Книгата е редактиран вариант на старо машинописно копие. София, 2007

Десета глава: Преизобилен живот

Когато станах християнин, Индонезия беше езическа страна. Даже ние, които ходехме на църква, се смесвахме с езическите магии и идоли. Спомням си преди 6 години (преди съживлението), ако се разболеше някой от нас, които се наричахме християни, отиваше при магьосници-лекари и те правеха каквото си знаеха, за да получим изцеление. Това беше ужасно положение. Изповядвахме, че сме християни, а вместо да изпитваме силата на Бога в нашия живот, ние бяхме духовно мъртви и църквата ни беше като погребален дом. През 1965 г. аз открих Господ Исус Христос като мой личен спасител. Това беше чуден радостен ден за мен. Вярвам, че всички вие сте имали тази опитност, предали сте живота си на Господа.

След като приех Христос, започнах да чета моята Библия и разбрах, че християнският живот е нещо повече от това да Го приемеш за свой личен спасител. Защо? Защото когато приех Исус, нещо стана вътре в мен, но когато се опитах да служа на другите, нещо ми липсваше. Не знаех какво беше, но разбрах, че се нуждая от нещо, за да посрещна нуждите на другите хора, да им свидетелствам и да им служа успешно.

Макар да не знаех какво ми липсва, следвах Господа, докато един ден прочетох Йоан 10:10: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.“ Има толкова много хора навсякъде по света, които са приели Христос, но колко жалко е да кажем, че много спират там и не желаят да влязат в новия преизобилен живот.

В Йоан 4:14 Исус казва на жената при кладенеца: „А който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.“ Вие в Америка, които сте родени в това общество на „натисни бутона“, може би не знаете какво е кладенец. Нека ви разкажа за него и, моля ви, имайте търпение да ме изслушате.

В моята родина, когато искаме вода, изкопаваме дупка и се надяваме да сме намерили вярното място. Понякога може да стигнем до водата на 60-90 см дълбочина. Друг път трябва да копаем по-дълбоко. Намерили веднъж вярното място, ние копаем, докато стигнем до нея. Кладенецът е място, където няма достатъчно вода, за да прелива, а само колкото да напълни дупката. Понякога стигаме до точката, когато трябва да почакаме малко, за да се събере отново вода в кладенеца, достатъчна за нашите нужди. Исус говори на тази жена за кладенец с вода, извираща за вечен живот. В Йоан 7:37, 38 четем: „Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. Ако някой вярва в Мен, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.“

Аз знам разликата между кладенец и река. Исус тук не говори за река, а за реки. Много вълнуващо е да знаем, че Той свързва тези две истини по много особен начин. Когато говореше с жената на кладенеца, Той употреби думата „кладенец“, който извира за вечен живот. Вярвам, че Исус говореше за личното общение, не за общение с другите, но за нещо, което се отнася лично за нас и вечния живот.

Исус също говори за „реки от жива вода“. Това означава, че християнският живот е нещо повече от приемането на Господ Исус Христос и очакването ни за небето горе. Винаги се радвам, когато хората говорят за небето, но понякога се чувствам и натъжен. Защо? Защото аз не желая само небето, но и славата Господня да изпълни душата ми тук долу. Казвам: „Слава на Бога!“ Това наистина е вярно. Яков е сънувал стълбата, която е отивала до небето. Ако трябваше се да изкачваме по нея, за да отидем там, сигурен съм, че никога не бих го направил. Ние не трябва да изкачваме стълба до небето! Исус слезе от небето и го донесе тук долу! Защо? Защото тук долу приемаме Господ Исус. Познаваме Го като личен спасител. Разбира се, ще дойде ден, когато всички ние ще срещнем Исус в небето и това ще донесе съвършенството на всяко нещо, но тук сега можем да опитаме всички чудесни неща. Затова Исус ни казва: „Давам ви Моята радост, за да бъде пълна вашата радост. Давам ви Моя мир.“ Какво чудно обещание! Когато открих тази истина, аз казах: „Господи искам не само извор на вода, извираща за вечен живот, но реките на жива вода да потекат от утробата ми, макар че не разбирам какво означава това. Моля те, открий ми го.“
Реката тече

Това беше моята молитва, докато един ден Бог отговори на молбата ми по много необикновен начин. Ако ми беше отговорил по моя начин, може би щях да загубя много неща. Господ ни дава много повече, отколкото искаме, както казва Неговото Слово. Слава на Господа! Той наистина го стори. Бях се молил около 6 месеца за реките на жива вода, но само Бог знаеше, какво исках да кажа в молитвите си. В нощта, когато Святият Дух посети църквата ни, аз разбрах, че Исус беше отговорил не само на моята молитва за реки от жива вода, но и на молитвите на много други хора.

