Кодекс (нов) ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН кодекс (стар)



страница10/27
Дата23.07.2016
Размер5.65 Mb.
#2211
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   27
Раздел II




Отсрочване и разсрочване на изпълнението. Предварително изпълнение










Отсрочване и разсрочване на изпълнението




Чл. 241.(1) При постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства.

Чл. 191.(1) Съдът при постановяване на решението може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства.





(2) В изключителни случаи съдът може да реши това и след постановяване на решението. В този случай съдът призовава страните и се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.18




(3) изр. 1. Съдът може да отсрочи или разсрочи изпълнението на решението само един път.19

(2) Съдът не може да разсрочва изпълнение на решение, за което е предвидено разсрочване по закон.

(3) изр. 2. Той не може да разсрочва изпълнение на решение, за което е предвидено разсрочване по закон.







Допускане на предварително изпълнение




Чл. 242.(1) Съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.

Чл. 238.(1) Съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетения за работа.

(2) Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и когато:

(2) Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и:

1. присъжда вземане, основано на официален документ;

а) когато присъжда вземане, основано на официален документ;

2. присъжда вземане, което е признато от ответника;

б) когато присъжда вземане, което е признато от ответника, и

3. от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило.

в) когато от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди на ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно или би се значително затруднило.

(3) В случаите по ал. 2 съдът може да задължи ищеца да представи предварително надлежно обезпечение.

(3) В случаите на предходната алинея съдът може да задължи ищеца да представи предварително надлежно обезпечение.







Недопустимост на предварително изпълнение




Чл. 243.(1) Предварително изпълнение не се допуска и срещу обезпечение, ако вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка. Изречение първо не се прилага за решения, с които се присъжда издръжка или възнаграждение за работа.

Чл. 239.(1) Предварително изпълнение не се допуска, даже и срещу обезпечение, ако вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка. Това не важи за решения, с които се присъжда издръжка или възнаграждение за работа.

(2) Срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение.

(2) Срещу държавните учреждения и общините, както и лечебните заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети, не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение.







Обжалване на определението




Чл. 244. Определението, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението, може да се обжалва с частна жалба.

Чл. 240. Постановлението, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението, може да се обжалва с частна жалба.







Спиране и прекратяване на предварителното изпълнение




Чл. 245.(1) Длъжникът, срещу когото е допуснато предварително изпълнение, може, освен в случаите на чл. 242, ал. 1, да спре изпълнението, като представи обезпечение за взискателя съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.

Чл. 241.(1) Длъжникът, срещу когото е допуснато предварително изпълнение, може освен в случаите на чл. 238, ал. 1 да спре изпълнението, като представи обезпечение на взискателя съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД.

(2) Изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено.

(2) Изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено.

(3) Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение.

(3) Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение.







Раздел III




Поправяне на решението










Неоттегляемост на решението




Чл. 246. След като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени.

Чл. 192.(1) След като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени.







Поправка на очевидна фактическа грешка




Чл. 247.(1) Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

(2) Той, по свой почин или по молба на страните, може да поправи само допуснатите в решението очевидни фактически грешки, след като призове страните.

(2) Съдът съобщава на страните за исканата поправка с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.




(3) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо.




(4) Решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

(3) Решението за поправката може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение.







Изменяне на решението в частта за разноските




Чл. 248.(1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо-в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Чл. 192.(4) изр. 1. В срок от два месеца след влизане в сила на решението съдът по свой почин или по искане на страните може да измени постановеното решение в частта му за разноските.

(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.




(3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Чл. 192.(4) изр. 1. Това определение може да се обжалва с частна жалба.







Спогодба след приключване на съдебното дирене




Чл. 249. Съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото.

Чл. 192.(5) Съдът може да обезсили постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото.







Допълване на решението




Чл. 250.(1) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.

Чл. 193.(1) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите за страната, която е присъствувала, а за страната, която не е присъствувала при обявяване на решението, и в случаите по чл. 190 срокът тече от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.


(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора.

(2) Съдът разглежда молбата с призоваване на страните и се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

(3) Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

(2) Съдът разглежда молбата с призоваване на страните и се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.







Тълкуване на решението




Чл. 251.(1) Споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.

Чл. 194.(1) Споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.

(2) Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.

(2) Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.

(3) Съдът съобщава на страните за исканото тълкуване, като им указва, че могат да представят отговор в едноседмичен срок.




(4) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо.




(5) Решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува.

(3) Решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува.







Раздел IV




Постановяване на определения










Приложно поле




Чл. 252. Съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество.

Чл. 195.(1) Съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество.







Оттегляемост на определенията




Чл. 253. Определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.

(2) Определенията, които не турят край на делото, могат да бъдат изменявани или отменявани от същия съд вследствие изменение на обстоятелствата, грешка или опущение.







Съдържание на определението




Чл. 254.(1) Определението, с което съдът се произнася по противоречащи искания на страните, както и определението, с което се отхвърля искане, се мотивира. Исканията на страните и обстоятелствата по делото във връзка с тях се посочват в мотивите, доколкото това е необходимо.




(2) Когато определението се постановява в закрито заседание, то трябва да съдържа:




1. датата и мястото на постановяването му;




2. посочване на съда, имената на съдиите от съдебния състав и на страните;




3. номера на делото, по което се постановява определението;




4. какво постановява съдът;




5. в тежест на кого се възлагат разноските;




6. подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок;




7. подписи на съдиите.










Глава деветнадесета




ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СРОК ПРИ БАВНОСТ










Молба за определяне на срок при бавност




Чл. 255.(1) Когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие, страната може във всяко положение на делото да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършването му.

Чл. 217а. (1) Във всяко положение на делото, включително и след приключване на пренията, всяка от страните може да подаде жалба за бавност, когато неговото разглеждане, постановяване на решение или изпращане на подадена срещу решението жалба се забавя необосновано.

(2) Молбата се подава чрез същия съд до горестоящия съд. Съдът, който разглежда делото, изпраща незабавно молбата заедно със своето становище до горестоящия съд.

(2) Жалбата за бавност се подава направо до по-горния съд, без да се връчват преписи на противната страна и без заплащане на държавни такси. Подаването й не се ограничава с никакъв срок.







Удовлетворяване на молбата




Чл. 256.(1) Когато съдът извърши незабавно всички действия, посочени в молбата, и съобщи за това на страната, молбата се смята за оттеглена.




(2) Молбата се изпраща за разглеждане на горестоящия съд, ако в едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 1 страната заяви, че продължава да я поддържа.










Разглеждане и решаване на молбата за определяне на срок




Чл. 257.(1) Молбата за определяне на срок се разглежда от съдия на горестоящия съд в едноседмичен срок от постъпването й.

217а.(3) Председателят на съда, пред който е подадена жалбата, изисква делото и я разглежда незабавно в закрито заседание.

(2) Ако съдът установи необосновано забавяне, определя срок за извършване на действието. В противен случай съдът отхвърля молбата. Определението не подлежи на обжалване.

Указанията му по действията, които трябва да извърши съдът, са задължителни. Определението не подлежи на обжалване и се изпраща незабавно заедно с делото на съда, срещу който е подадена жалбата.




217а.(4) При констатирана бавност председателят на по-горния съд може да направи предложение до дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет за осъществяване на дисциплинарна отговорност.20







Д Я Л В Т О Р И ОБЖАЛВАНЕ НА РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ. ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА РЕШЕНИЯ










Глава двадесета




ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ










Предмет на обжалване и компетентен съд




Чл. 258.(1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция-пред апелативните съдилища.

Чл. 196.(1) Решенията на районните съдилища подлежат на въззивно обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред съответния апелативен съд.


(2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.

(2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.







Срок за въззивно обжалване




Чл. 259.(1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната.

Чл. 197. Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите за страната, която е присъствувала. За страната, която не е присъствувала в заседанието, както и в случаите на чл. 190 , срокът за обжалване тече от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.

(2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда.




(3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването й новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат.




(4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване.










Съдържание на въззивната жалба




Чл. 260. Жалбата съдържа:

Чл. 198. Жалбата трябва да съдържа:

1. името и адреса на страната, която я подава;

а) името и адреса на страната, която я подава;

2. означение на обжалваното решение;

б) означение на обжалваното решение;

3. указание в какво се състои порочността на решението;

в) указание в какво се състои порочността на решението;

4. в какво се състои искането;

г) в какво се състои искането;

5. новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили да посочи новооткритите факти;




6. новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи;

д) новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция;

7. подпис на жалбоподателя.

e) подпис на жалбоподателя.







Приложения към жалбата




Чл. 261. Към жалбата се прилагат:

Чл. 199.(1) Към жалбата се прилагат:

1. преписи от нея и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;

а) преписи от нея и от приложенията й според броя на лицата, които участвуват в делото като противна страна;

2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;

б) пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, и

3. новите писмени доказателства, посочени в жалбата;




4. документ за внесена такса.

в) държавната такса - ако се дължи такава.




(2) Жалбоподателят е длъжен да представи новите писмени доказателства, на които основава жалбата.







Проверка от първоинстанционния съд




Чл. 262.(1) Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.

Чл. 199.(3) Ако жалбата не отговаря на изискванията по предходните алинеи и на предходния член, а също и ако не е подписана, на страната се праща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередовности.

(2) Жалбата се връща, когато:

Чл. 200.(1) Жалбата се връща:

1. е подадена след изтичането на срока за обжалване, и

а) когато е подадена след изтичане на срока за обжалване и

2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности.

б) когато не се отстранят в срок нередовностите по предходния член.

(3) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

(3) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.




(2) В случая се прилагат съответно чл. 100, ал. 3 - 5.







Отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба




Чл. 263.(1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261.

Чл. 201.(1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в 7-дневен срок от получаването им може да направи писмени възражения и да посочи доказателства за тях, като представи писмените.

(2) В срока за отговор насрещната страна може да подаде насрещна въззивна жалба. Насрещната въззивна жалба трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба.




(3) Съдът проверява редовността на насрещната въззивна жалба съгласно чл. 262. След като я приеме, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която може да подаде отговор в едноседмичен срок от получаването им.




(4) Насрещната въззивна жалба не се разглежда, ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната.




(5) След изтичането на сроковете по ал. 1 и 3 делото заедно с жалбите и отговорите се изпраща на горестоящия съд.

(2) След изтичането на срока по ал. 1 делото заедно с жалбата и възраженията се изпращат на по-горния съд.




Чл. 202. Ако на страните не е съобщено от първата инстанция за деня за разглеждане на делото пред въззивната инстанция, те се призовават от въззивния съд - по реда на чл. 41 - 52.21







Оттегляне и отказ от въззивна жалба




Чл. 264.(1) Във всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба.

Чл. 203.(1) При всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба.

(2) Предварителен отказ от правото на обжалване е недействителен.

(2) Предварителен отказ от правото на обжалване е недействителен.







Присъединяване към въззивната жалба




Чл. 265.(1) Всеки от другарите по делото може не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става чрез подаване на писмена молба с преписи според броя на страните.

Чл. 204. Всеки от другарите по делото може, не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция, да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става чрез подаване на писмена молба с преписи от нея за противната страна.

(2) В случаите на необходимо другарство съдът служебно конституира другарите на жалбоподателя.










Забрана за посочване на нови факти и доказателства




Чл. 266.(1) Във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.

Чл. 205.(1) изр. 1. Пред въззивната инстанция се допускат само нови доказателства.

(2) До приключване на съдебното дирене страните могат да:




1. твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор;




2. твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.




(3) Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.










Подготвително заседание




Чл. 267.(1) В закрито заседание въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262, произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание. Разрешаването на въпросите по допустимостта на жалбите и доказателствените искания може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните.

Чл. 205.(1) изр. 2, 3 и 4. Въззивният съд се произнася в закрито заседание по допускане на посочените от страните нови доказателства. Разрешаването на този въпрос може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства. Той може да разпита отново свидетелите и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.

(2) Съдът може да изслуша отново свидетели и вещи лица, ако прецени това за необходимо.







(2) (Ако делото е разгледано по реда на бързото производство, въззивният съд решава спора до един месец.







Открито заседание на въззивния съд




Чл. 268.(1) Въззивният съд разглежда жалбите в открито заседание с призоваване на страните, на което се докладват жалбите и отговорите.




(2) Събирането на доказателствата става по общите правила, като при необходимост гледането на делото се отлага.




(3) След решаване на въпросите по чл. 267 и събиране на доказателствата съдът дава ход на устните състезания, за които се прилага съответно чл. 149, ал. 3.










Правомощия на въззивния съд




Чл. 269. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.










Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение




Чл. 270.(1) Когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.

Чл. 209.(2) Когато решението е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.

(2) Нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение.

Чл. 209.(3) Нищожността на решението може да бъде предявена и чрез възражение или по исков ред.

(3) Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

Чл. 209.(1) Ако решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за прекратяване е неподсъдност или неподведомственост на спора, делото се препраща на компетентния съд или на друг орган. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

(4) Решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд.

Чл. 94. Решението на окръжния съд не може да бъде отменено само затова, че искът е бил подсъден на районния съд.







Решение при неправилно първоинстанционно решение




Чл. 271.(1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.

Чл. 208. (1) Въззивният съд в състав от трима съдии разглежда жалбата в открито заседание, събира доказателства, изслушва страните и оставя в сила или отменя изцяло или частично постановеното решение. Ако отмени решението, съдът решава делото по същество.

(2) Положението на жалбоподателя не може да се влошава, когато решението е неправилно.

(2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.

Чл. 206.(2) изр. 2. При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.

(3) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите другари на жалбоподателя.

Чл. 206.(2) изр. 1. Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите другари на жалбоподателя.







Решение при правилно първоинстанционно решение




Чл. 272. Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.










Приложимост на правилата за първоинстанционното производство




Чл. 273. Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция.

Чл. 211. Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, прилагат се съответно правилата за производство пред първата инстанция.









Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница