Книгата е редактиран вариант на старо машинописно копие. София, 2007

Седма глава: Връщане от смъртта

Не след много време отидохме в село Амфоанг. Там беше починал един мъж. Беше мъртъв от няколко дена. Семейството му ни покани на погребението. Стотици хора щяха да дойдат. Те ни казаха: „Може би ще кажете думи за утеха на семейството.“ Когато пристигнахме, там имаше повече от 1000 души. Мъртвият страшно миришеше. В нашата тропическа страна умрелите започват да се разлагат след шест часа. Никой не би устоял на 30 метра от мъртвия. В Америка не можете да разберете това, защото при погребалните ви служби всичко става много добре. Това се дължи на вашите 2000 долара. В Индонезия нямаме възможност да направим мъртвия човек да изглежда хубав. След два дена те изглеждат просто ужасно. Докато стояхме с опечалените, внезапно Господ ни каза: „Сега идете и застанете пред мъртвеца. Пейте песни и Аз ще го върна от смъртта.“ Когато зет ми каза това, аз отвърнах: „О, мой мили, този човек е умрял от два дена, това е твърде много!“ Какво мислите за това? Моят мозъчен сметач още работеше, на другите също. Започнахме да се чудим да направим ли това или не.

Изведнъж си спомнихме, че пропуснахме да уповаваме на Божието Слово. Помислих и се помолих: „О, Господи, дай ми сърце просто да вярвам в Твоето Слово.“ Спомних си Святото Слово, когато Господ дойде в Ерихон. Закхей чакаше Исус, но Го чакаше на грешното място. Той беше горе на дървото, когато Исус каза: „Закхей, слез долу.“ Господ го посети в дома му и той беше много щастлив. Вероятно трябваше да слезе, за да намери Исус. Аз вярвам, че в тази съвременна епоха не се нуждаем от слизане от дърво високо 5-6 метра, защото ние така или иначе не сме на дървото. Но вярвам, че трябва да слезем само 30 см по-надолу от умовете ни, в нашите сърца. Сигурен съм, че ще видим Господа. Неговата сила и Божествена мощ са големи и днес. Ние тълкуваме всички думи на Бога, затова сме загубили силата Му. Ако само поставим Словото на 30 см по-долу от умовете ни, тогава съм сигурен, че ще видим славата на живия Бог.

Казах на Господа: „О Господи, дай ми сърце просто и Ти сам се движи между нас.“ Ужасно е за човека да пее пред този вонящ труп. Когато си на 30 метра е едва поносимо, а какво да кажем, когато стоиш до него, отваряш си устата и цялата тази мръсотия и смрад влизат там. Глупаво е да правиш това! „Това е вярно, но все пак аз трябва да слушам Господа“ – си помислих. Така ние започнахме да пеем, но след първата песен нищо не се случи. „Господи, ако го правиш, моля те, прави го по-бързо. Възкреси го по-скоро, защото не можем да търпим това вонящо тяло. Ние просто не можем да пеем повече песни от тази ужасна миризма.“ Изпяхме и втората песен и нищо не се случи. На петата песен също. Но при шестата песен човекът започна да движи пръстите на краката си и ние се поизплашихме. Имаше поверие в Индонезия, че понякога умрелите се събуждат, прегръщат някой, който е до ковчега и пак умират.

Въпреки това продължихме да пеем. Когато изпяхме и осмата песен, мъртвият брат се събуди. Погледна наоколо и се усмихна. Той не прегърна никого, а отвори устата си и каза: „Исус ме върна обратно в живота. Братя и сестри, искам да ви кажа нещо: първо – животът не свършва, когато умрете. Аз бях мъртъв два дена и го изпитах. Второто, което Той ми каза, е че адът и небето са реални. И това изпитах. И третото, което искам да ви кажа е, че ако не намерите Исус в този живот, вие никога няма да Го видите. Със сигурност ще бъдете осъдени за ада.“ След като каза тези неща, ние отворихме Библиите си и потвърдихме неговото свидетелство чрез Словото на Бога. Не само той намери Исус за негов спасител, но повече от 20 000 души в тази област познаха Господ Исус като техен спасител, благодарение на това възкресение.
Никакви спиртни напитки и комини

След като хората се покаяха при индонезийското съживление, едно от първите неща, което Бог им каза беше за пиенето на спиртни питиета. Вие в Америка трябва наистина да се молите, защото по-лошо е при вас, отколкото в езическите страни, когато става въпрос за спиртни напитки. Уверявам ви, че ако дойдете в моя град Сое в Тимор и намерите дори чаша спиртно питие, аз ще бъда наистина изненадан. Господ е действал по много силен начин, така че хората там знаят, че християнският живот е не само преизобилващ със силата на Бога, но е и свят. Библията казва в Псалм 29:2 „Отдайте на Господа дължимата на името Му слава; поклонете се Господу в свята премяна.“

Една от най-големите трагедии е, че хората искат силата на Господа, но искат и да продължат да си живеят в греха. Един мъж искаше да се моля за него, за да получи силата на Бога, но аз знаех, че той още пушеше. «Много е лесно, братко, да се молим за силата на Бога, но друго е да сме изправни във всяко нещо пред Него» – казах аз.

«Добре, но аз съм изповядал всичките си грехове пред Бога» – отговори той. «А какво ще кажеш за твоя комин?» – попитах аз. Това е термин, който употребяваме за цигарите. Когато видите парахода в морето, комините му бълват пушек. Ето как сме стигнали до този жаргон, с който наричаме цигарите. – Ако искаш да дадеш твоя комин на Исус, смятам, че тогава можем да се молим. Моят Бог е свят Бог и твоето тяло трябва да бъде свят храм на Бога. Ако Святият Дух ще живее в тялото ти в пълнота, Той не иска да бъде задушаван от твоето пушене. «Брат Мел, – отвърна той – вие пресилвате нещата. Господ е създал всичко, казва Библията в 1 Тимотей 4:1-5.»

«Да, – помислих си аз – дяволът проповядва по-добре от Били Греъм.» Тогава мъжът започна да ми проповядва: «В 1 Тимотей 1:6 се казва, че Господ е осветил всичко, ако го приемем с благодарност, защото е било осветено със Словото Му. Този тютюн е бил създаден от Бога. Ако аз го приемам с благодарение, той е осветен, защото Словото казва така.» «Ти си прав – отвърнах. – Това е добър принцип. Ела утре сутринта. Аз искам да споделя нещо с теб.» Разделихме се. Тази нощ не можах да заспя. „Господи, – молех се аз – моят брат има много добър принцип. Той ми каза, че всичко, което си създал е добро и че Ти си го осветил. Моля те, помогни ми да дам добър урок на брат ми и да му покажа грешката на неговия начин на мислене.“

Господ ми каза: „Иди да спиш и на сутринта ще ти кажа какво да отговориш и какво да направиш.“ Когато се събудих, Господ ми проговори: „Иди зад храста и там ще намериш нещо.“ Аз отидох и намерих кучешки изпражнения. „Това е урокът за твоя брат, когато дойде сутринта.“ Върнах се вкъщи и зачаках. Когато дойде братът, ми каза: «Брат Мел, какво искате да ми кажете?» «Имам добри новини за теб – отговорих – ела с мен.» Отидохме зад храста. Той очакваше да му покажа хубавия изгрев. «Нека спрем тук за минутка. Искам да ти кажа нещо. Братко, все още ли държиш на твоя принцип, че всичко, което Бог е създал е добро и че ние трябва да го приемем, защото е осветено чрез Словото на Бога и молитва?» «О, да! Аз държа на това, брат Мел.»

