жената не е изначално кръстена на него. Просто вие по никакъв начин не правите подобна причинно-следствена връзка в конкретния контекст при запознанството си с този човек - такава асоциация липсва. Защото възприемаме тези неща механично, ние сме толкова свикнали с тях в течение на годините и социалния ракурс, че автоматично спираме да правим някои елементарни взаимовръзки.
Вече разбирате разликата между
„LA Transcripts" и
„Los AngelesWorkshop Transcript“ и капана, в който се намирахме почти година.
Второто, истинско заглавие узнахме чак след като се сдобихме със самата книга. Ако още от самото начало знаехме, че
„LA Transcripts" е абревиатура на
„Los Angeles Workshop Transcript, нещата щяха да бъдат много различни. Защо ли? Ами защото въобще нямаше да си правим целия този труд. Измина почти година след като за пръв път разбрахме за
съществуването на „LA Transcripts" преди да светне лампичката, че това може би не е реално заглавие на книга, а е етикет за транскрипция на лекция, проведена в Лос Анджелис от Робърт. В същия този момент спряхме да търсим книгата завинаги и не го направихме никога повече.
Взехме това мигновено решение по две много прости причини. На първо място, покрай процеса на търсенето на
„LA Transcripts" вече бяхме открили и закупили
„Историята на Звездния Старейшина" и
Документите Тера -Скритата История на Планетата Земя" (тези, които са чели българския им обединен вариант знаят, че по принцип това са две отделни книги),
които са същинското ядро на информацията, която Робърт има да предложи.
Това автоматично означаваше, че в една лекция, преповтарянето на поне 80% от тези материали става неизбежно, от което ценността на
„LATranscripts" веднага падна в очите ни. Това за пореден път доказа значението на малките детайли в живота. С идеята, че търсим книга, ние очаквахме изцяло нова информация, на която не бяхме ставали свидетели досега. С разкритието, че търсим транскрибирана лекция,
стана ясно, че тя ще е предимно преповтаряне на основите.
На второ място, дойде информацията, че Автора на
„Матрицата V е присъствал на същия този семинар и е бил личен ученик на Робърт, което неизменно създава едно лично отношение и оттук - раздувка, по-голяма от необходимата, относно достойнствата на въпросния текст за сметка на други, също заслужаващи вниманието автори. Т.е. субективното изкривяване си казва думата и се говори за нещо по начин, който е далеч от обективния. Всичко това изпари предварително
интереса ни към търсенето на „LA Transcripts" и в крайна сметка - той секна окончателно.
В средата на 2012 г., доста години след описаните по-горе събития и
когато отдавна бяхме забравили за всичко разказано досега
(„Документите Тера" вече бяха издадени от много време),
„LATranscripts" просто ни бе пратен от човека, с който в миналото бяхме дали самия старт на нашето търсене. Това просто потвърждава идеята, че нещата се появяват сами тогава, когато спреш да ги търсиш.
Нещо повече. След придобиването и пълния прочит на
„LA Transcripts"можем с ръка на сърцето да кажем, че преди години бяхме абсолютно точни в преценката си и взехме правилното решение да не отделяме повече време в търсенето на тази книга. В нея няма нищо сензационно и информационната й стойност е силно завишена. Да, в нея има няколко интересни и добри попадения (и сме вмъкнали всички тях със специална референция на подходящите места в самата книга и контекста на следговора), но нищо отвъд това. И дума не може да става,
дори и за миг,
че
„LA Transcripts" е по-стойностна от „
Документите Тера" или от книгата, която държите в ръцете си в момента. Въпреки това и до ден днешен стотици хора по света търсят нещо за което вярват, че е върхът на сладоледа, единствено и само заради думите на един човек. Докато в същото време разполагат с много по-стойностна информация в лицето на
„
Документите Тера" и настоящата книга - и двете отворени за свободен достъп в оригинал из интернет.
Описаната дълга история е от самия живот и колкото и тривиална да е,
в нея има две също толкова тривиални поуки, които всички сме чували, но не всички сме преживели. Първата е, че човек никога не трябва да се
доверява на външни авторитети, колкото и големи да са те и трябва да се осланя на вътрешното си усещане на всяка цена. Втората е, че понякога съкровището е под носа ни, но това, което нямаме, винаги изглежда по- блестящо, отколкото в действителност е и сме склонни да пренебрегваме онова, което вече имаме, в името на нещо, което нямаме и по тази причина
-
надценяваме силно, изграждайки илюзорна легендарна аура около него.
Почти винаги е по-уместно човек да работи с това, което има, отколкото да работи за онова, което няма.
Тази конкретна история ще бъде ценна за не повече от трима-четирима души в България (които са търсили
„LA Transcripts" като нас), защото тя най-накрая развенчава мита около въпросната книга и „безценната"
информация в нея. Поместваме я именно заради тях. Историята ни би била много по-ценна за тези от англоезичния свят, които все още търсят въпросната книга, но те ще извървят своя собствен Път, както го направихме ние. Защото това, което на практика се случи на лично ниво за нас е, че трябваше да преминем през търсенето и неоткриването на
„LA