Книга за управлението на биологични отпадъци в Европейския съюз {sec(2008) 2936} ЗЕЛЕНА книга за управлението на биологични отпадъци в Европейския съюз

Европейската комисия започна обществено обсъждане за разработването на схема за устойчиво развито използване на биомасата, в която централна тема е общият енергиен коефициент на полезно действие на трансформирането на биомасата в топлина и електроенергия³⁹.

Въздействието върху околната среда от изгарянето на твърди комунално битови отпадъци, съдържащи биоразградими отпадъци, е свързано главно с отделянето във въздуха на емисии от инсталациите за изгаряне на отпадъци, включително емисии на парникови газове, както и загубата на органична материя и на други ресурси, които се съдържат в биомасата. Спазването на Директивата за изгаряне на отпадъците ограничава емисиите на определени тежки метали и редица други емисии, включително диоксини, доколкото това е възможно практически, и изисква намаляването на всички рискове за здравето. Въпреки това продължава отделянето на някои емисии. Съществуват също известни последици за околната среда във връзка с обезвреждането на пепелта и шлаката, например остатъците от очистването на димните газове, които често трябва да бъдат обезвреждани като опасни отпадъци.

Нормите за емисиите от изгаряне на твърди комунално битови отпадъци са намалени до минимум чрез Директивата за изгарянето на отпадъци. Цялостните ефекти върху околната среда от изгарянето на смесени комунално битови отпадъци, включително биологичните отпадъци, зависи от много фактори (по-специално качеството на горивото, енергийния коефициент на полезно действие на инсталациите и заменения енергиен източник).

Използването на компост и остатъци от процеса на биологично преработване като подобрители на почвата и торове създава ползи за земеделието⁴¹, като подобряване структурата на почвата, засилване на влажността, по-голям капацитет за задържане на вода, почвени микроорганизми и набавяне на хранителни съставки (компостът от кухненски отпадъци съдържа средно около 1 % N, 0,7 % P₂O₅ и 6,5 % K₂O). По-специално рециклирането на фосфор може да намали нуждата от вкарване на минерални торове, като същевременно замяната на разрушен торфен слой ще намали щетите върху мочурливите екологични зони.

Повишеният капацитет за задържане на вода улеснява обработката на почвите, като по този начин намалява потреблението на енергия, използвана за разораването им. По-доброто задържане на вода (органичната материя в почвата може да абсорбира вода 20 пъти повече от собственото си тегло) може да спомогне за противодействие на опустяването на европейските почви и за предотвратяване на наводнения.

И на края, използването на компост допринася за противодействие на постоянната загуба на органична материя в умерените климатични райони.

Въздействието, което компостирането оказва върху околната среда, се ограничава главно до някои емисии на парникови газове и летливи органични съединения. Въздействието върху околната среда от отделянето на въглерод е ограничено и има главно временен характер. Ползите за земеделието от използването на компоста са очевидни, но се води дебат относно правилното им измерване в количествени показатели (напр. посредством сравнение с други източници на подобрители за почвата), като основният риск е възможността за замърсяване на почвата от компост с лошо качество. Тъй като биологичните отпадъци мога да бъдат лесно замърсени в хода на събиране на смесените отпадъци, тяхното използване за почвите може да доведе до натрупването на опасни вещества в почвата и растенията. В типичните замърсители на компоста се включват тежките метали и примеси (напр. счупено стъкло), но съществува евентуален риск и от замърсяване с устойчиви органични съединения като полихлорирани дибензодиоксини и дибензофурани (PCDD/F), полихлорирани бифенили (PCB) и полициклични ароматни въглеводороди (PAHs).

От решаващо значение е подходящият контрол на използваните за компоста материали, съчетан с наблюдаване на качеството на компоста. Само в няколко държави-членки е разрешено производството на компост от смесени отпадъци. В повечето страни се изисква разделно събиране на биологичните отпадъци, често под формата на одобрен списък от отпадъци, които могат да бъдат компостирани. Този подход ограничава рисковете и разходите за проверка на съблюдаването, тъй като се намалява нуждата от активно наблюдаване на производството и на използването на компост.

Компостирането при домашни условия често се счита са най-полезния от екологична гледна точка начин за справяне с битовите биоразградими отпадъци, тъй като намалява емисиите и разходите, свързани с транспортирането на компоста, гарантира внимателен контрол на използваните материали и увеличава осведомеността на потребителите по проблемите на околната среда.

