Книгата е редактиран вариант на старо машинописно копие. София, 2007
Изтегляне 1.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Втора глава от Деяния на апостолите повторена
Втора глава: Мощен вятърИскам да споделя с вас как Господ работи. Може би това ще ви помогне да разберете какво нашия Бог върши в тези последни дни. То също ще ви докаже, че цялата Библия е вярна и днес. Хората често говорят за Библията като за „старата черна книга“. Те вярват, че нещата описани там, са се случвали преди векове, но не и че са приложими днес в нашето поколение! Аз мога да кажа, че тази „стара черна книга“ е повече приложима днес, отколкото сутрешния вестник. Той говори за престъпления, войни и бунтове. Библията, обаче, разкрива волята на Бога и сърцето на Бащата, Неговата любов и сила. Когато вярваме Библията такава, каквато е, ние ще видим силата на Бог в нашия живот и общество такава, каквато е била преди векове. Преди да ви говоря за индонезийското съживление, бих желал да споделя с вас 16-ти стих от посланието към римляните: „Да бъда служител Исус Христов между езичниците и да свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Святия Дух.“ Той служеше на езичниците не само с думи, но и с мощни знамения и чудеса, чрез силата на Святия Божи Дух. Аз вярвам, че това е начинът, по който Святият Дух иска да работи чрез Божия слуга днес. В църквата ни в Индонезия знаехме за Бог-Дух, БогОтец и Неговия Син Исус Христос. Знаехме и нашата Библия много добре, учехме наизуст стихове, но никога не бяхме опитвали раздвижването на Духа по начина, по който апостол Павел го описва. Павел обяснява как служи на езичниците чрез силата на Святия Дух, чрез думи, дела и мощни чудеса. Той ходел от град на град и от място на място, проповядвайки Евангелието на Исус. Не само споделял живото Слово с тях чрез своя живот, както Исус е живял между хората, но също и чрез мощни знамения и чудеса. Святият Дух използва святото Слово, за да достигне хората днес. Но Бог иска да употреби също и нас. Той иска да го живеем и да работи чрез нас в знамения и чудеса. Във II Тимотей 1:7 четем, че Бог не ни е дал дух на страх, но на сила, любов и здрав разум. В I Коринтяни 12 глава четем за силата на Святия Дух, в I Коринтяни 13 глава Святият Дух е Дух на любовта. Но това не е всичко. Духът на Бога е също и Дух на здрав разум. Това пише в 14 глава. На гръцки език „здрав разум“ означава дисциплина или ред. Вярвам, че в църквите, както казва Павел в Римляни 15 глава, Святият Дух е работел по този начин. Но има много църкви по света, които не вярват, че духовните дарби могат да действат между нас. Колко жалко! От индонезийското съживление през 1965 г. Господ е възтановил Неговите дарби в нашите църкви и аз Му благодаря. Мнозина казват, че понеже църквата е създадена на Петдесятница, ние не се нуждаем от духовни дарби. Но аз вярвам в тях. Защо? Защото апостолите Павел, Петър, Йоан преди 2000 години се нуждаеха от действието на Святия Дух в тяхното служение. Колко повече ние в това поколение се нуждаем от Него! Дяволът знае, че неговото време е кратко и че Исус скоро ще дойде. Бори се по чудовищен начин в тази епоха и то много повече, отколкото в първи век. Аз вярвам, че единственият начин, чрез който можем да се борим с тези демонични сили е чрез силата на Святия Божи Дух. Единствената надежда за Църквата е да дадем възможност на Божиите духовни дарби да действат пак в сила. Затворената в кутия сила „Господи, – изповядваме ние – Ти казваш в Библията, че можеш да го сториш, но този библейски стих е за преди 2000 години. Той не е приложим, защото църквата не е била създадена още.“ Ние имаме премного кутии в нашите църкви днес, в които слагаме различни писания. Тази кутия е за стих, който ни разкрива какво е било преди векове. Друга е за стихове, които казват какво може да се случи днес, но само при известни обстоятелства. Тези стихове пък са само за евреите, така че ще отидат в трета кутия. Ние сме поставили Библията в толкова много кутии, че сме загубили повечето от нейната вест и значение. Библията е проста. Тя е за нас днес. И толкова е вярна за нас, колкото е била за хората живели преди 2000 години. Бог иска да я потвърди чрез нашия живот. Благодаря на Бога, че когато съживлението започна, Той ни помогна по много прост начин. Бедата на повечето от нас е, че ние искаме да проумяваме всяко нещо с умовете си – нашите малки сметачни машини, вместо с нашите сърца. Когато четем в Марк 16:9-20 за тези знамения и чудеса, мнозина казват: „О, ние не сме намерили тези стихове във всички древни ръкописи. По-добре да ги поставим в друга кутия и да затворим капака върху тях.“ Тогава четем I Коринтяни 12 глава и казваме: „О да, това е, от което имаме нужда – любов. Тя е най-хубавата дарба.“ Но стигаме до I Коринтяни 14 глава и решаваме, че тези неща не са много важни, понеже имаме любов. „Имаме всичко и не се нуждаем от нищо друго.“ Така поставяме I Коринтяни 14 глава пак в кутия. Но като че пропускаме, че истинската любов се ражда от Святия Дух. Обаче Библията не обяснява това по този начин. Тя казва, че Божият Дух е Дух на сила, любов и здрав разум, и редовно Святия Дух работи по тези три начина. Той действа не само с любов, но по всичките три начина, както е писано в I Коринтяни 12, 13, 14 глави. Ние не можем да изхвърлим нито една от тях. Втора глава от Деяния на апостолите повторенаАз съм презвитерианец и всичко в нашата църква имаше установен ред, описан в книга. Пастирът четеше едната част, ние четяхме другата. Знаехме кога да станем и кога да седнем, кога да се молим и кога да пеем. Наистина благодаря на Бога за това – харесвах реда в нашата църква. Имахме също и любов... Когато някой ни се усмихваше, ние също му се усмихвахме. Бяхме се научили да обичаме хората. Но в моята църква нямаше никаква сила. След като дойде съживлението, Бог ни даде всички дарби на Святия Дух, а също и сила, и любов, и ред. Помня добре нощта на 26.09.1965 г. Около 200 души на различна възраст бяха събрани в нашата църква. Докато се молехме стана нещо чудно. Ако прочетете в Библията си Деяния 2 глава, ще разберете какво се случи с нас. Ние знаехме този библейски пасаж от доста години. В действителност много от нас го бяха научили наизуст, но никога не го бяхме изпитвали в нашия личен живот. Пастирът ни често казваше: „Понеже Бог даде Святия Дух на апостолите преди 2000 години, ако вие сте член на църквата, автоматично получавате Святия Дух.“ Измама! Тази нощ Господ започна да отваря очите ни, че това не е автоматично нещо. Четем в Йоан 3:16, че Бог толкова възлюби света, че даде Своя Син за него, и който повярва в Сина Му, ще има вечен живот. Истина е. Това не значи обаче, че всички хора ще отидат на небето. Въпреки, че Той даде Своя Син за света, всеки човек, който иска да отиде на небето, трябва да дойде при Сина, за да има спасение. Същото е вярно и за изпълването със Святия Дух. Исус е дал Божия Дух на всеки, който Го е приел за свой личен спасител. Той е станал член на Христовото тяло. Но освен това, той трябва да има своя лична опитност за изпълването със Святия Дух. А това не идва автоматично. Всеки трябва да опита лично. Ние славим Бога, защото именно тази нощ Господ отвори очите ни и пробуди глад в нашите сърца при изпълването със Святия Дух и с огън. Спомнете си когато Йоан Кръстител каза: „Аз ви кръщавам с вода, но Този, Който идва след мене, ще ви кръсти с Дух и огън.“ Много години сме били заблуждавани от нашите проповедници. Те казват, че трябва да се разчита на опитността на хора, живяли преди 2000 години. Тази нощ Господ говори на сърцата ни, че християнството не зависи от опитността на други. Тя е лична опитност с Живия Бог. Благодаря на Исус за това. Благословено да е Името Му! Силен вятър и огън Тази нощ, докато се молехме заедно, изведнъж Святият Дух дойде точно така, както в деня на Петдесятница. В Деяния 2 глава четем, че Той дойде от небето като фученето на силен вятър. И тази вечер, както седях до моята сестра, чух този силен шум. Носеше се като слаба вихрушка. Погледнах наоколо, но нищо не видях. Обърнах се към сестра ми: „Мила, чуваш ли странен шум?“ „Да – отговори тя – чувам, но не мисли за шума, нека се молим.“ Тя започна да се моли и в същото време мнозина мои братя и сестри започнаха да се молят. Трябва да знаете, че ние в нашата църква винаги се молехме в абсолютно определен ред – един по един. Да се моли един човек беше напълно достатъчно, тъй като всяко нещо беше написано пред нас. Ако трябваше да се молят повече хора, трябваше да се напишат много молитви. Но тази вечер тези презвитериянци забравиха писания ред и молитвите пред тях, и се молеха в Духа. Отначало един по един, а после започнаха всички едновременно. „О, мой мили Исусе, какво става в тази църква? Те са забравили писания ред“ – казах аз. Докато всички се молеха погледнах пастирите. О, какъв тревожен вид имаха техните лица. Седнаха отпред на платформата и не знаеха как да се справят с тези 200 души. Те също чуха силния звучен вятър. Отново погледнах наоколо – нищо не се движеше. Тогава чух пожарната команда да бие тревожно. През улицата срещу църквата имаше полицейски участък и камбана за пожар. Човекът от полицейския участък видял, че нашата църква била в пламъци. Затова забил камбаната, за да каже на хората в селото бързо да дойдат и да гасят пожара. В Индонезия и особено в Тимор нямаше пожарни коли. Ние само бием пожарната камбана, хората разбират, че има пожар и бързо идват с кофи вода, за да помагат при потушаването му. Когато дошли до църквата, видяли пламъците, но църквата не горяла. Това беше огънят на Бога. Поради това чудо много хора повярваха и приеха Исус Христос като личен Спасител. Бог ги благослови с кръщение в Святия Дух. Разбира се, ние като презвитериянци не разбирахме и не бяхме запознати с думите „кръщение със Святия Дух“. Тогава това беше ново за нас. Но Господ ни отвори очите за онова, което трябваше да изпитаме лично. „Бог е същият вчера, днес и завинаги.“ Искам да ви дам един пример. Може би един ден ще се влюбите в момиче или момче и баща ви ще каже: „Изглежда, като че ли си се влюбил?“ Вие може би ще кажете: „Да, татко, аз съм влюбен в съседското момиче и мисля да се оженя за нея и то това лято.“ Баща ви ще каже: „Не прави това, майка ти и баща ти са се оженили преди 25 години и ти можеш да разчиташ на тяхната опитност и да мислиш, че си женен.“ Ще се съгласите ли с такава глупава идея? Щяхте да кажете: „Татко, ти може да си се женил милиони пъти, но аз искам да се оженя. Колкото повече ми разказваш за твоята женитба, толкова повече искам да я опитам лично.“ Колко е вярно, че ние не можем да разчитаме на опитността на нашите родители, но че трябва да имаме нашата лична опитност. Вярвам това не само по отношение на спасението ни в Исус Христос, но също така и за кръщението ни в Святия Дух. Ти не можеш да разчиташ на опитността на Йоан и Петър или на другите мъже в библейските времена. Колко чудесни бяха техните опитности! Но все пак ние се нуждаем от нашата собствена опитност. Има много хора, които се задоволяват с опитността на Йоан и Петър. Това е все едно младият човек да се задоволи с факта, че баща му е женен. Много хора не разбират силата, любовта и радостта, които им липсват, понеже не са изпълнени със Святия Дух. Нов стил на поклонение Благодаря на Господа, че тази нощ ни прости за нашето невежество и Святият Дух подейства по силен начин. Аз седях до вратата, така че можех да видя какво става. Изведнъж една сестра, която седеше пред мен, се изправи и си вдигна ръцете. „Господи, тази жена нарушава реда на църквата – казах аз. – Не ни е позволено да си вдигаме ръцете.“ Когато отивахме на църква се молехме благочестиво. Тази нощ обаче сестрата издигна ръцете си пред Бога в молитва. „Господи, какво не е наред с нея? Това не бива да става в нашата църква. Това не е нашия стил на поклонение.“ В този момент Бог ми напомни Библията: „Издигнете ръцете си в светилището.“ Не, тя не следваше „църковен“ ред, а библейски. „Добре, ако това е обяснението ще и позволя да продължи“ – помислих си аз. Двамата пастири бяха толкова уплашени, че просто не знаеха какво да правят. Всички започнаха да вдигат ръце и да славят Господа. Аз още се чудех какво става. Обърнах се да попитам сестра ми и видях, че и тя беше вдигнала ръце и славеше Бога. Тогава забелязах жената пред мен. Тя беше неграмотна и не знаеше нашия официален индонезийски език, а само езика на нейното племе (тиморезийския). Естествено не знаеше и английски (тогава аз знаех малко от училище), но започна да се моли на съвършен английски език. „О, Исусе, любя те! – каза тя. – О, искам да взема кръста и да те следвам. О, аз те любя, о, Исусе!“ И продължаваше да се моли. Двамата ни пастири, които също не разбираха английски, помислиха, че тя е ненормална. Изтичаха на амвона и извикаха: „О, Господи, това не е от тебе, а от дявола, защото и той прави чудеса и шум. Молим те, накарай ги да млъкнат.“ Но колкото повече се молеха, толкова повече Бог изливаше Своето благословение. Тогава един мъж от другата страна на църквата започна да се моли на немски. Думите на молитвата и хвалението му бяха прекрасни. След това хората започнаха да се изправят, молейки се на Господа на различни чужди езици. Небето слезе долу. Тази нощ беше чудесна! Някои говореха на френски, други на племенни езици, а една жена повтаряше „Шалом! Шалом“, макар да нямаше представа, че говори на еврейски. Стотици хора дойдоха да гасят пожара и влязоха в църквата. Те чуха всички да се молят и си чудеха какво е станало с нас, защото преди никога не сме били шумни. Така вместо 200, се събраха повече от 1000 души. Докато Святият Дух действаше, хората в цялата сграда приеха Христа за техен Спасител. Те се покаяха, върнаха се по домовете си, взеха своите магически неща и фетиши, астрологическите си материали, мръсни книги и съновници, донесаха ги в църквата и изгориха всичко. Никой не проповядваше тази вечер, но Святият Дух действаше по Свой собствен начин. Службата продължи до среднощ. Господ започна да открива грехове и слабости на различни хора. Докато те разказваха как Бог им ги е показал, това засегна сърцата на други, които бяха там. О, колко скъп беше Господ, който оправяше бъркотията в живота ни!
Внезапно един от мъжете се изправи на амвона. И това беше необичайно. Миряните не можеха да застават отпред. Това място беше само за пастири и старейшини. Братът отвори Библия си. Засмях се в себе си, защото се беше покаял само преди три дни. „О, горкия брат – помислих си аз – току-що се е покаял и иска да ни проповядва днес. Трябва да е луд.“ Но той не се смущаваше от нашата реакция. Той просто отвори Библията си и каза: „Братя и сестри, Господ ми каза, че това е действието на Святия Дух.“ Тогава прочете 17 стих от 2 глава на Деяния на апостолите: „И в последните дни, казва Господ, ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения, и старците ви ще сънуват сънища.“ След това започна да проповядва. След около половин час Господ му каза, че на следващия ден ние миряните трябва да излезем и да проповядваме Евангелието. Този път просто не можах да мълча. „О, това е невероятно – казах аз. – Как може миряни да излизат и да проповядват Евангелието? Ние никога не сме били в библейско училище, как може да проповядваме? Токущо се покаяхме.“ „Брат Мел, – отговори този брат – Господ ми каза, че трябва да излезем и да проповядваме Евангелието и че това е длъжност на християнина. Това не е длъжност само на пастирите и дяконите, но всеки християнин трябва да свидетелства за Христос.“ Сега вярвам, че именно това сме пропуснали в нашата църква. Мисля, че точно тук сме съгрешили. Ние седим с години в църква и се опитваме да проумеем всичко, изпускайки простотата на Словото. Благодаря на Бога, че тази нощ Той започна да ми говори: „Утре трябва да излезете навън и да проповядвате Евангелието.“ В първите три месеца имахме 70 групи миряни, които излизаха и проповядваха Евангелието от село на село, като ги следваха велики знамения. Така започна нашето индонезийско съживление. Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 1.05 Mb. Сподели с приятели:
|