Книга за Фердинанд Александров в а р н а 0 г
Изтегляне 0.87 Mb.
|
| Особено ценно за книгата е, че в нея са използувани повече от 50 документа и над 50 спомена на негови близки и съратници в борбата.
Трябва да изтъкнем, че книгата на Кр. Машев има и известен приносен характер, тъй като са публикувани неизвестни досега спомени и писма. Тя е необходимо и ценно четиво не само за младежта, за която е предназначена, но и за специалистите и ония, които изучават революционната борба на нашия народ. Съзнавах, че до този момент се стигна благодарение на неизчерпаемата енергия и ревностна подкрепа от страна на Радка Петрова Александрова – Хараланова, която прояви завидна за годините си енергия и борбеност да занимава партийнии и държавни инстутуции в Плевен и в София, да води изтощителна кореспонденция с тях и издателство “Народна младеж”, единствено водена от чисти пориви и от непреодолимото желание да помогне за отпечатването на книгата. Дълбок поклон пред паметта й! В крайна сметка тези искрици надежда се оказаха светлина в края на дулото. А оръжието се държеше от силната и здрава ръка на ръководството на Партиздат, от което получих кратко като стрелба от упор писмо, с което се известявах, че “ръкописът е под изискванията на Партииздат за биографична литература”. Към студенокръвното писмо беше приложена и поръчаната не толкова безчувствена, колкото безнравствена реценция на “загрижена” за документалистиката “другарка”, която се възмущаваше от…включените в книгата документи. И в рецензията задаваше въпроси от рода на: “Защо е вметната телеграмата на Луков до царя, защо е това предълго предаване на дневниците на Народното събрание? Всичко това е излишно, постига се ненужен метраж, засилва се хаоса…” И пр., пр. А в “излишното”, “ненужният метраж” и “хаоса” се съдържа не друго, а речта на народния представител Тодор Кожухаров “Защо съм враг на болшевизма?” Същият този депутат и журналист е осъден на смърт от Народния съд след 9. ІХ. 1944 г. с други политици и министри, сред които е и синът на големия български учен проф. Иван Д. Шишманов. Ето това е предизвикало смут и объркване от наетата за екзекутор услужлива рецензентка. И за да е по-убедителна, завършва убийствената си рецензия с “лично” мнение, че са ми необходими и по-задълбочени исторически познания. Това си го знаех и без нейната не дотам изискана и любезна препоръка, а и до ден днешен не съм го забравил. На всички, които малко или много се занимават с история и документалистика винаги няма да им достигат “по-задълбочени” исторически познания. В България това са били малцина и по правило те винаги са били извън сградите на БАН и Софийския университет. На това ни учеха не без самоирония университетските преподаватели Ал. Фол, Н. Генчев, В. Гюзелев… И не само те. Не намерих за нужно да напиша кратко писъмце на въпросната “ерудирана” другарка, в което да й препоръчам да прочете поне автобиографията на великия Чарли Чаплин, в която той казва, че човешкият живот, колкото и да е продължителен, стига единствено той да стане дилетант в професията си. ***
Наистина veritas odium parit. Единствената ми плаха надежда е, че истината в тази книга няма да породи омраза у никого. ИЗТОЧНИЦИ: КНИГИ Доровски, Н., “Открадната младост”, Изд. “Народна младеж”, 1958 г. Вандов, И. “И писна сова в мрачината”, Партииздат, 1979 г. Нешков, В. ,”Коцика”, Партииздат”, 1983 г. Кръстев, Й., Воденичаров, М., “Вечерна струна”, Изд. “Народна младеж”, 1983 г. Попов, Б., “Командирът на зоната разказва”, Партиздат, 1978 г. Митев – Кабзата, К. “През бури”, София, 1957 г. Бърняков, Д., “Окованите”, Вонено издателство, 1976 г. Стойков, А., “Последната им дума” (сборник), Изд. “Народна младеж”, 1969 г. Русев, П., “РМС в моя живот”, Изд. “Народна младеж”, 1981 г. Драгойчева, Ц. “Повеля на дълга”, т. 3, Партиздат, 1980 г. Стоименов, Ст., Георгиев, Г., “Предсмъртни завети”, (сборник), Военно издателство, 1965 г. Изтегляне 0.87 Mb. Сподели с приятели:
|