Книга за Фердинанд Александров в а р н а 0 г
Изтегляне 0.87 Mb.
|
| С поздрав: Д-р Доровски
15 ХІІ 86 г. *** Длъжен съм да цитирам и едно друго писмо от Вера Антонова – съпруга на загиналия партизански командир Никола Пенков Доровски, с когото Фердиданд Александров е бил в много близки приятелски отношения. Писмото ми е изпратено през месец май на1987 г. и е във връзка с някои оспорвани факти в книгата. Др. Машев, Мина много време от получаване на писмото, което получих от Вас. Много са причините за забавяне на моя отговор. Трябваше много неща да се извършат, да се проверят да се уточнят. Аз ще се постарая да кажа всичко кратко и ясно. 1. Аз не бях чела книгата за която става дума, ако се има предвид това което излезе в сп. “Пламък”. Но за него по късно ще спомена. 2. За тов дали трябва да се пише книга по подобие на тая, която сте подготвили аз не можах да реша. Нужно беше да препиша на машина трите тетрадки, които притежаваме с дъщеря ми за да видим какво се получава. Оказа се че това е огромен материал, който обхваща живота на Никола Доровски от раждането му, детството му, до излизането му от Сливенския затвор. Към това има и една стихосбирка от 11 стихотворения. Целият този метириал в един екземпляр сме предали на съюза на писателите за преценка и решаване от отделни хора какво трябва да се прави. Аз преди 2 год. съм подала молба в изд. “Народна младеж” за трето издание на “Открадната младост”. Така, че с втория момент – преиздаването ще се реши как да се издаде и останалия материал. Що се касае за моите спомени, аз съм ги предала в библиотеката в Тръстеник и като отидете на Тръстеник може да ги прочетете. Там има много неща и за Фердинанд. 3. Връщам се към книгата която сте подготвили за Фердинанд. Аз съм за излизане на тая книга и решително против първата (На Р. Русев – бел. а.) от която прочетох отделни отпечатани материали в “Спеп. Победа” (вестник “Септемврийска победа”, орган на ОК на БКП – Плевен – бел. а.). Имам обаче следните бележки: 1. Книгата като документален жанр трябва да има преди всичко историческа правда. Тая правда от една страна се внася от официалните документи на бившите управници. Втората правда се внася от хората участвали във времето за което става дума и лично познаващи човека и трето да бъдат честни тия хора и да пишат истината. По първата забележка – служебните документи, освен някои документи, които се отнасят за други хора да не се отпечатват целите. Да се има предвид оня част която се отнася до Фердинанд. И то ония които имат по силно въздействие. По втората – хората смятат, че не са подбрани хората достатъчно правилно. Тук искам да се спра на случая Илиевци. Аз не зная не сте ли чували от никого, че въпроса с предателството, което се извърши спрямо Фердо идва от Илиевци. Че по сигнал на самия Фердинанд чрез брата си и лично на мен при едно свиждане в затвора ми поръча да предам на Кольо с Илиевци вече да се скъса един път завинаги. Нима Тачо не знае, че от 1943 г. до 1944 г. той е изолиран от Партията. Това той сам си пише в автобиографията. Освен това, това което е написал в него има неверни работи. Иван Вълов твърди, че той е ходил с Тодор Караджов в Илиевци по друг повод, но в никакво скривалище не са влизали. Да не говорим за това което говори Вана. Тук имам много въпросителни, но това не е моя работа да изяснявам истината. Много метериал си поместил и от Петър. С някои неща аз не мога да се съглася. Това, че когато той се е обърнал, Фердо го е нямало и тогава той се укрива в скривалището при овцете не е толкова правдоподобно. Така че хората, които са разказали за Фердинанд, са погледнали малко несериозно, а някои и нечестно към истината. Затова аз съм против спомените на Тачо и Вана да фигурират в книга и смятам, че това е кощунство с паметта на Фердо. Може и трябва да помислиш да събереш още спомени от други хора които познават Фердо такъв какъвто е бил, и да го покажем на бъдещите поколения. Съществуваха и проблясъци на надежда, че книгата може да бъде отпечатана без налаганото грубо вмешателство във фактологията, а само с някои доуточнения, пояснения и бележки. На 27 март 1987 г. получих едно обнадеждаващо писмо-рецензия от председателя на Окръжния комитет на Борците против фашизма и капитализма в Плевен, в което се пише следното: Авторът отговорно и много добросъвестно се е отнесъл към написването и подбирането на документи за Фердо. Той последователно и методично, убедително разкрива образа на своя герой. Красимир Машев така е подредил богатия архивен материал, че читателят постепенно навлиза в атмосферата на епохата, на борбата в родното му село, семейната среда и проследвява цялостното му по-нататъшно израстване като професионален революционер до оня вълнуващ миг, когато той се изправи горд, мъжествен, с голяма идейна и нравствена чистота пред черното бесило. Изтегляне 0.87 Mb. Сподели с приятели:
|