Книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче Tибетска книга за живота и смъртта

Трите етапа на процеса, който се развива в смъртта, могат да бъдат възприети и на други нива на съзнанието в живота. Нека да видим какво става, когато заспиваме:

1. Когато заспиваме, сетивата и грубите пластове на съзнанието се разпадат и постепенно абсолютната природа на ума - би могло да се каже „Основното сияние" - се разкрива за кратко време.

2. Следва ниво на съзнанието, сравнимо с бардо на дхармата, което е толкова фино, че обикновено изобщо не си даваме сметка за съществуването му. Колко от нас могат да се осъзнаят в съня си, преди да започнат да сънуват?

3. Повечето от нас започват да осъзнават направо следващия етап, когато умът отново става активен и ние се оказваме в света на сънищата, подобен на бардо на възникването. Тук ние приемаме „сънно тяло", което до голяма степен е повлияно и оформено от навиците и действията ни в будно състояние и което приемаме за истинско, без дори да си даваме сметка, че сънуваме.
ПРОЦЕСЪТ В МИСЛИТЕ И ЕМОЦИИТЕ

Съвсем същият процес може да се долови и при мислите и чувствата, в начина, по който възникват:

1. Основното сияние, абсолютната природа на ума е изначалното състояние на Ригпа, което съществува преди да възникне каквато и да било мисъл.

2. В това безусловно пространство се раздвижва някаква фундамен­тална енергия - спонтанно излъчване на Ригпа, - която започва да въз­никва като основа, потенциал и гориво за суровите емоции.

3. След това тази енергия може да приеме формата на мисли и чувства и в края на краищата да ни подтикне към действия, чрез които се трупа карма.

Когато се запознаем добре с медитационните практики, ще можем да видим този процес напълно ясно

1. Когато мислите и емоциите постепенно утихнат, отмрат и се разтворят в природата на ума, можем за миг да зърнем Ригпа - изначалното състояние.

2. След това осъзнаваме, че от неподвижността и покоя на природата на ума се пораждат движение и сурова енергия - нейното собствено излъчване.

3. Ако някакъв копнеж навлезе при появата на тази енергия, тя неминуемо кристализира в мисловни форми, които на свой ред ще ни върнат към концептуалната умствена дейност.
ПРОЦЕСЪТ В ЕЖЕДНЕВИЕТО

Сега, след като видяхме как този процес се репродуцира в съня и сънищата ни и в самото формиране на мислите и чувствата ни, нека да видим как той се вписва в ежедневието ни.

Това може да проличи най-добре, като се вгледаме в движението на радостта и гнева си. Вгледайте се в това движение и ще забележите, че преди възникването на всяка емоция съществува празнина. Този натоварен момент преди енергията на емоциите да има възможност да се прояви е моментът на чисто, изначално осъзнаване, през който бихме могли, ако не си пречим, да зърнем истинската природа на ума. За миг магията на неведението се разпада, ние сме напълно освободени от всякаква нужда или възможност да се вкопчим в каквото и да било и дори самата идея за „вкопчване" става нелепа и излишна. Вместо обаче да прегърнем тази „пустота", тази празнота, в която бихме могли да открием блаженството да бъдем освободени от всякакви идеи и концепции, ние се вкопчваме в съмнителната сигурност на познатата ни, удобна драма на нашите емоции, подтиквани от дълбоки привички. По този начин безусловната по своята същност енергия, възникваща от природата на ума, кристализира в мисловни форми, оцветява се и се изкривява от заблудите на самсара, за да се превърне в непресъхващ извор на всекидневни заблуди и объркване.

Ако внимателно се вгледаме във всички аспекти на живота си, ще видим, че отново и отново в сънищата, мислите и емоциите си преминаваме през процеса, който се развива в бардо. А ученията ни казват, че именно този факт - непрекъснатото преминаване през процеса на бардо в живота и в смъртта на всички нива на съзнанието - ни дава безбройни възможности да се освободим - сега и в смъртта. Ученията ни показват, че особеностите, формата и уникалността на този процес ни предлагат едновременно шанс за освобождаване и възможността да продължим с объркването си. Защото всеки аспект на процеса ни предлага едновременно както едното, така и другото.

Ученията за бардо отварят пред нас една врата, показват ни как можем да излезем от неконтролирания цикъл на смъртта и прераждането, от монотонното колело на неведението, продължаващо живот след живот. Те ни казват, че ако през този процес, развиващ се в бардо на живота и смъртта, успеем да разпознаем и да осъзнаем стабилно природата на ума си - Ригпа, или дори ако успеем до някаква степен да постигнем контрол над ума си, ще можем да преминем през вратата към освобождението. В зависимост от това в кой етап на бардо става, в зависимост от степента на запознаване с Гледката на природата на ума и разбирането на този ум заедно с мислите и емоциите му разпознаването ще бъде различно.

Нещо повече - ученията за бардо ни казват, че това, което става в ума ни сега, е точно същото, което ще стане в бардо след смъртта, тъй като няма разлика по същество - животът и смъртта са една „непрекъсната цялост" и „плавно движение". Ето защо един от най-съвършените тибетски учители от XVII в. Целе Натсок Рангдрол обяснява практиките за всяко бардо - на този живот, на умирането, на дхармата и на възникването - с помощта на сегашното състояние на разбирането ни за същността на мислите и емоциите, на ума и неговите възприятия:

Сега вече можем да погледнем някое конкретно бардо, за да видим как нашата медитация, разбирането ни за емоциите и мислите и нашите преживявания в това бардо са взаимосвързани и не могат да се отделят едни от други и как тези преживявания се отразяват на ежедневието ни. Може би е най-уместно да разгледаме бардо на дхармата, в което спонтанно се появява чистата енергия - като вътрешно сияние на природата на ума, - която ще се превърне в мисъл. Освен това, както знаем, емоциите заемат почти изцяло вниманието на хората в съвременния свят. Да разберем истински природата на емоциите означава да се придвижим много напред по пътеката към освобождаването.

Най-дълбоката цел на медитацията е да се научим да се отпускаме, без отвличане, в състоянието на Ригпа и с тази Гледка да разберем, че каквото и да възникне в ума, то не е нищо друго, освен проявление на Ригпа, точно както слънцето и милионите му лъчи са неотделими. Както казва Целе Натсок Рангдрол в куплета за бардо на дхармата: „Вашият ум е този, който се вкопчва в появяването или изчезването, в понятията за добро или лошо. Същият този ум е и собственото излъчване на Дхармакая..."

И така, когато сте в състояние на Ригпа и когато възникнат мисли и чувства, вие разпознавате веднага точно какво са те и откъде произлизат - тогава каквото и да възникне, то става собствено излъчване на тази мъдрост. Ако изгубите присъствието на това изначално, чисто осъзнаване на Ригпа и не успеете да разпознаете това, което възникне, то ще стане отделно от вас. Ще се превърне в нещо, което наричаме „мисъл", или в емоция, а това вече е създаване на дуалност. За да се избегне то и последствията от него, Целе Натсок Рангдрол казва: „Да не се вкопчваме във възникващото, да не правим понятия от него, да не го приемаме или отхвърляме: това е същността на практиката за бардо на дхармата."

Разделянето между нас и възникващото в ума ни, заедно с дуалността, която то поражда, след смъртта се увеличава значително. Това обяснява защо, ако не сме в състояние да разпознаем истинската същност на възникващото в ума ни, звуците, цветовете и лъчите, които се проявяват в бардо на дхармата, могат да се превърнат за нас в обективна реалност, в шокиращи външни явления, които се случват на нас.

Тогава какво друго остава в подобна ситуация, освен да избягаме от ярката светлина на миролюбивите и гневните божества и да се скрием в мъждукащите, привични и изкушаващи светлинки на шестте сфери? Най-важното нещо, което трябва да разпознаем в бардо на дхармата, е, че възниква не друго, а енергията на мъдростта на нашия ум - будите и светлините на мъдростта по никакъв начин не са отделни от нас, а са собствената ни енергия на мъдростта. Осъзнаването на това е недуално преживяване, а навлизането в него е освобождение.

Това, което става в бардо на дхармата при смъртта, и възникването на емоциите в нашия ум приживе е един и същ естествен процес. Въпросът е дали осъзнаваме истинската природа на това възникване. Ако разпознаем възникването на дадена емоция такова, каквото е - спонтанната енергия на природата на ума ни, - тогава ще имаме силата да се освободим от отрицателните ефекти или опасността, която може би носи тази емоция, и ще я оставим да се разтвори и изчезне отново в простора на Ригпа.

Разпознаването и свободата, която то носи, може да бъде резултат само на дългогодишна дисциплинирана медитация, защото изисква дълбоко познаване и стабилизация на Ригпа. Нищо друго не може да ни донесе блаженото освобождаване от склонностите и привичките ни, от противоречивите чувства, за които всички ние копнеем. Ученията ни казват, че тази свобода се постига много трудно, но самият факт, че възможността да я постигнем съществува, е огромен извор на надежда и вдъхновение. Има начин да разберем напълно мислите и емоциите, ума и неговата природа, живота и смъртта и той е да постигнем реализация.

Реализираните гледат на живота и смъртта сякаш те са на дланта им, защото знаят, че, както казва Целе Натсок Рангдрол: „Самсара е твоят ум, нирвана също е твоят ум, всички удоволствия и страдания, всички заблуди не са другаде, а в него." И това познание, стабилизирано чрез дълга практика и интегрирано във всяко движение, във всяка мисъл, във всяка емоция и относителното им съществувание, ги е направило свободни. Дуджом Ринпоче казваше: „След като пречистим голямата заблуда, тъмата от сърцето си, лъчистата светлина на слънцето ще възниква непрекъснато."
ЕНЕРГИЯТА НА РАДОСТТА

Често си мисля за думите на Дуджом Ринпоче: „Природата на ума е природа на всичко." Често се питам дали този тристепенен процес, който се разгръща в бардо, освен че е - както разбрахме - в основата на всички нива на съзнанието, в основата на различните преживявания на това съзнание, както в живота, така и в смъртта, не е същинската природа и на самата Вселена?

Колкото повече мисля за трите степени на този процес и за трите кая, толкова по-плодородни и интригуващи паралели намирам с другите духовни традиции и с много на пръв поглед различни сфери на човешките начинания. Мисля си за християнската представа за природата и действията на Бог, представен от Триединството, за Христос -превъплътеното същество, проявено от основата на Бащата, чрез финото посредничество на Светия Дух. Нима не би било най-малкото разбираемо да си представим Христос като подобен на Нирманакая, Светия Дух -като сроден със Самбхогакая и абсолютната основа на двете - като Дхармакая? В тибетския будизъм „тулку" - въплъщение - всъщност означава Нирманакая - непрекъснато проявяващото се въплъщение на състрадателната, просветлена енергия. Нима това не е близко до християнското разбиране за въплъщение?

Освен това си мисля за хиндуистката триединна представа за Бог, наречена на санскрит сатситананда (сат-сит-ананда), което грубо преведено означава „проявление, съзнание и блаженство". За хиндуистите Бог е едновременна екстазна експлозия на всички тези сили наведнъж. Тук също могат да се направят удивителни паралели с трите кая: Самбхогакая би могла да се сравни с ананда - енергията на блаженството в природата на Бог, Нирманакая - със cam и Дхармакая - със сит. Всеки, който е виждал голямата статуя на Шива в пещерите „Елефанта" в Индия с трите й лица, представляващи трите лица на абсолюта, би добил някаква идея за величието на тази представа за божественото.

И двете мистични схващания за същността, природата и действията на божественото измерение показват ясни и определени паралели с будисткото разбиране за различните и взаимопроникващи нива на съществото. Не си ли струва най-малкото да се замислим над факта, че в основата и на трите мистични традиции лежи триединен процес, независимо че те гледат на реалността под различен ъгъл?

Когато мисля каква би могла да е природата на проявленията й, не мога да не мисля и за природата на човешката съзидателност и за различните, но свързани помежду си подходи към разбирането й, за външната форма на вътрешния човешки свят. Често съм се питал как ученията за бардо и трите кая могат да хвърлят повече светлина върху целия процес на художественото творчество, да ни дадат представа за истинската му природа и скрити цели. Всеки отделен акт и проява на творчество - независимо дали в музиката, поезията или в миговете на съзряване на едно научно откритие, което според много учени възниква върху основата на някакво тайнствено вдъхновение, - се превръща във форма благодарение на някаква енергия на комуникиране и транслиране. Дали това не е още една проява на триединния процес, който се развива в бардо? Затова ли някои произведения на изкуството, а също и някои научни открития имат сякаш безкрайно значение и смисъл? И може ли това да обясни силата, с която ни довеждат до състояние на размисъл и радост, при което се разкрива някаква същностна тайна на нашата природа и на природата на реалността? Откъде идват следните редове на Блейк:

В тибетския будизъм Нирманакая се представя като проявление на просветлението - в безброй форми и начини - във физическия свят. По традиция тя се дефинира по три начина. Първият е проявление на напълно реализиран буда, като Гаутама Сидхарта, който е роден в света и поучава в него, вторият е проявление на обикновено на пръв поглед същество, което е благословено със способността да помага на другите - тулку, а третият е същество, чрез което действа някаква степен на просветление, за да вдъхновява другите чрез изкуство, занаят или наука. В този случай, както казва Калу Ринпоче, просветленият импулс е „спонтанен, точно както светлината струи от слънцето, без то да издава заповеди или да се замисля по въпроса. Слънцето съществува, затова и свети.³ Нима не е възможно да обясним артистичния гений с това, че може би черпи върховното си вдъхновение от измерението на Истината?

