с него образи в главите им. Робърт подчертава, че това е бил вторият опитан метод на комуникация. Първият бил от рода на телепатията, но многократно превъзхождащ я в много отношения.
Така например, Морнинг
Скай разказва, че ако БекТи е искал да говори за роза, индианците не само са щели да видят розата, но да я усетят, помиришат, докоснат и дори да чуят звука й - ако въпросното нещо, което извънземният показвал,
издавало такъв. С
други думи, общуването със Звездния Старейшина се случвало на равнището на всички сетива. То не било просто картина, не било просто звук. Било пълноценно преживяване. Както е описано и в самата книга, на моменти това идвало твърде „нанагорно" за шестимата - те просто не можели да поемат повече. Затова в един момент БекТи е трябвало да сведе нещата само и единствено до показване на видения чрез кристала.
Според Робърт, в даден момент на извънземния му е пратен кораб и той бива спасен. Това липсва като информация в
„Историята на ЗвезднияСтарейшина", но е споменато в
„LA Transcripts". Морнинг Скай казва, че навремето шестимата индианци не са знаели за това стечение на обстоятелствата, защото техните мисли и движения били следени от
(други) Сиви - предполагаема съперничеща фракция на БекТи. Излиза, че извънземният умишлено е държал шестимата в неведение относно своето местоположение и статус, защото в противен случай мислите им биха могли да бъдат разчетени с лекота от врага, което е щяло да компрометира позицията на БекТи. Робърт казва, че Сивите не могат да засекат и разчетат мислите на БекТи, но нямат проблем да го правят с хората. По тази причина шестимата са били в много деликатна позиция, в която трябвало да живеят и да се държат така, сякаш нищо не се е било случило.
Ситуацията се изяснява за тях чак впоследствие.
След време тези шестима индианци осиновяват осем деца. Тези осем деца - 6 момчета и 2 момичета - стават техни внуци и внучки. Те били въведени в традицията на „Пътя на Воина" и останали заедно като група при преминаването им през училищната система и колежа. Те били решени един ден някак си да разкажат историята на БекТи, предадена им от техните дядовци и да я направят достояние на света на белите хора. Всеки един от тях умишлено се специализирал в различна област. Един започнал да
учи история и политология, друг изучавал теология, трети се захванал с наука и технология, четвърти с биология и медицина и т.н. Двама от тях,
които просто имали таланта на разказвачи, щели да съберат всички тези парченца и да ги обединят в една обща работеща картина. Всичко това се направило с цел да могат да се комбинират всички аспекти на реалността
на белия човек, които да послужат като инструменти при представянето на историята на БекТи. Идеята била със средствата на белия човек да се докаже разказа на извънземния.
Старейшините на племето на осмината младежи предричали, че
това е безсмислено начинание, защото белите хора не са индианци и никога не биха разбрали... Младите се бунтували срещу това и били твърдо на позицията, че
„светът трябва да знае и точка!" Според тях така било правилно.
Както се досещате, Робърт е един от тези младежи. Неговият „дядо"
вече познавате като „Дръзващ" от
„Историята на Звездния Старейшина".От осмината вече са останали само двама. Робърт е един от тях и той е останалият от двамата разказвачи. Другият разказвач не е на този свят от много години насам.
Морнинг Скай казва, че от времето на неговите дядовци, БекТи е идвал и си е отивал поне три пъти от Земята, което означава, че очевидно извънземният има конкретна мисия и следва даден план. Робърт твърди, че
е срещал лично БекТи, но не желае да дава повече информация в тази посока по разбираеми причини. Казва единствено, че БекТи го пази.
3.
За автора
Сподели с приятели: