Шеста глава: Простотата на Словото

Шеста глава: Простотата на Словото

Преди да дойда в САЩ, се молих: „Господи, аз съм от езическа страна и когато отида в Америка, която е християнска страна, какво ще им кажа? Ние имаме нужда от мисионери от САЩ. Те трябва да дойдат в страната ни и да проповядват Евангелието.“ Но когато слязох от самолета в Лос Анджелис, започнах да разбирам, защо Господ ме беше пратил в Америка. Отначало бях развълнуван. Аерогарата беше нова и голяма. След като повървях, стигнах до една голяма зала. Там се продаваха много неща. Навсякъде, където погледнех, виждах цинични книги, барове с ликьор и хора, които пиеха. „Господи, какво не е наред? – си мислех аз. – Боже, помогни ми!“

Взех такси. Бях много тъжен, като болен. Състоянието ми се влоши. На всеки уличен ъгъл имаше реклами за ликьор и хора, които проклинаха името на Бога. „Какво не е в ред? – попитах моите приятели – Наистина ли това е Америка, на чиято монета пише „На Бога уповаваме“? Тогава си спомних, че Господ ми беше казал: „Ти имаш една вест за Америка. Това е нуждата да се върнат към простотата на Словото, не само назад към Библията, но назад към простотата на Словото.“ Има толкова хора, които се опитват да тълкуват в преносен смисъл Словото на Бога и загубват истинското му значение. Когато Библията говори за физическо изцеление, то не е духовно изцеление. Когато Библията говори за духовно изцеление, то не е физическо. Поради голямото изопачаване на Библията, живият Бог мълчи и не открива Себе Си такъв, какъвто е.
Бог иска да бъде благославян

Аз бях член на църквата цели 19 години и знаех много стихове от Библията, но не знаех, че Бог иска да го благославяме. Той заслужава хваление и това Му е угодно, защото няма подобен на Него. Всеки път, когато идвах при Господа и Го молех за милост и благословение, аз не осъзнавах, че трябва да Го благославям и да Му отдавам слава. Много време трябваше да мине, за да разбера, че Той гледа на нашата признателност. Тъй като Бог няма нужда от нищо, защото всичко е в Неговата ръка, то в знак на благодарност е угодно да Му благодарим с хваление.

Псалм 134 е ясен: „Ето, благославяйте Господа всички слуги Господни... Издигайте ръцете си към светилището и благославяйте Господа.“ Не мога да разбера, как ние можем да благославяме Господа?! Добре е да слушаме Библията и да я прилагаме в живота си. Зная също, че Библията и науката се различават в много неща. И все още в нея има неща, които не мога да разбера. Но много хора искат да я направят наука и я превръщат в научни данни. Те се опитват да доказват кои части в нея са верни. Научно ние никога не можем да тълкуваме Библията. Това не се получава. Вестта за американците е не само назад към Библията, но назад към нейната простота.

Един приятел мисионер, който беше посетил Индонезия докато аз бях в Америка, ме попита: „Брат Мел, коя е тайната на индонезийското съживление? Може ли и ние в Америка да имаме този вид съживление?“ Човекът, който го придружаваше пък каза: „Когато се върна в Нигерия, можем ли и ние да имаме там такова съживление?“

„Да – отговорих аз. – Но има едно условие. Върнете се в Америка и отидете в Аполо 14. Когато го изтрелват към луната, вземете тази изчислителна машинка, която е вашия мозък, поставете го в една малка кутийка и го изтреляйте към луната. Тогава позволете на Бога да употреби вашето сърце. Когато говорите за Него, използвайте вашето сърце и просто Му вярвайте. Приемайте словото така, както е, и нека Бог Го изпълни във вас, а вие го опитвайте!“

Главната разлика между науката и християнството е тази: ние трябва да опитваме науката, за да я вярваме, но трябва да вярваме в християнството, за да го опитаме.

Относно Псалм 134... Аз не знам как можем да благославяме Господа, но понеже Той казва така, аз просто го вярвам. Защо трябва да издигаме ръце в светилището – не зная, аз просто вдигам ръцете си. Бог казва, че ние трябва да ги вдигаме. В този живот не е необходимо за нас да разбираме всичко.

Един ден, когато летях от Джакарта за Сурабах, бях седнал до един лекар. Говорих му за Исус Христос и Неговата любов. «Трудно ми е да вярвам на това, което ми говорите, защото ми е трудно да разбера Бога в три лица – Бог Отец, Святия Дух и Исус Христос като едно цяло» – ми каза той. Аз попитах: «Трябва ли да разберете това, преди да повярвате?» «Да, иначе никога няма да повярвам» – отговори той.

«Добре, ще ви задам един въпрос и вие като честен човек ще ми дадете честен отговор.» Аз се помолих в себе си: „Господи, какво мога да кажа на този доктор? Той е наистина интелигентен човек.“ Господ ми каза и аз попитах лекаря: «Братко, как ти харесва този въздух в самолета?» «Защо? Въздухът е чудесен, той е пригоден за тази обстановка – отвърна той. Аз продължих: «Сега бъдете искрен с мен. Знаете ли как работи приспособлението за въздуха тук?» «Не, – каза той – не знам как работи.»

«Искам да се върнем на вашия принцип – отговорих аз. – Вие казвате, че не можете да вярвате и да харесвате нещо, докато не го разберете. Бихте ли излезли навън в горещината само защото не разбирате как работи климатичната инсталация? Понеже не разбираме действието є, ние не можем да се възползваме от нея. Би трябвало да не се наслаждавате сега, защото не разбирате климатичната инсталация. Излезте отвън да се потите. Стойте в горещината, докато разберете как работи тя. Тогава можете да се върнете обратно.» Той почти побесня от яд.

«Братко, – продължих – аз само се опитвам да ви помогна да разберете вашия собствен принцип. Вие казахте, че ако не разбирате нещо, не го желаете. Сега той започна да разбира какво се опитвах да му кажа. Имам друг въпрос към вас. В света имаме банани и всякакви видове плодове. Садим ги в един и същи вид почва. Те всички получават дъжд от небето. Един и същи дъжд, една и съща почва. Защо тогава бананът идва от едно дърво, а прасковата от друго? Аз не го разбирам, вие разбирате ли го?» «Не, и аз не го разбирам» – отвърна той. «Е, ще ядете ли банана, въпреки че не разбирате това?» «Да – каза той. – Той е наслада за живота ми и аз просто го взимам и го ям.» «Но вие не трябва да го ядете, та нали не разбирате?» Той беше наистина озадачен.

«Имате ли любима и обичате ли я?» – продължих да го разпитвам. Той се засмя и отговори: «Да, имам. Обичам я.» Казах: «Добре. Ако аз бих могъл да накарам стюрдесата да ми донесе епруветка, мислите ли, че бихте могли да поставите в нея за изледване нещо, което ще ни покаже каква е вашата любов към любимата ви? Ако не можете да направите това и да го разберете, то вие трябва да престанете да я обичате. – Напомних му, че това беше неговия принцип: ако не можеш да го разбереш, ти не можеш да му се насладиш или да го вярваш.» «Вие сте смешен» – каза той. «Не, обяснявам онова, което вие се опитвате да правите с Бога. Опитвате се да Го разберете, преди да сте повярвали в Него.» Преди да напуснем самолета, аз му дадох Новия Завет. Казах му да го проучи. Вярвам, че Господ ще го убеди и ще го доведе до Исус Христос и Неговата сила.

Ние изповядваме, че вярваме Библията от Битие до края на Откровение, но ако стигнем до някоя част, която ни казва нещо, което никога не сме опитали сами, ние просто се опитваме да му дадеме някакво обяснение. Има проповедници в Америка и навсякъде по света, които казват: „Тази част от Библията не е оригинален текст. Тази част е само за евреите, а тази част е за друга диспенсация.“ Всеки се опитва да тълкува Библията със своя ум. Тъкмо заради това пропуска чудните опитности, описани в нея.

Повечето хора никога не узнават същината и силата є в техния живот. Следователно, не могат да вярват в цялото Божие Слово. Но слава на Бога, Той може да ни помогне чрез Святия Си Дух да разберем цялата Библия и то като я четем усърдно. Когато я чета, просто уповавам на Господ Исус. Ако тя казва „Скочи!“ – аз скачам без въпрос. Хората могат да кажат, че съм луд или глупав, но Библията казва, че послушанието е по-важно от жертвата. Много хора отиват на църква и се кланят на Бог без да му се покоряват. Ние трябва да слушаме нашия Бог. Той е жив и работи и днес! Аз обичам да Му се покорявам, защото Го любя и за мен е привилегия да се покорявам на живия Бог. Желая и вие да се покорявате на Бога с мен. Нека благославяме Господ за всичките Му блага и добрини. Нека Го благославяме за небето и за земята, и за всичко!

Когато Павел и Сила бяха в затвора, мислите ли, че плакаха? Не, те не плакаха. Какво правеха? Славеха Бога! И когато те Го славеха, небето слезе долу и разтърси цялата сграда. Разтърсиха се и сърцата на тъмничарите. Тъмничарят попита: „Господине, какво трябва да направя, за да се спася?“ Павел му проповядва и той прие Господ Исус Христос. Това е чудесно! Защо? Защото християните се радваха. И когато християнин се радва, небето слиза долу на земята и света се радва. В Стария завет, когато Господ каза: „Обиколете стената на Ерихон.“ Какво направиха те? Те послушаха Господа и маршируваха около нея, и тя падна. Това е мощен начин за спечелване на битка. Но те направиха точно това, което каза Господ. Стената падна, те влязоха вътре и разрушиха града. Това е факт.

Не е ли чудно как Бог работи, когато ние Го слушаме? Време е всички ние да слушаме Бога. Да вярваме в Неговото Слово и да спечелим битката в нашия живот. Ние трябва да се върнем в простотата на Библията и да я приемем такава, каквато е!