Книгата на Свами Шивананда "Умът, неговите тайни и контрол"
Изтегляне 0.54 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Мисълта създава света
| СЪСТОЯНИЕТО НА НИССАНКАЛПА (ЛИШЕНО ОТ МИСЛИ ИЛИ ВЪОБРАЖЕНИЕ)
С изчезването на основните санкалпи изчезва авидя (невежеството) и нейното последствие – ума. Санкалпа е болка. Ниссанкалпа е изцяло блаженство. Усамотете се в някоя спокойна стая. Затворете очите си. Наблюдавайте ума и унищожавайте вриттите (вълните, модификациите на ума) една по една чрез продължителни, активни усилия. Ще изпаднете в асампрагняна самадхи (най-високото състояние на свръхсъзнание, в което умът и чувството за „аз” (за его) са напълно унищожени, бел. ред.). Ако заедно с изчезването на произвеждащите болка санкалпи се унищожи и ума, тогава дебелият лед на моха (заблудата), влияеща ви от незапомнени времена, също ще се разтопи от само себе си. Тогава като при ясно есенно небе Брахман, Абсолюта ще изгрее сияен, блажен, вечен, недвойнствен, безформен, без раждане и смърт. Когато мислите ви, които сега са разпръснати, се съберат заедно и вие останете в състояние на покой, тогава вечно щастливият Атман, Висшият Аз, ще изгрее пред вас, както отражението на слънцето се вижда в гладката повърхност на езерото. Мирът не е пари, жени или ядене. Когато умът остане без желания и без мисли, Атман, Висшият Аз, заблестява и разпръсква вечно блаженство и мир. Защо търсите напразно щастието във външните обекти? Търсете в себе си, защото блаженството е в субекта сат-чит-ананда амрита Атман (състояние на съществуване – съзнание – блаженство в божествения нектар на Атман, Висшия Аз, бел. ред.). Мисълта създава света16 ГЛАВА МИСЪЛТА, ИЗТОЧНИКЪТ НА ВСИЧКО Първоизточникът на всичко във физическата вселена е мисълта. От мисълта, вселената приема своята форма. Всеки замък, всяка статуя, всяка картина, всеки елемент от даден механизъм, накратко – абсолютно всичко – се ражда или създава първо в ума на този, който го измисля, преди да получи материално проявление или въплъщение. Умът се занимава с най-различни неща. Когато художникът започва да рисува картина върху платното, той извлича картината от материал, който е предварително зароден от ума. И така, светът е нищо друго, освен една идея или мисъл. Точно както семето започва да покълва в подходящото за него време и място, така и виждащият (познаващият) се появява като видим посредством санкалпата (мисълта, въображението) на ума (видимото не е нищо друго, освен самия виждащ). В момента, в който умът престане да мисли, светът изчезва; остава само неописуемото блаженство. В момента, в който умът пак започне да мисли, светът незабавно отново се появява и страданието настава. “Cogito, ergo sum (лат.) – Мисля, следователно съществувам”. Това е фундаменталната основа на философията на Декарт. Това е в съгласие с твърдението на Шри Шанкара, който казва, че Атман, Висшият Аз, не може да бъде илюзорен; и онзи, който го отрича, дори и в отричанието си, наблюдава неговата (на Атман) реалност. Вселената се интерпретира като видима от ума. Но, уви, никой не може да види ума, освен ако не стане самия наблюдаващ. Ако сериозно и непрекъснато мислите върху природата на ума, нищо не правите. Ако започнете да анализирате ума, нищо не правите. Умът само се смалява до едно въздушно нищо. Той е сноп от мисли и мисълта за „аз-а” е основата на всички мисли. „Аз-ът” е една фалшива идея, (с) нереално съществуване. Когато коренът на всички мисли изчезне в нищото, къде остава самохвалството на ума? Първата мисъл, появила се в ума ви, е била ‘ахам’, „аз”. Последната мисъл или вритти, която ще се появи в ума ви, преди да бъде изцяло абсорбиран от Брахман, Абсолюта, ще бъде брахмакара вритти, която ще се появи от чувството, че вие сте самата Безкрайност. Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|