Тъй като анаеробното разлагане се извършва в затворени реактори, освободените във въздуха емисии са значително по-ниски и мога да бъдат по-лесно контролирани в сравнение с тези от компостирането⁴². От всеки тон биологични отпадъци, подложени на биологично преработване, може да се произведе между 100—200 m³ биогаз. Поради потенциала за енергийно използване на биогаза, съчетан с потенциала на твърдия остатък от производството на биогаз да бъде използван като подобрител на почви (особено когато се обработват разделно събрани биологични отпадъци), биологичното преработване може често да представлява най-екологичната и икономически най-изгодната техника за преработване⁴³.

Тъй като повечето емисии от механично-биологичното преработване се отделят при биологичната фаза на това преработване на биоразградими отпадъци, отделените във въздуха емисии са подобни на тези от компостирането или анаеробното разлагане. Крайният продукт обаче е обикновено замърсен до степен, която възпира по-нататъшното му използване. Въпреки това тези техники имат предимството да пречистват горимите компоненти с цел използването им за изгаряне, при което се оползотворява енергия.

Повечето изследвания се отнасят до управление на биоразградимите отпадъци, тъй като биологичните отпадъци са нова концепция в законодателството. Разликата е, че биологичните отпадъци не включват хартия и имат по-високо съдържание на влажност, което може да има въздействие особено върху сравненията на вариантите, включващи топлинно преработване на отпадъците.

• 
  Количеството енергия, която може да бъде оползотворена, представлява ключов параметър, който дава безспорно предимство на вариантите с висок енергиен коефициент на полезно действие. Например изгарянето може да бъде оправдано в Дания⁴⁷, докато за Малта⁴⁸ от екологична гледна точка е по-подходящо комбинираното анаеробно разлагане с компостиране на остатъци от процеса на биологично преработване, отколкото изгарянето с оползотворяване на енергията. Причината за това е, че енергията, произведена от анаеробното разлагане на влажни биоразградими отпадъци, може да бъде по-добре използвана от тази, получена при изгаряне.
  
• 
  Източникът на енергия, който се замества от оползотворената енергия: ако заместената енергия е главно от изкопаеми горива, ползата от такива системи за преработване на биологичните отпадъци, за която е характерно високо енергийно оползотворяване, нараства. Ако обаче заместената енергия е основно от източници с ниски емисии, напр. хидроенергия, очевидно възстановената от биологичните отпадъци енергия поражда значително по-малко ползи за околната среда.
  
• 
  Количеството, качеството и използването на рециклирания компост и продуктите, които се заместват чрез използването на компост. Ако компостът се използва за оформяне на зелените площи или за покривни слоеве в депата за отпадъци, ползите за околната среда са незначителни. Ако обаче висококачествен компост е използван за заместване на промишлени торове, ползите обикновено са съществени⁴⁹. Подмяната на торф също носи големи ползи за околната среда.
  
• 
  Емисиите, отделяни от инсталациите за биологично преработване. Инсталациите могат да отделят различни количества емисии, което води до по-големи или по-слаби въздействия върху околната среда. Изследванията показват изключителното значение на емисиите на N₂O и NH₃⁵⁰_.
  

Капиталовите и експлоатационните разходи за управление на твърдите комунално битови отпадъци и за биологичното преработване на отпадъци зависят от множество фактори и се различават на регионално и локално равнище, поради което е трудно да се приемат реални усреднени стойности или да се правят сравнения. Най-важните променливи за тези разходи включват размера на инсталацията, използваната технология, геоложките условия (за депата за отпадъци), разходите за наличната на местно ниво енергия, вида налични отпадъци, транспортните разходи и други. В това не се включват непреките разходи за околната среда и здравето.

По принцип депонирането се разглежда като най-евтиния вариант, особено ако цената на земята е ниска или ако екологичните разходи при депонирането и бъдещите разходи за закриване на депата и последващото саниране не са включени в началните разходи за започване на дейността (особено в новите държави-членки). Нарастването на разходите вследствие на Директивата относно депонирането на отпадъци вероятно ще промени това положение, заедно с нарастващата осведоменост за „действителните“ дългосрочни разходи за депата. По същия начин приходите от оползотворяването на енергия и на продукти от отпадъците могат поне отчасти да компенсират разходите, свързани с другите варианти за управление на отпадъците. В този случай разходите могат дори да се изравнят с приходите, като по този начин тази технология става икономически по- привлекателна от депонирането.

Изгарянето изисква големи инвестиции, но може да предложи добри икономии от мащаб и не налага промени в съществуващите схеми за събиране на твърдите комунално битови отпадъци, подлежащи на депониране, като същевременно генерира приходи от оползотворяването на енергия, особено когато се постига максимален коефициент на полезно действие чрез използването на отпадъци в високо ефективни инсталации за комбинирано производство на електроенергия и топлина.

В условията на голямо разнообразие от технологии за биологично преработване е по-трудно да се представят конкретни разходи за такова преработване, като това ще зависи и от пазара за продуктите. Разходите за разделно събиране на биологични отпадъци трябва да бъдат прибавени към процеса на преработване, тъй като, за да се получи безопасен компост, на биологично преработване трябва да бъдат подложени отпадъци с подходящо качество. Продажбата на компост, както и оползотворяването на енергията на биогаз от анаеробно разлагане могат да бъдат източници на допълнителни приходи.

В изследването на Европейската комисията⁵² бяха предложени следните прогнози на финансови разходи за управление на биологичните отпадъци като се приема, че те са представителни за ЕС – 15 (2002 г.):

• 
  Разделно събиране на биологични отпадъци, последвано от компостиране: 35 до 75 EUR/тон;
  
• 
  Разделно събиране на биологични отпадъци, последвано от анаеробно разлагане: 80 до 125 EUR/тон;
  
• 
  Депониране на смесени отпадъци: 55 EUR/тон;
  
• 
  Изгаряне на смесени отпадъци: 90 EUR/тон.
  

Инвестиционните разходи за инсталации за биологично преработване са различни в зависимост от вида на инсталацията, използваната техника за намаляване на емисиите и изискванията за качеството на продукта. В изследване в подкрепа на оценката за въздействието върху околната среда във връзка с преразглеждането на Директивата КПКЗ се посочват 60-150 EUR/тон за компостиране в отворени съоръжения и 350—500 EUR/тон в закрити съоръжения и разлагане в големи по размер инсталации⁵³.

Пазарните цени за компоста са пряко свързани с общественото настроение и доверието на потребителите в продукта. Обикновено, компост за използване в земеделието се продава на символична цена. (напр. 1 EUR/тон, като цената може да включва дори транспорт и разстилане). Добре рекламираният компост с признато качество може да достигне обаче до 14 EUR/тон, докато цената на малки количества пакетиран компост или на смеси, включващи компост, може да достигне дори 150—300 EUR/тон. По-високите цени са характерни за добре развитите пазари за компост (виж глава 3.2).

Поради високите цени за транспортиране и ниската пазарна стойност, компостът обикновено се използва в близост до площадката за компостиране и понастоящем транспортирането на дълги разстояния и международната търговия са рядко явление, което води до ограничаване на въздействието, което вътрешният пазар може да има върху конкуренцията на пазара за този вид продукт.

Не съществуват проблеми с пазара на биогаз и сметищен газ. Те могат да бъдат изгаряни на място, за генерирането на топлина и/или електроенергия, или да бъдат очистени и подобрени, за да достигнат качеството на автомобилните горива или природния газ, използван за захранване на мрежата. Чрез тяхното използване ще се извлече максимална полза от анаеробното разлагане за намаляване на емисиите на парникови газове, което ще спомогне за постигане както на целите от Протокола от Киото, така и от Директива за енергията от възобновяеми източници.

Схемите за разделно събиране могат да помогнат за отклоняване на биоразградимите отпадъци от депата, като по този начин осигуряват качествени материали за рециклиране на биологични отпадъци и подобряване на коефициент на полезно действие при оползотворяването на енергия. Организирането обаче на схеми за разделно събиране на отпадъци е свързано с предизвикателства, включително:

• 
  Нуждата от реорганизиране на системите за събиране на отпадъци и промяна на навиците на гражданите. Въпреки че добре организираните системи за разделно събиране не са задължително по-скъпи⁵⁴, тяхното правилно проектиране и управление изисква повече усилия отколкото системите за смесено събиране на отпадъци.
  
• 
  Трудности в набелязването на райони, подходящи за въвеждането на разделно събиране. В гъсто населените райони е трудно да се гарантира необходимата чистота на постъпващите материали В слабо населените райони разделното събиране на отпадъците може да се окаже прекалено скъпо и домашното компостиране може да представлява по-добро решение.
  
• 
  Проблеми за балансиране на количествата отпадъци с количествата използвани рециклирани материали – поради транспортните разходи и ниските цени за използване, компостът често се ограничава до места в близост до инсталациите за преработване на отпадъци. Това може да представлява проблем в гъсто населени райони.
  
• 
  Въпроси, свързани с хигиената и миризмата – особено при топъл и горещ климат.
  

Очаква се засиленото рециклиране на биологични отпадъци да има известно положително въздействие върху заетостта. Нови работни места могат да бъдат създадени в дружествата за събиране на отпадъци и в малки инсталации за компостиране. Разделното събиране на биологични отпадъци може да изисква три пъти повече работна ръка отколкото събирането на смесени отпадъци⁵⁵. Вероятно живеещите в райони с разделно събиране ще трябва да променят навиците си за сортиране на отпадъците. Не съществуват обаче данни, позволяващи оценка на социалната цена, свързана с разделното събиране.

Съществува обща липса на качествени данни, основаващи се на епидемиологични изследвания, относно въздействието върху здравето на различните варианти за управление на отпадъците. Проучване, извършено от британското министерство на околната среда, храните и селското стопанство (DEFRA)⁵⁶, не установи някакви очевидни ефекти върху здравето на хората, живеещи в близост до инсталации за управление на твърди комунално битови отпадъци. Освен това проучване, в бъдеще може да е необходимо допълнително изследване, което да потвърди, че подобни инсталации не представляват риск за човешкото здраве. Установени са обаче малки рискове за вродени малформации в семейства, живеещи в близост до депа за отпадъци, както и рискове от бронхит и леки заболявания за живеещите в близост до обекти (особено открити) за компостиране. Не са установени очевидни последици върху здравето за живеещите в близост до инсталации за изгаряне на отпадъци.

5. Теми за дискусия

5.1. По-добра превенция на генерирането на отпадъци

Въпреки че през последните години количеството на биологичните отпадъци се запазва непроменено, съществува възможност то да нараства (особено в ЕС-12)⁵⁷. Това може да изисква засилване на политиките за превенция на генерирането на отпадъци. Според изследване⁵⁸, извършено в Обединеното кралство, всяка година домакинствата в страната изхвърлят 6,7 млн. тона храна. Чрез превенция на изхвърлянето на тези отпадъци може да се предотвратят емисии, еквивалентни на поне 15 млн. тона CO₂ годишно.

Затова обаче не съществуват лесни административни решения, като възможните действия са обикновено свързани с промяна на поведението на потребителите и политиката за продажби на дребно. Съгласно преразгледаната Рамкова директива за отпадъците държавите-членки трябва да разработят национални програми за превенция на генерирането на отпадъци, в които да бъде застъпен и този проблем. Освен това, прилагането на Плана за действие за политика за устойчиво потребление и производство и за устойчива индустриална политика (УПП/УИП) също ще допринесе за тази цел⁵⁹.

Въпрос 1: Превенцията на генерирането на отпадъци е основен приоритет на ЕС в областта за управление на отпадъците. Съдейки от Вашия опит, какво специфични действие биха могли да бъдат предприети на равнище ЕС за превенция на генерирането на биологични отпадъци?

5.2. Ограничаване на депонирането на отпадъци

Както е посочено в раздели 3 и 4 , депонирането на биологични отпадъци е по принцип най-нежелателното решение за управление на отпадъците и следва да бъде сведено до минимум. Много държави-членки ще трябва да положат активни усилия за години напред за цялостното прилагане на Директивата относно депонирането на отпадъци и за разработването на допълнителни мерки за нейното изпълнение.

Затова би било полезно да се оцени дали засилването на съществуващата нормативна рамка би донесло допълнителни ползи за околната среда. Това може да включва допълнителни действия на равнище ЕС за налагане на съществуващите разпоредби или, ако е необходимо, разширяване обхвата на директивата. Също така, по-голямата осведоменост за различните варианти и свързаните с тях приходи би поощрило пренасочване на вниманието, особено ако промените в инфраструктурата получат финансова подкрепа.

Въпрос 2: Какви са ползите или недостатъците от бъдещо ограничаване на разрешеното за депониране количество на биоразградимите отпадъци, над целите, вече набелязани в Директивата относно депонирането на отпадъци? Трябва ли това да бъде направено на равнище ЕС или да се остави по усмотрение на държавите-членки?

5.3. Варианти за преработване на биологични отпадъци, отклонени от депата

След като бъдат отклонени от депата, биологичните отпадъци могат да бъдат подложени на няколко вида преработване, както се описани в раздели 3 и 4. Поради големия брой променливи и съображения от местен характер, които трябва да бъдат взети под внимание, е трудно да се избере един вид преработване на биологичните отпадъци, който да е най-благоприятен за околната среда при всякакви условия. За управлението на отклонени от депата биологични отпадъци трябва да бъдат приети допълнителни мерки в подкрепа на пренасочване на дейността от просто предварително обработване на отпадъците за депониране и изгаряне с малко или нулево оползотворяване на енергията, към изгаряне с висока степен на оползотворяване на енергията, анаеробно разлагане с производство на биогаз и рециклиране на биологични отпадъци. Наред с оценките за изтъкване на ползите от тази промяна могат да бъдат набелязани цели за максималното количество на остатъчни отпадъци, разрешени за обезвреждане чрез депониране или чрез изгаряне без оползотворяване на енергията, или други мерки с цел повече биологични отпадъци да бъдат насочени към преработване, чрез което се оползотворяват материали и енергия.