избягването на болката на по-нисшите

54
Тримата посветени
защото той посочва разликата между полумъдростта и истинската мъдрост. Макар че за БЕЗКРАЙНОТО ЦЯЛО, Светът, неговите Закони, неговите Сили, неговият Живот, неговите Явления сакато неща, наблюдавани в състояние на Медитация или Сън, все пак за всичко, което е Крайно, Светът трябва да се възприема като Истински, и следователно животът, действието и мисълта трябва да се основават върху него, макари с постоянно разбиране за Висшата истина. Всяко нещо трябва да е в съответствие със собственото му Ниво и Закони. Въобразили си ЦЯЛОТО, че Светът наистина представлява Реалност, в такъв случай горко на Света, защото тогава няма да има преминаване от нисшето към висшето, към божественото. Тогава Светът би се превърнал в нещо фиксирано и развитието ще стане невъзможно. И ако Човек в резултатна полумъдростта действа, живее и мисли за Света просто като за един сън (подобно на собствените му ограничени сънища, тогава за него той наистина се превръща в такъв и подобно на сомнамбул човекът обикаля непрекъснато в кръг, без да напредва, като накрая бива принудително събуден, сблъсквайки се и кървейки от Природните закони, които е пренебрегнал. Никога не забравяйте за Звездите, но нека погледът вие насочен към краката, за да не паднете в калта заради това, че гледате нагоре. Не забравяйте Божествения парадокс, че макари Светът да НЕ СЪЩЕСТВУВА, все пак ТОЙ СЪЩЕСТВУВА. Винаги помнете Двата полюса на Истината - Абсолютното и Относителното. Не забравяйте за Полуистините. Това, което херметиците познават като "Законна парадокса, представлява само един аспект на Принципа на противоположностите. Херметичните съчинения са пълни с бележки за проявата на Парадокса

Кибалион
55
по отношение на проблемите на Живота и Съществуването. Учителите непрекъснато предупреждават учениците си относно грешката на изпускането на "другата страна" на всеки проблем. И техните предупреждения отчасти са насочени към въпросите за Абсолютното и Относителното, които объркват всички ученици по философия и карат толкова хора да мислят и действат в противоположност на това, което обикновено е известно като "здрав разум. И ние предупреждаваме всички ученици за необходимостта да са сигурни, чеса разбрали Божествения парадокс за Абсолютното и Относителното, за да не затънат в блатото на Полуистината. Настоящият урок е написан в съответствие с това. Прочетете го внимателно Първата мисъл, която възниква в мислещия човек, след като разбере истината, че Светът е Ментално творение на ЦЯЛОТО, е, че Светът и всичко, което той съдържа, е просто една илюзия, нереалност, против която идея неговите инстинкти се бунтуват. Но тази истина, подобно на всички останали велики истини, трябва да се разгледа едновременно от гледната точка на Абсолютното и на Относителното. От позицията на Абсолютното, разбира се, Светът по своята природа е една илюзия, сън, фантасмагория в сравнение с ЦЯЛОТО само по себе си. Признаваме това дори в ежедневните си разбирания, защото говорим за света като за "изплъзваща се гледка, която идва и си отива, ражда се и умира - защото идеята за един сътворен Свят винаги трябва да се свързва с елемента за непостоянство и промяна, крайности нереалност, когато тази идея се разглеждана фона на идеята за ЦЯЛОТО, без значение какви могат да бъдат нашите убеждения относно природата и на двете. Философът, метафизикът, ученият и теологът са съгласни с тази идея и

56

Изтегляне 0.85 Mb.

Сподели с приятели: