Книга за по-кратко оттук нататък бе усетена толкова близка от читателя, защото
Изтегляне 4.34 Mb. Pdf просмотр
|
| Звездния Старейшина" и в даден момент - самият той е започнал да се пита относно нейната правота. Също така, изведнъж „Документите Тера" се принизяват до нивото на нищо повече от „хипотетична реконструкция на миналото и скритата ни история" и липсва каквото и да е самочувствие относно блестящо свършената работа (макар и съдържаща грешки) около тази книга. Не е ли това странно? Винаги е било пределно ясно, че това е хипотетична реконструкция, но в момента между редовете на новите изказвания на Робърт просто се наблюдава една смачкана психика, сервилност и липса на конкретика. И понеже всичко казано дотук „не е достатъчно", има и още... 4. „Признания" Вече сме споменавали, че към настоящия момент Робърт Морнинг Скай смята стожера на своите изследвания за погрешен. В една от миналите версии на сайта си, той излезе с твърдението, цитираме - „Документите Тера" са грешни! В една от поредните междинни версии на този сайт пък, той излезе със следното съобщение: „Вече обявих на сайта си, че „Документите Тера" са грешни, не в тяхната същина, а в тяхната географска локализация и хронология. С надежда, че мога да допринеса за един възможен резултат в събитията през 2012 г., през следващата година ще продължавам да публикувам своите изследвания и в частност „Документите Ериду" - една подобрена версия на „Документите Тера". Моя надежда е, че новите ми публикации ще вдъхновят един специален човек или хора, които да излязат на светло и да започнем нашето пътешествие обратно към древните традиции." Това е едно далеч по-балансирано изказване от просто „Документите Тера" са грешни!, но за съжаление към днешна дата, то не е актуално за Робърт. Преди да стигнем дотам обаче, трябва да преминем през една друга история. По думите на Морнинг Скай, през 1999 г. той бива удостоен с честта да стане член на древното общество на Воините-мечки, които са със седалище в централна Европа. Те били много заинтересувани от неговите занимания и го поканили да се присъедини към тях. След като извършил няколко почетни индиански церемонии с тях, те го направили пълноправен член и му дали името Робърт Мечешкия Нокът Докато прониквал все по-дълбоко и по-дълбоко в света на Древните, изучавайки техния език, глифове, песни, митове и всичко, което все още е останало от нашето много отдавна скрито минало, Робърт започнал да придобива все по-добро разбиране за това какво се изисква при извършването на почетните индиански церемонии, така че енергията им да достига до звездите. Той получил и известна помощ. С него се свързват някои старейшини, както от туземния, така и от цивилизования свят, които имали желание да споделят това, което знаят, с Робърт, само ако той спре, това което вършел и започнел да прави нещата по техния начин. Самият той признава, че на няколко пъти се е разминавал със сериозни неприятности. Така дошъл денят, в който от мъглите на времето се появил т. нар. „Е1 Vastago". В началото Робърт не му вярвал. Опитвал се да го тества - той бил много, много добър. Индианецът слушал и започнал да наблюдава следите, които El Vastago му давал. Те били забележителни. Почувствал се... реабилитиран (без да става ясно от какво). Той му казал, че макар есенцията на историята на „Документите Тера" да е вярна, Робърт не е достигнал достатъчно назад в историята на нашия свят. Излиза, че описаните събития са доста по-стари от Вавилон и Шумер и датировката е грешна. Трябвало е да се отиде по на изток. Сцената на развитие не била тази, а най-древните носители на тази история и традиция били сибирските шамани. Робърт дава пример с един от основните персонажи в „Документите Тера" ЕА/ЕНКИ, чието име той е разчел според шумерския език и четене, но се оказва, че това не отива достатъчно назад във времето, за да се доближи до истината. Това, което в латинската азбука се четяло като „ЕА" в най-стария език на шаманския свят било „Eje" и се произнася „Ея". Това е информация, която резонира с нас, предвид, че сибирските шамани наистина са представители на най-старата запазена мистична традиция, която застъпва и навярно дори предхожда някои от Атлантидите. Това е интересно предвид и българската връзка в онзи район, за която повечето от вас навярно са наясно. Изглежда тази информация наистина стига на един по-късен етап до Робърт, защото в „LA Transcripts" от 1996 г. четем, че всички исторически записи сочат Месопотамия за началната колония при пристигането на Принц ЕА, което дори тогава нашият автор намира за погрешно, казвайки че град Ериду в Шумер всъщност е бил третата подред колония и има две преди нея, които я предхождат. Първата е била в Тихия океан, а втората близо до мястото, което днес наричаме Мексиканския залив близо до Юкатан. Третата, както споменахме е била Шумер, а четвъртата - онази Атлантида, за която Платон говори. Казваме „онази Атлантида на Платон", защото днес наричаме с общото наименование „Атлантида" земя, която е била няколко различни „неща" на няколко различни места в няколко различни времеви отрязъци (но това е друга тема). Както става ясно обаче, дори това хронологично подреждане е погрешно спрямо днешната перспектива на Робърт (за която той сам казва, че е надградил) и трябва да бъде подобрявано. Той тръгва и в изцяло различна посока, опитвайки се да изведе някаква по-езотерична гледна точка, която толкова хронично липсваше в „Документите Тера". Според него, ранните практики на шаманизма били базирани на увеличаването на... най-общо и повърхностно казано „биоелектричеството" на човешкото тяло (в миналото те го наричали „огън"). Има няколко начини да се постигне това, но най- простият е да се възползвате от естествените сили, които жената притежава. Свещените ритуали на екстаза били проектирани така, че да отведе жена с мощна енергетика (по-късно тя щяла да бъде наричана „Велика жрица") до точка, в която тя можела да напусне света на мъртвите и да влезе в света на божественото. В това състояние тя генерирала огромно количество енергия, която, ако можела да се абсорбира, била приложима и във физическия свят. Тази специална жена била нещо като гръмоотвод, който привличал „токовете" на земята и в същото време била и генератор, който фокусирал тези енергии в използваема сила. Според Робърт това е липсващият ключ към „Документите Тера". Той дълго се чудел защо Кралицата на Орион е искала толкова отчаяно да придобие това, което е било скрито в човешките същества. След осъзнаването на тази информация той твърди още, че е разбрал части от разказа на Звездния Старейшина, които допреди това са му се стрували абсолютно нелогични. Те били толкова лишени от логика за него, че просто е решил да не пише за тях. Но били много важна част от историята. Макар според нас това „разкритие" да има пресилена роля и величина в голямата картина, то поне показва, че авторът е започнал да мисли в правилната посока и има някакви вътрешни търсения в опит да намери по-дълбок смисъл на своя собствен труд. За съжаление никога няма да разберем кои са така и неспоменатите моменти в „Историята на Звездния Старейшина", защото те са предполагаема част от „Документите Ериду" с подзаглавие „Тайните на Изтегляне 4.34 Mb. Сподели с приятели:
|