Книгата е редактиран вариант на старо машинописно копие. София, 2007

Пета глава: Божиите деца

Господ не действа само между младите хора, но и между възрастните и малките деца. Когато започнахме да излизаме вън от Сое, имахме 8 групи деца. Във всяка група по 8-10 деца на 9-10-годишна възраст. Наричахме ги „нашите детски тимове“. Те ходеха на училище от първо до четвърто отделение. Всяка сутрин децата бяха там от 7 до 13.15 часа и после се прибираха за обяд. От около 16 до 18 часа, от понеделник до петък, вместо да играят като другите малки деца, те се събираха на молитвени събрания. Коленичеха, събираха малките си ръчички за молитва и се молеха. Обикновено не само за тези около тях, но и за целия свят. Тези деца биваха толкова благословени, щото ронеха святи сълзи пред Бога. Тогава Господ им даваше или слово чрез пророчество, или наставления, или откровения, или нещо специално за тях.

В съботни дни училището продължава до 12 часа на обяд. Към 14 часа след пладне една група деца започна да ходи всяка седмица по близките села. Те отиват на 15 мили в джунглата, като никога не ги придружаваше възрастен човек. Веднъж ги попитах дали не се страхуват. „Защо да се страхуваме, брат Мел? – ме попитаха те – Винаги има ангел пред нас и зад нас, един от лявата ни страна и един от дясната. Ние вървим с тях и те ни пазят.“ Веднъж децата видели няколко дървета гаува. Гаува е особен вид плод, който те много обичат. Когато приближили дървото, погледнали нагоре към плода и, разбира се, пожелали да си хапнат. Тъкмо, когато щели да откъснат няколко, ангел Господен им казал: „Не спирайте да вземете от този плод. Ще имате от него щом пристигнете в селото. Имате дълъг път, докато стигнете там.“ Но, както всички деца, и те понякога бяха непослушни. Видът на гаувата бил голямо изкушение за тях. Те пренебрегнали думите на ангела, съблекли дрехите си и започнали да се катерят по дърветата. Много се забавлявали, смеели се, играели около дърветата, ядяли гаува и съвсем забравили, че трябва да отидат в селото, за да кажат на хората за Исус.

Когато най-после слезли, не можете да си представите какво се случило. Дрехите им изчезнали. Търсили, търсили навсякъде, но ги нямало. В този момент нещо ги накарало да погледнат нагоре и видяли, че дрехите им са на върха на едно голямо дърво. То било високо около 25 метра и около един метър в диаметър. Отначало децата се разсмяли. Помислили, че силен вятър ги е отвял горе. Но когато започнали да осъзнават, че няма начин да си вземат дрехите от дървото, започнали да плачат.

„Трябва да научите урока си – казал им Господ. – Аз ви предупредих чрез ангела Си, че не трябва да ядете от плода. Щяхте да имате от същия плод щом отидете в селото. Но не послушахте и затова сега трябва да платите цената за вашето непослушание.“

Когато децата чули това, започнали още по-силно да плачат. Господ им казал: „Ако вие наистина се покаете и изповядате греха си, Аз ще ви помогна да си вземете обратно дрехите.“ Така тези малки деца паднали на колене, покаяли се и изповядали греха си. „Сега един от вас да се качи на дървото“ – казал Господ. „Но ние не можем да се качим на това дърво – отговорили те. – То е много голямо и високо. Не можем да го стигнем. „Аз ще направя ръцете и краката ви да залепват за дървото, както краката на гущера“ – отвърнал им Господ, посочвайки кое от момчетата трябва да се качи. Когато то поставило ръката си на дървото, тя се залепила за него, когато дърпало и я поставяло на по-високо място – отново залепвала. Краката му също залепвали за кората. Така момченцето стигнало върха, внимателно събрало всички дрехи и ги свалило долу. Това била покаяна и щастлива група, която отишла в селото, където Господ им заповядал. В неделния ден те дали своите свидетелства и призив от амвона. И така от тези детски свидетелства много хора се обърнали към Бога.
Божият магнетофон

Изглежда, че Бог даде специална служба на децата от нашата църква. Хората казваха: „Наистина Бог ги е помазал. Те са толкова искрени във всичко, което казват...“ Когато се молят поставят своите малки ръчички върху главата на големия „храм“. Това беше неописуемо сладка гледка. Много хора бяха излекувани чрез тях и служението им.

Веднъж, на двуседмично събрание в Тафамаму, голяма част от децата приели Господа, но много възрастни отказали да се покаят. Тогава Господ дал на нашите деца слово на знание. Те разказали всички скрити грехове в църквата. Така някои останали без думи от чудото и последвали Бога чрез децата. След един особено труден ден за детския ни тим, Господ им казал докато се молели: „Днес ще ви направя изненада!“ „Каква е тя?“ – попитали те. „Ако пеете хубаво, Аз ще ви дам ехото на вашите гласове, така че всички вие да чуете, как точно звучат те.“

Децата нямали магнетофон. Някои от тях може и да са слушали такъв, но никой не е имал свой. Така че те започнали да пеят и пяли хубаво, като за Господа. Когато свършили, Господ казал: „Сега, ако запазите тишина, ще ви дам да чуете ехото на вашите гласове.“ Те всички утихнали и изведнъж въздухът се изпълнил с музика. Децата били изумени и много, много щастливи. „О, това е моят глас“ – казало едно дете, а след това и друго, и трето, като чували собствените си гласове. Това било истински трепет за тях, понеже музиката идвала отгоре.

Мисля си, че някой ден, когато Господ дойде пак, всички думи, които сме изговорили, ще бъдат ехо за нас, записани на Божия магнетофон. Само лошите думи, които сме изповядвали и Бог ги е заличил, няма да бъдат записани там.
Бог изгаря идолите

Преди година и половина, когато Господ каза на една от нашите групи да отиде в тази част на Тимор, която принадлежи на португалското правителство, тя имаше една от най-необикновените опитности с идолите. Господ им казал: „Спрете край пътя и ако хората ви поканят в домовете си, кажете: „Не! Нашият Господ ни каза да спим тук край пътя.“ Така и направили, спали на открито три нощи. Никой не им обърнал особено внимание. На третата нощ хората чули, че били чужденци и спяли край пътя.

«Откъде идвате?» – попитали те. «Идваме от Индонезия, защото нашият Господ ни каза да дойдем тук» – отговорили те. «Какво мислите да правите?» – ги запитали. Водачът на групата отвърнал: «Не можем да ви кажем сега.» Хората ги поканили в домавете си: «Елате в нашите къщи. Не е хубаво да спите край пътя.»

„Какъв смешен Господ – помислили си хората. – Да кара своите служители да правят такива глупави неща.“ Но колкото повече мислели за това, толкова полюбопитни ставали. Накрая решили, че групата трябва да е шпионска и съобщили на полицията. Разбира се, полицията веднага се отзовала, попитали за името на техния Господ и за същността на работата им. «Можем да ви кажем само при едно условие – отговорил водачът. – Ако съберете тук 1000 души можем да отговорим на въпросите ви, иначе нашият Господ ни каза да не говорим.» Полицията събрала хората – повече от 1000 души, и съобщили на нашия тим, че ги очакват. «Сега, понеже се събрахте заради нас, ще изпълним нашата дума» – казал братът. Качили се нависоко, така че да могат да ги виждат и да ги чуват. Водачът извадил Библията си и започнал да проповядва: «Нашият Господ е Исус Христос.» «Ние знаем малко за Него» – обадил се някой от тълпата.

«Имате ли нещо против да извикаме нашия свещеник да дойде?» – попитал друг. «Не – отвърнал тима. – Идете и го доведете.» Свещеникът дошъл много ядосан. «Ние сме католици – казал той. – Ние знаем за Исус, защо сте дошли при нас с тази вест?» «Защото Господ ни каза, че трябва да се покаете и да сте спасени.» «Ние сме християни» – настоявал свещеникът. Членовете на групата поклатили тъжно глави и му казали: «Господ каза, че вие имате идоли. Той е много недоволен заради тях.»

«Нямаме идоли» – отвърнал свещеникът. След като спорили известно време, се съгласили да отидат в църквата и Господ да им покаже идолите, ако там има такива.

Когато влезли вътре навсякъде имало образи и статуи. «Ето вашите идоли» – казала групата. Свещеникът бил разярен. «Това не са идоли – казал той възмутен. – Това са апостол Павел, Дева Мария, Исус, апостол Йоан и други светии.» «Но Господ ни каза, че това са идоли» – отговорила групата. Когато от тима разбрали, че спорът няма да доведе до никъде, един от членовете предложил: «Понеже никой от вас не знае дали това са идоли или не, нека попитаме Бог и Той нека да ни покаже. Спомняте ли си историята за свещеника Ваал? Добре, нека се помолим, да съберем тези идоли и да поискаме от Бог да ги изгори с огън от небето, ако Той не е съгласен и не е доволен от тях.» Така събрали всички идоли в средата на стаята. Те били направени от месинг, дърво и гипс. Всички стояли зад редицата статуи, а един от групата се помолил сам Господ да даде окончателното разрешение или доказателство чрез изгаряне на идолите, ако желае. След общото „амин“ последвала кратка пауза. Тогава остра огнена стрела като мълния ударила купа от идоли и ги изгорила на пепел. Нищо друго не било повредено. Свещеникът бил толкова развълнуван, че търкал ръцете си и повтарял: «Ние трябва да донесем и останалите от тях и да ги изгорим.» Много хора се обърнали и се посветили на живия Христос. А когато групата си тръгвала, свещеникът им казал: «Ако Господ ви каже да дойдете втори път, пак елате!»