Кодекс (нов) ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН кодекс (стар)


Раздел III Обяснения на страните



страница7/27
Дата23.07.2016
Размер5.65 Mb.
#2211
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   27
Раздел III




Обяснения на страните










Съдебно признание на факт




Чл. 175. Направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

Чл. 127.(2) Направеното от страната или от нейния представител признание се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.







Обяснения на страната




Чл. 176.(1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото.

Чл. 114. (1) При всяко положение на делото съдът може по искане на една от страните да задължи другата да се яви лично, за да отговори на конкретно поставени въпроси от съществено значение за решаване на делото.

(2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение.

(2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които следва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение.

(3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.

(3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняване на които страната не се е явила или е отказала да отговори.

(4) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията й може да бъдат дадени пред делегиран съд.










Приложно поле




Чл. 177.(1) Като страни по делото дават обяснения:




1. физическите лица;




2. законните представители на юридическите лица;




3. длъжникът и синдикът по дела, свързани с масата на несъстоятелността;




4. съдружниците в събирателно дружество;




5. лично отговорният съдружник в командитно дружество.




(2) Когато страната е малолетна или поставена под пълно запрещение, съдът може да изслуша нейния законен представител. Когато страната е непълнолетна или поставена под ограничено запрещение, съдът може да я разпита в присъствието на родителя или попечителя й.










Раздел IV




Писмени доказателства










Доказателствена сила




Чл. 178.(1) Доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени.

Чл. 142. Силата на писмените доказателства се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени.

(2) Съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Това правило не се прилага за подписания електронен документ.

Съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото.







Официален документ




Чл. 179.(1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.

Чл. 143.(1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.

(2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.

(2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.







Частен документ




Чл. 180. Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

Чл. 144. Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.







Достоверна дата на частния документ




Чл. 181.(1) Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.

Чл. 145.(1) Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който той е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в някой официален документ, или най-после - от деня, в който настъпи някой друг факт, който установява по също такъв безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа.

(2) За установяване датата на разписки за извършено плащане съдът може да допусне всякакви доказателствени средства, като има предвид обстоятелствата по делото.

(2) За установяване датата на разписки за извършено плащане съдът може да допусне всякакви доказателствени средства, като има предвид обстоятелствата по делото.







Вписвания в счетоводни книги




Чл. 182. Вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите.

Чл. 146. Вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство и на лицето или организацията, които са водили книгите.







Представяне на документи на хартиен носител




Чл. 183. Когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.

Чл. 101. Когато по делото се прилагат документи, те могат да бъдат представени и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.







Представяне на електронен документ




Чл. 184.(1) Електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител.




(2) Ако съдът не разполага с технически средства и специалисти, даващи възможност възпроизвеждането на електронния документ и надлежната проверка на електронния подпис да бъдат извършени в съдебната зала в присъствието на явилите се страни, електронни копия на документа се предоставят и на всяка от страните по делото. В този случай истинността на електронния документ може да бъде оспорена в следващото съдебно заседание.










Представяне на документ на чужд език




Чл. 185. Документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната. Ако съдът не може сам да провери верността на превода или верността на превода бъде оспорена, той назначава вещо лице за проверка.

Чл. 147. Документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български. Ако съдът не може сам да провери верността на превода, той назначава вещо лице за проверка.







Представяне на официални документи




Чл. 186. Официалните документи и удостоверения се представят от страните. Съдът може да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях. Учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им.

Чл. 148. Официалните документи и удостоверения се представят от страните. Но съдът може сам да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях. Учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им.







Представяне на печатни материали




Чл. 187. Печатни материали се представят от страните, но когато съдът може сам да си ги достави без особена трудност, достатъчно е страната да посочи къде те са публикувани.

Чл. 149. Печатни материали се представят от страните, но когато съдът може сам да си ги достави без особена трудност, достатъчно е страната да посочи къде са те публикувани.







Конверсия на официален документ




Чл. 188. Документ, издаден от некомпетентен орган или не в предписаната форма, има значение на частен документ, ако е подписан от страните.

Чл. 150. Документ, извършен от некомпетентен орган или не в предписаната форма, има значение на частен документ, ако е подписан от страните.







Документ, издаден от неграмотно или незрящо лице




Чл. 189.(1) Частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът.

Чл. 151.(1) Частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът.

(2) Частен документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде приподписан от двама свидетели.

(2) Частен документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде приподписан от двама свидетели.







Задължение на страната за представяне на документ




Чл. 190.(1) Всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора.

Чл. 152. Всяка страна може да иска от другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора.

(2) Непредставянето на документа се преценява съгласно чл. 161.










Основания за отказ от представяне




Чл. 191.(1) Представянето на документ може да бъде отказано, когато:




1. съдържанието на документа се отнася до обстоятелства от личния или семейния живот на страната;




2. това би довело до опозоряване или до наказателно преследване на страната или на нейни близки по смисъла на чл. 166.




(2) Когато основанията по ал. 1 засягат части от документа, страната може да бъде задължена да представи заверено от нея извлечение от документа.










