Петнадесета глава: Зовът на Господ Исус

Петнадесета глава: Зовът на Господ Исус

Когато бях в библейското училище в Индонезия, говорих с един брат, който беше посещавал семинария четири години. Попитах го какъв беше мотивът му. Той ми каза, че постъпил там, защото това било също като да постъпиш в университет. Кандидатствал в университета, но не го приели. Опитал се да учи икономика, но и там се провалил. Най-после пробвал в Богословската семинария. „Скоро ще завърша. Ще стана пастор на голяма църква и ще имам пари – каза той. – Наистина, аз не мисля, че има голяма разлика между университета и семинарията. В единия случай ще работиш за правителството и ще печелиш много пари, а в другия ще станеш пастор на някоя църква и пак ще имаш пари“ – продължи той.

Мнозина днес имат неправилен мотив, постъпвайки в християнско училище. Това е тяхна последна възможност. Място, където могат да ги приемат. Мислят си, че щом директорът на училището ги приема, това е волята на Бога. За служителя на Господа Божията воля е много повече от това, да бъдеш приет просто някъде. В Римляни 1:1-5 Павел казва: „Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания), за Сина Му, нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство, а по Дух на святост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите; чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всичките народи.“

Павел знаеше, че привилегията, която Бог му беше дал като апостол да проповядва балагата вест за спасение на езичниците и юдеите, не беше за да печели пари или да има голямо име. Това е специален зов от Господ Исус Христос. В Галатяни 1:1 пише почти същото: „Павел, апостол не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите.“ Във всичките си послания той пише много конкретно, че да бъде апостол е специален зов, с който Бог го е призвал.

Благодаря на Бога, че когато започнахме да чуваме Божия глас и да разбираме, че ни е отделил със специална цел, сме били на прав път. Попитах някои от студентите в библейския институт: „Защо сте дошли в този голям институт?“ Някои отговориха, че се дължи само на това да видят какво Господ ще направи, вярвайки, че Той ще ги насочи. Други, че родителите им са там и обичат това място.

Аз не вярвам, че това са истински причини. Вярвам, че когато някой постъпва там, той трябва да знае защо. Трябва да има определен зов. Ако няма, след няколко години в колежа цялата подготовка и учение няма да го ползват нищо. Когато отивате в училище, знаейки какво Бог иска да направите, вие можете да се подготвите правилно, според Неговата цел. Това е моята молитва за вас млади мъже и жени, които четете тази книга. Не се надявайте, че Той просто някой ден ще ви насочи в определена насока, но търсете и знайте, че Бог има Божествена цел за вас и живота ви.

Преди съживлението всичко, което вършехме, беше като игра за отгатване. Когато хората ме питаха дали ще отида на небето, аз казвах: „Така мисля, поне се надявам да е така.“ Те питаха: „Е, добре, какво ще кажеш за ада?“ Отговарях: „Не го обичам, разбира се, но има вероятност и там да отида.“ Живеехме на място, където нямаше увереност и сигурност. Съществувахме там, където нямаше здрава основа. Когато бях в гимназията, мой съученик ме запита: „Когато умреш, на небето ли ще отидеш или в ада?“ Мислех си: „Може би ще отида на небето, но може и да не съм достатъчно добър.“ При това вътрешно изпитвах ужасен страх, знаейки, че наистина можех да отида в ада. „По-добре да сме сигурни – каза един приятел. „Да – каза друг, – кой от нас тук може да ни даде отговор?“ Бях наистина смутен. Тогава един от моите приятели каза: „А, забравете това. Ние само ще чакаме, и когато Исус Христос дойде и ни каже да отидем на небето, ще отговорим „Слава на Бога!“ и ще вървим напред. Но ако дойде и ни каже „Отидете в ада“, можем да Го хвалим и да отидем в ада.“

Разделяхме се с тази идея, че само ще чакаме, докато Исус дойде. Изказването, обаче, на този мил брат ме смущаваше години наред. Започнах да си го представям. Изглеждаше, че приятелят ми имаше хубава идея да чака Исус, но аз лично не я харесвах, защото Исус може би ще ми заповяда да отида в ада. Ходех на църква, давах пари за мисионерска работа и се молех преди да си тръгна. Мислех си: „Може би аз ще бъда мисионер, ще изстрадам всичко и тогава, така или иначе, Исус пак ще ми каже: „Мел, иди в ада.“ „О, това наистина ще ме разочарова. Това е ужасно! По-добре в този живот да разбера къде ще отида.“ От друга страна си мислех: „Може би аз ще отида на небето. Но тук ще следвам само моята си воля, ще правя каквото си искам. Ако някой ден Исус ми каже да отида на небето, това ще бъде смъртен удър за мен. Ще кажа: „Аз живеех по моята собствена воля толкова години на земята, как става така, че Ти ми позволяваш да отида на небето? Не мислех, че искаш да отида там.“ Чудех се няколко години и един ден казах: „Господи, кажи ми къде ще отида след този живот? Ако ми кажеш, че ще отида на небето, аз ще живея за небето сега. Ако ми кажеш, че ще отида в ада, аз ще живея за ада сега. Но Исус, искам да съм сигурен днес.“

Лесно е да умреш за Христос, но си мисля, че е малко по-трудно да живееш за Него. Казах на Господа: „Ако ти ми кажеш със сигурност, аз наистина искам да живея за Теб.“ Около седем години след това Господ започна да ми отваря очите и да ми показва в Библията, че има сигурност и надежда за мен и че щях да отида на небето. 1965 г. беше една чудесна година в моя живот. Именно тогава приех Господ Исус като мой личен Спасител. Казах Му: „Искам да се покая за моите грехове, за моя собствен живот. Искам Ти, Господи, да дойдеш в сърцето ми и да бъдеш мой Спасител, мой Господ и мой Цар.“ Тогава запях песента: „Честит тоз ден, когато Исус изми греховете ми.“ Оттогава насам, тази песен стана моя лична песен. Тя излизаше от дъното на сърцето ми, защото знаех, че моето име беше записано в книгата на Живота.

Спомням си един ден, когато бях в дома на баща ми и четях Езекил 33:8-9: „Когато казвам на беззаконника: Беззаконнико, непременно ще умреш, а ти не проговориш, за да предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, оня беззаконник ще умре за беззаконието си, обаче, от твоята ръка ще изискам кръвта му. Но ако предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, той ще умре за беззаконнието си, а ти си избавил душата си.“ Когато прочетох този библейски стих, Господ започна да говори много конкретно в сърцето ми: „Ти си спасен и Си Ме приел за свой личен Спасител – каза ми Господ Исус. – Сега Аз те правя в този живот страж на брат ти. Аз ще изискам кръвта му от твоята собствена ръка.“ Спомням си, как обезумях от този стих.

Захвърлих Библията, излязох навън и казах: „Боже, да бъда честен с Тебе – не обичам този стих!“ Господ ме попита: „Защо? Защо, Мел?“ Аз му отвърнах: „Защото това е просто глупаво. Защо изискваш кръвта на друг човек от мен и моята ръка? Ако изискваш моята собствена кръв, Ти изискваш нещо от мен и това е моя собствена грешка, това мога да приема. Но ако заради чужда грешка изискваш от мен, просто не мога да се съглася.“ По-късно прочетох в едно списание статия от А. Е. Симсон. Той пишеше за този стих. Разгневих се пак силно и захвърлих списанието. Просто не можех да разбера как Бог може да ни заповядва това. Стоях навън около половин час. Святият Дух раздвижи сърцето ми и аз отново се успокоих. Никак не можех да се съглася. Мислех: „Добре. По-добре да се върна обратно, да прегледам това списание и да разбера какво искаше да каже този човек. Взех списанието и зачетох отново. Бях почти към средата на статията, когато видях стиха от Библията. Святият Дух продължаваше да ми говори, а аз продължавах да казвам: „Не съм съгласен! Не съм съгласен! Не съм съгласен!“ И така, докато не стигнах до отговора на въпроса.

Библията казва, че когато ги предупредиш, ако те умрат, ти избавяш душата си от кръвта им. Симсон описва великата привилегия, която Господ е дал на тези, които са спасени – да занесат Евангелието на братята си. Аз казах: „Господи, ако това е задължението на християните, ако аз трябва да проповядвам Евангелието, за да мога да избавям себе си от кръвта на другите, тогава искам да проповядвам на хората. О, Господи, дай ми възможност да проповядвам Евангелието.“ Шест месеца като че ли всяка врата беше затворена и Той не ми позволи да проповядвам. Знаете ли защо? Защото мотивът ми в действителност все още беше погрешен. Никак не бях чул зова на Бога. Казах: „Господи, искам да проповядвам Евангелието!“ Но аз исках да избегна това, което казва Библията – че Бог ще изиска от моята ръка. След това Господ започна да отваря очите ми за факта, че аз нямах правилен мотив, за да проповядвам Евангелието. В 1 Коринтяни 5:14 Павел казва: „Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели.“ Това е единственият мотив – защото Христовата любов ни принуждава. Тази любов ни помага и ни прави силни да работим за Него. Накрая Бог ме избави от погрешните ми идеи и започна да излива Своята любов в сърцето ми. Тогава започнах да изисквам от Господа Неговото водителство, защото не бях сигурен, къде искаше Той да Му служа.

По онова време бях спечелил стипендия да уча медицина в Москва. Аз и цялото ми семейство харесахме тази идея, защото да си лекар в азиатска страна, означава да си много богат и да имаш охолен живот. „По-добре е да съм лекар – мислех си аз, – защото имам стипендия.“ Започнах да искам от Бога да ми позволи да замина в чужбина. Тогава Господ започна да ми говори чрез Словото Си. Имах неприятното чувство, че Той ме искаше за Негов служител. „Господи, ако ми позволиш да бъда лекар, ще дам пари за Твоето дело.“ Господ ми каза: „Колко пари ще дадеш?“ „10 на 100, или нещо подобно“ – отговорих аз. „Не искам твоите пари! – каза Господ.“ „Може би 10% не са достатъчни – отвърнах. – Какво ще кажеш за 20%?“ „Не, даже 20 на 100 не са достатъчни. Не искам твоите пари! – отговори Господ.“ Аз пак попитах: „30%?“ Той каза: „Не!“ „Какво ще кажеш за 50%? – примолих се аз. – Дори, ще давам 50% и ще проповядвам на пациентите си. Това не е ли хубаво?“ „Не! – каза Той. – Аз искам да бъдеш изцяло Мой служител.“ Казах Му: „Господи, това е неразумно. Ти позволяваш на други хора да бъдат лекари. Те дават пари за мисионерска работа и това е чудесно. Защо да не съм и аз? Какво ще кажеш за 70 или 80%? Аз ще задържа само 30% за мен.

По-добре приеми това предложение, Господи Исусе, защото то е наистина голяма жертва.“ „Не, мили Мел, Аз не искам твоята жертва – парите ти. Аз искам тебе“ – каза ми пак Господ. Започнах да си мисля: „Добре е, че Господ иска мене.“ Накрая казах: „Добре, Господи. Това е добро! Аз ще Ти се отдам, но искам да бъда сигурен. Дай ми ясно водителство, че Ти искаш да бъда Твой служител, защото Господи, това е голяма възможност – руснаците да ми позволят да отида в Москва.“

Вечерта на 28 май 1965 г. се молих на Господа: „О, Господи, дай ми определен отговор.“ И около 5 часа сутринта Господ започна да ми говори. Събудих се от сън и исках да стана от леглото, но много голяма сила ме тикна обратно в него. Почудих се какво става с мен. Бях озадачен. Силата ме задържа по гръб. Спомних си, че майка ми разказваше за хора, които били притискани от демони. Така ги притискали демоните, че трудно можели да се събудят от сън. Започнах да си мисля: „О, може би демони ме притискат.“ И се молех: „О, Исусе, ако това е демон, моля Те, помогни ми.“ Докато се молех, Бог ми даде видение. Видях себе си да стоя при хамбара. Едих кръст се спускше от небето и няколко момиченца и момченца играеха пред мен. Видях две ръце, които благославяха децата. Помислих си: „Това прилича на Исус.“ Тогава кръстът се обърна и видях човек пред него. Но човекът не беше прикован, а беше изправен пред кръста. Погледнах нозете и бялата дреха. Това беше най-чудната гледка, която някога съм виждал. Видях очите, от Които се излъчваше чудна, безкрайна любов. Прегърнах нозете и казах: „О, Исусе, мой Спасителю, искам да Ти служа, но не зная как. Как да сторя това?“ Тих и нежен глас ми проговори и каза: „Не бой се. Аз ще ти дам път.“ Тогава разбрах, че Господ ми се откри и ме призова и че ме е подготвил да Му служа. След това видението изчезна и аз се събудих. Знаех, че през нощта Бог беше отговорил на молитвата ми, като каза: „Аз те призовавам. Сега ти си Мой служител.“

Предадох живота си напълно на Господ Исус и оставих идеята за Москва. Тръгнах от село на село да проповядвам Евангелието. Разказвайки ви това, аз не искам да кажа, че трябва да имате специално видение, за да узнаете Божията воля за вашия живот. Искам само да кажа, че трябва да имате ясна увереност. Тя може да дойде чрез видение, чрез Божието слово, чрез някоя проповед. Може да дойде по много начини, но трябва да знаете, че Бог ви е призовал за специална цел.

Шестнадесета глава: Първо в джунглата

Истинското съживление винаги е съпроводено с гонение. Библията казва: „Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гонеха пророците, които бяха преди вас.“ (Матей 5:11-12). Знаех, че когато се върна у дома, ме очакват много трудности. Особено от вашите чиновници, от завист. Мнозина не харесват това, което Бог върши чрез живота на другите. Господ ме е благословил по толкова много начини, че ме очакваха неприятности. Това беше сигурно. Слава на Бога, това е знак от Него. В Лука 6-та глава Господ казва, че ако света ни люби, ние сме от света, но ако не сме от света, света ще ни мрази. В историята на християнството можем да видим какво е станало с онези, които наистина са любили Господа и са искали да Му служат. Били са гонени. В Лука 6:26 четем: „Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.“

Така че, ако всички от света ни хвалят, по-добре е да се огледаме и да видим къде сме! Вие трябва да знаете, че не всичко в Тимор е сладък мир. Спомням си, че веднъж бяхме в град Кънила да проповядваме. Когато се молехме преди службата, Господ ни каза, че около 400 души ще дойдат в църквата същата нощ и ще се опитат да ни убият. Бог каза също да не се безпокоим, а да вървим напред и да проповядваме Евангелието. „Аз ще ви пазя!“ – обеща Той. Онази нощ около 400 души дойдоха със саби, тояги и каквото имаха. Бяха взели също и бидони с бензин, за да я изгорят. Тези хора крещяха най-ужасни неща. Първата ни мисъл беше да заключим вратата на църквата, но Господ каза: „Оставете я отворена.“ Опитаха се да се втурнат вътре, но не можаха да влязат. Като че ли ангели стояха на вратата. Един мъж на име Корес имаше нож.

Мъжете поставят отрова на върха и ако ви прободат, веднага умирате. Позволи му се да влезе в църквата и той беше решил да ни заколи, но Господ го обърка. Мъжът започна да се върти в кръг и изпусна ножа. След това си излезе, а ние само стояхме и хвалехме Бога. Имаше един полицай в града, който току-що беше свършил работа и се прибираше вкъщи. Беше около 11 часа. Докато пътувал към дома си, приближил с камиона един кръстопът. Завивайки в дясно, той щял да се прибере у дома, а в ляво да дойде в църквата. Господ му казал да завие наляво. „Моите служители там са в опастност“ – казал му Господ. Полицаят се смутил: „Какво е това, което чувам? Спи ми се! Искам да си отида у дома!“ Когато стигнал до пресечката и се опитал да завие надясно, камионът завил в другата посока. Такова нещо не се беше случвало досега.

Полицаят наистина се изплашил: „Какво става с тази кола?“ – си мислел той. Гласът отново му казал: „Ти отиваш в църквата! Не отиваш у дома си!“ „Боже, ако Ти ми говориш, насочи колата ми към която църква искаш да отида, защото аз не знам“ – казал той. След това само си поставил ръката на кормилото и крака на газта. Господ започнал да направлява камиона, докато полицаят дойде до църквата, където бяхме в тревога. Когато пристигна, той извика нашата група веднага да дойде в камиона. Господ му казал: „Служителите ми са в опастност!“ Тълпата отвън мислеше, че колата тръгва за да ни закара в затвора. Едва ли знаеха, че той всъщност ни откарваше на безопасно място. Веднъж зет ми бил в едно езическо село, където отказвали да приемат Евангелието. Когато проповядвал, хората взимали камъни, за да го убият. Камъните летели към него като дъжд, но когато стигали на около 70 см от зет ми, падали на земята, сякаш се удряли в каменна стена. Нито един не се докоснал до него. Езичниците били така учудени, че мнозина от тях приели Исус Христос.

Много, много пъти сме виждали как Господ ни предпазва.

Досега само един брат беше убит заради Господа. Той отишъл в едно село да свидетелства за Спасителя. Говорил им, но те отказвали да слушат. Затова той решил да отиде в друго село. Осем от езичниците тръгнали с него, за да му покажат пътя. Стигнали до едно самотно място и брата казал: „Искам да се помоля, преди да отида в селото.“ Когато си вдигнал нагоре ръцете за молитва, те вдигнали нож и му отсекли дясната ръка. Той обаче продължил да се моли и те му отсекли и лявата. Брата се помолил на Бога да им прости. И като казал това, те замахнали с ножа и му отсекли главата. В Индонезия вече имаше първия мъченик за Христа.

След едно събрание тук в Америка, докато летях с големия самолет, дяволът започна да ми говори: „О, ти си голям проповедник сега. Когато се върнеш у дома ще можеш да ръководиш групите, които проповядват навсякъде. Ти си единствения от Тимор, който е обиколил света. Ти си наистина голям проповедник.“ Това е опасно място!

След като получим Божието благословение, дяволът използва това, което става в нашия живот и ни надига гордостта. В Марк 6-та глава четем, че Исус е нахранил 5.000 души. След това учениците отидоха на Галилейското езеро с техните ладии. О, как бяха изпитани! От чудо към проверка. Всичко в един ден. Тогава Господ ми каза: „Мел, ти няма да проповядваш, когато се върнеш.“ „Какво, аз съм един от най-добрите за тази служба – казах на Господа. – Те трябва да чуят всичко, което Ти си сторил за мен. Зная, че мога да свърша добра работа за Теб.“ Господ отговори: „Не! Първото нещо, което трябва да направиш е да отидеш в джунглата и да посетиш малката си сестра и другите с нея. Те работеха в джунглата дълги и трудни години за Мен. Ти се возеше с коли и самолети, пътуваше до Америка, докато те вървяха за Мен стотици мили по камъни и кал. Техните нозе са уморени и кални. Единственото нещо, което трябва да направиш е да бъдеш смирен. Ти си обиколил целия свят и големите американски градове, а те стояха в джунглата за Мен. Няма разлика между теб и тях!“