Книгата, която промени изток ч ш X запад ! д-р Хаим Гинът

Глава II. Мощта на думите
45
на дъщеря си Ти си красива, тя него приема. Защо когато кажем на сина си Ти си много умен, той се смущава и излиза от стаята. Може би Защото е много трудно да се угоди на децата ни и дори похвалата не помага Разбира сечене. По-вероятно е това, че нашите деца, както и повечето хора, не откликват на похвални думи, които се отнасят към тяхната личност или към физическите или умствените качества. Децата не обичат да бъдат оценявани.
Как би се чувствал всеки от нас, ако в края на всеки месец човекът, който твърди, че ни обичани връчва списък с оценки По целуване имаш 6, по прегръщане само 5, но пък по обичане получаваш 6+“. Ние ще се смутим и ще се почувстваме унизени. Няма да се почустваме обичани.
Има по-добър начин подробно описание на нашето
задоволство и възхищение, думи, които разкриват при­
знание за усилията, и изявления, изразяващи уважение и
разбиране.
Джун, тринайсетгодишна, била сама у дома една вечер, когато в къщата се опитал да влезе крадец. Тя звъннала на съседите, но никой не отговарял. После се обадила в полицията.
Когато родителите й се прибрали у дома, те намерили вкъщи полицай, който взимал показания от дъщеря им. И майка й, и баща й били впечатлени от зрелостта, с която
Джун се справила с опасната случка.
Но те нея похвалили с думи от рода на това какво забележително момиче е, нито колко е'зряла. Вместо това те обсъдили ситуацията и описали пред нея в детайли и с голямо признание нейното разумно и смело поведение.
Бащата на Джун казал Начинът по който си действала, отговаряна определението на Хемингуей за кураж Самообладание в най-тежки условия" Знаеш ли колко силно впечатление прави едно тринадесетгодишно момиче, което успява да запази самообладание в напрегната ситуация, да направи необходимото, за да се защити, да се обади на съседите, а после и в полицията ида даде необходимите обяснения.

46
Хаим Гинът ♦ Детето и ние
Майка ти и аз сме много респектирани от поведението ти.
Джун слушала и полека започнала да се успокоява. На лицето й изгряла широка усмивка, и тя казала Може би имате предвид, че започвам да се справям с живота. „ Благодарение на начина, по който родителите й реагирали, Джун не започнала да се оплаква, чеса я оставили сама. Напротив, тя излязла от трудната ситуация с много повече самочувствие.
Ето и друг пример. Майката на Лестър гледала как синът й играе футбол. Когато мачът свършил, тя пожелала да сподели със сина си колко е впечатлена от неговите умения и постижения. Описала подробно какво я впечатлило Беше голямо удоволствие да те гледам как играеш футбол днес, особено последните десет секунди, когато видя, че можеш да вкараш гол. От своята защитна позиция ти пробяга цялото разстояние единия до другия крайна игрището и вкара победния гол. Трябва да си много горд" Тя добавила Трябва да си много горд, Защото искала той да започне да се гордее със себе си.
Баща помолил шестгодишната си дъщеричка Дже- нифър да му помогне да натрупат на купчини събраните есенни листа. Когато свършили, бащата посочил към купчинките и казал Една, две, три, четири, пет, шест Шест купчинки за тридесет минути Как успя да свършиш тази работа толкова бързо. Вечерта, когато Дженифър казвала лека нощна баща си, тя го помолила Тате, можели дами кажеш пак за моите купчинки?"
За да бъдем конкретни и ясни в своята похвала, се изискват известни усилия. Децата извличат много повече полза от информацията и от добрата оценка за действията си, отколкото когато оценяваме техния характер.
Майката на Джордж оставила бележка върху китарата на сина си Много ми харесва как свириш. Синът й бил доволен. Благодаря, че ме смяташ за добър музикант. Джордж превел оценката на майка си, като похвала.
Но похвалата може да бъде и обезкуражаваща. Зависи какво си казва детето, след като е било похвалено.

Глава II, Мощта на думите
47
Когато дванайсетгодишната Линда достигнала трето ниво във видеоиграта, баща й възкликнал Страшна си Имаш перфектна координация Ти си вече царица наигра та" Линда изгубила интереси си излязла. След похвалата на баща й и станало трудно да продължи, Защото си казала Татко ме мисли за голям играч, но аз не съм царица на играта. Стигнах до трето ниво, но просто имах късмет. Ако опитам пак, може да не стигна даже и до второ. По-добре да се откажа, докато не съм се изложила. Много по-по- лезно би било, ако баща й беше казал просто Сигурно е страхотно да минеш на по-горно ниво“.
Следните примери ще ви илюстрират разликата.
Полезната похвала: Благодаря ти, че изми колата. Сега пак е като нова.
Вероятен извод: Свърших добра работа. Трудът мие оценен.
(Безполезна похвала Ти си страхотен.)
Полезната похвала: Много ми хареса твоята картичка. Толкова красива и остроумна.
Вероятен извод: Имам добър вкус. Мога да разчитам на своя избор.
(Безполезна похвала Винаги си толкова мила и вни­
мателна.)
Полезната похвала: Твоето стихотворение ме трогна.
Вероятен извод: Значи мога да пиша стихотворения. Безполезна похвала Пишеш много добре за възрастта си.)
Полезната похвала: Лавицата, която си сковал, е кра­
сива.
Вероятен извод: Явно съм сръчен.
(Безполезната похвала Ти си отличен дърводелец.)
Полезната похвала: Страшно ми хареса твоето писмо.
Вероятен извод: Мога да доставям радостна другите. Безполезната похвала Пишеш отлично.)

48
Хаим Гинът ♦ Детето и ние
Полезната похвала: Много ми помогна, като изми чиниите днес.
Вероятен извод: Аз съм отговорен човек. Безполезната похвала Ти се справи по-добре от всич­
ки.)
Полезната похвала: Благодаря, че ми каза, че съм ти върнала повече пари. Наистина ти благодаря.
Вероятен извод: Радвам сече съм честен човек. Безполезната похвала Ти си много честно дете.)
Полезната похвала: Твоето съчинение ми подсказа няколко нови идеи.
Вероятен извод: Мога да бъда гениален.
(Безполезната похвала Пишеш много добре за възрастта си. Разбира се, имаш още много да учиш.)
Тези описателни изказвания и положителният извод, които си прави детето, са градивният материална душевното здраве. Представата, която децата си създават за себе си, се гради в отговорна нашите думи, които децата в себе си превеждат на своя език. Реалистичните позитивни изказвания, които децата вътрешно си повтарят, определят до голяма степен мнението им за самите тях и за света около тях.

Изтегляне 6.43 Mb.

Сподели с приятели: