Когато бог ходеше по земята рик Джойнър Съдържание

Втора част

Те бързо обуха своите сандали, увиха се в своите простички шалове и се спуснаха да излязат през вратата точно в момента, когато Исус я отвори.

- Добро утро – каза Той, като хвърли поглед към тях. – Изглежда, че добре сте спали.

Отстъпвайки назад, за да Му позволят да влезе, Йоан проговори пръв:

- Ние тъкмо излизахме да Те търсим – и добави след неудобна пауза:

- Вярвам, че и Ти също Си спал добре. Надявам се, че не Ти досадихме много с всичките си въпроси снощи.

- Не. Вие никога не можете да Ми досадите. За Мен беше удоволствие. Ето, донесъл Съм ви малко хляб – каза Исус, като подаде на всеки един от тях по един самун.

- Господине, Ти би трябвало да изпратиш нас да вземем хляб – промърмори Андрей, Чувствайки се неудобно от мисълта, че докато той е спял Самия Месия е отишъл да вземе хляб за тях.

Исус, като че ли не обърна внимание на забележката на Андрей и продължи да говори.

- След като ядем, Аз трябва да отида и да бъда Сам няколко седмици, а вие трябва да се върнете в домовете си.

Зашеметен, Йоан бързо Го прекъсна:

- Господарю, ние сме следвали Кръстителя в продължение на много месеци и сега искаме да следваме Теб. Моля Те, не ни карай да Те оставяме.

Исус хвърли поглед към тях и търпеливо ги попита:

- Не ви ли липсват семействата ви?

Йоан и Андрей се погледнаха един друг и тогава Йоан отговори:

- Да. Липсват ни. Но има жертви, които трябва да се направят, за да се върши волята на Бога.

- Това е истина – отговори Господ. – Но не всички жертви са Неговата воля.

Йоан и Андрей размислиха върху това за момент, преди Йоан отново да проговори.

- След като бяхме с Кръстителя, ние никога няма да се задоволим отново с обикновен живот. И сега след като знаем кой Си Ти, как можем да се върнем при нашите семейства? Ние ги обичаме, но никога повече не можем да се върнем към живота, който имахме преди.

Като им махна да седнат, Исус продължи:

- Аз ви разбирам, но трябва да се оттегля Сам за известно време. Аз ще се върна за вас, да ви взема, но докато се върна моля ви радвайте се на вашите семейства. Вие ще направите много жертви, за да Ме следвате, но Аз Съм дошъл да жертвам в полза на семействата. Вие трябва да се наслаждавате на вашите семейства.

Андрей и Йоан бяха видимо облекчени. Те знаеха, че щом Той казва, че ще се върне за тях, значи те са били приети като Негови последователи. Те и двамата Го наблюдаваха, когато Той седна и започна да благодари за хляба.

Когато един ангелски пратеник ги приближи, двамата капитани се обърнаха да го посрещнат. За тяхно удивление беше самия Гавриил. Те и двамата паднаха на колене и го поздравиха със своите мечове, както направиха и хилядите войни строени около тях.

- Поздрави. Дойдох с вашите заповеди. Всеки един от вас трябва да вземе своите подразделения и да остане с тези двама мъже. Те ще бъдат отделени от Господа за известно време и вие трябва да сте на стража около тях. Самият Михаил ще остане с Господа.

- Да, господине. Ние ще пазим двамата. Михаил говори с нас предната нощ и ние допуснахме, че той може да остане с Господа.

Капитаните все още имаха изглед на удивление върху своите лица, гледайки Гавриил, така че той продължи:

- Аз знам, че се чудите защо съм дошъл. Вярно е, че аз не трябваше да идвам докато не започне началото на една нова епоха и точно затова аз съм тук сега.

- Господине – отговори другият капитан, -- ти току що беше дошъл да говориш с девицата, така че защо си обратно тук толкова скоро? Нима друга диспенсация е започнала вече? Не изглежда тази да е вече завършила.

- Наистина – отговори Гавриил. – Когато Синът дойде на земята беше началото на нова епоха. Сега цялото творение е насочило вниманието си към тази малка планета. Но една друга епоха за човеците започна преди два дена. Синът няма да е тук за дълго, но епохата, която започна ще трае колкото земята.

Всичките ангели в областта слушаха с голям интерес това, което Гавриил говореше и той се огледа, за да се увери, дали всички знаят, че той говори също и на тях.

- Когато Синът слезе при пророка Йоан да бъде кръстен, вие видяхте Святият Дух да слиза като гълъб и да остава върху Него. Това беше символ на гълъба, който Ной пусна от ковчега и който се върна при него. Човекът не може да намери покой докато Святият Дух не се върне да почива в него. Синът беше първият човек, върху който Святият Дух слезе и остана. Ще има и други, в които Святият Дух ще остане, мнозина от които сега се раждат. Когато Духът може да почива върху тях, тогава човеците ще започнат да намират своята почивка в Бога. Чрез това човеците ще бъдат възстановени към Бога.

- Това е невероятно! – отговори един от капитаните, като цялата компания ангели стоящи наоколо забележимо се раздвижиха.

- Да. Синът стана човек, за да започне да подготвя човеци, които да могат да приемат Святия Дух.

- Господине, -- продължи капитанът с тон на протест. – Ние чухме посланието, дадено на Кръстителя, че той трябваше да приготви пътя за Този, който ще кръщава със Святия Дух, но как може Той да остане върху човеците… другите, освен Сина, разбира се?

- Добре капитане, разбирам твоя въпрос, но се боя, че дори и аз не разбирам отговора напълно. Аз знам, че когато Синът завърши Своята работа хората тук ще започнат да се променят. Мнозина ще станат съдове, в които Святият Дух ще пребъдва. Хората ще станат обиталище на Бога. Гледайки ги сега, това е много трудно да го разберем, но те в действителност са създадени за това.

- Аз съм виждал как Святия Дух обича хората и иска да бъде с тях, въпреки, че те са толкова противоположни на Неговото естество, -- прекъсна го един от капитаните. – Въпреки, че Той е свят, а те са толкова нечестиви, изглежда, че Той винаги търси възможност да се приближи при тях, да им помага. Наблюдавайки Го, това ми помогна да обичам и хората и Бога още повече. И аз съм много щастлив за това, което ще стане с хората, въпреки, че е отвъд моето разбиране, как изобщо може да стане.

- Ние всички научаваме много за нашия Бог, когато научаваме за хората – отговори Гавриил. – Девицата, която носеше Сина, донесе радост на Святия Дух и Отец се наслаждава откакто Той е дошъл тук. Въпреки че това е голяма тайна за нас, чудесно е да виждаме как те се радват в хората. Има такава тъмнина и зло тук на земята, че е удивително как някои се обръщат към светлината.

- Ти разбираш много – отговори Исус, като че ли е бил въвлечен в целия разговор. Гавриил, капитаните и цялата войска коленичиха, наведоха главите си и извадиха своите мечове в приветстване, което причини целия планински район да заблести в огнена слава.

Михаил стоеше с Него докато Той се взираше над армиите и след това в Йоан и Андрей, които току що бяха започнали да се спускат по тесния път. Когато Михаил кимна към двамата, армиите започнаха да се строяват зад тях. Други няколко хиляди започнаха да заемат позиция зад тях или пред тях. Шествието беше по-величествено от всичко, което императорът някога е наблюдавал и въпреки това Йоан и Андрей бяха в пълно невидение относно това.

- Не тези Ме избраха, но Моят Отец избра тях, дори преди основаването на този свят – обясни Исус на Гавриил и капитаните. – Те са двама от избраните. Те са Мои братя. Отнасяйте се към тях, както бихте се отнасяли с Мен.

- Благодаря Ти за тази голяма чест да служим на Твоите братя – отговори първият капитан, като другите кимнаха в съгласие с него.

- Аз зная, че вие ще се справите добре – отговори Исус, като започна да се спуска по пътя в обратната посока на двамата.

Внезапно, като че ли самите планини изчезнаха в една голяма святкаща светлина, когато Михаил извади своя меч. Моментално се яви една велика армия от мощни ангелски войни, които всички изглеждаха равни по сила с капитаните. Техните мечове бяха извадени и огнената слава, която се излъчваше от тях беше гледка, която не можеше да се види често, дори на самото небе, отвъд вътрешното светилище. Капитаните, които следваха Андрей и Йоан бяха зашеметени за кратко, преди инстинктивно да извадят своите мечове. Ангелите по целия регион, във всички малки градове и села, всички подобно извадиха своите мечове и стояха, като че в готовност за битка.

- Нямал съм и представа, че има толкова много от нас тук – възкликна един от капитаните към своя компаньон.

- Нито пък аз – каза другия. – Но защо е тревогата…

Докато заглъхнат думите му те и двамата знаеха причината. Един ужасен облак идваше откъм морето. Това не можеше да бъде нищо друго освен антуражът на самия Луцифер ( букв. на злия). Като се приближаваше облака, големи бури се издигнаха и започнаха да вършеят крайбрежните села.

- Защо той се удоволства да измъчва хората по този начин? Погледни го как изпраща светкавици да удрят тези малки колиби и изритва вълни, за да обръщат лодките. Той не може да ни уплаши по този начин. Силата само на Михаиловия меч може да го унищожи и ние лесно бихме могли да приключим с цялата му армия – извика капитана, когато врявата нарасна.

- Той може да парадира с властта, която сега има над земята, но скоро ще дойде времето, когато ще ни бъде позволено да се бием – напомни му другия капитан. – Но вярвам, че той знае, че не може да ни сплаши. Той просто мрази хората и се удоволства да ги поразява по този начин, защото знае, че те мислят, че Бог прави това. Той се опитва да ги убеди, че Бог ги мрази, така че да не Го търсят.

Ангелите в селата сега имаха в своите ръце пълното опазване на своите нови повереници от армиите от демони освободени пред тях. Имаше много сблъсъци, но демоните бързо се научиха да не докосват избраните. Разярени, те се нахвърляха върху мъже и жени, които не бяха защитени. Ужасни битки избухнаха в множество домове. Демони на страст скачаха върху мъже, жени и деца, като с това причиниха повече от малцина да се препънат тази нощ. Умопомрачение и страх се прикачиха към другите, подпомогнати от атмосферата създадена от бурята. Беше началото на най-несвятата нощ в страната наречена „свята.”

Михаил се приближи до Исус, който ходеше.

- Господарю, не можем ли да направим нещо?

- Моето сърце също се съкрушава, добри приятелю. Аз зная, че ти си бил на стража над Моя народ Израел за много столетия и си бил свидетел на много яростни атаки на врага, без да можеш да отвърнеш. Ще дойде ден, когато ще можеш, но той все още не е дошъл. Когато ние дадохме на човека свободата в градината, да се покори или да не се покори, ние му дадохме свободата да избира своя господар. Но Аз Съм тук да им дам още един шанс да изберат и изборът ще бъде много по-ясен сега, защото те знаят последствията от непокорството. Но преди да мога да им помогна, Аз трябва да ходя в покорство като човек. Тогава ще мога да им покажа изходния път от тази ужасна тъмнина. Но тогава не всички ще Ме изберат. Въпреки това, дори и само неколцина да се обърнат към Моя Отец, струва си всичко, за което Съм дошъл.

- Но защо злият е напуснал Рим и е дошъл тук? – запита Михаил

- Той е дошъл да Ме изкушава, също както направи с първия Адам – отговори Господ.

- Господарю, аз знам, че само да пожелаеш, Ти можеш да приключиш с него. Как може той да дръзне да Те изкушава по този начин?

- Когато Аз го срещна, няма да го срещна като Божий Син, но като Човешки Син. Трябва да направя това, което първия Адам не може да направи. Аз трябва да остана верен. Моят Отец даде на човека да управлява над този свят и някой човек трябва да вземе обратно властта, като се покори във всичко. Аз съм този човек. Ето защо трябва да го срещна като човек, а не като Бог.

- Разбирам – отговори архангела. – Аз отдавна съм разбрал това, но все още е толкова трудно за нас да въздържаме себе си, когато бихме могли да се справим с него и с всичките му зли армии толкова лесно.

- Аз не дойдох да спечеля обратно света със сила, но с любов – продължи Исус. – Тези, които прибягват първо към силата ще употребят погрешно своята сила. Любовта не съществува за силата, но силата съществува за любовта. Неразбирането на това причини падението на злия. Това, което правя тук не е само за хората, но за цялото творение. За цялата вечност творението ще изучава това, което върша тук и ще опази мнозина други от падението, с което падна Луцифер.

- Беше толкова трудно за нас да го гледаме как се разбунтува и след това да гледаме как Ти му позволяваш да позволява да вербува за своя бунт без да го спираш – призна Михаил. – Всичко това беше толкова объркващо за нас, но ние бяхме познали Твоята доброта и просто трябваше да Ти се доверим.

Исус спря за момент и погледна големия ангел в очите.

- Любовта към силата винаги води до падение. Само когато използваме силата заради любовта, само тогава можем да я използваме правилно. Аз не съм тук да изявя сила, но любов. Ти знаеш колко лесно е за Мен да спра слънцето, както го направих за Исус Навин или дори да разделя голямото море, но това толкова ще зашемети хората, че те ще Ме изберат от страх, без значение дали искат да Ми служат или не. Аз ще използвам само толкова сила, колкото е необходимо да изявя Моята любов към тях. Аз не желая хората да Ме изберат поради силата, но поради това, че Ме обичат и че обичат истината. Аз няма да им бъда познат като Сила, но като Истина и Любов.

- Господарю, Твоите пътища са удивителни и са отвъд нашето схващане. Всички ангели в небето израстват в мъдрост, като наблюдават Твоите дела тук – отговори големият ангел. Неговите очи заблестяха с вълнение като на човек. – Ти Си ми доверил голяма сила и голяма власт, но аз оценявам наблюдаването на Твоите пътища много повече от моята сила. За мен е истинско съкровище да мога да чувствам любовта, както става с мен сега. Когато Те наблюдавам аз също израствам в любовта. Сега бих могъл да кажа, че искам да се бия за тези хора, защото ги обичам, а не само защото мразя врага, но понякога все още ми се иска да отвърна със сила.

- Ти си мъдър ангел, приятелю Мой – отговори Исус. – Вие всички бяхте създадени с цел и силата, която ви е била дадена ще бъде напълно използвана. Но ти трябва винаги да помниш, че за да бъде правилно използвана, тя трябва да бъде използвана в любов. Дори, когато бъдеш освободен да се биеш и да унищожиш злите, ти трябва да го направиш поради правилните причини, които сега научаваш тук. Но сега ти трябва да почакаш тук и да ме оставиш да продължа Сам.

Архангелът спря, но с явен протест в очите си.

- Господарю…

- Трябва да бъде по този начин – отговори Господ. – Аз трябва да отида в тази пустиня Сам. Ти и твоите армии трябва да чакате тук.

Исус навлезе в пустинята, под облак на тъмнина, на каквато земята никога преди не е била свидетел. Демони от всеки вид се струпваха през средните небеса наоколо и над пустинята. Присъствието на самия Сатана (букв. злия) беше усетено от ангелите по целия регион, макар и той самия да не се виждаше поради огромната струпана тъмнина около него. Никой ангел намиращ се на хиляда мили наоколо, не трябваше да държи в ножницата своя меч през следващите четиридесет дни.

Няколко капитана се приближиха до Михаил, преклониха се и отдадоха чест. В първите няколко минути той, като че ли не ги забелязваше и след това им кимна да се приближат напред.

- Господине, какво ще правим? – попита един от тях.

- Стойте в готовност, пазете поверениците си, но не атакувайте – отговори Михаил, все още гледайки в посоката, в която Исус беше изчезнал.

- Никога не сме виждали врага да се събира по този начин – отговори един от другите капитани.

- Ти си нов тук, нали? – попита архангела обръщайки се към капитана, който проговори.

- Да, господине. Аз дойдох от една далечна галактика. Бях изпратен тука да бдя над един от избраните, който днес току що се роди. Аз съм толкова благодарен да получа това поръчение, но все още е малко по-вълнуващо отколкото съм очаквал. Това ли е началото на последната битка?

- Никой от нас не знае времето на последната битка, но това, което знам ме кара да мисля, че все още има много сезони до тогава. Избраните, които вие сте били изпратени да пазите, ще бъдат мощни шампиони и самите те ще надделеят над злия. Те ще се бият със силата, която е много по-голяма от тази, която ние ангелите притежаваме, но повечето са все още невръстни деца, а мнозина тепърва трябва да се родят.

- Как може да бъде това? – отвърнаха няколко капитана с очевидно шокиране. – Защо те нямат сила колкото и най-последния от ангелите, носещи послания. Всъщност се вижда, че те нямат много сила и в техния естествен свят дори когато се справят със зверовете – продължи един от тях.

- На тях ще им бъде дадена силата на Святия Дух – отвърна Михаил. – Когато Святият Дух дойде да обитава в тях те ще имат повече сила отколкото всички нас взети заедно. Силата, която създадена нас и дори самите небеса, ще бъде дори и в най-слабия от тях.

Огромна тишина се въдвори сред цялата група от капитани, които сега наброяваха стотици. Това беше неразбираемо за тях. Най-накрая един от тях се осмели да зададе друг въпрос.

- Как може Святият Дух да обитава в тези, които са толкова несвяти? Аз съм тук само от няколко месеца и вече видях в тези човеци повече зло отколкото преди съм мислил, че съществува – дори и в най-добрите от тях. Толкова е трудно да разбере как Святия Дух се докосва до пророците макар и за кратко, за да им даде думи и видения, но да обитава в тези?

- Аз разбирам въпроси, но също знам, че Синът е тук да направи по някакъв начин хората отново святи. Те ще съзерцават Неговата слава и ще бъдат променени. Те ще видят Неговата любов и ще бъдат очистени. Има сила в Неговата любов, която на нас ни е страшно трудно да разберем, но тези хора ще я разберат. Те ще Го възлюбят с голяма любов, защото Той ги е избавил от толкова много. Великата любов, която Той ще открие сега е по-голяма от всяка сила, която ние сме познавали преди. Тя е толкова велика, че ще дойде време, когато ние всички ще се удивяваме повече на любовта, която Той открива тук, отколкото на силата, която видяхме да се освобождава при сътворяването на звездите.

Имаше дълга тишина докато армията от капитани осмисляше това. Накрая един от тях проговори:

- Защо Синът влезе в тази тъмнина Сам? Защо злият и неговите сили не бягат от Него?

- Ако Той само издигне пръста Си, те всички ще побягнат. Но Той каза, че трябва да срещне злия като човек. Той няма да наруши Собствените Си постановления. Този свят беше даден на човека, за да управлява, но човекът предаде себе си на злия. Синът дойде като човек, за да спечели обратно света по законен начин със Своето покорство. Но дори и тогава Той няма да насили хората да се върнат при Него. Той каза, че така все би останало непокорство в техните сърца. И тогава те никога не биха могли да станат истински поклонници. Ще дойде време, когато Той ще употреби Своята сила и на нас ще бъде позволено да използваме нашата, но Той първо иска да събере тези, които обичат истината повече от силата. Тези са наследниците. Тези, които идват поради Неговата сила ще станат поданици, но те няма да бъдат сънаследници, както тези, които идват поради това, че обичат Него и Неговата истина.

- Неговите пътища са по-удивителни отколкото изобщо някога сме разбирали – подхвърли един от капитаните.

- Да – отговори Михаил. – Когато човекът избра непокорство в градината и нечестието на техните сърца стана толкова дълбоко, както в дните на Ной, как искахме да разрушим тази малка планета, заедно със злия и неговите армии. Ние просто не можехме да разберем защо Господ беше толкова търпелив с тези малки създания. Сега виждаме слава в Неговите пътища, която е толкова чудесна, че ние постоянно се променяме и ставаме по-зрели в обичта към нашия Бог – дори още повече от всякога. Това са и страшни и прекрасни времена.
* * *
За първи път от много месеци Йоан влезе в своя дом. Слугите започнаха да тичат, викайки към майка му, че той се е завърнал. Радост изпълни къщата и това се чу чак до дока, където Яков и неговият баща работеха върху една от своите лодки. Те знаеха какво означава това вълнение, дори преди слугата да дойде при тях с новините. Усмихвайки се един на друг, те станаха и започнаха да вървят към къщата. Йоан се хвърли на раменете на своя баща, като се протегна зад тях, за да събори шапката на брат си от главата му. Една добра и непринудена борба се разрази докато Заведей ги възпря.

- Сине, липсваше ни повече отколкото можеш да си представиш.

- Съжалявам, татко. Не съм мислил, че няма да ме има толкова дълго. Но такива чудесни неща се случваха, че аз просто не можех да си тръгна. Имам да ви разказвам за много неща. Това са времената, които нашите хора са чакали от много столетия.

- Сине, ние искаме да чуем за това. Но първо трябва да се измиеш и да се преоблечеш. Ние ще имаме гощавка, за да отпразнуваме твоето завръщане.

- Благодаря ти, татко – отговори Йоан, прегръщайки отново майка си. – Толкова е хубаво да съм отново тук с вас.

Бутайки здраво своя брат, Йоан се оттегли към своите стаи, решен да се измие и да се върне колкото може по-бързо. Радост преливаше в неговата душа. Той се чувстваше, като че ли е най-блажения човек на земята. Да имаш такова семейство, да си имал преживяването да бъдеш ученик на Кръстителя и накрая да намериш Месията! Йоан напираше да каже всеки детайл на семейството си, но той знаеше правилата на дома. Вечерята беше време за разговори, поради тази причина техните вечери траеха няколко часа.

Имаше тишина за няколко минути. Накрая Заведей проговори:

- Сигурен ли си, че този човек е Месията? Ние чухме толкова много за Кръстителя и когато го чух лично аз се убедих, че той е пророк. Толкова съм благодарен, че той те прие за ученик, но ти знаеш толкова малко за този другия човек. Сигурен ли си, че чул правилно Кръстителя? „Божият Агнец” същото като Месията ли означава?

Яков не казваше нищо, но наблюдаваше всяко движение на брат си. За него също изглеждаше, че Йоан е постъпил малко прибързано, да остави тази извънредна възможност да бъде един от учениците на Кръстителя, знаейки толкова малко за този, другия човек.

- Господине – отговори Йоан, внимателно гледайки към своя баща. – Зная, че си мислиш, че може да съм прибързал да напусна Кръстителя, но ако ти беше там… ако беше чул гласа, който ние чухме… и тогава да чуеш, какво каза Кръстителя за Него. Той каза, че целия му живот е бил подготовка за този единствен ден. Той каза, че сега Исус трябва да расте, а той трябва да започне да се смалява.

Докато семейството разговаряше на вечерята, всичките слуги бяха дошли и насядали в стаята и слушаха. Всички те бяха считани за част от семейството и Заведей искаше и те да се наслаждават на празненството по случай Йоановото завръщане.

- Сине – Продължи Заведей. Аз съм наблюдавал твоето търсене да познаеш Бога още от времето когато беше съвсем малък. Аз също съм се опитвал да Му служа през целия си живот и най-голямата ми радост е била да видя как моите синове стават толкова отдадени на Него. Той е бил добър към мен и аз знам, че Той ще бъде добър и към вас. Уверен съм, че Той ще ви води в Своите пътища. Но след толкова столетия да повярвам, че Месията би могъл действително да е тук… изглежда твърде прекрасно дори да се помисли.

Накрая проговори и Яков:

- Добри ми братко, познавам те достатъчно добре, за да повярвам, че този Исус е поне още един пророк и дори някой по-велик от Йоан. Но Той да е Агнеца… аз дори не съм сигурен, какво означава това и със сигурност не съм готов да кажа, че Той е Месията. Но трябва да призная, че е добре да се обърне сериозно внимание на Йоановото свидетелство за Него. Може би това е едно и също – Агнецът и Месията. Ти сигурен ли си, че този човек ти е казал, че Той ще дойде за теб след няколко седмици?

- Това е, което Той каза. Но за съжаление трябва да спомена, че в този напрегнат момент аз пропуснах да Му кажа къде живея. Обаче Той знае, че аз имам семейство и че се нуждая да се върна да прекарам известно време с вас, а съм сигурен, че не съм Му казвал нищо за вас.

- Ако Той е пророк предполагам, че ще те намери подхвърли Яков смеейки се.

- Наистина се надява – отговори Йоан малко нервно.

- Е добре, мисля, че е време да отпочинем – каза Заведей, ставайки. – Тези думи преди няколко нощи причиниха големи повреди. Ще ни трябват седмици, за да поправим някои от лодките и мрежите. И ние сме щастливи в сравнение с някои от нашите съседи. Никога не съм виждал такива свирепи бури да се надигат толкова бързо. То е като че ли Божият гняв е развихрен върху нас. Сигурен съм, че го заслужаваме. Трябва да имало поне дузина хванати прелюбодейства в нацията миналата година и сега с това, което Ирод направи… Изглежда, че има непрестанна атака върху семейството.

- Татко, защо Бог би ни съдил така строго, когато останалите народи са толкова по-лоши? – каза Яков, като с това наполовина питаше и наполовина заявяваше. – Това не ми изглежда право.

- Тъй като сме Божият избран народ, ние трябва да живеем по различен стандарт. Той ни е дал много повече истина, така че очаква да бъдем различни – възрази Заведей малко натъртено, като че ли вече са говорили за това и преди.

Йоан слушаше внимателно, дълбоко обмисляйки всеки коментар. Той реши да пита Исус за тези неща. Начинът, по който Той им беше отговорил на всичките им въпроси през нощта, когато останаха с Него все още го удивяваше. Той виждаше всичко от перспектива, която е много над всичко, което беше чул от учителите на закона. Със сигурност Той би могъл да знае отговора на Якововия въпрос. Дори самата мисъл за това развълнува Йоан. Веднъж Кръстителят бе нарекъл Исус „Божият Син”. Да помислиш, че би могъл да бъдеш учен за Бога от Самия Бог! Това беше твърде много дори за Йоан да го проумее.
* * *
Петър се опитваше да бъде търпелив с брат си. Той много се радваше, че го вижда, но беше твърде много превъзбуден, защото си беше отишъл за толкова дълго време, оставяйки тяхната риболовна работа в момент, когато беше най-необходим. Сега, когато тяхната единствена лодка беше потопена в бурята, Андрей не изглеждаше дори да го е грижа.

- Щастлив съм за теб, че си намерил Месията, но мисля, че трябва да помислим откъде да намерим храна за следващите дни – изпусна се накрая Петър.

Андрей беше малко изумен. Той погледна бъркотията наоколо, която още стоеше от бурята.

- Разбира се. Моля те, прости ми, Петре. Аз дори не те попитах, как са били нещата. Чух за бурята и за лодката, когато влязох в града. Ти имаш жена и семейство, за които да мислиш. Разбирам защо се тревожиш. Аз ще бъда тук за известно време и ще ти помогна нещата да тръгнат отново.

- Искаш да кажеш, че ще ни напуснеш отново? – попита Петър, като намръщи челото си. По това Андрей разбра, че беше ядосан.

- Петре, длъжен съм. Как бих могъл да не следвам Месията? Ние като народ сме живели за това време.

Петър се обърна да погледне към морето. Те и двамата стояха мълчаливо за няколко минути и тогава Петър проговори:

- Прав си, братко мой. Знам, че сме прекарали столетия като народ чакайки за Него, но бих желал да чуя поне за един човек, който е получил отговор на някоя своя молитва! Опитвал съм се през целия си живот да бъда покорен. Ходя в синагогата всяка събота. Работя за семейството си. Защо тогава Бог ни прави всичко това?

Андрей знаеше, че е по-добре да не се опитва да отговаря на тези въпроси. Най-накрая той пристъпи към своя брат, обгърна с ръка рамената му и го дръпна към къщата.

- Ела, трябва да видя жена ти и децата ти. Колко много ми липсваха всички те. Всичко ще потръгне. Винаги става. Нищо няма да те спре за дълго. Просто това ще даде на рибите шанс да станат малко по-големи преди да ги хванем.

- Добре е да те видя, братко – каза Петър, усмихвайки се най-после. – Просто не ми харесва да слушам, че отново ще ни напуснеш.

- Знам. Но ще имаме достатъчно много време да поговорим за това. Учителят ще дойде за мен едва след няколко седмици.

- Какво? Той ще дойде тук?

- Да, Той каза, че ще дойде за мен след няколко седмици.

- Много добре. Никога не съм срещал Месия – отвърна Петър с хихикане. – Мислиш ли, че Той може да ни помогне да възстановим нашата лодка? Или дори по-добре да ни каже къде е рибата?

- Добри ми братко, това може да е малко множко за Месията. Аз мисля, че искаш нещо, което само Бог може да направи.