Това, разбира се, не означава, че големите артисти са просветлени -от живота им се вижда, че не са. Въпреки всичко е ясно, че в някои моменти, в някои важни периоди и при извънредни обстоятелства те могат да станат проводници за просветлената енергия. Нима човек, който наистина слуша големите шедьоври на Моцарт или Бетховен, може да отрече, че понякога чрез произведенията им сякаш се промъква някакво ново измерение? А когато погледне големите катедрали на средновековна Европа или джамиите в Исфахан, или скулптурите в Ангкор, или красотата и богатството на хиндуистките храмове в Елора, кой би пропуснал да забележи, че художниците, които са ги създали, са били пряко вдъхновени от енергията, бликаща от основата и извора на всички неща?

За големите произведения на изкуството си мисля като за пълната луна на нощното небе - тя осветява света, но светлината й не е нейна собствена, а взета назаем от скритото слънце на абсолюта. Изкуството е помогнало на много хора да зърнат природата на духовността. Дали една от причините за ограничеността на голяма част от съвременното изкуство не е именно загубата на познанието за невидимия свещен произход на изкуството и неговата свята цел - да даде на хората представа за истинската им природа, да покаже къде е мястото им във Вселената и да им върне, винаги свежи, стойността и смисъла на живота с безкрайните му възможности? Дали истинският смисъл на вдъхновения художествен израз, който е сроден с полето на Самбхогакая - измерението на безспирна светла блажена енергия, която Рилке нарича „крилата енергия на радостта", не е това излъчване, което предава чистотата и безкрайния смисъл на абсолюта, на ограниченото и относителното - от Дхармакая към Нирманакая?

Един от многото начини, по които ме вдъхновява Негово Светейшество Далай Лама, е несекващият му интерес към различни научни открития.⁴ Будизмът много често се нарича „наука за ума" и когато размишлявам върху ученията за бардо с тяхната прецизност и пространна, трезва яснота, отново и отново се изпълвам с възхищение и благодарност. Ако будизмът е наука за ума, тогава Дзогчен и ученията за бардо са сърцевината на тази наука, най-вътрешните представи и семето на практиката, от което е разцъфнало огромното дърво на взаимосвързаните истини. Това дърво ще продължава да цъфти по начин, по който не можем да си представим, тъй като светът не е престанал да се развива.

През годините, след много срещи с най-различни учени, все повече и повече ме изумяват многото паралели, които могат да се прокарат между учението на Буда и откритията на съвременната физика. За щастие повечето от видните пионери на философията и точните науки на Запад също си дават сметка за съществуването на тези паралели и ги изследват с такт, упоритост и с убеждението, че от диалога между мистицизма, науката за ума и съзнанието и различните науки, изследващи материята, може да възникне съвършено нова представа за Вселената и нашата отговорност към нея. Аз лично все повече и повече се убеждавам, че ученията за бардо и триединния процес ще допринесат много в този диалог.

От всички възможности тук искам да насоча вниманието ви върху една научна представа, която особено ме вълнува - тази на физика Дейвид Бом. Той предлага един нов подход към реалността, който макар и да събужда противоречиви мнения, е предизвикал и положителен отговор сред много най-различни сфери на науката - физиката, медицината, биологията, математиката, неврологията, психиатрията, от средите на изкуствата и философията. Новият подход към реалността на Дейвид Бом се основава - подобно на ученията за бардо - на разбирането, че съществуването е единно и непрекъснато цяло.

Многоизмерният динамичен порядък, който според него функционира във Вселената, има три основни аспекта. Най-очевидният от тях е нашият триизмерен свят с обекти, пространство и време, който той нарича явен или разгърнат порядък. От какво, според него се е разгърнал този порядък? От едно универсално непрекъснато поле, „основа отвъд времето", неявния или неразгърнат порядък, който е всеобхватна основа на цялото ни съществуване. Той вижда взаимоотношенията между тези два порядъка като непрекъснат процес, при който разгънатото в явния порядък се свива отново в неявния. Като източник, който организира този процес в различни структури, той „предлага" (Дейвид Бом обича да използва тази дума, тъй като смята, че идеите трябва да се създават в свободния поток на диалога и винаги да бъдат уязвими) свръхнеявния порядък - едно още по-фино и потенциално безкрайно измерение.

Нима не е възможно да се видят съответствията между тези три порядъка, трите кая и процеса на бардо? Както казва Дейвид Бом: „Цялата идея за неявния порядък е, най-напред, начин да обсъждаме произхода на формата от безформеното чрез процеса на разгръщане и изясняване."⁵

Освен това ме вдъхновява и въображението, с което той прехвърля разбирането за материята, произлизащо от квантовата физика, върху самото съзнание - скок, който, струва ми се, ще става все по-необходим с развитието и разкрепостяването на науката. „Умът - казва Бом - може би има структура, подобна на структурата на Вселената, а в основното движение, което наричаме „празно пространство", има огромна енергия, движение. Специфичните форми, които се появяват в ума, може би са аналогични на частиците, а достигането до основата на ума може да се възприема като светлина."⁶

Заедно с идеята за явния и неявния порядък Дейвид Бом предлага и начин как да гледаме на взаимоотношенията между менталното и физическото, между ума и материята, наречен сома-смисъл. Ето какво пише той: „Идеята за сома-значение предполага, че сома (физическото) и неговият смисъл (който е ментален) не могат да съществуват отделно, а по-скоро са два аспекта на една и съща реалност."⁷

Според Дейвид Бом Вселената се проявява в три взаимосвързани аспекта - материя, енергия и смисъл.

От гледна точка на неявния порядък енергията и материята са натоварени с някакъв тип смисъл, който придава форма на тяхната активност и на материята, която възниква от тази активност. Енергията на ума и материалната субстанция на мозъка също са натоварени с някакъв смисъл, който придава форма на цялостната им активност. Така че най-общо енергията обхваща материята и смисъла, материята обхваща енергията и смисъла... Но също така смисълът обхваща материята и енергията... Така че всяко едно от тези основни понятия обхваща останалите две}

Ако опростим удивително сложната представа на Дейвид Бом, можем да кажем, че за него смисълът е от особено и широкообхватно значение. Той казва: „Това означава - за разлика от разпространеното схващане, -че смисълът е присъща и основна съставна част на цялата наша реалност, а не чисто абстрактно и ефимерно качество, съществуващо единствено в ума ни. Или с други думи, казано за човешкия живот, смисълът е да бъдеш..." В самият акт на интерпретиране на Вселената ние я създаваме: „Може да се каже, че ние сме съвкупността от нашите смиели."⁹

Не би ли било полезно да започнем да си представяме паралелите между трите аспекта в представата на Дейвид Бом за Вселената и трите кая? Едно по-задълбочено изследване на идеите на Дейвид Бом може би ще покаже, че смисълът, енергията и материята се свързват помежду си така, както трите кая. Може би ще излезе, че ролята на смисъла - така, както я обяснява той, е донякъде аналогична на Дхармакая - безкрайната, плодородна, безусловна съвкупност, от която възникват всички неща?

Работата на енергията, чрез която смисълът и материята си взаимо­действат, донякъде е близка на Самбхогакая - спонтанното и непрекъснато избликване на енергия от основата на пустотата. А сътворяването на материята в представата на Дейвид Бом напомня Нирманакая -непрекъснатото кристализиране на енергията във форма и проявления.

Когато мисля за Дейвид Бом и забележителното му обяснение на действителността, аз се изкушавам да си задавам въпроса какво ли би открил един голям учен, който освен това е и съвършен духовен практик, обучен от велик учител? Какво ли би могъл да ни каже за природата на реалността един човек, обединяващ в себе си мъдрец като Лонгченпа и учен като Айнщайн? Дали някое бъдещо разцъфване на великото дърво на ученията за бардо няма да е диалог между науката и мистиката, диалог, който едва ли можем да си представим, но който изглежда съвсем близо до нас? И какво би означавало това за човечеството?

Най-дълбоката прилика между идеите на Дейвид Бом и ученията за бардо се изразява в това, че и двете се основават на разбирането за целостта. Тази представа, ако можеше да подбуди индивидите и да промени съзнанието им, като по този начин повлияе на цялото общество, би възстановила в света така нужното разбиране за живата взаимосвързаност и смисъла.

Всички велики учители биха се съгласили със следните думи на Дейвид Бом:

В крайна сметка представите за ученията за бардо и най-дълбокото разбиране на изкуството и науката ни насочват към едно - нашата отговорност към и за нас самите и необходимостта да използваме тази отговорност без отлагане и с далече стигащи последствия, да променим себе си, смисъла на нашия живот и по този начин - света около нас.

Както казва Буда: „Показах ви пътя към освобождението - сега вие трябва да поемете по него сами."