Книгата, която промени изток ч ш X запад ! д-р Хаим Гинът


Техника за поставяне на граници



Pdf просмотр
страница52/97
Дата12.05.2023
Размер6.43 Mb.
#117659
ТипКнига
1   ...   48   49   50   51   52   53   54   55   ...   97
Хаим Гинът - Детето и ние
Техника за поставяне на граници
В очертаването на граници, както във всяко обучение, продуктът зависи от процеса. Границата трябва да бъде


128
Хаим Гинът ♦ Детето и ние
толкова ясна, чеда казвана детето а) какво означаване приемливо поведение и б) с какво приемливо поведение можем да се замести. Или казано на по-прост, но по-раз- бираем език чинии не се хвърлят, хвърлят се възглавници. Не можеш да блъскаш брат си, но можеш да блъскаш скутера. За предпочитане е границата да постановява тотално правило, а не частично. Има ясно разграничение например между това, да пръскаш лис вода сестра си, или да нея пръскаш. Правило, което казва Можеш да я пръскаш малко, стига да нея намокриш до кости, означава сам да си търсиш белята. Правило с такива размити граници не предоставяна детето ясна основа, за да взема решения. Границата трябва да е теглена отчетливо - така чеда казвана детето недвусмислено Тази забрана е действителна. Не се шегувам, говоря сериозно. Когато родителите
не са сигурни какво да направят, по-добре е да не правят
нищо, ада обмислят ида си изяснят най-напред собст­
веното си мнение. Когато се поставят граници, родител, който не знае къде точно да тегли тази граница, се обричана безкрайни безрезултатни спорове. Ако ограниченията се поставят неуверено и несръчно, те се превръщат в предизвикателство за децата и предизвикват сблъсък между волята на родителя и волята на детето, в който никой не може да вземе надмощие.
Границата трябва да се слага по начин, който умишлено е изчислен така, чеда предизвика у детето възможно най-малко негодувание ида запази достойнството му. Самият процес на очертаване на границата, наказването нане, трябва да внушава авторитета не обида. Той трябва да се отнася до конкретното събитие, а не до предисторията на инцидента. Следният пример е илюстрация на това как не е желателно да се постъпва.
Осемгодишната Ани отива заедно с майка сив универсалния магазин. Майка й се спира пред един щанда Ани тръгва да се разхожда около щанда за детски играчки и си избира три играчки.

Глава V. Дисциплината
129
Когато майка й идва при нея, Ани пита с уверен тон Кои играчки мога да си взема вкъщи Майката, която току-що е похарчила почти всичките си пари за една рокля, която не е много сигурна дали е трябвало да купи, изстрелва Още играчки Ти имаш толкова играчки, чене успяваш да играеш с всичките. Искаш всичко, каквото видиш. Това е просто лакомия, трябва да се научиш да я сдържаш".
Минута по-късно, осъзнала какъв е действителният източник на гнева й, майката се опитва да поправи грубото си отношение ида подкупи дъщеря си със сладолед. Но скръбният израз си остава върху лицето на Ани.
Когато детето иска нещо, което трябва да му откажем, можем да му оставим поне възможността да мечтае за него. Оставете му поне правото да си фантазира, ако не
можете да му го дадете в действителност. По-малко болезнено е, когато му кажете не. Майката на Ани можеше да каже Искаш да си вземеш няколко играчки?“
Ани: Можели Майка й Ти как мислиш?
Ани: Сигурно не може Защо да не може Аз наистина искам играчка.
Майка й Но мога дати взема балон или някакъв сладолед. Избери си какво предпочиташ.
Може би Ани щеше да си избере. Или да се разплаче. И в двата случая майката нямаше да отстъпи от позицията си. Тя пак би могла дай засвидетелства разбиране, като отрази чувствата й и желанието й да има играчките, но границата щеше да е определена - Искаш да имаш поне една от тези играчки. Много я искаш, нали Като гледам сълзите ти, разбирам колко силно я желаеш. Как ми се ще и на мене да можех да си позволя дати я купя".
Когато дъщерята съобщава, чене желае да ходи на училище, вместо да настоявате Трябва да ходиш научи лище. Това е закон. Не искам някой служител от социалните служби дами звънне на вратата, един по-толерантен


130
Хаим Гинът ♦ Детето и ние
отговор би дал поне правото на дъщеря вида си представя Как ти се ще днес да не трябваше да ходиш на училище. Да беше днес събота, вместо понеделника Да можеше да излезеш да си поиграеш с децата или поне да се наспиш Знам. Какво искаш да закусиш?“
Защо когато го позволим поне като мечта, боли по-мал­
ко, отколкото когато чисто и просто го откажем Защото този обстоен отговорна родителя показва, че той разбира
чувствата на детето си. Когато ни разбират, ние се чувстваме обичани. Как бихте се почувствали, ако застанете пред витрината на някой скъп бутик, захласнати в някоя рокля, и вашият любим ви каже Какво ти става Какво гледаш Нали знаеш, че имаме финансови проблеми. Няма начин да я купим, забрави. Много е скъпа. Изказването му едва ли ще породи любовни чувства у вас. Ще почувствате само гняв и тъга.
Но ако той беше усетил силата на желанието ви и бе казал Скъпа, как бих искал да можех дати купя тази красива рокля. Просто виждам как щети стои, с подходящите бижута и кадифена шапка. Колко красива щеше да си с нея. Щях да съм най-гордият кавалер на света на най-бляскаво- то парти“.
Нито един от двата отговора за съжаление не ви купува роклята. Но вторият отговор поне не ви причинява болка, не предизвиква негодувание и поради това е много по-възможно дави вдъхне топли чувства.
Преди много години бях гост ведно начално училище в ескимоско селище в Аляска и свирих на хармоника на децата. Когато свърших, едно от децата дойде при мени ми каза Искам твоята хармоника. Можех да му отвърна Не. Не мога дати я дам, Защото мие единствена и много сия обичам. Освен това мие подарък от майка ми. Детето щеше да се засегне ида се натъжи. Празничното настроение щеше да се помрачи. Вместо това му оставих желанието, като му казах Как бих искал да имах две хармоники, за дати дам едната После при мен дойде друго дете и

Глава V. Дисциплината
131
също ми поиска хармониката. Аз и на него отговорих, че бих искал да имам три, за да подаря и на двамата. В крайна сметка при мен се събра целият клас от двайсет и шест деца и аз на всяко отговарях, като само вдигах цифрата, и накрая завърших с Как ми се ще да имах двайсет и седем хармоники, за да подаря на всеки. Превърна се в игра и на децата явно им хареса.
След като разказах този случай във вестникарската рубрика, която водех, редакторът ми каза Сега, когато трябва да откажа някоя статия, ще почна с Как бихме искали да можехме да публикуваме вашата статия“.


Сподели с приятели:
1   ...   48   49   50   51   52   53   54   55   ...   97




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница