Книгата, която промени изток ч ш X запад ! д-р Хаим Гинът

Глава V ili. Някои източници на тревога у децата 7 кучето, се втурват да предлагат наскърбящото си дете по- хубаво или по-скъпо животинче. Но какъв е урокът за децата от внезапната загуба и бързата подмяна Те могат да си направя извода, че загубата на обичните същества не е от голямо значение, че любовта и предаността може лесно да се прехвърля от един обектна друг.
Д е ц ата (а и възрастните) не трябва да бъдат лишавани отпра вот ода скърбят и преживяват загуба.
Тряб­
ва да имат свободата да страдат ида престрадат загубата на нещо, което обичат. Когато може да оплаче края на един животи на една любов, детето става по-човечно, това вдъхва благородство на характера му. Основното правило е, че децата не трябва да бъдат изключени от общата скръб, както и от всеобщите радости, които естествено съпътстват семейния живот. Когато някой член на семейството умре, а на детето никой нищо нему казва, то е хвърлено в неопределима тревога. Или започва да запълва празнината в познанието със страховити и объркани обяснения. Децата могат да започнат да обвиняват себе си заради загубата ида се почувстват изолирани не само от мъртвия, а и от живите.
Първата стъпка, за да помогнем на детето да се справи със загубата, е да му позволим да изрази всичките си страхове, фантазии и чувства. Утехата и помирението идват, когато можеш да споделиш дълбоките си чувства пред човек, който искрено се вълнува от тях. Родителите могат също да опишат с думи някои чувства, които детето е естествено да изпитвано може би му е трудно да изрази. Например, след смъртта на бабата, към която детето е било привързано, родителят може да каже:
Б абати липсва .
М но го ти е мъчно за нея, нали ?
Т и толкова много я обичаше. И тя те обичаше м ного.
И скат и сетя да беше с нас.
И скат и се да беше още ж ива.
Т рудно е да повярваш, че е умряла
176
Хаим Гинът ♦ Детето и ние
Т рудно е да повярваш, не вечен е е с нас.
Т и яви ж да ш в мислите сито л кова ж ива.
И скат и се дам ож еш е пак да отидеш при нея.
Подобни думи казват на детето, че родителите се интересуват от чувствата и от мислите му, иго насърчават да споделя страховете и фантазиите си. Детето може би иска да узнае дали боли, когато умираш, дали мъртвите се връщат понякога, дали то и родителите му някога ще умрат. Отговорите трябва да са кратки и верни когато човек умира, тялото не чувства болка. Мъртвият човек не се завръща. Всички хора някога умират.
Когато говорим за смъртта с децата, най-добре е да избягваме евфемизми. Когато му казали, че дядо му е потънал във вечния си сън, едно четиригодишно момиченце попитало дали си е взел пижамата. Тя се уплашила много, че той ще й се разсърди, чене му е пожелала лека нощ. Когато му казали, че баба му е отишла на небето и е станала ангел, едно петгодишно момченце се помолило всички в семейството му да умрат ида станат ангели.
Когато изложим пред детето фактите простичко и честно снежна прегръдка и поглед, пълен с любов, детето се чувства сигурно и спокойно. Този подход дава резултати, когато самите родители са приели нещата от живота такива, каквито са. По всички важни въпроси постъпките са по-красноречиви от думите.
Порастването не е лесна работа. Съпътстват го тревожни мисли и чувства, съмнения, вина, и най-вече безпокойство. Децата се боят, че ще бъдат изоставени, плашат ги конфликтите между родителите, смъртта ги тревожи и обърква. Родителите не могат да спестят всички тревоги на децата си, но могат да им помогнат да се справят по- добре с тях, като изразят разбиране към детските страхове и ги подготвят предварително за всяко събитие, което може да ги предизвика.

Изтегляне 6.43 Mb.

Сподели с приятели: