Книгата, която промени изток ч ш X запад ! д-р Хаим Гинът
Изтегляне 6.43 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Самосаботиращи се модели: няма правилен начин да извършим нещо погрешно
| О бобщ ение Думите притежават мощта да изграждат характе ра на децата ни ида им дават сили, както ида им вдъх ват страх и несигурност. Когато забелязваме и оценяваме усилията на децата си, те растат с надежда и увереност. И обратното, когато оценяваме самото дете, ние предизвикваме у него тревога и съпротива. Може бие очевидно, че отрицателните етикети (мързеливец, глупав, лош) са вредни за децата, но може би ще се изненадаме, че дори положителните етикети (добър, отличен, „най-добър“) могат имат лоши последици. Важно е да бъдем добронамерени към децата ида ги окуражаваме. Да оценяваме усилията им ида изразяваме признание към техните постижения (Ти работи много усърдно, Благодаря че ми помогна, но да не даваме характеристики и оценки на самото дете. Когато възникне проблем, да търсим решение, без да обвиняваме и критикуваме, дори неизбежния гняв може да се изразява без лепене на етикети или отправяне на обвинения. Зад всички тези умения за изпълнено с внимание и съпричастие общуване с децата да стои дълбокото ни уважение към тях. ТРЕТА ГЛАВА Самосаботиращи се модели: няма правилен начин да извършим нещо погрешно Определени модели на отношение към децата почти винаги се самосаботират: те не само не водят до постигане на дългосрочните ни цели, но създават смут в дома ни още днес. Самосаботиращите се модели включват заплахи, подкупи, обещания, сарказъм, нравоучения за лъжата и кражбата и невъзпитани уроци по вежливост. Заплахите - покана за непослушание За децата заплахите са покана за повторение на забранената постъпка. Когато наедно дете се каже Направи това още веднъж - и ще видиш, то не чува думите и ще видиш. То чува само направи това още веднъж. Понякога тоги тълкува като Мама очаква да направя това още веднъж, иначе няма да е доволна. Подобни предупреждения, макар че може за възрастните да звучат логично, са повече от безполезни. Те непременно водят до повторение на акта на непослушание. Предупреждението играе роля на предизвикателство към автономията на детето. Ако детето притежава капчица самоуважението ще престъпи забраната отново, за да покаже на себе си и на околните, чене се бои да отвърне на предизвикателства. Петгодишният Оливър не спирал да подхвърля топка към прозореца на всекидневната, независимо от много 68 Хаим Гинът ♦ Детето и ние бройните предупреждения. Най-накрая баща му казал Ако топката удари още веднъж прозореца, ще видиш звезди посред бял ден, обещавам ти. След една минута трясъкът от счупени стъкла показал на бащата, че предупреждението е имало ефект топката ударила прозореца за последен път. Какво е последвало след тази серия от заплахи, заричания и непослушание можем лесно да си представим. За разлика от този случай следният инцидент е илюстрация за ефективно справяне с непослушанието, без да се прибягва до заплахи. Седемгодишният Питър стреля с пистолетче с тапа по братчето си, което е още бебе. Майка му казва Не срещу бебето. Стреляй по мишената. Питър стреля отново по бебето. Майка му взима пистолетчето. На Питър тя казва Хората не са мишени“. Майката на Питър е прави това, което според нея трябва да направи, за да предпази бебето, и същевременно отстоява своите стандарти за приемливо поведение. Тя показвана сина си последствията от неговите постъпки, без да наранява самочувствието му. Възможностите са две да стреля към мишената или да остане без пистолет. В този случай майката е избегнала обичайните капани. Тя не е прибягнала към предварително обречени на провал модели Престани, Питър! Нямаш лиси друга работа, вместо да стреляш по братчето си Нямаш лиси по-добра мишена Ако го направиш още веднъж, няма да го видиш повече този пистолет. Освен ако детето не е много плахо, реакцията на подобно предупреждение ще бъде повторение на забранената постъпка. Сцената, която ще последване се нуждае от описание - всеки родител може да сия представи. Подкупите: заблудата ако ти, тогава аз Подобен самосаботиращ се ефект има и подходът, при който открито казваме на детето, че ако то направи (или не направи) нещо, ще получи награда: Глава III. Самосаботиращи се модели 69 Ако се отнасяш добре с бебето, щете заведа на кино. Ако престанеш да се напишкваш нощем, щети купя колело за Коледа. Ако си научиш стихотворението, щете разходя с лодката. Подходът ако ти - тогава аз може да накара детето да се хвърли импулсивно в изпълнение на поставената задача. Но този подход рядко подбужда желание за продължителни усилия. Самите думи, които употребяваме, подсказват на детето, че ние се съмняваме в неговата способност да се промени към по-добро. Ако си научиш стихотворението" означаване сме сигурни, че можеш. Ако спреш да се напишкваш“ означава мислим, че можеш да се контролираш, ноти няма да го направиш“. Наградите във видна подкуп носят опасност за самото дете. Някои деца нарочно не слушат, за да накарат своите родители да плащат а доброто им държание. Този вид отношения могат лесно да доведат до пазарлъци и изнудвания, а и до постоянно растящи претенции за награди и глезене в замяна на добро държание. Някои деца успяват така да дресират своите родители, четене смеят да се приберат вкъщи без подарък. Децата им ги поздравяват не със Здравей, ас Какво ми носиш?“ Наградите са най-полезни и най-приятни, когато са изненади, когато не са обещани предварително, когато изразяват признание и похвала. Изтегляне 6.43 Mb. Сподели с приятели:
|