­ли от Овена не мо­гат да про­ник­нат през Марс, т.е. че те ще бъ­дат отслабени. Следователно, чо­ве­кът прис­тъп­ва към сво­ята инкарнация, а хо­рос­ко­път е това, по ко­ето той се ръководи, пре­ди сво­ето фи­зи­чес­ко раждане. В днеш­но вре­ме всич­ко то­ва из­г­леж­да съв­сем достъпно, но тряб­ва да подчертаем, че в по­ве­че­то слу­чаи то е пре­вър­на­то в чис­то ди­ле­тан­тс­т­во или су­еве­рие и че за вън- ш­ния свят ис­тин­с­ка­та на­ука за те­зи не­ща е до го­ля­ма сте­пен изчезнала. Ето за­що принципите, за ко­ито ста­ва ду­ма тук, не би­ва да се оце­ня­ват спо­ред съм­ни­тел­но­то рав­ни­ще на днеш­на­та „астрология".

Това, ко­ето тлас­ка хо­ра­та към фи­зи­чес­ко въплъщение, са имен­но дейс­т­ву­ва­щи­те си­ли на звез­д­ния свят.

Ако наб­лю­да­ва­ме един чо­век с пог­ле­да на яс­но­ви­де­ца ще установим, че не­го­ви­ят ор­га­ни­зъм е ре­зул­тат от вза­имо­дейс­т­ви­ето на кос­ми­чес­ки­те си- ли. Този факт мо­же да бъ­де онаг­ле­ден до­ня­къ­де хипотетично, но в на­пъл­но съ­от­ветс­т­ву­ва­ща за яс­но­вид­с­ки­те въз­п­ри­ятия фор­ма­.­ Ако взе­мем фи­зи­чес­кия мо­зък на един чо­век и се вгле­да­ме в не­го­ва­та кон­с­т­рук­ция с пог­ле­да на яс­но­ви­де­ца в не­го­ви­те ана­то­мич­ни дя­ло­ве и структури, ще отк- рием, че мо­зъ­кът на все­ки чо­век е различен. Няма два­ма ду­ши с ед­на­къв мозък. Нека се­га да си представим, че бих­ме мог­ли да фо­тог­ра­фи­ра­ме то­зи мо­зък с всич­ки не­го­ви структури, та­ка че да ста­нат ви­ди­ми всич­ки под­роб­нос­ти - то­га­ва за все­ки чо­век бих­ме по­лу­чи­ли раз­лич­на фотогра- фия. И ако фо­тогра­фи­ра­ме мо­зъ­ка на един чо­век в ми­га на раж­да­не­то му, а пос­ле фо­тог­ра­фи­ра­ме и не­бес­но­то прос­т­ранство, на­ми­ра­що се точ­но над мес­то­рож­де­ни­ето на съ­щия човек, об­ра­зът на не­бес­но­то прос­т­ран­с­т­во би съв­пад­нал на­пъл­но с то­зи на чо­веш­кия мозък. Както в не­го са под­ре­де­ни съ­от­вет­ни­те ана­то­мич­ни дялове, та­ка и в не­бе­то са под­ре­де­ни звезди- те. Човекът но­си в се­бе си един об­раз на не­бес­но­то прос­т­ран­с­т­во съвсем раз­ли­чен от то­зи на дру­ги­те в за­ви­си­мост от мяс­то­то и вре­ме­то на сво­ето раждане. Това показва, че чо­ве­кът се раж­да от це­лия Космос.

След ка­то се за­мис­лим вър­ху всич­ки те­зи неща, ще се из­диг­нем и до пред­с­та­ва­та по ка­къв на­чин Макро кос­мо­сът се про­явя­ва в от­дел­ния чо­век и опи­рай­ки се на то­ва познание, ще раз­бе­рем как Макрокосмосът се про­явя­ва в са­мия Христос. Но ако си пре­дос­та­вя­ме Христос след Кръще- нието от Йоан така, ся­каш Макро­кос­мо­сът жи­вее в Христос по съ­щия начин, как­то и при ос­та­на­ли­те хора, ще из­пад­нем в го­ля­ма грешка.

Нека да се спрем пър­во на Исус от Назарет, чий­то жи­вот про­те­че при мно­го не­оби­чай­ни условия. В на­ча­ло­то на на­ше­то ле­тоб­ро­ене се раж­дат две де­ца Исус. Едното от Натановата ро­дос­лов­на ли­ния на Давидовия дом, а дру­го­то - от Соломоновата ро­дос­лов­на ли­ния на съ­щия дом. Двете де­ца се раж­дат приб­ли­зи­тел­но по ед­но и съ­що време. В де­те­то Исус от Соломоновата ро­дос­лов­на линия, за ко­ето се го­вори в Евангелието на Матея, бе­ше ин­кар­ни­ра­на съ­ща­та индивидуалност, ко­ято по­-ра­но бе­ше жи­вя­ла на Земята ка­то Заратустра, та­ка че в то­ва де­те Исус от Матеевото Евангелие има­ме пре­ро­де­ния Заратустра или Зороастър. Евангелието на Матея опис­ва как в то­ва де­те до не­го­ва­та два­на­де­се­та го­ди­на из­рас­т­ва ин­ди­ви­ду­ал­нос­т­та на Заратустра. В съ­ща­та го­ди­на Заратустра на­пус­ка тя­ло­то на то­ва де­те и пре­ми­на­ва в тя­ло­то на дру­го­то де­те Исус, за ко­ето ни го­во­ри Евангелието на Луна. Ето за­що то­ва де­те се про­ме­ня внезап­но и напълно. Родителите му ос­та­ват изумени, ко­га­то от­но­во го на­ми­рат в Ерусалимския храм, по­не­же в не­го е ду­хът на Заратустра. Това про­ли­ча­ва

Източната тра­ди­ция е права, ко­га­то твърди, че Буда се е ро­дил ка­то „Бо- дисатва" и ед­ва през два­де­сет и де­ве­та­та го­ди­на от сво­ето зем­но същест- вувание, той се из­ди­га до сте­пен­та Буда.