Раздел I
|
Общи правила
|
|
|
|
Предмет на доказване
|
|
Чл. 153. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях.
|
|
|
|
Доказателствена тежест
|
|
Чл. 154.(1) Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
|
Чл. 127.(1) изр. 1. Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
|
(2) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон забранява това.
|
Чл. 128.(1) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато законът забранява това.
|
|
|
Неподлежащи на доказване факти
|
|
Чл. 155. Не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните.
|
Чл. 127.(1) изр. 2 Не подлежат на доказване само общоизвестни обстоятелства и служебно известни на съда, за които той е длъжен да съобщи на страните.
|
|
Чл. 109.(4) С оглед обясненията на страните съдът може да постанови с определение за отделяне на спорното от безспорното, че известни обстоятелства не се нуждаят от доказателства. Това се отбелязва в протокола.11
|
|
|
Доказателствено искане
|
|
Чл. 156.(1) В доказателственото си искане страната посочва фактите и средствата, чрез които те ще бъдат доказани.
|
|
(2) В искането за допускане разпит на свидетел страната посочва за кои факти ще бъде разпитван, трите му имена и адреса, когато иска призоваването му.
|
|
(3) В искането за допускане на обяснения на другата страна се формулират въпросите, на които тя да отговори.
|
|
(4) В искането за допускане на експертиза се посочва в коя област са необходими специални знания, какъв е предметът и задачата на експертизата.
|
|
|
|
Допускане на доказателства
|
|
Чл. 157. По допускане на доказателствата съдът се произнася с определение, като определя и срока за събирането им. Срокът започва да тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, включително за страната, която не се е явила.
|
Чл. 111.(1) Съдът се произнася с определение за допускане на доказателствата и за начина на събирането им.
(2) Определените от съда срокове за представяне на доказателствата и за внасяне на разноски за събирането им текат от деня на заседанието и за страната, която не се е явила.
|
|
|
Срок за събиране на доказателствата
|
|
Чл. 158.(1) Ако събирането на някое доказателство е съмнително или представлява особена трудност, съдът може да определи съответен срок за събирането му, след изтичането на който делото се гледа без него.
|
Чл. 131. Ако събирането на някое доказателство е съмнително или представлява особена трудност, съдът може да определи съответен срок за събирането му, след изтичането на който делото да се гледа без него.
|
(2) При по-нататъшното разглеждане на делото доказателството може да бъде събрано, ако това не забавя производството.
|
|
|
|
Недопускане на доказателствата
|
|
Чл. 159.(1) Исканията на страните за допускане на доказателства за факти, които нямат значение за решаване на делото, както и несвоевременните искания за допускане на доказателства се отхвърлят от съда с определение.
|
|
(2) Когато за установяване на един и същ факт страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някои от тях. Останалите свидетели се допускат, ако призованите не установят спорния факт.
|
Чл. 129.(2) Когато за установяване на едно и също обстоятелство страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някои от тях. Останалите свидетели се допускат, ако призованите не установят спорното обстоятелство.
|
|
|
Разноски за събиране на доказателства
|
|
Чл. 160.(1) Когато за събиране на доказателства са необходими разноски, съдът определя размер и срок за внасянето им. Срокът тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, включително за страната, която не се е явила.
|
|
(2) Доказателствата се събират след представянето на документ за внасяне на определения депозит за разноски.
|
Чл. 111.(3) Свидетелите и вещите лица, за възнаграждението на които не са внесени в дадения срок разноски, не се призовават, но страната може да ги доведе в съдебното заседание. Внасянето на разноските след дадения срок не е основание за отлагане на делото.
|
(3) Срокът за внасяне на разноски се прекъсва с подаването на молба за освобождаване от внасянето им и не тече, докато молбата се разглежда.
|
|
|
|
Последици от възпрепятстване на доказването
|
|
Чл. 161. С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
|
Чл. 128.(2) С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства.
|
|
|
Право на преценка
|
|
Чл. 162. Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.
|
Чл. 130. Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице.
|
|
|
Раздел II
|
|
Свидетелски показания
|
|
|
|
Задължение за свидетелстване
|
|
Чл. 163.(1) Свидетелят е длъжен да се яви пред съда, за да даде показания.
|
|
(2) При наличие на важна причина разпитът на свидетеля може да се проведе и преди определения за заседанието ден, както и извън помещението на съда. За този разпит се призовават страните.
|
Чл. 137. При тежка болест, предстоящо пътуване, както и при особено обществено или служебно положение на свидетеля съдът може да постанови разпита на последния да стане от делегиран член на съда преди определения за заседанието ден, както и извън помещението на съда. За този разпит трябва да бъдат призовани страните.
|
|
|
Допустимост на свидетелските показания
|
|
Чл. 164.(1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:
|
Чл. 133. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се касае:
|
1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт;
|
а) за установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт;
|
2. опровергаване съдържанието на официален документ;
|
б) за опровергаване съдържанието на официален документ;
|
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;
|
в) за установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 1000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;
|
4. погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
|
г) за погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
|
5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна;
|
д) за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвувала, както и за тяхното изменяване или отменяване;
|
6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
|
е) за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
|
(2) В случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.
|
(2) В случаите на букви "в", "г", "д" и "е" свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.
|
|
|
Изключения от недопустимостта
|
|
Чл. 165.(1) В случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.
|
Чл. 134.(1) В случаите, в които законът иска писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.
|
(2) Свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях.
|
(2) Свидетелски показания се допускат също, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях.
|
|
|
Отказ от свидетелстване
|
|
Чл. 166.(1) Никой няма право да се отказва от свидетелстване освен:
|
Чл. 135.(1) Никой няма право да се отказва от свидетелствуване освен:
|
1. пълномощниците на страните по същото дело и лицата, които са били медиатори по същия спор;
|
|
2. роднините на страните по права линия, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен, съпругът и бившият съпруг, както и лицето, с което страна е във фактическо съпружеско съжителство.
|
а) роднините на страните по права линия, съпругът, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен;
|
(2) Не могат да откажат да свидетелстват, но могат да откажат да дадат отговор на определен въпрос, като посочат причината за това, лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на лицата по ал. 1, т. 2 непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване.
|
б) лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на свои роднини, посочени в буква "а", непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване, и
|
(3) Свидетелите по делото не могат да бъдат пълномощници на страните по същото дело.
|
(2) Свидетелите по делото не могат да бъдат повереници на страните по същото дело.
|
|
Чл. 135.(1) в) лицата, които със своите отговори биха издали държавна тайна.12
|
|
|
Неизпълнение на задължението за свидетелстване
|
|
Чл. 167.(1) Свидетел, който отказва да даде показания или да отговори на отделни въпроси, е длъжен да посочи причините за това писмено и да ги удостовери преди заседанието, на което ще бъде разпитван, или устно пред съда.
|
|
(2) Свидетел, който не е изпълнил задължението си по чл. 163 и така е забавил доказването:
|
|
1. възстановява на страните разноските, направени вследствие на неизпълнението му;
|
|
2. изгубва право да иска възнаграждение.
|
|
|
|
Право на свидетеля на възнаграждение
|
|
Чл. 168. Свидетелят има право на възнаграждение и на разноски за явяването в съда, ако бъдат поискани от него до края на съдебното заседание. Възнаграждението и разноските се изплащат от внесения депозит.
|
|
|
|
Призоваване на свидетел
|
|
Чл. 169.(1) Ако свидетелят не може да бъде призован на адреса, посочен от страната, съдът определя срок за посочване на друг адрес.
|
|
(2) Ако страната не изпълни указанията на съда, свидетелят не се призовава.
|
|
(3) Страните могат да доведат допуснатите свидетели и без призоваване.
|
Чл. 111.(3) изр. 1. Свидетелите и вещите лица, за възнаграждението на които не са внесени в дадения срок разноски, не се призовават, но страната може да ги доведе в съдебното заседание.
|
|
|
Обещание да се каже истината
|
|
Чл. 170.(1) Преди разпита на свидетеля съдът снема неговата самоличност, изяснява данните за евентуалната му заинтересованост и му напомня за отговорността пред закона в случай на лъжесвидетелстване.
|
Чл. 138.(1) Преди разпита на свидетеля съдът снема неговата самоличност и му напомня за отговорността пред закона в случай на лъжесвидетелствуване.
|
(2) Свидетелят дава обещание да каже истината.
|
(2) Свидетелят дава обещание да каже истината.
|
|
|
Провеждане на разпита
|
|
Чл. 171.(1) Всеки свидетел се разпитва отделно в присъствието на страните, които са се явили. Свидетели, които още не са дали показания, не могат да присъстват при разпита на другите свидетели.
|
Чл. 140.(1) Всеки свидетел се разпитва отделно в присъствието на страните, които са се явили. Свидетели, които още не са дали показания, не могат да присъствуват при разпита на другите свидетели.
|
(2) Свидетелят може да бъде разпитан повторно в същото или в друго заседание по негово искане, по молба на страната или по инициатива на съда.
|
(2) Свидетелят може да бъде разпитан повторно в същото или в друго заседание, по негово искане, по молба на страната или по почин на съда.
|
(3) По искане на страна или по свой почин съдът може да отрази в протокола конкретни особености в поведението на свидетеля при разпита.
|
|
|
|
Преценка на свидетелските показания
|
|
Чл. 172. Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.
|
Чл. 136. Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите и осиновените, на тези, които се намират с противната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.
|
|
|
Разпит на свидетеля по инициатива на съда
|
|
Чл. 173. Страната може да се откаже от разпита на свидетеля, на който тя се е позовала, но същият се разпитва, ако другата страна поиска това или ако съдът прецени, че разпитването му е необходимо за изясняване на обстоятелствата по делото.
|
Чл. 139. Страната може да се откаже от разпита на свидетеля, на който тя се е позовала, но същият се разпитва, ако другата страна поиска това или ако съдът намери, че разпитването му е необходимо за осветляване обстоятелствата по делото.
|
|
|
Очна ставка
|
|
Чл. 174. При различие между показанията на свидетелите съдът може да постанови извършването на очна ставка. Такава може да се постанови и между свидетел и страните.
|
Чл. 141. При разногласие между показанията на свидетелите съдът може да постанови извършването на очна ставка. Такава може да се постанови и между свидетел и страните.
|
|
|
|
