Книга за учителя за клас. Щафетна игра №1 Предварителна подготовка и организация
Изтегляне 227.5 Kb.
|
Свързани:
Дидактична игра - БЕЛ - Златна Мара и Арап Мара
- Навигация на страницата:
- Определи и нанеси на картата“
- Определяне на разстоянието на око“
- Обратният път“
- Следотърсачи“
- Магнитни стрелки“
- По следата“
- Тръгна Станка за водица“
| Методическо указание: Ако броят на учениците в класа е голям, начертават се кръгове с по-голям диаметър.
„Чети бързо и съобразявай“ Предварителна подготовка и организация: Изработва се схема на района. На няколко обекта от схемата се поставят условни знаци. На самите обекти се скриват писма с текст. За всеки участник се осигуряват лист и молив. Обяснява се играта, след което се дава старт и схемата се закачва на старта на място, от което се вижда добре. Описание и правила: След даване на старт всеки играч разглежда схемата и се стреми да открие на кой обект съответства всеки знак, след това се насочва с ходене или бягане, за да го открие, да намери писмото и да препише текста. Всеки има право да гледа схемата, колкото иска. Може да запомни няколко знака и да ги търси или да се връща след всеки обект до старта, да гледа схемата и да се насочва към отбелязана точка. Който пръв открие всички скрити писма, се обявява за победител. Методическо указание: За да не се получава голямо струпване, може класът да се раздели на две групи. Едната – да помага на учителя при изработване на схемата и писмата, а другата – да ги търси. При следващо изиграване си сменят ролите. „Определи и нанеси на картата“ Предварителна подготовка и организация: Избира се място с добра видимост. Върху картон се начертават няколко обекта в четирите посоки. Осигурява се цветен молив за всеки участник. Описание и правила: При сигнал от учителя учениците обхождат терена и избират един обект от него, който не е отразен. Връщат се на старта, където е картонът, и допълват картата върху него, като чертаят според местоположението избрания обект. След нанасянето никой няма право да прави корекции на своя или чужд обект. Когато завърши с чертането си и последният играч, се отчитат точността на местоположението и мащабът на начертаното от учениците допълнение на картата и се обявява победител. Ако двама ученици са избрали един и същ обект, право на отразяване на картата има първият, който е дошъл до нея, а следващият се насочва към друг ориентир. Методическо указание: Не се отчита бързината при решаването на задачата, а само точността на нанасяните обекти. „Определяне на разстоянието на око“ Предварителна подготовка и организация: Учителят подбира маршрут, по който има добра видимост. Осигурява хартия и молив за писане. Описание и правила: Учителят определя и посочва отдалечен на 200–300 м ориентир (електрически стълб, самотно дърво, ограда или др.). Всеки играч съвсем тихо казва само на учителя (така, че останалите участници да не чуят) своето предположение за разстоянието до ориентира. Той записва определеното на око разстояние на учениците и всички тръгват към крайната точка. Учителят измерва разстоянието в крачки. Когато пристигнат, отчитат чий отговор е бил най-близо до действителното разстояние и този играч се обявява за победител. След това се набелязва друга точка от маршрута, отново се записват определените на око разстояния и т. н. Методически указания: 1. За препоръчване е да се набелязват обекти на различни разстояния (например, първият да е на 200–300м, а вторият – на 80–100 и т. н.). 2. При окомерното определяне на разстоянията да се има предвид следното: а. предметите изглеждат по-далече, когато: се гледа от високо; срещу слънцето; гледаните предмети са дребни или тъмни; б. предметите изглеждат по-близо, когато: са на равнина; се гледат от ниско място; предметите са ярко осветени и едри. „Обратният път“ Предварителна подготовка и организация: Избира се непознат за учениците път с дължина 1500–2000 м, който да преминава през разнообразен терен (тясна пътека, поляна, черен път). Описание и правила: Учителят води учениците по този път и на определено място прави почивка. След това учениците сами трябва да вървят по обратния път. Учителят пита всеки поотделно за мнението му откъде да преминат и отбелязва. Когато се върнат на мястото, от което са тръгнали, се отчита кой е дал най-много верни отговори и се обявява за победител. Методическо указание: Не се разрешава оставянето на следи. „Следотърсачи“ Предварителна подготовка и организация: Участниците се разпределят на два равностойни отбора. Запознават се с играта и им се дава време да измислят и подготвят знаци, както и да изберат маршрут. Тегли се жребий, за да се определи кой отбор ще поставя знаци и кой ще ги търси. Това всеки отбор прави тайно от другия. В определеното време всички идват на мястото, избрано за старт. Избира се по един играч от двата отбора. Единият играе ролята на разузнавач, а другият – на водач. Описание и правила: Учителят дава сигнал за старт и „водачът“ тръгва по избрания от неговия отбор път. Заедно с него се движи и „разузнавачът“, който оставя следи по пътя. Този път не се знае нито от разузнавача, нито от неговия отбор. Затова той оставя по пътя следи, за които предварително са се уговорили (изработили или осигурили) със съотборниците си преди времето на старта. Пет минути след като тръгне първата двойка, тръгват и играчите от отбора на водача. Те знаят пътя, по който се движат, и се стремят да премахнат всичко, което преценят, че е знак, оставен от „разузнавача“. Пет минути след тях тръгва отборът на „разузнавача“. Играчите му не знаят пътя, но се стремят по следите да го открият. Успехът им зависи от това, колко дискретни са знаците и колко умело са поставени, както и от това, дали отборът на водача ги е разпознал и премахнал. Ако последната група съумее за определеното време (10–15 мин.) да открие своя „разузнавач“, печели играта. Ако не го намери, победител е отборът на „водача“. При следващи изигравания се сменят ролите на отборите. Методически указания: 1. За играта се подбира местност, обрасла с гъсти храсти или дървета. 2. Осигуряват се помощници – други учители или родители, за да се движи по един възрастен с всяка група (на първите двама, на водача и на разузнавача). 3. Разпределението на учениците по отбори и обяснението на играта може да се направи и един ден преди провеждането ù, за да се даде възможност на учениците да обмислят идеи за знаци. 4. При първото изиграване учителят може да подпомогне отбора на разузнавача, като му подскаже както знаци, така и местата за поставяне (например: зелен конец, завързан на клонка, черта с керемида по стълб, черупки от орехи по пътеката и т. н.). На отбора на водача също се дават съвети за пътя ( да не минава през поляни, често да криволичи и т.н.). Тези съвети се дават в хода на обсъжданията преди играта, без да знаят за това играчите от противниковия отбор. „Магнитни стрелки“ Играта е подходяща да се играе по време на разходка в парк или в планина. Предварителна подготовка и организация: Всеки ученик си намира малка пръчица, която да използва като „магнитна стрелка“. Единият ù край се оцветява в синьо, а другият – в червено (с помощта на конец, цветно ластиче, тиксо или боя). Осигурява се един компас. Описание и правила: Учениците се движат заедно с учителя. От време на време той спира и по природните обекти, слънцето и др. учениците трябва за определено време да се ориентират в посоките. Когато даде знак, всеки трябва да остави на определеното от учителя място своята „магнитна стрелка“, ориентирана в посока север-юг. След като всички си оставят пръчките, учителят показва с компаса точната посока и определя кои деца са се справили най-добре. След няколко участия се обявява за победител този, който най-много пъти се е ориентирал правилно. Методически указания: 1. Пръчките да са леки и къси, за да не пречат при движението и да не създават опасност от нараняване. 2. В оцветяването децата да проявяват творчество. Това ще помогне и по-лесно да си разпознават пръчките. Вариант: Играта да се играе без сигнал за оставяне на пръчките, а да се организира не само за точност, но и за време. Ориентирането е свързано и с разпознаване на пътните знаци. Пътните знаци са 11 (фиг. 6) и се разучават, като учителят ги чертае на табло (на закрито) или на земята (с керемида, въглен, тебешир или пръчка). След това учениците ги чертаят. В едно занимание се показват 3–4 от пътните знаци. След усвояването им се провежда разходка по маршрут, обозначен с пътни знаци, или се провеждат игри с използването им. Подходяща за възрастта е следната игра: „По следата“ Предварителна подготовка и организация: Учителят избира залесен район, през който минават пътеки и пътища. Обозначава с пътни знаци на всеки 40–50 м определен маршрут. Учениците застават на определеното за старт място. Описание и правила: Играчите се движат в група съобразно откритите знаци. Намерените знаци не се пипат. Учителят се движи с учениците, без да ги насочва. Той следи за участието им, за тяхната наблюдателност и умение да разпознават пътя. Когато стигнат до последния знак, учителят отчита кои играчи са били най-наблюдателни и са открили най-много знаци. При следващи изигравания играта може да се организира, като един ученик поставя знаците или като единият отбор поставя знаци, а другият ги открива (отборно). Методическо указание: При отборна игра и при поставянето на знаците, и при откриването им с учениците трябва да се движи поне по един възрастен човек ( учител, родител, инструктор). „Тръгна Станка за водица“ Хорото е известно още като северняшко. Тактът е комбиниран и е съставен от сложни неравноделни тактове. Това са: 9/8, който се брои „раз, два, три, четири“ (четвъртият дял е удължен), и 5/8, който се брои „раз, два“ (вторият дял е удължен). Играе се на едноименната хороводна песен. Изтегляне 227.5 Kb. Сподели с приятели:
|