Раздел III
|
Прехвърляне на спорното право и заменяне на страна
|
|
|
|
Прехвърляне на спорното право
|
|
Чл. 226.(1) Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.
|
Чл. 121.(1) Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.
|
(2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 222.
|
(2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 117, ал. 1.
|
(3) Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността), и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 от Закона за собствеността), когато се отнася за движими вещи.
|
(3) Постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение действията на вписването, когато се касае за недвижим имот (чл. 114 ЗС ) и за придобиване собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 ЗС ), когато се касае за движими вещи.
|
|
|
Приемство в процеса
|
|
Чл. 227. Когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника.
|
Чл. 120. Когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава в лицето на правоприемника.
|
|
|
Заменяне на страна
|
|
Чл. 228.(1) Изменяне на иска чрез заменяне на някоя от страните с друго лице е допустимо при всяко положение на делото в първата инстанция със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото.
|
Чл. 117.(1) Изменяване на иска чрез заменяване на някоя от страните с друго лице е допустимо при всяко положение на делото в първата инстанция със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото.
|
(2) Съгласието на ответника не е необходимо, когато ищецът се отказва от иска си спрямо него.
|
(2) Съгласието на ответника не е необходимо, когато ищецът се отказва от иска си спрямо него.
|
(3) Ищецът може да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото. Но в този случай искът срещу новия ответник се смята за предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда.
|
(3) При условието на предходната алинея ищецът може да насочи иска си и срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото.
(5) В случаите по ал. 3 и 4 искът срещу новия ответник се смята предявен от деня, в който е постъпила в съда исковата молба срещу него.
|
|
(4) Във всяко положение на делото в първата инстанция ищецът може да привлече наред с първоначалния и друг ответник и без тяхното съгласие.15
|
|
|
Глава седемнадесета
|
|
ОТКЛОНЕНИЯ В РАЗВИТИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО
|
|
|
|
Раздел I
|
|
Спиране, възобновяване и прекратяване на производството
|
|
|
|
Спиране на производството
|
|
Чл. 229.(1) Съдът спира производството:
|
Чл. 182.(1) Съдът спира производството:
|
1. по съгласие на страните;
|
а) по общо съгласие на страните;
|
2. в случай на смърт на някоя от страните;
|
б) в случай на смърт на някоя от страните;
|
3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;
|
в) когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;
|
4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора;
|
г) когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск;
|
5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор;
|
д) когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор;
|
6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон;
|
ж) когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон.
|
7. в изрично предвидените в закон случаи.
|
e) в изрично предвидените в закона случаи, и
|
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото.
|
(2) В случаите на б. "а", ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите на букви "б" и "в", ако е било свършено устното състезание, производството се спира след постановяване на решението по делото.
|
(3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция.
|
(3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само един път в течение на производството в една инстанция.
|
|
|
Възобновяване на производството
|
|
Чл. 230.(1) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът в случаите на смърт на ищеца и по чл. 229, ал. 1, т. 3-6 и сам взема необходимите мерки.
|
Чл. 183.(1) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът, в случаите на смърт на ищеца и на букви "в" до "е" на предходния член, и сам взема нужните мерки.
|
(2) При смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48. При неизпълнение на това задължение делото се прекратява.
|
(2) При смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 50. При неизпълнение на това задължение делото се прекратява.
|
(3) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.
|
(3) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.
|
|
|
Прекратяване на производството
|
|
Чл. 231.(1) Спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. Ако е постановено решение, то се обезсилва.
|
Чл. 184.(1) Спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му.
(2) В този случай решението по делото, ако е постановено такова, се обезсилва.
|
(2) В случая по ал. 1 се прилага чл. 232, изречение второ.
|
(3) В случая намира приложение чл. 119, ал. 1, второ изречение.
|
|
Чл. 185. Определението, с което се спира, прекратява или отказва възобновяването на производството, подлежи на обжалване с частна жалба.16
|
|
|
Раздел II
|
|
Оттегляне на иска, отказ от иска, съдебна спогодба
|
|
|
|
Оттегляне на иска
|
|
Чл. 232. Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка.
|
Чл. 119.(1) Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използува събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има мъчно преодолима пречка.
|
|
|
Отказ от иска
|
|
Чл. 233. Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.
|
(2) Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви наново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.
|
|
|
Съдебна спогодба
|
|
Чл. 234.(1) За всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните.
|
Чл. 125.(1) За всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните.
|
(2) Когато прокурорът участва като страна в делото, съдът одобрява спогодбата, след като вземе и неговото мнение.
|
(2) Когато прокурорът участвува като страна в делото, съдът одобрява спогодбата след като вземе и неговото мнение.
|
(3) Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
|
(3) Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
|
(4) Когато спогодбата се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на делото за неспогодената част.
|
(4) Когато спогодбата се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на делото за неспогодената част.
|
|
|
Глава осемнадесета
|
|
РЕШАВАНЕ НА ДЕЛАТА
|
|
|
|
Раздел I
|
|
Решение по делото
|
|
|
|
Постановяване на решение
|
|
Чл. 235.(1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.
|
Чл. 187.(1) Решението се постановява след тайно съвещание, по мнозинство на гласовете на съдиите, участвували в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.
|
(2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.
|
Чл. 188.(2) Той основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.
|
(3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
|
(3) Съдът взема предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право.
|
(4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма.
|
|
(5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него.
|
Чл. 190. Съдът обявява решението с мотивите най-късно в 30-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
|
|
|
Съдържание на решението
|
|
Чл. 236.(1) Решението трябва да съдържа:
|
Чл. 189.(1) Решението трябва да съдържа:
|
1. датата и мястото на постановяването му;
|
а) датата и мястото на постановяването му;
|
2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;
|
б) посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото, както и на страните;
|
3. номера на делото, по което се постановява решението;
|
в) делото, по което се постановява решението;
|
4. имената, съответно наименованието и адреса на страните;
|
|
5. какво постановява съдът по съществото на спора;
|
г) какво постановява съдът;
|
6. в тежест на кого се възлагат разноските;
|
д) в тежест на кого се възлагат разноските;
|
7. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.
|
е) подлежи ли то на обжалване, пред кой съд и в какъв срок;
|
|
ж) трите имена на страните, както и местожителството, адреса, местоработата и единния граждански номер на страната, срещу която искът е уважен.17
|
(2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.
|
(2) Към решението съдът излага и мотиви, въз основа на които то е постановено.
|
(3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.
|
(3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.
|
|
|
Решение при признание на иска
|
|
Чл. 237.(1) Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
|
вж. чл. 127, ал. 2.
|
(2) В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
|
|
(3) Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато:
|
|
1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави;
|
|
2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
|
|
(4) Признанието на иска не може да бъде оттеглено.
|
|
|
|
Неприсъствено решение
|
|
Чл. 238.(1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
|
|
(2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ.
|
|
(3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.
|
|
|
|
Постановяване на неприсъствено решение
|
|
Чл. 239.(1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато:
|
|
1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
|
|
2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
|
|
(2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
|
|
(3) Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото.
|
|
(4) Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
|
|
|
|
Защита срещу неприсъственото решение
|
|
Чл. 240.(1) В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради:
|
|
1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание;
|
|
2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства;
|
|
3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
|
|
(2) Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно.
|
|
(3) Искът по ал. 2 може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който тя е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.
|
|
|
|
|
