Книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче Tибетска книга за живота и смъртта

Една от най-възрастните ми ученички, която наблюдаваше как се развива тази книга през годините, неотдавна ме попита: „Какво искаш да се случи, след като книгата излезе?" Веднага си спомних за Лама Цетен, когото като малък видях да умира, за спокойната му и достойна смърт. Отговорих: „Искам всяко човешко същество да престане да се бои от смъртта или от живота. Искам всяко човешко същество да умира в покой, обградено от най-мъдрите, чисти и най-нежни грижи, да открие върховното щастие, което може да дойде единствено от разбирането на природата на ума и на реалността."

Томас Мъртън пише: „Какво ще спечелим с полетите до Луната, ако не сме способни да преодолеем пропастта, която ни отделя от самите нас? Това е най-важното пътешествие и откритие, без него всички останали са не само безполезни, но и опасни.'" Всяка минута харчим милиони долари за обучение на хора да убиват и разрушават, за бомби, самолети и ракети. В сравнение с това не изразходваме нищо, за да научим човешките същества каква е природата на живота и смъртта и да им помогнем, когато умират, да разбират какво става с тях. Колко ужасяваща и тъжна е тази ситуация и колко показателна е тя за нашето неведение и за липсата на истинска любов помежду ни и към самите нас! Повече от всичко друго се надявам, че книгата, която написах, ще допринесе, макар и малко, да се промени това положение, ще помогне на колкото може повече хора да се пробудят и разберат колко спешно се нуждаем от духовна промяна и от повече отговорност към себе си и към другите. Всички ние сме потенциални буди, всички ние желаем да живеем в мир и да умрем в мир. Кога най-после човечеството ще разбере това и ще създаде едно общество, което във всичките свои дейности и аспекти ще отразява това свято разбиране? Какво струва животът без него? И можем ли да умрем както трябва, ако то липсва?

Сега е много важно на всички нива на образованието по целия свят да се въведе една просветлена представа за смъртта и умирането. Децата не бива да бъдат „защитавани" от смъртта, а още докато са деца, трябва да им се обясни истинската природа на смъртта и това, което могат да научат чрез нея. Защо тази представа в най-прост вид да не се преподава на всички възрастови групи? Познанията за смъртта, за това, как да помагаме на умиращите, за духовната същност на смъртта и умирането трябва да станат достъпни за всички обществени слоеве, те трябва да се преподават задълбочено и с колкото може повече въображение в училища, колежи и университети от всички видове. И най-важното от всичко - те трябва да станат достъпни за лекарите и медицинските сестри, защото те се грижат за умиращите и носят най-голяма отговорност за тях.

Как може един човек да е добър лекар, ако поне малко не разбира истината за смъртта и не знае как да се погрижи за пациента си в духовно отношение? Как може една медицинска сестра да е добра, ако не е прео­доляла страха от собствената си смърт и не е в състояние да каже нищо на умиращите си пациенти, които молят за напътствие и мъдрост?

Познавам множество добронамерени лекари и медицински сестри -хора, искрено готови да приемат нови идеи и подходи. Моля се тази книга да им даде куража и силата, от които имат нужда, за да помогнат на институциите си да приемат и приложат ученията. Не е ли вече време хората от медицинската професия да разберат, че търсенето на истината за живота и смъртта и лечението са неразделни? Надявам се тази книга да възбуди дискусии за това, какво може да се направи за умиращите и кои са най-добрите условия за тях. Нужна е духовна и практическа революция при обучението на лекарите и медицинските сестри, в представите за болничните грижи и в реалните грижи за умиращите. Надявам се тази книга да даде своя скромен принос за това.

Многократно съм изразявал възхищението си от пионерската работа на хосписите - приютите за безнадеждно болни. Поне там към умиращите се отнасят с достойнството, което заслужават. Бих искал да призова правителствата от цял свят да насърчат създаването на такива заведения и да ги финансират колкото е възможно по-щедро.

Намерението ми е тази книга да се превърне в основа на няколко различни образователни програми. Те ще са предназначени за хора с всякакво образование и професии, но най-вече за тези, които по някакъв начин са свързани с грижите за умиращите - семейства, лекари, меди­цински сестри, свещеници от всякакви вероизповедания, съветници, психиатри и психолози.

В тибетския будизъм съществува цял един слабо известен клон с медицински прозрения и пророчества на Падмасамбхава, в които се говори с подробности за болестите на нашето време. Бих искал да отправя гореща молба да се влеят колкото може повече средства в изследванията на тези изумителни учения. Кой може да каже какви възможности за лечение ще бъдат открити и как могат да се облекчат страданията на болните от болести като рак и СПИН, а и от други, които още не са се появили?

Така че - какво се надявам да постигна с тази книга? Да вдъхновя една тиха революция в начина, по който гледаме на смъртта и грижите за умиращите, а чрез това и в начина, по който гледаме на живота и на грижите за живите.

Докато пишех тази книга, моят велик учител Дилго Кхиентсе Ринпоче напусна тялото си в Тхимпху, Бутан. Петък, 27 септември 1991 г. Беше на осемдесет и две години и бе прекарал целия си живот в служба на всички чувстващи същества. Кой от тези, които го познаваха, би могъл да го забрави? Той беше човек огромен като планина и величествеността му би могла да плаши, ако не бяха дълбокото спокойствие, деликатността, естествената му благоразположеност, хуморът и блаженството, които излъчваше и които са признаци на висшата реализация. За мен, а и за много други, той беше учител от ранга на Миларепа, Лонгченпа и Падмасамбхава, дори на самия Буда. Когато умря, сякаш слънцето изчезна от небосклона и светът потъна в мрак. Завърши една славна епоха за тибетската духовност. Каквото и да ни очаква в бъдеще, аз съм сигурен, че никой от нас няма да види човек като него. Беше достатъчно да го срещнеш веднъж, дори само за миг, за да посее в теб семенцето на освобождението, което никой не може да унищожи и което един ден неминуемо ще разцъфти.

Преди и след смъртта на Дилго Кхиентсе Ринпоче имаше много изумителни предзнаменования, свидетелства за величието му, но това, което ме развълнува най-много, се е случило на 4000 мили разстояние, на едно място в Южна Франция, наречено Льораб Лен, недалеч от Монпелие. Там с неговата благословия щеше да се създаде център за усамотение. Ето какво казва за случилото се един от моите ученици, които живеят и работят в центъра:

Когато Буда умирал в гората край Кушинагара, заобиколен от петстотин свои ученици, той им казал: „В природата на всички неща, които приемат форма, е да се разпаднат отново. Стремете се с цялото си същество да постигнете съвършенство." След смъртта на Дилго Кхиентсе Ринпоче често си припомням тези думи. Нима може да има по-болезнен урок за непостоянството от смъртта на някой велик учител, който е бил като център на света? Всички ние, които го познавахме и бяхме негови ученици, се почувствахме сами и изоставени. Сега е в наши ръце да олицетворим и продължим, доколкото можем, традицията, която той така благотворно представяше. В наши ръце е да направим това, което са направили учениците на Буда, когато са останали сами в света, без неговото сияние - „да се стремим с цялото си същество да постигнем съвършенство".

Дъгата в небето над Франция, над долината край Льораб Лен е знак, чувствам това, че Дилго Кхиентсе Ринпоче е благословил и продължава да благославя целия свят. Освободен от тялото си, сега той живее в безусловното, безвременно великолепие на Дхармакая, дарен със способността, която притежават всички просветлени - да оказва помощ без ограничения във времето и пространството. Повярвайте в степента на достижението му, призовете го с цялото си сърце и ще видите, че той ще се отзове на мига. Как би могъл той, който обичаше всички същества с такава съвършена любов, да ни изостави? И къде би могъл да отиде -той, който сега присъства във всичко?

Какво щастие имахме всички ние, че учител като него, олицетворение на всичко в тибетската традиция, ни учеше в продължение на тридесет години след падането на страната ни в Хималаите, в Индия, в Европа, в Азия и в Съединените щати! Какво щастие е за нас, че притежаваме стотици часове записи на гласа му, видеокасети, които предават част от величието на неговото присъствие, преводи на английски и други езици на някои от големите проявления на ума на мъдростта му!

Особено добре си спомням лекциите, които изнесе през последната година от живота си в Южна Франция, недалеч от Гренобъл. Тогава, вгледан в долината и планините - пейзаж, величествен почти колкото тибетския, - той предаде ученията на Дзогчен на близо 1500 ученици от цял свят. Много от тях бяха и мои ученици - това ми достави голяма радост. Много от присъстващите учители чувстваха, че чрез този акт през последната година от живота си Дилго Кхиентсе Ринпоче благославя пренасянето на ученията на Запад и дарява възприемането им със силата, акумулирана през много прераждания, отдадени на медитация. Аз самият изпитвах благодарност, защото той благославяше всичко това, което бях направил за разпространението на ученията на Запад през всичките тези години.

Дилго Кхиентсе Ринпоче олицетворява всичко това, което Тибет дарява на хората.

Винаги ми се е струвало, че не е обикновено съвпадение фактът, че Тибет падна окончателно през 1959 г. - по времето, когато Западът беше готов да открие сърцето и ума си за източната мъдрост. В момента, когато беше готов за това, той получи някои от най-дълбоките учения, дотогава пазени в чистото усамотение на тибетските планини. Сега е жизненоважно на всяка цена да се запази тази жива традиция на мъдростта, заради която тибетският народ понесе толкова големи страдания. Нека никога не забравяме за тях и нека всички работим, за да може той да получи отново земите и традициите си. Същите традиции, които споделих с вас, не могат да бъдат упражнявани открито от хората, запазили ги в продължение на толкова дълго време. Дано скоро дойде денят, когато манастирите на Тибет ще се издигнат от развалините и огромните простори на страната отново ще заживеят в мир и стремеж към просветление.

Бъдещето на света може би до голяма степен зависи от възстановяването на свободен Тибет - Тибет, който би бил убежище за всякакви хора от всички религии, който би могъл да се превърне в мъдрото сърце на един развиващ се свят, в лаборатория, където се подлагат на изпитание най-висшите прозрения и свети тайни, където те могат да се

усъвършенстват и прилагат така, както са били прилагани в продължение на толкова столетия, за да могат сега да служат за вдъхновение и опора на целия човешки род в тежки времена. В свят като нашия не е лесно да се открие място за практическото прилагане на тази мъдрост. Един възстановен Тибет, пречистен от трагедията и с подновена от страданията решимост би могъл да се превърне в такова място и следователно в ключов фактор за бъдещето на човешкия род.

Искам да посветя тази книга на стотиците хиляди, които загинаха в Тибет, като отстояваха своята вяра, и на онези, които загинаха през този век от ужасяваща смърт - евреи, камбоджанци, руснаци, жертвите на две световни войни, на всички, които са умрели изоставени и забравени, и на всички, които все още са лишени от възможността да вървят по своя духовен път.

Много учители вярват, че сега ученията навлизат в нова ера - има много предсказания от Падмасамбхава и други велики учители, че те ще се разпространят на Запад. Сега, когато това време е дошло, аз зная, че ученията ще заживеят нов живот. Този нов живот ще предизвика промени в тях, но аз съм убеден, че всякакво пригаждане трябва да почива на дълбоко разбиране на същността им, за да се избегне опорочаването на чистотата на традициите, тяхната сила или извечната им истина. Ако разбирането на традициите се обогати с осъзнаването на новите проблеми и предизвикателствата на съвременния живот, промените в тях само ще ги направят още по-силни, по-мащабни и богати, ще разкрият по-дълбоки пластове и те ще станат още по-ефективни в борбата с трудностите на нашето време.

Много от тибетските учители, посещавали Запада през последните тридесет години, вече са мъртви и аз съм сигурен, че са умрели, като са се молили ученията да облагодетелстват не само будистите и тибетците, а и целия свят. Мисля, че те са си давали сметка колко ценни ще се окажат ученията за света, когато той е готов да ги приеме. Мисля си за Дуджом Ринпоче и Кармапа, които предпочетоха да умрат на Запад, сякаш за да го благословят със силата на просветлението си. Дано молитвите им за преобразяване на света, за просветляване на умовете и сърцата на хората се сбъднат! И дано ние, които бяхме техни ученици, бъдем отговорни пред тях и се стремим да бъдем като тях!

Най-голямото предизвикателство, което срещат духовни учения като будизма при преминаването си от древните си центрове на Запад, е въпросът как в бурния, забързан и неспокоен свят учителите и учениците им да намерят начин да ги практикуват със спокойствието и последователността, които са необходими за реализирането на тяхната истина. В края на краищата, духовното обучение е най-висшето и най-трудно достижимо образование, което трябва да се следва със същата всеотдайност и упоритост, както и всяко друго сериозно образование. Как бихме могли да смятаме, че щом за един лекар са нужни години обучение и практика, за да стане такъв, за преминаването по духовната пътека на живота ще са достатъчни само няколко случайни благословии, посвещения или две-три срещи с учител?

В миналото хората са живели на едно и също място и са били с учителя си цял живот. Спомнете си Миларепа, който служил при Марпа с години, преди да съзрее достатъчно, за да може сам да се отдаде на духовна практика. Духовното обучение изисква непрекъснато предаване и получаване, непрекъснато следване на учителя с готовност и умение. Главният въпрос относно бъдещето на ученията в съвременния свят е как да се помогне на хората, които ги следват, да открият най-подходящата външна и вътрешна среда, в която да практикуват, да осъзнаят и въплътят тяхната същност.

Ученията на мистичните традиции ни казват, че във всеки от нас съществува огромен резервоар сила, мъдрост и състрадание - силата на това, което Христос нарича Царство Небесно. Ако се научим как да я използваме - и това именно е целта на стремежа към просветление, - тя може да преобрази не само нас самите, но и целия свят. Нима е имало друго време, когато използването на тази свята сила да е било по-належащо? Нима е имало друго време, когато е било по-важно да разберем природата й и да се научим да я прилагаме в полза на целия свят?

Моля се всички вие, които четете тази книга, да познаете и да повярвате в силата на просветлението, да разпознаете природата на ума си, защото това означава да посеете в себе си едно разбиране, което изцяло ще промени възгледите ви за света и ще ви помогне да откриете и развиете в себе си - естествено и спонтанно - състрадателното желание да помагате на всички същества, ще се научите как най-добре да правите това с помощта на уменията и способностите си в каквито и обстоятелства да се окажете. Моля се да познаете самата сърцевина на живата истина в следните думи на Ньошул Кхенпо:

Да служим на света с помощта на такова динамично обединение на мъдрост и състрадание означава да служим най-ефективно за опазването на планетата. Учителите от всички религиозни традиции на земята сега разбират, че духовното обучение е много важно не само за монаси и монахини, но така също и за всички хора, независимо от вярата и от начина им на живот. В тази книга се опитах да покажа силно практическата, активната и ефективната същност на духовното развитие. Както казва едно известно тибетско поучение: „Когато светът е изпълнен със зло, всички нещастия трябва да се преобразяват по пътя към просветлението." Опасността, в която се намираме всички ние сега, трябва да ни накара да престанем да мислим за духовното развитие като за лукс, а като за необходимо условие за оцеляването ни.

Нека се престрашим и си представим какво би било да живеем в свят, в който значителен брой хора са се възползвали от възможностите, които предлагат ученията, и са отдали живота си на сериозна духовна практика, за да разпознаят природата на своя ум и да използват смъртта си, за да се приближат до будите и да се преродят с една-единствена цел - да служат на другите.

Тази книга ви дава една свята „технология", чрез която да преобразите не само настоящия си живот и смъртта си, но и бъдещото си прераждане - бъдещето на цялото човечество. Аз и моите учители се надяваме чрез нея да вдъхновим един голям скок към духовното развитие на човечеството. Да се научиш как да умреш означава да се научиш как да живееш; да се научиш как да живееш, означава да се научиш какво да правиш не само през този живот, но и през следващите си прераждания, да се промениш истински, да се научиш как да се преродиш като променено същество и като такова да помагаш на другите по най-ефективен начин.

Най-състрадателната идея в моята традиция и най-благородният й принос към духовната мъдрост на човечеството са разбирането и многократното реално проявление на бодхисатва - съществото, което поема страданията на всички разумни същества, което поема пътуването към освобождението не само за свое добро, а за да може да помага на другите, съществото, което, след като постигне освобождението, не се слива с абсолюта, за да избяга от агонията на самсара, а решава да се връща отново и отново, за да предаде мъдростта и състраданието си на целия свят. Светът най-много има нужда от такива активни служители на мира, „облечени - както казва Лонгченпа - в бронята на постоянството", обрекли се на виденията си и на разпространяването на мъдростта до всички области на съществуванието ни. Имаме нужда от бодхисатва адвокати, бодхисатва художници и политици, бодхисатва лекари и икономисти, бодхисатва учители и учени, бодхисатва техници и инженери, бодхисатва навсякъде, служещи като проводници на мъдростта до всяко кътче на обществения живот, стремящи се да преобразят своите действия и действията на другите, работещи неуморно за запазването на нашия свят и за едно по-добро бъдеще, подкрепени от познанието за будите и просветлените същества. Както пише Телхар де Шарден: „Някой ден, след като овладеем ветровете, вълните, приливите и гравитацията... ние ще овладеем... енергиите на любовта. Тогава човечеството за втори път в историята си ще открие огъня." Ето и чудесната молитва на Руми:

О, любов! О, чиста, дълбока любов, бъди тук, бъди сега, бъди всичко!

Световете се разтварят в безкрайното ти чисто сияние, тленни живи листа горят заради теб по-ярко от звезди -направи ме свой слуга, свой дъх, свое сърце.

Най-дълбоката ми надежда, свързана с тази книга, е тя да се превърне във верен, непогрешим спътник на всеки, който е решил да стане бодхисатва - да стане източник на вдъхновение и водач на тези, които наистина приемат предизвикателството на нашето време и поемат по пътя към просветлението от състрадание към всички живи същества. Нека те никога не се уморят, разочароват или изгубят вярата си, нека никога не губят надежда, с каквито трудности и препятствия да се сблъскат! Нека тези препятствия ги вдъхновят и дори задълбочат решимостта им! Нека имат вяра в безсмъртната любов и силата на всички просветлени същества, благословили и продължаващи да благославят земята с присъствието си, нека вземат пример, така както аз непрекъснато вземам пример, от живите велики учители - мъже и жени като нас, които са имали безкрайната смелост да следват последните думи на Буда и с цялото си същество да се стремят към съвършенство! Нека мечтите на толкова много учители мистици за един бъдещ свят без жестокости и ужас, в който хората ще живеят във висшето щастие на природата на ума, се сбъднат чрез нашите общи усилия! Нека заедно се молим за този по-добър свят най-напред с Шантидева и после със Свети Франциск:

Посвещавам тази книга на всичките ми учители: на тези, които преминаха в отвъдното - да бъдат стремежите им постигнати; на тези, които още са живи - дано живеят още дълго и нека святата им работа се увенчае с още по-блестящи успехи, нека ученията им вдъхновяват, окуражават, насърчават всички същества. Моля се с цялото си сърце за бързото прераждане на Дуджом Ринпоче и Дилго Кхиентсе Ринпоче, да приемат колкото е възможно по-просветлени превъплъщения, за да ни помагат в опасностите на нашата епоха.

Посвещавам тази книга и на всички онези, за които прочетохте в нея и които са мъртви - Лама Цетен, Лама Чокден, Самтен, Ани Пелу, Ани Рилу и А-пе Дордже. Спомняйте си за тях в молитвите си и си спомняйте тези мои ученици, които умряха и които умират сега, чиято всеотдайност и смелост толкова са ме вдъхновявали.

Посвещавам тази книга на всички същества - живи, умиращи и мъртви. На всички, които умират в момента - дано смъртта им е спокойна и освободена от болка и страдание. Дано всички, които в този момент се раждат и се борят в този живот, бъдат дарени с благодатта на будите, дано се срещнат с ученията и последват пътя на мъдростта. Да бъде животът им щастлив и плодотворен, освободен от тъга! Нека всички, които прочетат тази книга, получат богата полза от нея, дано ученията преобразят сърцата и умовете им. Това е моята молитва.

Нека всички същества от всичките шест сфери достигнат заедно основата на изначалното съвършенство!

ПРИЛОЖЕНИЕ ПЪРВО

Д
жамянг Кхиентсе Чьокий Лодрьо и Согиал Ринпоче

С
ветейшество Далай Лама. Снимка Вернер Новотни

Н
ьошул Кхенпо Ринпоче (1932-1999) беше такъв съвършен учител в традицията Дзогчен, че учениците му го смятаха за превъплъщение на великия учител Лонгченпа. Беше учител на мнозина от по-младото поколение лами, както и на голям брой будистки учители на Запад. Снимка Питър Фрай