ДЕЛОК - ТИБЕТСКИТЕ БЛИЗКИ ДО СМЪРТТА ПРЕЖИВЯВАНИЯ

Един любопитен, малко известен на Запад феномен, но много добре познат на тибетците, е делок. На тибетски de lok означава „върнал се от смъртта". Делок са привидно „умрели" хора в резултат на болест и оказали се за известно време в бардо. Те посещават сферата на ада, където стават свидетели на съда над мъртвите и на страданията им, а понякога - райските и буда-сферите. Може да ги придружава божество, което ги охранява и им обяснява какво преживяват. След седмица делок биват връщани на земята с послание от Господаря на смъртта, с което той подканя живите да се отдадат на духовна практика и добродетелен живот. Често пъти на делок им е много трудно да накарат живите да повярват на думите им и през остатъка от живота си продължават да разказват преживяванията си, за да ги подтикнат към пътеката на мъдростта. Житията на най-известните тибетски делок са записани и се рецитират в цялата страна от пътуващи певци.

Голяма част от преживяванията на делок съвпадат не само с описанията в ученията за бардо, като например „Тибетска книга за мъртвите", но и с описаните близки до смъртта преживявания.

Лингза Чьокий била известна делок от XVI век, живяла в нашия край. В биографията си тя разказва как не успяла да разбере, че е мъртва, как осъзнала, че е излязла от тялото си, и видяла, че на леглото й лежи труп на прасе, облечено с нейните дрехи. Опитала напразно да поговори със семейството си, което медитирало за смъртта й. Обзел я силен гняв, задето не й обърнали внимание и не й дали да яде. Когато децата й се разплакали, имала чувството, че вали порой от кръв и гной, който й причинил силна болка. Разказва, че всеки път, когато медитирали, я обземала радост, а когато най-накрая застанала пред учителя си, който също медитирал, отпуснат в природата на ума си, и умът й станал едно с неговия, я изпълнило неописуемо щастие.

След известно време някой, когото тя помислила за баща си, я повикал и тя го последвала. Пристигнала в света на бардо. Там имало мост, по който се отивало в сферата на ада и до мястото, където Господарят на смъртта броял добрите и лошите деяния на мъртвите. Там тя срещнала много хора, които й разказали историите си, и видяла един голям йога, пристигнал в сферата на ада, за да освобождава съществата. Най-накрая Лингза Чьокий била върната на замята, защото се оказало, че е допусната грешка с името й и още не й е дошло времето. Тя се върнала в тялото си с посланието на Господаря на смъртта, оздравяла и до края на живота си разказвала това, което научила.

Явлението делок не е нещо, за което се говори само в миналото, подобни случаи има и в наше време. Случва се делок да напуснат тялото си за цяла седмица. Понякога се срещат с хора, за които не им е било известно, че са умрели, които искат от тях да предадат на близките им молбата да изпълняват определени практики заради тях. Делок се връщат в тялото си и предават посланието. В Тибет това се смяташе за нормално, но имаше и най-различни методи за откриване дали делок е истински или не. Дъщерята на Дилго Кхиентсе Ринпоче казва на Франсоа Помаре - автор на книга за делок, - че докато делок е извън тялото си, отворите му се запушват с масло, а лицето се намазва с тесто от ечемичено брашно³⁶. Ако маслото не се разтопи и тестото не се напука - делок е истински.

Днес традицията на делок се поддържа в хималайските райони на Тибет. Изпълняват я най-обикновени хора, по-често жени, които притежават огромна вяра. В определени дни те „умират" за няколко часа и служат като куриери между живите и мъртвите.
ПОСЛАНИЕТО НА БЛИЗКИТЕ СМЪРТТА СЪСТОЯНИЯ

Както видяхме, между ученията за бардо и близките до смъртта състояния има много прилики. Има и значителни разлики. Най-голямата от тях, разбира се, е тази, че преживелите тези състояния не умират, докато ученията за бардо описват какво става с хората, които преживяват истинска физическа смърт и които ще се преродят. Тези различия могат до известна степен да се обяснят с факта, че преживелите близки до смъртта състояния не изминават целия път до смъртта - някои от тях са били „мъртви" само за минута.

Има автори, които предполагат, че близкото до смъртта състояние отразява етапите на процеса на разграждане в бардо на умирането. Струва ми се, че е преждевременно да се правят опити за свързване на близкото до смъртта състояние с описанията на бардо, защото този, който го е преживял, буквално е бил „близо до смъртта". Аз разказах на моя учител Дилго Кхиентсе Ринпоче за близките до смъртта състояния и той каза, че това явление принадлежи към естественото бардо на този живот, тъй като съзнанието само временно напуска тялото на „умрелия" и обикаля различни сфери.

Според Дилго Кхиентсе Ринпоче клиничната смърт и близките до смъртта състояния принадлежат на естественото бардо на този живот. Може би такива хора са на прага на следващите бардо, но не са прекрачвали този праг, за да могат да се върнат назад. Каквото и да преживяват, те все още са в бардо на този живот. Дали светлината, за която говорят, има нещо общо с изгряването на Основното сияние? Възможно ли е преди да изгрее това огромно слънце те да зърнат първите лъчи на появата му?

Каквото и да е значението на преживяванията от този тип, аз продължавам да се вълнувам от разказите за тях и особено от последствията, които предизвикват, защото те убедително потвърждават будистката гледна точка. Две от тези последствия вече споменах — това са дълбоката промяна и духовното събуждане на преживелите близки до смъртта състояния, а също така и влиянието на „погледа върху целия минал живот" върху живота им по-нататък. Този „поглед", който се споменава в почти всички разкази, съвсем ясно показва неизбежността на кармата, а също така и значителните последствия, които могат да имат за нас всички наши действия, думи и мисли. Основното послание, което преживелите близки до смъртта състояния получават от срещата им със смъртта или със „съществото от светлина", е съвсем същото като посланието на Буда в ученията за бардо — че основните и най-важни качества на живота са любовта и познанието, състраданието и мъдростта.

Тези хора започват да разбират това, което ни казват ученията за бардо - че животът и смъртта са в самия ум. И увереността, която повечето от тях придобиват след тези преживявания, отразява това по-дълбоко разбиране за ума.

Освен това съществуват и някои удивителни прилики между близките до смъртта състояния, заедно с последствията им, и различните мистични и необичайни състояния на съзнанието. Например някои от изпадналите в мнима смърт говорят за паранормални явления - получават пророчески, прекогнитивни видения, „поглед напред", които се оказват удивително точни. Други говорят за преживявания, които по всяка вероятност са свързани с енергията кундалини³⁷ или получават ясновидски и лечителски способности.

Много от преживелите близки до смъртта състояния говорят съвсем откровено и красноречиво за красотата, любовта, покоя и блаженството, до които са се докоснали. На мен ми се струва, че са се докоснали до излъчването на природата на ума и едва ли е изненадващо, че това предизвиква дълбока духовна промяна при толкова много хора. Все пак, както казва Марго Грей, „няма нужда да преживяваме мнима смърт, за да преживеем висшата духовна реалност"³⁸. Тази висша духовна реалност е тук и сега, в този живот, стига да можем да я открием и да навлезем в нея.

Искам да отправя едно много важно предупреждение: не позволявайте тези разкази за близки до смъртта състояния, които са толкова вдъхновяващи, да ви накарат да вярвате, че единственият начин да се докоснете до подобен покой и блаженство е да умрете! Нещата не са и не могат да бъдат така елементарни.

Понякога хората, които преживяват болки и страдания, чувстват, че не могат да издържат повече, и е възможно разказите за близките до смъртта състояния да ги изкушат да сложат край на живота си. Това може да изглежда просто разрешение на проблемите, но то не е съобразено с факта, че всичко, което преживяваме, е част от живота. Не е възможно да избягаме. Ако опитаме да го направим, по-късно отново ще се срещнем със страданията, но в много по-тежка форма.

Освен това, въпреки че в повечето от събраните разкази за близките до смъртта състояния се говори за положителни преживявания, не е ясно дали това отразява действителното съотношение между добрите и лошите, ужасяващи преживявания, или просто, че лошите се помнят по-трудно. Хората не желаят - съзнателно или несъзнателно - да си припомнят мрачните и предизвикващи страх преживявания. Освен това преживелите мнима смърт подчертават, че трябва да променим живота си сега, докато не сме го загубили, защото, както казват те, „Имаме много важна мисия, докато сме тук"³⁹.

Основното и най-важно нещо е да променим живота си сега, без отлагане. Нима не би било трагично, ако това основно послание на близките до смъртта състояния — че животът е нещо свято и трябва да се изживее пълноценно и целенасочено - се изгуби и преиначи в повърхностна, романтична представа за смъртта? А няма ли да е дори още по-трагично, ако този лекомислен оптимизъм още повече задълбочи пренебрегването на отговорността, която носим към самите себе си и към човечеството, което заплашва да унищожи планетата?

Неизбежно някои хора се опитват да покажат, че преживяванията в близките до смъртта състояния представляват нещо друго, не духовни преживявания, а учени скептици са се мъчели да ги обясняват опростено чрез физиологични, неврологични, химични и психологични фактори. Но изследователите на тези състояния, които също са лекари и учени, оборват подобни обяснения едно по едно и продължават да твърдят, че те не могат да обхванат всички наблюдавани явления. Ето какво пише Мелвин Море във великолепната си книга „По-близо до светлината: Да се поучим от близките до смъртта състояния при децата":

Мелвин Море казва също така:

С други думи, самият напредък в медицинските технологии създава възможност за истинска революция. Мелвин Море пише:

Една от причините да напиша тази книга е желанието ми да покажа, че това, което казва Мелвин Море, е възможно - технологиите и духовността могат и трябва да съществуват заедно, ако желаем напълно да развием човешкия си потенциал. Нима една завършена хуманитарна наука не би имала куража да приеме и проучи фактите на мистичното, фактите на смъртта и умирането както те се разкриват в близките до смъртта преживявания и в тази книга?

Брус Грейсън, един от водещите изследователи на близките до смъртта състояния, пише:

Науката трябва да опита да обясни близките до смъртта преживявания, защото в тях е ключът към собственото и развитие... Историята ни учи, че единствено като правим опити да обясним явленията, които в момента са непонятни за нас, можем да развиваме нови методи. Вярвам, че близките до смъртта състояния са една загадка, която може да принуди учените да развият нов научен метод - метод, който би използвал всякакви източници на познание, не само логическата дедукция на интелекта и емпиричните наблюдения на материалния свят, но и директното преживяване на мистичното.

Брус Грейсън освен това казва, че близките до смъртта преживявания не се появяват случайно: „От многогодишните си наблюдения на тези прежи­вявания мога да кажа, че ги имаме, за да се научим да помагаме на другите."

Кенет Ринг вижда още една възможност и значение на близките до смъртта преживявания. Той си задава въпроса защо толкова много хора преминават през тях и се преобразяват духовно в наше време. В продължение на много години като един от най-смелите пионери в това изследователско поле той се е убедил, че преживелите близки до смъртта състояния са „посланици", които ни подтикват към една по-висша и благородна духовна реалност, които ни призовават да променим без отлагане начина си на живот - да прекратим всякакви войни, всякакви разделения между религиите и хората, да защитим и спасим околната среда:

Вярвам... че човечеството като цяло се стреми да се пробуди за едно ново и no-висше съзнание... и че близкото до смъртта преживяване може да се разглежда като еволюционно средство, което да доведе до тази промяна у милиони хора след известен период от време.

Може би истинността на тези думи зависи от всички нас - от това дали ще имаме смелостта да приемем изводите, които може да се направят от близките до смъртта преживявания и от ученията за бардо, и като променим себе си и света около нас, постепенно променим цялото бъдеще на човечеството.

От началото на китайската окупация, през 50-те години, до сега са извършени много зверства. Духовните учители, монасите и монахините бяха сред първите жертви, защото китайските комунисти най-много от всичко желаеха да пречупят духа на хората, да заличат всякакви следи от духовен живот. През годините до мен са достигали множество разкази за изключителна и трогваща смърт, свидетелство и последна почит за истината, която китайците така отчаяно се мъчат да унищожат.

В тази част на Тибет, от която съм аз, провинция Кхам, имало един стар кхенпо, или абат, който прекарал много години в планините. Китайците обявили, че смятат да го „накажат", и за всички било ясно -това означавало изтезания и смърт. Изпратили специален отряд да го арестува и доведе. Този кхенпо вече бил немощен и не можел да ходи, така че китайците намерили някакъв стар и слаб кон за последното му пътуване. Качили го на коня, завързали го на седлото и го повели надолу към военния лагер. Кхенпо започнал да пее. Китайците не разбирали думите, но другите арестувани монаси по-късно обяснили, че пеел „песни за жизнения опит" - хубави песни, спонтанно избликнали от дълбините на радостта от реализацията му. Групата продължавала да се спуска бавно надолу по планината. Войниците били мълчаливи и с каменни лица, някои от монасите плачели. Но кхенпо продължавал да пее.

Малко преди да стигнат до военния лагер, той млъкнал и затворил очи, а групата продължила мълчаливо. Когато влезли през портала на лагера, видели, че кхенпо е издъхнал, тихо бил напуснал тялото си.

Какво е това, което знаел той, за да може да е така спокоен дори и пред лицето на смъртта? Кое в тези последни минути му е дало смелостта и радостта, за да може да запее? Може би е пеел нещо като следните куплети от „Съвършеното излъчване" - последния завет на Дзогчен-учителя от XIV в. Лонгченпа:

В безоблачна нощ пълната луна

„Господарка на звездите" ще изгрее...

Това без съмнение са думи на човек, достигнал най-висока реализация и всичко, което може да донесе тя - радостта, безстрашието, свободата и разбирането, които са целта на ученията и на човешкия живот. Мисля си за учителите като Лонгченпа и за моите собствени учители Джамянг Кхиентсе, Дуджом Ринпоче и Дилго Кхиентсе Ринпоче и си представям съществата, достигнали тяхната дълбочина на реализация като величествени планински орли, които се реят над живота и смъртта и ги виждат такива, каквито са в действителност, с цялата им сложна и тайнствена взаимосвързаност.

Да гледаш през очите на планински орел - през погледа на реализацията - означава да гледаш света и да виждаш как границата между живота и смъртта, която си смятал за даденост, се размива и изчезва. Физикът Дейвид Бом описва реалността като „непрекъсната цялост в плавно движение". И учителите виждат - пряко и с пълно разбиране - именно това плавно движение на непрекъснатата цялост. Това, което ние в неведението си наричаме „живот", и онова, което в неведението си наричаме „смърт", не са нищо друго, освен различни аспекти на тази цялост и на това движение. Това е необятният и променящ ни простор, разкрит пред нас от ученията за бардо, който великите учители са превъплътили в себе си.
ОТКРОВЕНИЯТА НА БАРДО

Да гледаш смъртта с погледа на реализацията означава да я виждаш в контекста на тази цялост и като част от това безначално и безкрайно движение. Удивителната сила на ученията за бардо се крие в това, че те разкриват пред нас - като ни показват истинския процес на смъртта - и истинския процес на живота.

Нека още веднъж видим какво става с човек, който умира, през трите най-важни етапа на смъртта:

1. При кулминацията на процеса на смъртта, след разпадането на елементите, сетивата и мислите-състояния, се разкрива само за миг същинската природа на ума - Основното сияние.

2. Тогава, също само за миг, се появява сиянието на природата на ума във вид на звуци, цветове и светлина.

3. След това се събужда съзнанието на мъртвия и навлиза в бардо на възникването. Обикновеният ум се завръща и се проявява като ментално тяло, което е подвластно на миналата карма и старите навици. Те карат обикновения ум да се вкопчва в илюзорните преживявания в бардо и да ги приема за истински.

И така, какво според ученията за бардо е смъртта? Нищо повече от един процес на постепенно проявяване на ума - от най-чистото му състояние (същинската природа на ума), през светлината и енергията (сиянието на природата на ума) до изкристализирането му в ментална форма. Както ни показват ученията, в бардо на умирането, в бардо на дхармата и в бардо на възникването се развива един тристепенен процес - най-напред разкриване, след това спонтанно излъчване и най-накрая кристализиране и проявление.

Ученията ни подтикват да продължим още по-нататък. Те всъщност ни показват - и според мен това е революционно прозрение, което може да промени възгледите ни за всичко, когато го разберем, - че този тристепенен процес не се разгръща само в процеса на смъртта, той се разгръща сега, в този момент, във всеки момент, в ума ни, в мислите и чувствата ни, на всяко ниво от съзнателния ни живот.

Ученията ни предлагат още един начин да разберем този процес - да погледнем какво се разкрива на всеки отделен етап от умирането и смъртта. В тях се говори за три нива на съществото, които се обозначават със санскритската дума „кая". Кая буквално означава „тяло", но тук значението й е „измерение", „поле" и „основа".

Нека сега погледнем тристепенния процес от тази гледна точка:

1. Абсолютната природа, откриваща се в момента на смъртта в Основното сияние, се нарича Дхармакая - измерението на „пустата", безусловна истина, в което никога не са навлизали илюзиите, неведението и каквито и да било концепции.

2. Присъщото сияние от енергия и светлина, което спонтанно се появява в бардо на дхармата, се нарича Самбхогакая - измерението на пълната наслада, полето на пълното изобилие, на задоволеността, отвъд всякакви дуалистични ограничения, отвъд времето и пространството.

3. Сферата на кристализирането във форма, която се разкрива в бардо на възникването, се нарича Нирманакая - измерението на непрекъснатото проявление.

Спомнете си, че когато разглеждахме природата на ума, посочихме, че тя има три аспекта - пуста, подобна на небе същност, лъчиста, светла природа и всеобхватна, състрадателна енергия, — които присъстват едновременно и като едно цяло в Ригпа. Ето как описва това Падмасамбхава:

Трите кая са свързани с тези три вътрешни аспекта на нашия просветлен ум, и разбира се, с различния капацитет на възприятията ни. Голямото мнозинство от хората имат ограничено зрение и могат да възприемат само измерението на Нирманакая - на формите и проявленията. Това е причината за повечето от нас моментът на смъртта да е състояние на забвение и безсъзнателност, защото нито сме научили, нито сме развили в себе си способността да разпознаваме реалността на Дхармакая, когато възникне като Основно сияние. Нито пък имаме каквато и да било надежда да разпознаем полетата на Самбхогакая, когато се появят в бардо на дхармата. Тъй като целият ни живот е преминал сред нечистите възприятия на проявленията на Нирманакая, в момента на смъртта се прехвърляме направо в това измерение - събуждаме се трескави и объркани в менталното тяло от бардо на възникването, вземаме илюзорните преживявания за истински, както сме правили това и в предишния си живот, и безпомощно, подтиквани от миналата карма, се насочваме неуверено към ново прераждане.

Съществата с висока степен на реализация са развили в себе си съвършено различни от нашите възприятия - толкова пречистени, развити и фини, че докато все още обитават човешкото си тяло, те възприемат една напълно пречистена реалност, прозрачна за тях във всички безгранични измерения. За тях, както видяхме, преживяването на смъртта не крие никакви изненади или страхове - те я приемат като възможност за окончателно освобождаване.