Книгата, която промени изток ч ш X запад ! д-р Хаим Гинът
Изтегляне 6.43 Mb. Pdf просмотр
|
| Кодове на комуникация: Разговорите между родители дете Детските въпроси скритите значения Умението да се разговаря с децата е особено изкуство със собствени правила и значения. Децата рядко биват наивни, когато общуват. Посланията им са често закодирани и този код изисква дешифриране. Десетгодишният Анди пита баща си Колко са изоставените деца в Харлем?“ Бащата на Анди, адвокат по професия, е доволен че синът му проявява интерес към социалните проблеми. Изнася дълга лекция по темата и след това прави справка за точният брой. Но Анди изглеждане е удовлетворени продължава да задава въпроси по същата тема А какъв е броя на изоставените деца в цял Ню Йорк А в Съединените щати А в Европа Ами в целият свят?“ Най-накрая бащата на Анди разбира, че синът му се тревожи не от социалните проблеми, а отлично свой проблем. Въпросите на Анди произтичат не толкова от съчувствие към изоставените деца, колкото от собственият му страх да не бъде изоставен. Той иска да получи неточния бройна изоставените деца, а уверение, че самият той няма да бъде изоставен. Така баща му успява да откликне на тревогата на Анди и му отговаря Ти се тревожиш, че ние можем някой ден да те изоставим, както са постъпили други родители. По 18 Хаим Гинът ♦ Детето и ние вярвай ми, ние няма да те изоставим. И ако някой ден пак изпиташ страх затова, моля те, кажи ми“. Когато отишла за пръв път в детската градина, преди майка й да си тръгне, петгодишната Нанси огледала закачените на стената рисунки и попитала на висок глас Кой е рисувал тези грозни картинки" Майката на Нанси се притеснила. Тя погледнала с укор дъщеря си и побързала дай направи забележка Не е хубаво да казваш, че тези картинки са грозни, когато са толкова красиви“. Учителката обаче разбрала значението на този въпрос, усмихнала се и казала Тук няма нужда да рисуваш красиви картинки. Можеш да рисуваш и грозни, щом така искаш. Лицето на Нанси се озарило от усмивка, Защото тя била получила отговорна скрития си въпрос Какво се случвана момиченце, което не може да рисува толкова добре?“ После Нанси вдигнала една счупена пожарна колаи попитала строго Кой е счупил тази пожарна Какво значение има кой я е счупил - отвърнала майка й. - Ти не познаваш никого тук“. Всъщност Нанси не се интересувала от конкретни имена. Тя искала да разбере, какво се случва с децата, които чупят някоя играчка. Учителката отново разбрала въпроса и дала подходящия отговор Играчките са заигра. Понякога се чупят. Случва се“. И Нанси явно се успокоила. Подходът й донесъл нужната информация тази жена е мила, не се ядосва бързо, дори ако рисунката не е хубава или играчката се счупи. Няма страшно, това място не е опасно. Нанси помахала на майка си и тръгнала с учителката, за да започне първият си ден в детската градина. Каръл, дванайсетгодишна, била разстроена и обляна в сълзи. Любимата й братовчедка си заминавала, след като прекарали заедно цялото лято. За съжаление, майката на Каръл не откликнала на нейната тъга нито със съчувствие, нито с разбиране. Глава I. Кодове на комуникация 19 Каръл (със сълзи в очите Сузи си тръгва. Сега пак ще остана сама. Майка й Ще си намериш друга приятелка. Каръл: Ще бъда толкова самотна. Майка й Щети мине. Каръл: О, мамо! (Хлипа.) Майка й Вече сина дванайсет години, а още плачеш като бебе. Каръл хвърляна майка си убийствен погледи изтичва в другата стая, като тръшва вратата. Тя е разчитала разговорът да има по-щастлив край. Чувствата на детето трябва да се взимат насериозно дори ако ситуацията сама по себе синее толкова сериозна. В очите на майка й раздялата в края налятото може да е твърде дребен повод за сълзи, но липсата на съчувствие не е добър отговор. Майката на Каръл е Можела да си каже „Каръл е разстроена. Мога да и помогна най-вече като й покажа, че разбирам колко страда. Как да го направя Като отразя към самата нея нейните чувства И тъй, тя е трябвало да каже някое от следните неща: Ще ти бъде самотно без Сузи. Едва е тръгнала, а вече ти липсва. Много ти е тежко да се разделите, след като сте свикнали да бъдете заедно. Къщата ще изглежда празна без Сузи. Такъв отговор ще създаде близост между родителя и детето. Когато децата се чувстват разбрани, чувст вото за самота и болка намалява. Когато усещат, чеса разбрани, тяхната любов към родителя става още по- дълбока. Съчувствието на родителя служи като първа емоционална помощ за наранените чувства. Когато ние искрено признаем и приемем скръбта на детето и дадем изразна неговото разочарование, то обикновено намира сили да справи с действителността. 20 Хаим Гинът ♦ Детето и ние Седемгодишната Алис е възнамерявала да прекара следобеда с приятелката си Лия. Изведнъж тя си спомня, че същия следобед има сбирка на скаутската й група. Тя се разплаква. Майка й Разбирам колко си разочарована. Щеше да си играеш с Лия този следобед. Алис: Да. Защо не можеше скаутите да се събират в друг ден? Алис изтрива сълзите си. После се обаждана приятелката си Лия и променя уговорката. Отива да се преоблече и се приготвя за сбирката на скаутите. Майката разбира и съчувствана разочарованието на Алис. Това помагана детето да се справи с неизбежните житейски несполуки и разочарования. Тя назовава чувствата на Алис и отразява нейните желания. Не се опитва да омаловажи положението, като каже Е, защо вдигаш толкова шум за такова нещо Ще си играеш с Лия друг ден, голяма работа“. Тя съзнателно избягва клишетата Нали разбираш, не можеш да сина две места едновременно. Нито я укорява, нито я обвинява Как можа да си направиш уговорка с приятелката, като знаеш, че в сряда имате сбирка на скау- ? и Краткия диалог по-долу показва как един баща успокоява ядосаният си син, като просто назовава неговите чувства и разочарования. Когато бащата на Дейвид, който работи нощна смяна и се грижи за дома, докато съпругата му е на работа през деня, се връща от пазар, той намира осемгодишният си син много разгневен. Бащата: Виждам едно ядосано момче. Не, всъщност виждам едно много ядосано момче. Дейвид: Ядосан съм. Всъщност съм много ядосан. Бащата Така ли? Дейвид: (много тихо) Липсваш ми. Никога не сив къщи, когато се прибирам от училище. Глава I. Кодове на комуникация 21 Бащата: Радвам сече ми каза. Сега вече знам. Държиш да съм вкъщи, когато се прибираш от училище. Дейвид прегръща баща си и отива да си играе. Бащата на Дейвид знае как да оправи настроението на сина си. Той не започва да се оправдава ида обяснява защо го е нямало вкъщи (Трябваше да напазарувам. Какво ще ядеш, ако не напазарувам. Не пита Защо си толкова ядосан Вместо това, той назовава чувствата на сина си и неговите нужди. Повечето родители не си дават сметка, че е неправилно да се опитват да убеждават децата си, че оплакванията им са несъстоятелни, а възприятията им — погрешни. Това довежда само до спорове и сръдни. Един ден дванайсетгодишната Хелън се връща отучи лище много разтревожена. Хелън: Знам, че ще се сърдиш. Изкарах само Б на теста, а знам колко държиш да изкарам А. Майка й Но за мене това няма значение. Как можеш да кажеш такова нещо Ни най-малко не съм разочарована от твоята оценка, според мене Бе чудесна оценка. Хелън: Тогава защо ми викаш винаги когато не получа А? Майка й Кога съм ти викала Ти си разочарована и затова обвиняваш мен. Хелън се разплаква и изтичва в другата стая. Макар майката на Хелън да разбира, че дъщеря й обвинява нея, вместо да признае собственото си разочарование, като изтъква това и като спори с дъщеря си, тя ней помага да се почувства по-добре. Майката би трябвало да бъде по-съобразителна ида помогне на дъщеря си, като признае нейните възприятия и каже Искаш твоите оценки да не са толкова важни за мен. Искаш ти да си тази, която решава коя оценка е добра за теб. Разбирам те“. Не само децата, но дори и чуждите хора оценяват, когато им съчувстваме и разбираме проблемите им. Госпожа 22 Хаим Гинът ♦ Детето и ние Графтън споделя, чене обича да ходи в банката, в която държи парите си. Винаги е пълно с хора и чиновникът се държи така, сякаш ми прави лична услуга с присъствието си там. Всеки път когато ми дойде редът, се изпотявам от напрежение. Един петък тя трябвало да получи подписа му върху чек. Тя се притеснила и загубила търпение, като слушала как той разговаря с останалите клиенти. Но после решила да се постави на неговото място ида покаже разбиране, като отрази и назове неговите чувства Поредният тежък петък Всеки иска да му обърнете внимание. А още няма обяд. Не знам как успявате да издържите цял ден. Лицето на човека светнало. За пръв път тя го видяла да се усмихва. Ода, тук винаги е лудница. Всеки иска да обърнеш най-напред на него внимание. А за вас какво мога да направя" Той не само подписал чека, но и я съпроводил после до гишето, за да мине по-бързо. Изтегляне 6.43 Mb. Сподели с приятели:
|