Задължение на трето лице да представи документ




Чл. 192.(1) Всяка страна може да иска с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ.

Чл. 153.(1) Всяка страна може да иска с писмена молба от неучаствуващо в делото лице да представи намиращ се у него документ.

(2) Препис от молбата се изпраща на третото лице, като му се определя срок за представяне на документа.

(2) Препис от молбата се изпраща на третото лице, като му се определя срок за представяне на документа.

(3) Третото лице, което неоснователно не представи искания документ, освен отговорността по чл. 87, носи отговорност и пред страната за причинените й вреди.

(3) Третото лице, което неоснователно не представи искания документ освен отговорността по чл. 73 отговаря и пред страната за причинените й вреди.







Оспорване на истинността на документ




Чл. 193.(1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието.

Чл. 154.(1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на един документ най-късно в заседанието, в което той е представен. Ако страната не е присъствувала в това заседание, оспорването може да стане най-късно в следващото заседание.

(2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него.

(2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползува от него.

(3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.

(3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.







Проверка на документ




Чл. 194.(1) Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.

Чл. 155. Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.

(2) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той го изключва от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение.

Чл. 156.(1) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той изключва документа от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение.

(3) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото. В този случай документът заедно с препис от решението се изпраща на прокурора.

(2) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото.







Раздел V




Вещи лица










Назначаване на вещо лице




Чл. 195.(1) Вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други.

Чл. 157.(1) изр. 1. Вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма.

(2) Съдът може да назначи и повече вещи лица, когато това се налага с оглед на обстоятелствата по делото.

Чл. 157.(2) изр. 1. При сложност на предмета на изследването съдът може да назначи три вещи лица.




Чл. 157.(2) изр. 2. Всяка от страните в тридневен срок от заседанието, в което е допусната тричленна експертиза, посочва по едно вещо лице, а третото се определя от съда.13







Отстраняване на вещо лице




Чл. 196.(1) Разпоредбите на чл. 22, ал. 1 се прилагат съответно и за вещите лица.

Чл. 158.(1) Не могат да бъдат назначавани за вещи лица роднините на страните по права линия, съпрузите, роднините по съребрена линия до четвърта степен включително и по сватовство от първа степен, както и лицата, заинтересовани от изхода на делото.

(2) Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по ал. 1.

(2) Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по предходната алинея.

(3) Вещото лице е длъжно незабавно да съобщи на съда всички обстоятелства, които могат да бъдат основание за отстраняване. То е длъжно да вземе отношение по твърденията в молбата за отстраняването му.




(4) Съдът се произнася с определение по искането за отстраняване на вещото лице.










Възлагане на експертиза




Чл. 197.(1) В определението, с което съдът назначава вещото лице, се посочват: предметът и задачата на експертизата; материалите, които се предоставят на вещото лице, името, образованието и специалността на вещото лице.

Чл. 157б. В определението, с което се назначава вещото лице, се посочват: предметът и задачата на експертизата; материалите, които се предоставят на вещото лице; името, образованието, специалността, местоработата и длъжността на вещото лице.

(2) Съдът дава на вещото лице подходящ срок за изготвяне на заключението. Вещото лице уведомява съда, когато не може да изготви заключението в определения срок, и посочва какъв срок му е необходим.










Освобождаване на вещото лице




Чл. 198. Назначеното вещо лице се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина, при условията на чл. 166 или когато не е изготвило своевременно заключението.

Чл. 159. Назначеното вещо лице се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради болест или некомпетентност. То може да се откаже във всички случаи когато се допуска отказ от свидетелствуване.







Представяне на заключението




Чл. 199. Вещото лице е длъжно да представи заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание.

Чл. 157.(1) изр. 2. Заключението се подписва от вещото лице и се представя по делото поне пет дни преди съдебното заседание.







Изслушване на вещото лице




Чл. 200.(1) Съдът напомня на вещото лице отговорността му за даване на невярно заключение.

Чл. 160.(1) След като снеме самоличността на вещите лица, съдът им напомня отговорността пред закона за даване неверни или заинтересовани заключения.

(2) Вещите лица дават обещание, че ще дадат заключението си без всякакво пристрастие.

(2) Вещото лице излага устно заключението си. Страните могат да задават въпроси за изясняване на заключението.




(3) При оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица. Оспорването може да бъде направено докато трае изслушването.

Чл. 157.(2) изр. 2. При несъгласие на страните със заключението на вещото лице или на тричленната експертиза съдът може да назначи нов състав от три вещи лица.







Допълнително и повторно заключение




Чл. 201. Допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно-когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.










Оценка на заключението




Чл. 202. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.

Чл. 157. (3) Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещите лица, а го обсъжда заедно с други доказателства по делото.







Разногласие между вещи лица




Чл. 203. При разногласие между вещите лица всяка група излага своите отделни мнения. Когато съдът не може да вземе становище по разногласието, той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава други вещи лица.

Чл. 161. При разногласие между вещите лица всяка група излага своите отделни мнения. Когато съдът не може да вземе становище по разногласието, той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава други вещи лица.









Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница