132
Хамм Гинът ♦
Детето и ниеКогато пораснеш и си имаш свое семейство, ти със сигурност ще отмениш това правило.Не винаги е необходимо или пък възможно да формулираме правилата по този начин. Понякога трябва първо да поставим ограничението, а чувствата на детето да отразим по-късно. Когато едно дете държи камък и се готви да го хвърли по сестричката си, майката трябва да каже Не към нея, към дървото Добре ще е, ако му покаже и дървото и по този начин успее да отвлече вниманието му. После може да се занимае с чувствата му ида предложи някакъв безвреден начин да се изразят:
Можеш да се ядосваш на сестра си колкото искаш. Можеш да си бесен. Вътрешно може да я мразиш, но не можеш дай посягаш.Ако искаш, можеш да хвърляш камъни по дървото. Ако искаш, можеш дами покажеш колко си ядосан. Правилата и ограниченията
трябва да се формулират с език, който да не звучи обидно за детето и който да щади достойнството му.
Ограниченията се понасят и спазват много по-добре, когато са изречени сбито, стегнато и в безлична граматическа форма. Не
се гледа кино, ако утре има училище. Време е залягане се приема с по-голяма готовност, отколкото Още си много малък, за да стоиш толкова до късно. Марш в леглото. Времето за телевизия свърши за днес" е по-добре от Достатъчно гледа днес, гаси телевизора. Не е позволено да си крещите е за предпочитане пред Спри да му крещиш!“
Ограниченията се
възприемат много по-спокойно, ако се основават на предназначението на предмета Столът е, за да се седи на него, не за да се стои е по-добре от Не стой правна стола Кубчетата са, за
да се нареждат, не за да се хвърляте по-добре от Не хвърляй кубчетата, както и от Съжалявам, но не мога дати позволя да хвърляш кубчетата, Защото е твърде опасно“.