В Деяния на апостолите 1:4-8 четем: „И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което – каза Той – чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни. И тъй, веднаж като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството? Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

Господ Исус каза на учениците Си: „Върнете се в Ерусалим, молете се и очаквайте, докато получите обещаното от Отца. Йоан ви кръсти с вода, но вие ще бъдете кръстени със Святия Дух и с огън в следващите дни. Затова, върнете се и очаквайте.“ И още: „Ще получите сила, когато Святият Дух слезе върху вас. Ще ми бъдете свидетели в Ерусалим и в Самария, Юдея и до краищата на земята.“

В съживлението започвах да разбирам какво означаваха думите на Исус: „Извор на жива вода, извираща за вечен живот и реки от води, които текат.“ Изворната вода тече за вечен живот, но няма нищо общо с другите хора. Това е между мене и Бога. Реки от вода, които текат, не се отнася само за мен, но и за останалите. Изворът е там, където ти лично имаш вода и реката е там, където водата тече и достига другите. Вярвам, че има две различни опитности, когато приемаме Исус. Първо, имаме общение с Него, мир с Бога и знаем, че ще отидем на небето. Второ, когато бях изпълнен с Духа, Бог действаше с мен така, че да използва живота ми да достигне и други хора.

Преди да започне съживлението мислехме, че да се проповядва Евангелието е работа на пастирите и дяконите. Но разбрахме, че всички християни трябва да бъдат свидетели. Не просто да ходим на църква, да присъстваме на молитвено събрание през седмицата и след това да се прибираме вкъщи да спим. Ние трябва наистина да се включим в спасението в Господ Исус и за другите хора. Това не е само за пастира и дяконите, но е за всеки християнин. Съживлението започна в една нощ, а на другия ден хората излязоха да проповядват тази чудесна вест, според Марк 16:15-20 „И Исус им каза: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти – ще бъде спасен, а който не повярва – ще бъде осъден. И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват. И тъй, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. А те излязоха и проповядваха навсякъде, като им съдействаше Господ и потвърждаваше словото със знаменията, които го придружаваха.“ Амин. Това е, което стана в Тимор и в други острови в Индонезия.

Преди съживлението никога не сме преживявали тези неща и мога да ви кажа защо. Исус ни каза да отидем да проповядваме Евангелието. Той ни обеща, че тези знамения ще ни придружават. Причината, поради която Бог не може да действа в много църкви днес, е че стоим в тях и не искаме да излезем навън. Исус каза: „Излезте в света!“, а ние стоим в църквата. Били сме там, докато светът ни е очаквал. И светът казва: „По-добре си идете в църквата“, и той е дошъл при нас, за да поквари всички духовни неща в нея, докато тя се преввърне в светска. Има само две възможности: или да излезем в света, или светът да влезе в нашите църкви. Защо не отидохме преди това? Защото никога не сме имали живата вода. Никога не бяхме изпитвали силата на Святия Дух, като реки от жива вода, изтичащи от нашия живот. Всички неща, които четем в Марк 16 глава, сега са реалност в нашата църква. Благодаря Ти, Исусе, за Твоята любов, за Твоята сила, за Твоята милост и най-много за изпращането на Святия Дух в моята страна! Мнозина бяха идвали при мен с въпроса: „Вашият Исус жив ли е?“ Разбира се, като Божи служител аз им казвах: „Да, Той е жив Бог.“ Понякога са ме питали: „Може ли да изцелява?“ Библията казва – да, въпреки че аз никога не го бях изпитвал по-рано. Затова им казвах: „Разбира се, само Той може да върши това.“

Мисионерите ни учеха, че трябва да вярваме всичко в Библията, но и за тях беше само проповед. Преди съживлението обаче, индонезийците бяха много прости и го повярваха.

Спомням си, че един ден отидох в село Хоминибейк да кажа на хората за Исус. Много дойдоха при Него и изгориха своите магически материали и идоли. Имаше едно момче там, което беше с голям цирей на лявата страна на лицето. Беше много болезнено за него. Момчето изглеждаше ужасено. Баща му каза: „Брат Мел, ти ни говориш за Исус, че е Жив Бог и ни каза, че е същият вчера, днес и завинаги. Нека сега само се помолим и Исус ще изцели сина ми.“ Аз се смутих, защото не бях видял на практика, че Исус може да изцелява, както пишеше в Библията. Ние бяхме хора, които вярвахме цялата Библия от начало до край. Вярвахме я, изповядвахме я и я проповядвахме.

Но искам да ви кажа, че да вярваш Библията и да я изповядваш не е едно и също, като да я практикуваш. Да знаеш цялата Библия в главата си е едно нещо, но да я практикуваш е съвсем друго. Този човек отново ми каза: „Брат Мел, помоли се, моля те, за сина ми!“ Не знаех какво да правя. Не исках да разберат, че бях доста смутен. Молех се усърдно в сърцето си: „Господи, какво трябва да направя? О, така съжалявам, че им казах всички тези неща за силата на Исус.“ И започнах да мисля: „Ако бях им говорил за спасението и нищо не бях им казвал за изцелението... Или да бях им казал само да дойдат при Господа и да получат ново сърце. Нямаше да имам тази тревога сега. Но понеже им казах, как Исус изцелявал хората в библейски времена, сега те искат аз да се моля за тяхното изцеление. О, аз не съм достатъчно мъдър. Не биваше да им проповядвам така. О, Господи, какво да правя?“ Господ ми каза: „Само се моли за тях. Ти не си изцелителя. Аз, Исус Христос, Съм изцелителят. Ти си им казал за Мене, сега нека Аз да извърша работата.“

Така че отговорих: „Добре, братко. Аз ще се моля, а ти само вярвай в Господа.“ Той отговори: „Добре. Ти ни говори и ние само ще вярваме.“ Помислих си: „Господи, разбирам, че те имат вяра, но не зная дали аз имам достатъчно вяра и не зная как да се моля.“ Те дойдоха. Не знаех, какво да правя. Не знаех дали трябваше да положа ръце на момчето или не, защото в моята църква само онези, които са ръкоположени, имат право да полагат ръце на болни. А аз бях само мирянин. Спомних си, че Библията казва, че ще полагаме ръце на болни и Той ще ги изцелява. Тогава се помолих в себе си: „Господи, аз не съм ръкоположен пастор. Прости ми, ако това е неправилно, но ще следвам Библията. Ще положа ръце на този млад човек и ще се моля за него.“

„О, – мислех си – ако моят пастор знаеше това, щеше да ме помисли за луд.“ Защото ние сме длъжни да спазваме неговия ред. Ние трябва да бъдем ръкоположени и много по-мъдри. Тогава си помислих: „Господи, не съм ръкоположен, но искам само да се помоля за моя мил брат, защото вярвам в Тебе.“ Положих ръце на него и се молих. След като казах „амин“, очаквах да стане нещо. Изглеждаше, че нищо няма да стане и преди да ми зададе друг въпрос, казах: „Съжалявам, но имам друга работа и трябва да тръгвам.“ И веднага си тръгнах. Знаете ли защо? Не можех да дочакам какво щеше да направи Бог, защото се страхувах, че може да ме попитат: „Защо Бог още не го изцелява?“ „Господи, аз ти вярвам, но сега, когато този човек не е изцелен, не знам какво ще стане с тях.“ На следващата сутрин бащата на момчето дойде при мен усмихнат: „Брат Мел, нося добри новини. Може би две минути след като ти си тръгна, изведнъж Господ докосна сина ми и циреят се пукна. Това беше чудесно! От вчера насам синът ми може да се храни, а преди това не можеше нито вода да пие. Дойдох само да ти кажа колко чудесен е твоят Исус.“ „Слава на Господа!“ – извиках. Но дълбоко в сърцето си казах: „О, Господи, моля те прости моето неверие.“ Ако бях почакал там само още две минути, можех да видя силата на Бога в действие в живота на този млад човек. Но понеже ми липсваше вяра, аз избягах и пропуснах цялото благословение, което Бог искаше да ми даде. Ако бях видял Неговата сила в действие в това момче, щях да Го прославя повече и повече. Наистина научих урока си и казах: „Господи, прости ми. Това е първият урок за мен, но ако ми дадеш възможност да служа на хората и да се моля за тях, аз ще вярвам, че Ти вършиш всичко.“