ЧЕТВЪРТА ГЛАВАЧувството за отговорност: да предаваме ценности, а не да изискваме подчинениеРодителите винаги търсят начини да възпитат у децата си чувство за отговорност. В много домове се разчита ежедневните домашни задължения да предоставят решение на този проблем. Хвърлянето на боклука,
приготвянето на храната, поливането на цветята и миенето на съдовете се смятат за ефективен повод да развием чувство за отговорност, докато детето расте. В действителност тези ежедневни домашни задължения, макари важни за поддържането на дома ни, може да нямат положителен ефект за създаването на чувство за отговорност.
Точно обратното, в някои домове ежедневните задължения водят до ежедневни битки, предизвикващи съпротива и гняв както у децата, така и у родителите. Принудителното изпълнение на тези задължения може би ще доведе до послушание и до чисти кухни и дворове, но може да има нежелателно влияние върху формирането на характера.
Простата истина е, че
отговорността не може да бъде насадена отвън. Тя може само да се развива отвътре, да се подхранва и насочва чрез ценностите, възприемани в дома и общността. Отговорност, която не корени в положителни ценности, може да бъде антисоциална и деструктивна. Членовете на престъпни организации демонстрират огромна лоялности силно чувство за отговорност в отношенията си помежду си и към своята банда. Терористите изпълняват своите задачи с върховна сериозност. Те изпълняват заповедите,
които получават, дори сцената на собствения си живот.
Глава IV. Чувството за отговорност
85
Сподели с приятели: 
