Книга за Фердинанд Александров в а р н а 0 г
Изтегляне 0.87 Mb.
|
| Драги домашни,
Получих пратените ми от вас 100 лв., една кошница грозде, писмото ви и това на зета. За всичко това аз ви благодаря много. В писмото си аз бях писал да ми пратите чорапи и долна риза, което ви е било удобно да направите в този колет. Брат, ти ми сочиш в писмото си, че качествата, които притежава……………………….* заслужавам похвала и следователно подражание. Не смятам да споря. Това е напълно излишно…………………………………… Колкото до това, дали мисля за дома, смятам да не доказвам доказаното. Тежко…………………………………………………………, когато аз не принасям никакви материални блага, там, където вие правите това…………………………………………………… Но аз не ви се сърдя, дори и ако ме забравите…………………………………………………. ________________________________________________________________________________ * Никола Доровски, “Открадната младост”, Изд. Народна младеж”, 1958 г., с. 67-68, с. 79-81. ** Заличено от затворническата цензура – Б. а. Н и к о л а П е н к о в Д о р о в с к и:* Затворниците приличат на бели мраморни статуи, избягали от някой музей и оживели. Бели фигури падат, стават, тичат из заснежения двор. Неколцина стоят настрана и се чудят кого да търкулнат в снега. Обикновено се насочват към вечно сериозните и замислени другари – в повечето случаи възрастни. Ето с един скок Чората се хвърля върху един от тези мълчаливци, поваля го, търка лицето и врата му със сняг, натъпква и гърба му и после го заравя целия в снега. Поваленият се мъчи да бъде сериозен и да се разсърди. Но сам вижда, че не е до сериозничене в такива редки дни на обща веселба. Целият побелял, той се вдига бавно от земята и започва да се смее. Една вълна от весел и безгрижен смях се люлее в затворническия двор. Кресливият глас на главния надзирател крещи високо над дружния смях на затворниците, сякаш някъде чупят тънки дъски. През този ден си изпатиха най-много именниците. Тръгна им още от сутринта. Още от леглото ги отнесоха в мивките. Малкото корито е пълно с прясна вода. Няколко пъти именникът бива потапян във водата. А когато излязохме на разходка, трябваше по няколко пъти да се изтърсваме от снега. Аз съм целият плувнал във вода, но се радвам като малко дете. Моят земляк Фердо е много ядосан. Не иска за нищо на света да бъде въргалян из снега. Аз и Палето се хвърлихме върху него. Не помагат виковете му и ядът. В такива дни се прощава всичко. 3 януари 1939 год. Драги братко, След получаването на изпратените ми от вас 100 лева и петмеза ви пиша тия редове, с които изказвам безкрайна благодарност за големите грижи, които полагате по мен. От писмото ти разбрах, че сте уредили моя въпрос**, с което се слага край за по-нататъшни разправии с него. Чувствам се доволен, че можах да ви помогна в разрешението му, като с това престават да ви създават главоболия заради мен. Колкото се отнася до твоето положение, за което ти ми пишеш с известна скръб, то, макар че аз ще ти кажа и сега не за да успокоявам развълнувания ти душевен мир, както се постъпва с безнадеждно болен, а да затвърдя убеждението в теб, че аз няма да позволя да се случи така, че да те постигне предполагаемата от теб горчива участ. Обратното може да стане само ако моето сърце престане рано да тупти. Брат, това ти го говори един човек, който няма намерение да си играе само на думи зад които се крие нещо друго. Говоря ти аз, думите които предварително добре съм обмислил. Впрочем, ако си спомняш миналото ми вън, ще откриеш там, че между думите и делата ми няма противоречие. В заключение ще ти кажа: вярвай твърдо в това, което ти говоря, гледай си семейството и нареждай живота му тъй както смяташ, че ще бъде добре. Какво правят мама и тате? Добре ли са със здравето? Недей им се сърди. Кака и децата какво правят? Ако ми пратите месо по празниците, то да бъде варено или печено. Със сърдечни привети Ф. Александров 26 април 1939 год. Центр. Затвор Изтегляне 0.87 Mb. Сподели с приятели:
|