Кибалион 57 пренебрегваме или отричаме фактите и явленията от Света така, както те се представят на нашите тленни сетива - ние не сме ЦЯЛОТО, запомнете.
Ако използваме познати примери, трябва да кажем, че всички ние признаваме факта, че Материята "съществува" за нашите сетива - ще си изпатим, ако него правим. И все пак, дори ограничените ни умове разбират сентенцията, че от научна гледна точка не
съществува такова нещо, като Материя, че това, което наричаме Материя, изглежда е просто една съвкупност от атоми, които сами по себе си представляват едно групиране на силови единици, наречени електрони или "йони, които трептят и са в непрекъснато кръгово движение. Ритаме камък и усещаме удара - той изглежда реален,
макар да знаем, че той представлява просто това, което казахме по-горе. Но помнете, че стъпалата ни, които усещат удара с помощта на мозъка, също са Материя, те.
образувани са от електрони, а същото важи и за нашия мозък. И в най-доб
рия случай, ако не беше нашият Ум, нямаше изобщо да знаем за стъпалата или камъка. И още, идеалът на художника или на скулптора, който той се старае да въплъти в камъка или върху платното, изглежда съвсем истински за него. Същото важи и за героите в ума на писателя или драматурга, които той се стреми да изрази, така че другите да могат да ги възприемат. И ако това е истина за нашия краен и ограничен ум, каква трябва да бъде степента на Реалността в Мисловните образи, създадени в Ума на Безкрайното О, приятели, за смъртните този Свят на Разума наистина е съвсем истински - той е единственият, който някога можем да познаем, макари да се
изкачваме от ниво към ниво, все по-високо и по-високо. За да го познаем по друг начин, чрез действителен опит, трябва