Книгата, която промени изток ч ш X запад ! д-р Хаим Гинът

26
Хаим Гинът ♦ Детето и ние
успява да промени настроението му ида свали градуса на неговия гняв.
Как разбираме какво чувстват децата ни Като ги наблюдаваме и ги слушаме. Освен това правим изводи на базата на собствения си емоционален опит. Ние знаем какво децата най-вероятно са почувствали, когато са били засрамени пред други хора. Формулираме думите си така, чете да разберат, че знаем как са се чувствали вдадената ситуация. Всяко от следните изказвания ще ви свърши ра­
бота:
Сигурно ти е било ужасно неудобно.
Сигурно си побеснял/а.
Сигурно в този момент си мразила учителката.
Сигурно ти е било много обидно.
Имал/а си тежък ден.
За съжаление, когато се сблъскат с непослушанието на децата си, родителите не си дават сметка, че обикновено наранените чувства подклаждат това непослушание. Пър­
во трябва да се справим с чувствата на децата си, а след
това с тяхното поведзние.
Майката на дванайсетгодишния Бен разказва следното- Прибирам се от работа вчера и още не съм си свалила палтото, а синът ми изскача от стаята си и започва да се оплаква от учителката Тя ни дава толкова голямо домашно, че за една година не мога да го напиша. Как ще го напиша това стихотворение до утре сутринта А освен това трябва да напиша и едно съчинение отминалата седмица. А днес ми се развика, направо ме мрази!"
Изпуснах си нервите и му се развиках Моят шеф е точно толкова отвратителен, колкото твоята учителка, ама да си ме чувал някога да се оплаквам Нищо чудно, че учителката ти крещи. Ами ти си винаги без домашно Просто те мързи. Престани да се оплакваш и се хващай за работа, иначе доникъде няма да стигнеш“.

Глава I. Кодове на комуникация- И какво стана след като си изляхте гнева - попитах аз- Синът ми се прибра обратно в стаята, затръшна вратата след себе си, заключи се и не излезе за вечеря- И как се почувствахте тогава - попитах аз- Ужасно. Съсипахме си вечерта, на всички ни беше криво. Настроението беше мрачно. Чувствах се виновна, но не знаех какво да направя- А как според вас сее чувствал синът ви - попитах аз- Вероятно и е бил сърдит, страхувал сее от учителката си, биле разстроен, отчаяни прекалено объркан, за да може да се съсредоточи. Нему помогнах много. Но не мога да понасям, когато започне да се оплаква и не поема никаква отговорност.
Ако Бен е бил в състояние да изрази чувствата си, вместо да се оплаква, всичко това е щяло да бъде избегнато. Ако той е можел да каже „Мамо, страх ме е да отида утре научи лище, трябва да пиша стихотЬорение и съчинение, а пъкне мога да се съсредоточа, Защото не съм спокоен, майка му е щяла да разбере неговото затруднение ида прояви съчувствие. Ако е подходила към емоционалната страна на проблема, тя е Можела да перифразира Ясно, страхуваш сече няма да успееш да напишеш стихотворението и съчинението до утре сутринта. Ами нищо чудно, че си толкова притеснен".
За съжаление нито ние, нито децата сме се родили с
готовото умение да споделяме чувствата си. Често дори
ние самите не знаем какви са чувствата никакво и как
чувстваме.
Обикновено, когато име трудно да се справят с нещо, децата се ядосват и обвиняват останалите за своето затруднение. А това на свой ред вбесява родителите им, които на свой ред обвиняват децата си и казват неща, за които после съжаляват и с които изобщо не разрешават проблема.
Тъй като на децата име трудно да назоват своите чувства, би било полезно родителите да се научат да долавят
страха, отчаянието, чувството за безпомощност, кои­

28
Хаим Гинът ♦ Детето и ние
то се крият зад изблиците на гняв. Вместо да реагират на поведението на децата си, родителите би трябвало да
откликнат на емоциите им ида им помогнат да се справят с тях. Само когато децата се чувстват както тряб­
ва, те могат да разсъждават ясно ида се държат както
трябва - и тогава могат да се съсредоточат, да внимават ида слушат.
Силните емоции на децата не се изпаряват, когато им се каже Това не е хубаво чувство или когато родителите се опитват да убедят децата си, че няма причина да се чувстват по този начин. Силните страсти не утихват,
когато ги порицаваме, но тяхната интензивност намалява и те губят остротата си, когато изслушваме със съпричастност онзи, у когото бушуват.
Това важи не само за децата, но и за възрастните, както ще илюстрираме чрез следния откъс от една дискусия в родителска група.
Психотерапевтът: Представете си една от онези сутрини, в които всичко върви наопаки. Телефонът звъни, бебето реве и докато се усетите, препечените филийки са изгорели. Брачната ви половинка поглежда тостера и казва Господи, кога най-сетне ще се научиш да препичаш филийки. Как ще реагирате?
А.: Ще му хвърля филийката в лицето.
Б.: Ще му кажа Сам си печи скапаната филийка!“
С.: Толкова ще ме заболи, че направо ще се разплача.
Психотерапевтът: Какви чувства ще изпитате при думите на вашата брачна половинка?
Родителите: Гняв, омраза, обида.
Психотерапевтът: Лесно ли ще ви бъде да направите нова порция препечени филийки?
А.: Само ако мога да сложа отрова в тях
Психотерапевтът: И какъв очаквате да бъде денят ви след това?
А.: Целият ден ще бъде съсипан!

Глава I. Кодове на комуникация
29
Психотерапевтът: Представете си същата ситуация филийката е изгоряла. Обаче вашата половинка не се впряга чак толкова и казва Ох, миличко, каква тежка сутрин - първо бебето, после телефона, а сега и фи­
лийката“.
Б.: Ще се почувствам прекрасно!
В.: Толкова ще се разнежа, че ще го прегърна и ще го це­
луна.
Психотерапевтът: Защо Бебето още реве, а филийката е изгоряла.
Родителите: Голяма работа.
Психотерапевтът: Е добре, каква е разликата. : Защото си благодарен, чене те критикуват.
Психотерапевтът: И какъв ден ви очаква след това. : Весели щастлив.
Психотерапевтът: Хайде сега трети сценарий. Съпругът ви поглежда изгорялата филийка и казва спокойно Дай дати покажа скъпа, как се препичат филийки Б О, не. Това е по-лошо и от първия вариант. Ще се почувствам като глупачка.
Психотерапевтът: Да видим сега как тези три различни подхода в случая с филийката може да се проявяват в отношенията ни с децата. : Разбирам накъде биете. Аз винаги казвам на моето дете Ти си достатъчно голям да знаеш това или Ти си достатъчно голям да можеш онова. Това сш урно го вбесява. И обикновено така става.
Б.: Аз винаги казвам на моята дъщеря Дай дати покажа как става това или онова. : Толкова съм свикнала да ме критикуват, че ми идва отвътре и аз да го правя. Използвам съвсем същите думи, които използваше майка ми, когато бях дете. Аз много й се сърдех затова. Никога не вършех нищо както трябва и тя ме караше да го правя отново.

30
Хаим Гинът * Детето и ние
Псмхотерапевтът: А сега се улавяш, че казваш същото на дъщеря си?
В.: Да. И това никак неми харесва. Не мога да се понасям, когато го правя.
Псмхотерапевтът: Да видим какво можем да научим от историята с изгорялата филийка. Какво е това, което трансформира отрицателните чувства към нашите близки?
Б.: Фактът, че някой те разбира.
В.: М не те обвинява.
А.: И не тръгва да те поучава.
Този кратък откъс (адаптиран от Гинът, Групова психотерапия с деца, 1961) илюстрира каква сила имат думите да породят враждебност или щастие. Изводът от цялата случка е, че нашите реакции (думи и чувства) имат решаващо въздействие върху атмосферата в нашия дом.

Изтегляне 6.43 Mb.

Сподели с приятели: