Подобряване на оползотворяването на енергия от отпадъците

С цел да се подпомогне достигането на набелязаните цели за дела на енергията от възобновяеми източници, оползотворяването на енергия може да бъде значително повишено в резултат на техническия прогрес в областта на анаеробното разлагане за производство на биогаз и от подобренията в ефективността от изгарянето на отпадъци, например чрез използването на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.

От всеки тон биологични отпадъци, подложен на биологично преработване, може да се произведе между 100—200 m³ биогаз, който може да бъде подобрен до стандартите за природен газ, като се използват 3—6 % от неговата енергия. Енергийните ползи от анаеробното разлагане на смесени отпадъци са подобни, но при него се затруднява по-нататъшното използване на остатъците от разлагането за наторяване на земята.

Повечето от енергията, получена чрез изгаряне на твърди комунално битови отпадъци, се получава от изгарянето на високо калорични фракции като хартия, пластмаси, гуми и синтетичен текстил, докато „влажните фракции“ от биоразградимите отпадъци намаляват коефициента на полезно действие на процеса⁶⁰. Все пак биоразградимите фракции от комунално битовите отпадъци (но включително хартия) доставят 50 % от енергията, получена в инсталациите за изгаряне, следователно увеличеното рециклиране на биологичните отпадъци може да ограничи количеството на биологичните отпадъци, подлежащи на изгаряне.

Както се посочва в глава 4, рециклирането на биологични отпадъци (напр. използването на компост за наторяване на почви и за производството на растежна среда) може да има известни ползи за околната среда, най-вече по отношение на подобряване на бедните на въглерод почви. В допълнение към оценките новите мерки, целящи насърчаване на рециклирането на биологични отпадъци, могат да обхващат три взаимно свързани въпроса: цели за рециклиране, правила за качеството и използването на компост и подпомагащи действия под формата на разделно събиране.

По принцип такива цели могат да бъдат въведени или чрез отделно законодателство за биологичните отпадъци, или чрез предстоящия през 2014 г. преглед на заложените в Рамковата директива за отпадъците цели за рециклиране. Поради различия между държавите-членки относно потреблението на компост и на енергия, генерирането на отпадъци, гъстотата на населението и т.н., може да се окаже трудно или нецелесъобразно да се набележи една цел за всички, като същевременно се избегнат отрицателните екологични, икономически и административни последици и може да е необходимо да се даде свобода за гъвкавост на национално равнище при определянето на най-добрия вариант за управление на отпадъците при всяка ситуация.

Този вариант е алтернатива на общите цели за рециклиране на биологични отпадъци, определени на равнище Общност. Държавите-членки ще могат да предложат свои национални цели, съобразени с оптималното равнище за всяка страна, като вземат предвид йерархията на управлението на отпадъци и подхода, основаващ се на жизнения цикъл. Тези цели ще служат като движеща сила за заинтересованите страни на национално равнище и ще очертаят ясно параметрите за национални и регионални политики в областта на биологичните отпадъци. Съществува обаче риск набелязаните цели да не са достатъчно амбициозни. Ще се разгледа и възможността за включване на национални цели в законодателството на ЕС.

Засилването на предлагането на „чисти“ биологични отпадъци би поощрило инвестиции в инсталации за компостиране и за производство на биогаз. Това ще изисква организиране на национално, регионално или местно равнище на разделно събиране на (подбрани) биологични отпадъци, евентуално съчетано с цели за измерване на напредъка. Това ще бъде свързано с нови изисквания за докладване и изпълнение от страна на институциите и лицата, отговорни за отпадъците, и по този начин ще се създадат допълнителни разходи и административна тежест за предприятията и публичната администрация, които следва да бъдат съпоставени спрямо екологичните ползи.

5.6. Допринасяне за подобряване на почвите

Както е описано подробно в раздел 4, управлението на биологични отпадъци би могло да подобри почвите в ЕС чрез осигуряване на безвреден компост, въпреки че общият потенциал е ограничен (дори при максимално увеличаване на рециклирането на биологични отпадъци в целия ЕС, това би осигурило компост за не повече от 3,2 % от земеделските земи). Въпреки това, за да се избегне рискът от замърсяване на почвата и за засилване на доверието на потребителите, може да е необходимо да се въведат общи стандарти за преработване на биологичните отпадъци и за качеството на компоста.

5.6.1. Стандарти на ЕС за висококачествен компост

С определянето на общи стандарти на ЕС ще се постигне яснота, кога материали, получени от биологични отпадъци, са завършили процеса на възстановяване и могат да бъдат разглеждани по-скоро като продукт, отколкото като отпадък, като по този начин ще се повиши защитата на околната среда и здравето и ще се подобри пазара вследствие на засилване на доверието на потребителите и улесняване на трансграничната търговия. Съществуват планове за определянето в близко бъдеще на такива стандарти в Рамковата директива за отпадъците („критерии за край на отпадъка като такъв“).

Уместно е приемането на общи правила на ЕС и за използването на преработени биологични отпадъци, като например нискокачествен компост, които да бъдат предмет на законодателството в областта на отпадъците, какъвто е случай с изискванията за разпръскването на утайки от отпадъчни води върху земеделски земи. Такива правила могат да включват качествени критерии и общо разрешено количество на тежки метали и други замърсители в компоста и почвата. „Компостът от отпадъци“ също може да бъде разделен на категории в зависимост от евентуалното му използване. „Компост“ с още по-ниско качество трябва да бъда унищожаван.

Като алтернатива на общите правилна на ЕС може да се изиска от държавите-членки да определят национални правила, като част от обща рамка, с което ще им бъде дадена възможност да приемат подробни правила, отговарящи на регионалните или местни съображения за защита на околната среда и здравето и на решенията във връзка с управлението на почвите. Недостатъкът на този подход би била продължаващата несигурност на вътрешния пазар, евентуалното му разпокъсване, усложняване на транспортирането и административната тежест за операторите. Той може да застраши и реализирането на подкрепената от всички политическа цел за по-силни пазари за рециклиране, с цел превръщането на Европа в рециклиращо общество.

• 
  Трябва ли да бъдат определени качествени стандарти за компоста само в качеството му на продукт или също за компост с по-ниско качество, който все още е предмет на режима за преработване на отпадъците (напр. в случай, че се използва за дейности, които не са свързани с производството на храни)?
  
• 
  Трябва ли да бъдат установени правила за използване на компост/остатъци от процеса на биологично преработване (напр. ограничения за концентрацията на замърсители в компост/остатъци от процеса на биологично преработване и за земята, върху която се използва компост/остатъци от процеса на биологично преработване)?
  
• 
  Кои замърсители и концентрации трябва да бъдат използвани за основа на тези стандарти?
  
• 
  Какви са аргументите за/против използването на компост (остатъци от процеса на биологично преработване) от смесени отпадъци?
  

Инсталациите, преработващи над 50 тона биологични отпадъци дневно (главно инсталации за компостиране и разлагане на отпадъци), биха били обхванати от преразгледаната Директива КПКЗ. Преценено беше, че включването на инсталации, обработващи под 50 тона, е несъразмерно с желаните резултати⁶¹. Съответният справочен документ за най-добрите налични техники⁶² обхваща анаеробното преработване и механично-биологичното преработване, но не и компоста.

Следва да се реши дали инсталациите за компостиране, които не са предмет на Регламента за странични животински продукти, трябва да отговарят на някои санитарни изисквания и изисквания за наблюдения като условие за издаването на разрешителни за експлоатация и с цел да се гарантира, че използваният върху земята компост е безопасен.

Въпрос 7: Съществуват ли доказателства за пропуски в действащата регулаторна рамка за експлоатационните стандарти за инсталации, които не попадат в обхвата на Директивата КЗПК, и ако да, как следва да бъдат коригирани?

5.7. Използване на биологичните отпадъци за други цели

Много планирани и извършвани в момента изследвания целят разработването на алтернативни начини за използване на остатъците от биомасата и биологичните отпадъци, за да се отговори на проблемите с изменението на климата и влошаването на качеството на почвите. На изследователско ниво се търсят допълнителни варианти за преработване на биологичните отпадъци (напр. производство на дървени въглища от биологични отпадъци)⁶³.

Становища в рамките на тази консултация следва да бъдат изпратени на Комисията до 15 март 2009 г. по електронната поща на адрес „ENV-BIOWASTE@ec.europa.eu“ или по пощата на следния адрес:

European Commission

Directorate-General Environment

Unit G.4 “Sustainable production and consumption”

B-1049 Brussels

Зелената книга ще бъде публикувана на електронната страница на Комисията. Получените коментари ще бъдат публикувани, освен ако авторът изрази възражения срещу публикуването на лична информация, тъй като подобна публикация би накърнила негови основателни интереси. В този случай, становището може да бъде публикувано в анонимна форма. В противен случаи становището няма да бъде публикувано и съдържанието му като цяло няма да бъде взето под внимание.

Освен това след стартирането през юни 2008 г. на Регистъра на представителите на интереси (лобисти) като част от Европейската инициатива за прозрачност, всички организации се приканват за използват този регистър да предоставят на Комисията и на обществеността като цяло информация за своите цели, финансиране и структури⁶⁴. Съгласно политиката на Комисията, ако организациите не се регистрирани, всички коментари се разглеждат като личен принос⁶⁵.