«Добре, тогава нека се молим!» Преди да разбере какво става, сложих ръка на рамото му и започнах да се моля: «Мили Господи Исусе, благодаря Ти, защото имам чудесен брат, който има чудесен принцип, че всичко е осветено от Теб. Благодаря ти, че приема всичко, което Ти си създал. Моля те да осветиш всяко нещо тук и нека той да го хареса. Амин. Докато се молех, той сигурно си е мислел, че имам банан или друго нещо в джоба, което да му дам, но аз казах: «Братко, искам сега да бъдеш верен на думата си. Ти ме чу да се моля Бог да освети всяко нещо, което е тук. Вярваш ли, че всичко е било осветено според Словото?» Той кимна одобрително и преди да разбере какво става, аз взех пълна лъжичка от кучешкото изпражнение и казах: «Скъпи братко, моля, би ли изял това?» Поднесох лъжичката до устата му, като внимавах да е на около 3 см. Той ме погледна и каза: «Мел, ти се подиграваш!» «Не, говоря сериозно.»

Приближих я малко по-близо, а той искрещя: «Не, не прави това.» «Добре, братко, стой в принципа си, че всяко нещо, което е създадено от Бога е добро. Не мислиш ли, че молитвата ми беше достатъчно добра?» Накрая той ми каза: «Мел, съжалявам. Зная, че принципът не е добър...»

Много пъти се опитваме да заставаме на погрешна основа. Но Исус иска да бъдем святи хора. Библията казва, че сме свободни. Ние трябва да бъдем свят народ! И свят, значи свят! Благодаря на Исус, че Святият Дух ни помага да живеем свят живот.
Водата във вино

Преди съживлението ние използвахме спиртно питие за причастие. Смесвахме го с малко вода и захар, за да не бъде силно. Това правехме много години, но когато хората се покаяха, те казаха на пастира: „Ако още използвате спиртно питие, ние няма да взимаме причастие.“ Така за целта започнахме да употребяваме чай с малко захар.

Господ ни говори, че не трябва да взимаме причастие с чай. Защо да не използваме същото нещо, което използваха Исус и апостолите? Така ние решихме да следваме този начин и от октомври 1967 г. ние взимахме вода, молехме се над нея и Господ я превръщаше във вино. Повече от 60 пъти Бог беше извършил това чудо. Моята Библия пак е вярна като казва: „Моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство и слава.“ В Тимор нямаме лозя, за да правим вино, но въпреки това Господ задоволи нашите нужди. О, как славя Бога за това! Чудесно е, че Исус Христос доказва Словото, че Библията не е стара книга. Тя е по-убедителна, отколкото нашата ежедневна преса. Трябва само да уповаваме на Бога за всяко нещо, от което се нуждаем. Неговата сила и слава са достатъчни за всяка наша нужда.

През 1968 г. току-що се бях върнал от Сумба, когато чух, че Бог давал вино на църквата. Това беше твърде много за мен. Не можех да го повярвам, макар че бях виждал да стават чудеса. Изглеждаше ми невероятно. „Това е глупаво“ – мислех си аз. Отново умът ми работеше. Преди следващото причастие Господ ми каза, че трябва да се молим и да образуваме молитвена група. Той казал и на другите братя да дойдат и да се присъединят към нея. Така че да можех аз да видя, как Господ превръща водата във вино. Радвах се, защото исках да видя силата на Бога в действие. И все пак, наистина не вярвах, че Той щеше да го извърши. Обзалагах се, че щяха да вземат захар и мед и да го поставят във водата. Това е чудесно, мислех си аз.

Когато дойде времето ми казаха: „Мел, ти ще отидеш на кладенеца и ще вземеш вода.“ Бях доволен, защото щях да съм сигурен, че водата ще е наистина чиста и няма да има никаква измама. Отидох на кладенеца и напълних съда. Донесох го обратно в къщата, където щяхме да се молим. Тогава Господ ми каза да покрия съда с плат, за да се предпази от насекомите. После Господ каза на групата: „Нека Мел обгърне съда с ръце и да държи плата.“ Направих го. Знаете ли защо Господ постъпи така? Той знаеше, че аз се чудех дали когато очите ми са затворени, те няма да вдигнат плата и да сложат нещо във водата. Така обгърнах с ръце съда, за да съм сигурен, че никой няма да вдигне плата. Господ се стремеше да ми помогне да вярвам, че Той е Бог на чудесата.

Държах съда притиснат. Докато се молехме, изпуснах плата и той се намокри малко от водата. Молихме се може би час или повече. Но когато погледнах пак там, където се намокри плата, той беше почервенял. Не можех да проумея. Трудно беше да повярвам как водата и плата бяха станали червени. Един приятел до мен ми каза: „Мел, помириса ли? Господ ни е дал вино!“ „Аз не усещам мирис, – отговорих – може би носът ми нещо не е в ред. Но въпреки това виждам червения цвят.“ Тогава Господ каза на членовете: „Сега занесете виното в дома на вашия пастор, но преди това трима от вас да вкусят от него.“ Сестра ми, зет ми и аз имахме привилегията да вкусим първи. Зарадвах се! Представяхме си, че виното е превъзходно, понеже беше толкова червено. Зет ми вкуси пръв. Погледнах лицето му, защото си мислех, че ако се усмихваше, виното е добро. Когато го изпи, се усмихна доволен и аз си казах: „О, трябва да е много хубаво!“ Тогава взех чашата и отпих. Знаете ли какъв вкус имаше? На вода, само на вода. „О, Господи, какво става с мен? – попитах аз – Каква е грешката в това чудо? Ти каза, че е вино и то стана червено, но вкусът му е като на вода.“

Опитах се да разбера каква е грешката. Или моят език не бе в ред, или грях имаше в мене, или нещо друго. Молех се усърдно. „Добре, какъв е вкусът му?“ – започнаха да ни питат другите членове на групата. „О, слава на Бога, това е чудесно вино!“ – извика зет ми. И двамата със сестра ми казаха колко е хубаво виното, а аз си мислех: „Господи, това е ужасно! Мили мой, каква е грешката?“ Господ ми каза: „Мел, няма никаква грешка.“ „Никаква грешка ли? – питах аз – Та това е само обикновена вода и то оцветена! Това не е вино!“ „Мел, ти трябва да знаеш, какво действително е вяра – каза Бог. – Аз ти казвам, че това е вино. Твоят език и ум ти казват, че това е вода.“ Аз си мислех, какво да отговоря, защото другите от групата искаха да кажа „Слава на Бога!“ или нещо подобно. Не им отговорих, а казах на Господа: „Господи, какво трябва да кажа, когато ме питат?“ Той ми отговори: „Ти само кажи: Слава на Бога, това е чудесно вино!“ Аз казах: „Господи! Господи, не мога да кажа лъжа!“

И Той ми отговори: „Отвори Библията си на Евреи 11:13.“ Отворих я бързо, защото чаках отговора и прочетох, как Господ е казал на Авраам: „Аврааме, можеш ли да изброиш всичкия този пясък?“ А Авраам отвърна: „Не мога, Господи!“ „Добре, – каза Господ – твоето семе ще бъде повече, отколкото всичкия пясък в морето.“ Така Авраам си отишъл у дома, Саара отгатнала какво има да и` каже: „Ще имаме деца и те ще бъдат като братя на пясъка.“ Знаем, че Авраам тогава беше на около 75 години или по-стар. Той каза на Саара, че тя няма да има внуци, а ще има собствено дете. Ние не бихме могли да проумеем с нашия ум и бихме казали: „По-добре да се опитаме да разберем, какво Господ иска да ни каже с това!“ А те приеха истината, поклониха се на Бога и Го прославиха с благодарност. Авраам наистина беше развълнуван.

Вие знаете, че когато ставате баща, сърцето ви се вълнува много. Вероятно той отиде при своите приятели и им разказа за обещанието на Бога. Представям си, как Авраам отиваше от място на място и казваше: „Имам добри новини от Бога. Ще бъда баща и ще имаме семейство, което ще бъде повече от пясъка.“ Хората вероятно са отвръщали: „Аврааме, стар човек като теб?! Ти се шегуваш! На колко си години?“ Той казал: „На около 100.“ „И ти мислиш, че можеш да имаш много деца? – попитали те. – На колко години е Саара?“ „О, тя е също на около 100“ – им отвърнал. „И двамата сте луди, Аврааме“ – подигравали се те. Но Авраам беше човек на Бога. Даже целият свят да му беше казал, че това не е вярно, той пак би застанал на Неговото слово. Авраам не е гледал на обстоятелствата, а на Бог и Неговите обещания. В това време Бог ми каза: „Сега, Мел, кажи само „Слава на Бога!“ Виното е хубаво! Като акт на вяра, че съм превърнал водата във вино.“ Сега можех да схвана идеята на това, което Бог искаше да направи, затова когато ме попитаха, казах: „Слава на Бога! Виното е хубаво!“

Приготвихме се да отидем в дома на пастира. Аз стоях смутен в дъното на стаята. Казах: „Господи, изявих вярата си, но съжалявам. Когато пастира вкуси виното, ще разбере, че е още вода. О, Господи, прости ми, но направи нещо, моля те.“

Когато пристигнахме в пастирския дом, там ни чакаха и дяконите. Пастирът много се зарадва, изпяхме песен. Тогава той каза: „Добре, нека славим Господа за виното! Сега бих желал да вкуся и да видя колко е хубаво!“ Стоях в ъгъла със затворени очи. Сърцето ми биеше силно и аз извиках в себе си: „Господи, това е вода! Ти знаеш добре, Господи, направи чудото сега! Господи, направи нещо!“

Пастирът вдигна покривката на съда и взе чаша. Наблюдавах лицето му и извиках пак в сърцето си: „Господи, вярвам, но не знам какво ще се случи сега!“ Той напълни чашата с „вино“. Наблюдавах го толкова отблизо, че едвам дишах. Знаех, че това е вода. „О, Господи, какво ще стане, когато отпие от него?“ – не спирах да мисля аз. Той отпи. Не можех да разбера от израза на лицето му какво мисли. След като преглътна той каза: „Слава на Господа! Това е чудесно вино!“ Не можех да повярвам на ушите си. Той каза на дяконите: „Колко е хубаво, елате да го вкусите!“ Всички го опитаха и казаха колко е хубаво. „По-добре да опитам – си помислих. – Да го опитам втори път.“ Така отидох и го вкусих отново. Вкусът му беше на вино! Бях смутен.

Като се прибрахме вкъщи, казах на зет ми: «Сега ми кажи истината.» «Да, за какво?» – отвърна той. «Хареса ли ти виното?» «Да, беше чудесно! Слава на Бога!» «Да, когато бяхме в пастирския дом, но когато бяхме у вас? Сега бъди честен» – настоях. Той ми каза: «Вкусът му беше на вода.» «Какво? Вкусът му беше на вода? Тогава защо се преструваше?» Той отвърна: «Вярвах в Словото на Бог повече, отколкото на моя собствен език.» «О, мили братко, ти знаеш как да бъдеш истински християнин! Ако ми беше казал, че има вкус на вода, щеше да разрушиш вярата ми.» Попитах същото нещо сестра ми и тя каза, че виното имало вкус на вода. Попитах я още: «Защо тогава каза „Слава на Бога“!?» Тя ми отговори: «Реших, че е по-добре да се доверя на словото на Бога, отколкото да призная моето съмнение.» Исусе, благодаря Ти за тази вест, че словото на Бога е вярно, независимо от обстоятелствата!