Когато бог ходеше по земята рик Джойнър Съдържание

Четвърта част

Той си помисли, че Йоан има склонност да прекалява с идеализма си и това разочарование имаше смисъл за него. Йоан сега работеше с толкова изявено чувство на безсилие, че изглеждаше, като че ли всяка задача е враг, който трябва да бъде наказан. Заведей реши, че се е стигнало твърде далеч и той трябва да поговори с него.

- Сине мой, знам, че положи толкова вярва в този Исус, но не трябва да уповаваме така на никого. Само Бог е достоен за такова доверие. Единствено Той никога няма да ни разочарова. Той е единствения, на Когото трябва да посветим себе си по такъв начин. Дори и най-великите пророци, като Мойсей и Илия са правили грешки. Това се случва, защото ние като хора лесно сме склонни да следваме хора, затова сега страдаме от това ужасно иго да сме подчинени на римляните. Получихме само това, което сме заслужили, затова, че не се решихме да нямаме друг Бог, освен нашия Господ.

Йоан дори не вдигна поглед, за да потвърди бащините си думи. Всяка от тях го удряше като плесница по лицето, въпреки че вярваше, че това, което той казва е истина. Той просто не знаеше какво да прави. Месеците, който прекара с Йоан Кръстител, бяха най-чудесните в живота му. Те бяха изпълнени с постоянните чудеса на Божието действие. Кръстителят събуди надежди за най-голямото движение от Бога, каквото Израел никога не бе преживявал. Никога не беше чувствал такава надежда, толкова очакване, такива чудеса. Сега разочарованието изглеждаше точно толкова ужасно, колкото предишните времена бяха чудесни. Въпреки това, времето у дома му показа, че той никога нямаше да се върне към нормален живот. Така че сега той не знаеше какво ще прави.

- Татко, съгласен съм с това, което казваш. Знам, че някак си ще успея да превъзмогна тази дезориентация, която чувствам. Но знам, че или трябва да се върна при Кръстителя или някак да намеря Исус. Не мога да обвинявам Исус, че не е спазил думата Си. Всеки може да забрави. Нещо може да се е появило и да Му е попречило да дойде.

- Ще отида да Го търся – измънка Йоан, хвърляйки мрежата, която кърпеше. Това решение беше като вятър, издухващ мъглата от ума му. Изведнъж той се почувства по-добре. – Ще търся Исус докато Го намеря! Ако трябва дори няма да ям, но докато не Го намеря, няма да правя нищо друго – продължи той с толкова сила, че шокира баща си и брат си.

- Когато Ме потърсиш, ще Ме намираш – звънна глас от пейката над тях. И тримата се завъртяха натам, за да видят кой бе проговорил.

- Господарю! – извика Йоан, втурвайки се към пейката с гигантски скокове. – Ти дойде за мен!

- Ти съмняваше ли се, че ще дойда?

- Е, беше толкова отдавна – смънка Йоан.

- Усъмни ли се в Моята дума? – попита Исус отново.

Йоан не знаеше какво да каже, така че не каза нищо. Исус също не каза нищо, но продължи да гледа право към него. Накрая Йоан почти прошепна:

- Съжалявам. Започнах да се съмнявам, но знаех, че трябва да има основателна причина, за да не дойдеш.

- Ще научиш, че никога няма да имаш основание да се съмняваш в думите Ми. – отговори Исус, като се протегна да вземе Йоановата ръка и да го издърпа до горния край на пейката.

Тогава Исус се обърна и погледна надолу към Заведей и Яков. И двамата бяха наблюдавали сцената с най-голям интерес. Йоан бързо каза:

- Татко, братко, простете ми, че не ви запознах. Това е Исус, за Когото ви говорих.

- Да, -- отговори Заведей – нашият син ни разказа много за Теб. Моля, може ли да Ти предложим гостоприемството си?

- Господине, Отец Ми и Аз винаги сме оценявали гостоприемството, което Сме получавали в твоя дом, а също и в дома на баща ти. Затова и дойдох за твоите синове. Те ще почетат Отца Ми и Мен, както ти и твоят баща направихте и те ще Ни помогнат да построим обиталище, така че да може един ден да приемем теб и твоя баща и да ви покажем гостоприемство.

Заведей очевидно не Го разбра.

- Господине, бил ли сте тук преди? – попита той.

- Приятелю, трудно е за теб да разбереш сега, но ще разбереш по-късно. Ти и твоят дом почетохте Бога, като търсехте да знаете Неговите пътища и като поучавахте синовете си да уповават на Неговото Слово. Той ще те почете сега, употребявайки синовете ти.

Докато говореше, Той протегна ръцете СИ, за да изтегли Яков до горния край на пейката. Яков взе ръката му свенливо.

- Ще се присъединиш ли към нас? – попита Исус, втренчвайки се нарочно в Яков.

Яков беше слисан. Поток от мисли се надигна в сърцето му. Той никога не бе считал себе си за духовен човек като брат си. Той се опитваше да живее според Закона и искрено се опитваше да прави това, което бе правилно, преди всичко, за да почете баща си и майка си, но в същност никога не бе почувствал желание да знае за Бога. Бог изглеждаше твърде неясен и труден за разбиране. Той чувстваше неуловима и почти постоянна вина за това, но сега това бе нещо повече. По някаква причина в този момент, той почувства дълбок срам затова, че не е искал да знае повече за Бога. Присъствието на Исус някак си усилваше тези чувства в него до такава степен, че той почувства, че или трябва да избяга или да заплаче.

- Не се срамувай. Ти не си по-различен от другите хора; никой човек не иска да познае Бога. Мнозина искат да Го почетат, но малцина искат да Го познават, а дори още по-малко искат да се приближат до Него. Но Отец иска да бъде близо до хората. Той иска да те употреби да помогнеш да бъдат доведени хора по-близо до Него.

Всяка дума, като че ли удряше Яков с чук по гърдите. Йоан и неговият баща бяха дори смутени, когато сълзите започнаха да се стичат по лицето на Яков. Те никога преди не бяха го виждали толкова емоционален, а и той никога не се бе чувствал така по-рано. Той наистина съжаляваше, че не се е опитвал да познава Бога. Той беше по-радостен, отколкото някога си спомняше да е бил, тъй като осъзна това, което Исус току-що му каза. Той не само, че можеше да дойде по-близо до Бога, но беше сигурен, че някак си Господ точно сега, по някакъв начин го кани да го направи.

- Господарю, моля Те кажи ми какво трябва да правя?

- Следвай Ме.

- Аз не Те познавам, но някак си знам, че Си истински. Чувствам като че ли Самият Господ говори чрез Теб. Ти не само знаеш какво мисля, но измъкваш навън най-съкровените мисли на сърцето ми. Никога не съм се чувствал така, а не правя прибързани работи, но знам, че ще Те следвам.

Заведей гледаше цялата сцена в гробно мълчание. Как можеше такава кратка среща с непознат да има такова влияние върху сина му? И защо въпреки неговото учудване, той не чувстваше объркване, а мир? Той знаеше, че макар и да изглежда налудничаво, това беше правилно.

Тогава Исус се обърна и погледна към Заведей. При това Заведей почувства нещо, което не беше изпитвал от малък. Той го наричаше „радостното Присъствие.” Когато сядаше на брега на морето, размишлявайки за славата на всичко, което Бог бе сътворил, той започваше да чувства като че ли Самият Бог се беше присъединил към него. Много пъти той бе искал от Господа да му покаже славата Си, точно както я беше показал на Мойсей. Винаги се боеше, че Бог ще го направи, но пък беше сигурен, че колкото и страшно да бъде, ще си заслужава. Чувството на „чудесното Присъствие,” което често изпитваше върху себе си в такива случаи беше най-великото чувство, което някога беше изпитвал. Той знаеше, че ако беше способен някога видимо да види Господната слава, това би бил екстаз отвъд всичко, което той някога по друг начин би могъл да преживее. Докато растеше и поемаше много отговорности, той не се беше връщал към тези времена на разсъждение и радост от простото размишляване за Господа. А сега, така внезапно, същата радост беше върху него. Той почувства „чудното Присъствие.”

- Господарю, -- почти прошепна Заведей – някога се молех да видя славата на Господа. Никога не я видях, но сега знам, че съм почувствал Неговата близост. Аз Го чувствам сега. Може би не е за мен да видя Неговата слава, но ако моите синове дойдат с Теб, знам, че те също ще почувстват радостта от Неговото присъствие. Сега няма по-голяма радост за мен от това синовете ми да отидат с Теб. Знам в сърцето си, че Си изпратен от Бога да посетиш нашата земя. Нашата семейна молитва, която съм чувал през целия си живот, и която те са чували през целия техен живот, е нашето семейство да бъде употребено да донесе почит на великото име на нашия Бог. Някак си знам, че Си тук заради тези молитви. Ще ми липсват синовете ми, но това е велик ден за мен. Аз благодаря на Бога на моите бащи, че е чул нашите молитви.

- Приятелю, твоята молитва да видиш славата на Бога е чута. Бог знае също какво значи да изпрати Сина Си. Ти си Му дал двама и Той ще те възнагради с Неговата близост, която си желал през целия си живот.

- Ще дойдем при теб отново и ще се насладим на гостоприемството, което ни предложи, но сега трябва да тръгваме. Имам цел, поради която не мога да отлагам, а ти имаш един стар Приятел, на когото Му липсва времето, което някога сте прекарвали заедно.

Заведей стана, качи се върху малката пейка и прегърна всеки от синовете си. Когато се обърна да погледне Исус, той почувства великото Присъствие с още по-голяма сила. Присви очите си, опитвайки се да задържи потока от сълзи, който беше готов да изригне. Исус се протегна и докосна рамото му, после се обърна и тръгна. Малката група Го следваше.

Заведей ги гледаше докато завиха зад ъгъла. Той почувства тъга заради заминаването на синовете си, но чувстваше също и голяма радост. Върна се в лодката и я бутна. Щеше да прекара нощта във водата. Имаше Приятел, с когото не се беше срещал доста дълго време и не можеше да направи нищо друго, докато не останеше насаме с Него отново. „Съжалявам, че изобщо пораснах и загубих това, което имах тогава с Бога” – си мислеше Заведей. – „Трябва да стана дете отново. Никога не трябва отново да загубя това, което имах тогава и това, което почувствах, когато Исус дойде тук днес.”

Симон и Андрей гледаха случайната среща със Заведей и синовете му с учудване. Андрей се радваше да види приятеля си Йоан, но Симон вече беше започнал да развива чувство за собственост върху Исус. Дори и така Симон беше като учуден от цялата среща със Заведей и синовете му. Той трябваше да се бори със собствените си емоции с най-голямо усърдие, за да не заплаче. Той никога дори не беше виждал Заведей преди това, но започна да чувства любов към него, като че ли това беше неговия баща. Той дори съжаляваше, че трябва да го оставят толкова бързо.

Близо час мъжете ходеха в малко неловка тишина. Накрая Симон проговори:

- Господарю, къде отиваме?

- Отиваме в дома на Израел – отговори Исус. – Ще започнем от Галилея, а след това ще се придвижим от място на място, както Отец ни води. Трябва да отидем в целия дом на Израел

- Но какво ще правим? – осмели се да попита Андрей.

- Ще правим повече от това, което сега можете да разберете, дори да ви го обясня. Но дори и така, моля питайте Ме за това, което е в сърцата ви и искайте да знаете. Искам да разбирате всичко, но някои мисли не можете, докато не ги преживеете.

Това насърчи Симон и другите. Скоро те всички се опитваха да Му задават въпроси наведнъж. Исус спря, вдигна ръката Си за тишина и тогава започна да им обяснява нещо, за което не бяха попитали, но което някак си успокои всичките им други въпроси.

- Моето основно желание за ас е да разбирате това, което правя и да вършите делата, които Аз върша. Затова Аз ще правя и след това ще поучавам. Не трябва да сте удовлетворени само да гледате Моите дела, но сте призовани да ги разбирате и след това да ги вършите самите вие. След като пораснете във вяра да вършите Моите дела, трябва да учите другите да вършат същото.

- Господарю, за какви дела говориш? Да не би да трябва да кръщаваме както Йоан? Или ще правим нещо друго? – попита Йоан.

- Да, понякога ще кръщаваме, но Аз говоря за други дела. От утре ще започнете да ги виждате.

Да чуят просто разговор, след като групата беше вървяла доста дълго в неловко мълчание, беше голямо облекчение. Бързо настъпи почти бодрост в групата. Неудобните чувства бяха заместени от дълбока, но трезва радост. Така, както радостта проникна в групата, Симоновата протекция към Исус беше заместена от благодарност, че и други са се присъединили към тях. Той тръгна да представи себе си на синовете на Заведей. След малко Исус извика Яков да върви до Него, за да могат да говорят.

- Срамът, който ти по-чувства по-рано, когато Ме видя за пръв път, беше същата вина, която Адам почувства, която го накара да се скрие от Бога, когато съгреши. Всички хора все още се крият от Него. Този срам държи всички хора вързани. Поради това те не искат да видят Бога, нито да Го чуят.

Яков не отговори, но веднага разбра за какво говори Исус. След няколко минути Той продължи:

- Има много начини, по които хората се крият от Бога поради срама си. Много хора в Израел дори се крият от Него като усърдно се опитват да Му служат, принасяйки жертвоприношения и посвещавайки себе си на религиозна активност. Но те не Му се покланят чрез тази активност; те се покланят на собствените си дела. По този начин слагат своето упование в делата, повече отколкото в Него. Всички, които наистина желаят да служат на Бога, трябва да направят това, което вие направихте. Те трябва да изберат да не се крият, но да излязат към светлината на Присъствието на Моя Отец. Вие сте призовани да бъдете едни от Моите свидетели и това е вашата работа – да помагате на хората да излязат от техните скривалища и да застанат в Присъствието на Бога.

- Господине, да се обърна към Теб, вместо да се отвърна от Теб, е едно от най-трудните неща, които някога съм правил. Аз дори не знам как успях да го направя.

- Ти получи помощ – отговори Исус. – Никой човек не може да дойде при Мен, ако Отец не му помогне. Никакво човешко убеждаване, независимо в какво количество е, не може да освободи човека от големите окови, които срамът е оплел около сърцето му. Ето защо трябва да опознаете Святия Дух, Когото Моят Отец ще изпрати да свидетелства за Мен на всички, които Той призовава. Не бяха само Моите думи, които ви убедиха, но и знанието, което дойде във вашите сърца, че Аз Съм истинен. Именно Святият Дух прави Моите думи живи, които като остри мечове са способни да прережат връзките, които са върху човешките сърца. Като Мои свидетели ще ви бъде поверена в думите ви същата сила, която ще свидетелства за Мен.

- Господине, -- отговори Яков – ако нямах опит, знам, че не бих могъл да разбера това, за което говориш. Но поради това, което току-що преживях, разбирам. Въпреки това не съм мислил за нищо такова преди.

- Нито пък някой друг. Затова трябва първо да правя, а после да поучавам. Не Съм дошъл да работя по същия начин, по който някой човек е работил по-рано. Моите дела са отгоре и хората, които са от земята не могат да ги разберат, докато не им бъде помогнато от Святия Дух. Божиите пътища са различни от човешките. Той не мисли като хората, но религиозните хора вярват, че Той мисли като тях. Затова на Святия Дух Му е най-трудно да помага на религиозните хора. На теб ти беше много по-лесно да разбереш и да дойдеш при Мен, защото ти не си бил религиозен.

Яков наистина беше изненадан от това твърдение.

- Винаги съм си мислил, че религиозните хора са най-близо до Бога.

- Не, ти не си мислил това наистина. Дълбоко в сърцето си, ти си знаел, че това не е пътя към Бога. Дълбоко в сърцето си, ти си знаел, че Господ не се влияе от ритуали и жертви. В сърцето си ти си чувствал, че Бог трябва да е над всичко това и си прав.

- Тогава защо толкова много от нашите святи мъже са токова усърдни в изпълнението на тези ритуали? – попита Яков, все още притеснен от мисълта, че тези мъже не служат на Бога, въпреки че са посветили своя живот на тази служба.

Една проява на доброта за Бога значи повече, отколкото цял живот, в който да се вършат ритуали. Ритуалите могат да заемат уважавано място, само ако се използват, за да разчувстват хората за любов, но те са врагове на истината, когато се използват като заместници на любовта – отговори Исус, обръщайки се и казвайки това достатъчно високо, за да го чуят останалите. – Ритуалите могат да бъдат едни от най-дебелите покривала, които хората използват, за да се скрият от Бога. Аз дойдох да махна тези воали, така че хората да излязат от скривалищата си, да ходят в истината и да вървят с Господа отново, точно както Адам преди падението.

- Вие сега сте с Мен, защото взехте решение да не се криете от Бога или от себе си. Направихте това, защото Святият Дух даде мир в сърцата ви и знанието, че Аз Съм истинен. Святият Дух е Помощник – Той не се натрапва на хората. Само когато човек избере да излезе от скривалището си в Неговата светлина, тогава Той може да им помогне. Той се движи над тях, за да ги измъкне, но Той не ги насилва. Религиозните хора най-много се съпротивляват на помощта Му, защото те уповават на собствената си праведност, която употребяват, за да прикрият срама си. За да получи човек свободата си, той трябва да позволи на срама да се покаже, да го признае и да иска да дойде към светлината, за да бъде свободен. По тази причина скитниците и блудниците ще дойдат при Бога преди тези, които считат себе си за праведни.

Яков още повече се изненада от това изречение:

- Искаш да кажеш, че скитниците и блудниците могат да дойдат при Бога?

- Да, – отговори Исус – те са възлюбени от Отец. Той обича всички хора, дори себеправедните, макар че Му е много по-трудно да ги достигне.

- Моля Те, прости ми, ако съм нахален, но като че ли Ти почти каза, е скитниците и блудниците са по-близо до Бога и че религиозните са най-далече от Него. Разбирам това, което казваш за ритуалите – че се употребяват погрешно – но не е за вярване, че тези, които предават себе си на грешен живот, могат по-лесно да дойдат при Бога. – Яков почти прошепна, като че ли не искаше никой друг да го чуе.

- Това са тежки думи, но са верни. – отговори Исус. – Много от най-лошите грешници ще дойдат при Мен преди тези, които се представят за най-религиозни и почтени граждани. Гордостта причини падението на дявола и е причина за да падението на почти всеки от тогава насам. Гордост е да мислиш. Че не се нуждаеш от Бога. Гордост е да мислиш, че би могъл някога да бъдеш праведен или приет поради твои собствени заслуги. Това е причината Сатана да отпадне от благодатта; всъщност той е най-религиозното от всички творения. Затова той обикновено се появява като че ли е светъл ангел. Тези, които го следват най-близко, се опитват да изглеждат същите и обикновено са измамени с мисълта, че имат повече светлина от когото и да било друг. Само смирените ще признаят своя срам, вместо да се опитват да го прикрият. Само смирените ще признаят, че са в тъмнина и се нуждаят от светлина. Затова Исая каза:

„Кой е сляп, ако не служителят Ми, както посланика, когото изпращам? Кой е сляп както предания на Бога и сляп като служителя Господен? Ти гледаш много неща, но не наблюдаваш; ушите му са отворени, но той не чува. Господ благоволи заради правдата Си да възвеличи учението и да го направи почитаемо. Но те са ограбени и оголени хора; всички са впримчени в пещери и скрити в тъмници; плячка са и няма избавител, обир са и никой не казва: Върни го. Кой от вас ще даде ухо на това? Кой ще внимава и слуша за бъдещето?” (Исая 42:19-23)

- Сатана падна, защото позволи на гордостта да влезе в сърцето му. Ето защо Бог ще даде Своята благодат само на смирените. Законът беше велик и славен, но той може да помогне само на тези, които биха се смирили пред Него. Когато хората видят Закона и се издигнат пред него, това е най-голямата форма на гордост и те ще го използват дори за по-големи злини. Те ще го използват, за да оберат братята си чрез него, точно както беше изречено чрез Исая.

Групата продължи да върви още няколко минути. Яков се беше замислил дълбоко в себе си. Това беше толкова ново за него. Той уважаваше най-много тези, които Исус каза, че вероятно са най-далече от Бога. Съответно уважаваше най-малко тези, които Той каза, че са най-близо. Като че ли знаейки мислите му, Исус продължи:

- Не е правилно да си мислиш, е пътищата на скитниците и грешниците са най-близко до Бога. Не е така. Въпреки това те ще дойдат по-лесно при Него, защото знаят, че са в тъмнина и по-бързо ще се смирят, за да признаят своята нужда от помощ. Тъй като Бог даде на човека свободата сам да избира, човек трябва да избере Неговата помощ. А той би я избрал, само когато проумее колко отчаяно се нуждае от помощ.

Когато Луцифер започна да си мисли, че светлината и силата, които има, идват от самия него, той се отвърна от Бога, за да служи на себе си. Човек, който ходи по този път, чувства същото. Това беше първия грях и е най-трудно човек да се освободи от него. За да помогне на хората, Святият Дух им открива техния срам, осветявайки греха им. Това е момента, в който те трябва да изберат или да приемат Моята помощ, както вие направихте или да отидат дори още по-дълбоко, криейки се от Моето присъствие. Тези, които отиват по-дълбоко в скривалището си, било като покрият себе си с грях, било като покрият себе си със Закона, ще се борят срещу светлината с най-голяма жестокост, мислейки, че светлината, която ги заплашва, всъщност е тъмнина. Те знаят в сърцата си, че това не е истина, но тези, които вървят по този път, са спрели да слушат сърцата си доста отдавна.

Преди ти разбираше греха си. Как се опитваше да живееш чрез правилата и как в същност правеше това не за Бога, а за себе си. Ти се сблъска с това и реши да се покаеш, да се обърнеш към Мен и да Ме следваш. Това беше най-важния избор, който някога си правил или някога ще направиш. И въпреки това има други области от живота ти, които са все още скрити от Бога, които ще бъдат изявени, докато ходим заедно и ти ще трябва да правиш същия избор всеки път. Когато виждаш тъмнина в собственото си сърце, не се опитвай да я скриеш. Ако не я криеш, ще бъдеш винаги свободен. Животът ти ще бъде изпълнен с повече свобода и повече радост. Не бягай от Мен, а към Мен. Никога няма да бъда изненадан или шокиран от това, което е в твоето сърце, защото вече съм го видял. Никога няма да те осъдя; Аз дойдох да те освободя.

Когато си свободен, трябва да освободиш и другите със същата свобода, която си получил. Никога не се гордей със свободата си и не гледай отвисоко на тези, които все още не са свободни, дори и себеправедните. Отец обича всички хора, дори и тези, които Му се съпротивляват. Когато Той видя греховете на света, Той не го осъди; той вече беше осъден. Той Ме изпрати да спася света. Аз Съм тук, за да проглася свобода за пленниците и да бъда светлина за тези, които са скрити в тъмнина. Аз ще приема всеки, който излезе от тъмнината в Моята светлина. Боли, когато тъмнината, в която си се крил е изгонена от светлината, но това е пътя на свободата и след като бъдеш свободен, ще видиш, че си е струвало да изтърпиш болката. Вие сте с Мен, за да помогнете на хората да излязат от скривалищата си; да отмахната това, с което са се опитвали да се покрият, за да могат да застанат пред Мен, без да има нещо помежду ни. Тогава Аз ще покрия тяхната голота със светлина.

Когато чувстваш, че си непокрит, не се крий, а ела при Мен. Колкото повече се учиш да ми се доверяваш, толкова повече ще искаш да бъдеш открит в Моята светлина. Доверието не може да бъде насилено. Тогава ние трябва да позволим на хората да ходят с вяра, не със сила. Истинската вяра започва чрез излизане от скривалищата, изложени на светлината. Истинската вяра иска да бъде оголена, показана и уязвима, знаейки, че Аз не идвам да ви нараня, а да ви помогна. Вярата, по начина, по който Аз я разбирам и властта Ми да помагам, е най-мощната сила в творението. Тя е по-силна от гордостта на хората или от демоните и ще унищожи техните крепости в хората.

Ти и тази малка група сте началото на велик поход на вяра. Ще бъде дълъг поход, но хората ще повярват в Мен. Докато го правят и излизат от скривалищата си, силата на светлината ще нараства в тях. Освобождаването на тази сила ще позволи на мнозина други да знаят, че те също могат да Ми се доверят и да излязат от скривалищата си. Тази сила ще расте в тези, които идват при Мен, докато един ден те ще започнат да вършат по-велики дела от когато и да било на тази земя.

- Господарю, имаш в предвид по-велики чудеса ли? – изтърси Симон, който се беше опитвал да хване всяка дума от разговора между Яков и Исус.

- Да, имам в предвид по-велики чудеса. Най-големите чудеса, които Бог някога е правил на земята не са изисквали дори повдигането на малкия Му пръст. Също както раздели морето, един ден Той ще раздели планините, поради молитвите на вяра, които идват от малките деца, които вярват в Него.

- Тук съм откакто на дявола му беше позволено да изкуши първите мъж и жена, но никога не съм разбирал голямото зло, което живее в човека или падналите ангели, както го разбирам сега. Това, което Сатана се опита да ни каже е, че слабостта наистина е източникът на нашата сила. Той се опита да ни накара да се разбунтуваме, съблазнявайки ни да опознаем себе си и да живеем от това, което той нарича „великата светлина, която е във всеки от нас.” Често съм бил загрижен, че никога не съм чувствал да има велика светлина в мен, а имам само това, което Отец ми е дал. Не съм разбирал защо. Въпреки че колкото повече се чувствах по този начин – че ми липсва светлина и сила в мен – толкова повече изпитвах зависимост от Отец и толкова повече бивах издиган. Сега виждам, че това е истината, която поддържа творението – имаме само това, което ни е дадено. Колкото повече знаем, че цялата сила и светлина идват от Отец, толкова повече може да ни се вярва относно силата и властта.

- Ето защо хората един ден дори и ще ни съдят – отговори Михаил. – Тези, които са паднали в толкова поквара и тъмнина, които са толкова слаби и слепи, ще разберат по-дълбоко своята зависимост от Отец. Затова Той може да им довери повече власт, защото те ще знаят, дори и по-дълбоко, че не могат да уповават на себе си.

- Да и затова Синът стана един от тях – да им помогне да излязат извън скривалището си към светлината на Бога още веднъж. Сега с всеки изминал ден ние научаваме за нашия Бог повече, отколкото сме научили от началото. Колко велико е благословението, което получихме – да бъдем тук и да виждаме тези неща!

- Колко благословени са тези хора, които идват при Него, които слушат думите Му и виждат славата на Неговите пътища. Всички битки наистина си заслужаваха, само за да видим това. Цялата тъмнина, която нашия неприятел е внесъл в творението, само прави славата на нашия Бог по-ярка. Той е достоен, Той, който е Източникът на цялата мощ и сила, слава и суверенна власт! Колко велики и чудесни са тези времена – продължи Михаил.

И всичките ангели отговориха: