Книгата, която промени изток ч ш X запад ! д-р Хаим Гинът
Изтегляне 6.43 Mb. Pdf просмотр
|
| Принципите на разговора: разбиране и съчувствие Когато детето разказва или разпитва за някаква случка, обикновено най-добрия подход е да откликнете не на самата случка, а на отношението, вложено в разказа. Шестгодишната Флора се оплаква, че напоследък получава по-малко подаръци в сравнение с брат си. Майка й не се опитва да опровергае това оплакване, нито обяснявана Флора, че брат й е по-голям и има нужда от повече неща. Тя също така не обещава да промени несправедливата ситуация. Тя знае че децата се интересуват много повече от своите взаимоотношения с родителите си, отколкото от размера и броя на подаръците. Ето защо отговаря Питаш медалите обичам толкова, колкото обичам него Без повече приказки тя прегръща своята Флора, която отвръща с изненадана и щастлива усмивка. Това е краят на един разговор, който потенциално може да се превърне в безкраен спор. Глава I. Кодове на комуникация 31 Зад много детски въпроси се крие желанието за по твърждение и подкрепа. Най-добрият отговорна подобни въпроси е да потвърдим неизменността на нашите отно шения. Когато едно дете разказва някаква случка, понякога е полезно да отразим не събитието само по себе си, а чувствата, които то е породило. Седемгодишната Глория се прибира вкъщи много разтревожена. Тя разказвана баща си как са блъснали нейната приятелка Дорийн от тротоара в пълна свода канавка. Вместо да разпитва за подробностите или да се заканва да накаже калпазаните, които са бутнали Дорийн, баща й споделя чувствата, които са завладели дъщеря му. Той казва Сигурно много си се притеснила. Сигурно си се ядосала на момчетата, които са го направили. Още си им много ядосана“. На всички тези твърдения Глория отвръща с твърдо Да А когато баща й продължава Боиш сече могат да постъпят така и с тебе Глория отвръща решително Само да опитат, ще ги повлека с мене, леле, как ще се пльоснем. А после се разсмивана въображаемата картина. Ето какъв щастлив край може да има един разговор, който иначе би се превърнал в безполезна беседа върху методите за самозащита. Когато едно дете се прибере вкъщи с куп оплаквания от приятел, от учител или от живота, най-добре е да откликнем на тона на чувствата, вместо да се опитва ме да изясняваме фактите ида проверяваме валидност та на интерпретацията. Десетгодишният Харолд се прибира вкъщи вкиснати недоволен. Харолд: Гаден живот Учителката ме нарече лъжец само Защото казах, че съм си забравил домашното. И ми крещя, леле, как ми крещя Каза, че щети напише бележка. Майка му Имал си много тежък ден, значи. |