Когато бог ходеше по земята рик Джойнър Съдържание

Трета част

Михаил и неговите капитани бяха гледали безпомощно как злата орда беше нападала населението на Израел. Те се събираха на бури да изпращат градушка, за да унищожат техните осеви. Безмилостно издухваха дърветата върху техните жилища и поразяваха хората със светкавици, като че това беше една голяма игра за тях. Те поразяваха мъже, жени и деца с множество различни болести. Агитираха римските военни подразделения да правят пакости и посяваха огорчени и бунт в сърцето на всеки, което беше отворено.

Чрез всичко това злата орда имаше само една цел – да предизвика Синът да отвърне със Своя авторитет като Бог. Те не разбираха защо, но техният господар, самият Луцифер, им беше казал, че те са обречени, ако Исус не излезе извън Своето човешко естество и не им отвърне чрез Своята сила като Бог. Те трябваше да Го провокират да направи нещо, което Отец не Му беше показал.

Луцифер погледна надолу към това зрелище. Той се чувстваше уверен със своите легиони помрачаващи небето. Той погледна ангелските войски стоящи пасивно и не чувстваше нищо друго освен презрение. Той се обърна към своите лейтенанти, казвайки:

- Те скоро ще бъдат наши! Сега аз ще склоня техния Господар да ми служи и тогава те също ще ни служат. Това е момента, за който сме чакали! Това е дори по-добре, отколкото когато прелъстих Адам и Ева – много по-добре! Колко глупаво от страна на Отец да предаде Сина Си в ръцете ми по този начин! Той дори Го изпрати в образа на Човек, най-слабото от всички творения да ми се съпротивлява! Скоро ще бъдете свидетели на най-големия ми триумф. Ние ще празнуваме като унищожим това жалко малко племе, юдеите, за които Той, по някакви необясними причини се грижи толкова много.

Исус седна на планинския хребет гледайки пустинята. Копнееше да има отново общение със Своя Отец. Той знаеше, че Отец Го наблюдаваше, и че Святия Дух беше с Него, но Той копнееше да гледа Отец и да чувства Святия Дух отново. Сега беше толкова слаб, и за първи път от седмици, гладът идваше върху Него на вълни и изглеждаше, като че ли е сграбчил самия мозък на костите Му. Това плътско тяло Му беше станало по-голям товар от всеки, който досега беше познал. Как копнееше да се освободи от него!

Той започна да гледа към камъните. Те почти изглеждаха като хляб. Колко лесно би могъл да превърне един от тях на самун и да удовлетвори тази ужасна болка! Той се опомни бързо, отвръщайки погледа Си от камъните, за да погледне към равнината.

Тогава Го заля депресия, както вълните на глад Го бяха залели преди. Колко мрачен беше този свят! Как копнееше да види отново славата на Отец. Колко уморен беше Той да гледа постоянната себичност в сърцата на хората. Всеки един търсеше само своето собствено добро и се грижеха само за себе си. Ако Той сега беше цар щеше да им покаже плодовете на техните пътища! Но не беше ли това, което много други царе са се опитвали да направят, стигайки само до още по-ужасна себичност? Тогава Той не би бил по-различен от тях.

Откъде идваха тези мисли? Той стана и се огледа наоколо.

- Не трябва да позволявам на ума Си да блуждае така – помисли Си Той. – Аз Съм Божият Син. Аз не просто обитавам в славата, Аз имам славата вътре в Мен. Аз имам силата. Бих могъл дори да премествам планини, ако пожелах. Бих могъл да разпръсна това мрачно време само с повдигането на пръста си.

Луцифер видя своя шанс. Слабостта на Исусовата плът Го правеше уязвим. Сега Той се клатушкаше по ръба. Сега би могъл да бъде притиснат да използва силата Си за Свои Собствени себични причини.

- И той мислеше, че ще може да ме осъди за това, че използвам силата за себе си и че търся слава за себе си. А сега Той ще покаже, че е точно като мен! – прошепна Сатана на своите командири, като се отдалечаваше от тях.

Когато Сатана се изправи, злата орда спря да се върти и почти в унисон ахна с объркваща комбинация от екстаз и страх. Вятърът връхлетя планините, така щото дъждът беше отнесен пред него като вълни. Сатана се обърна и махна с ръката си във въздуха, като че насочваше своите легиони да стоят назад. Той презираше тези хленчещи малки създания и демони почти толкова, колкото те се страхуваха от него. Той заповяда на своите командири да ги вземат под контрол, за да образуват отново облак от депресия над региона. Тогава продължи към Сина, почти весел от това, което очакваше.

Исус отново беше коленичил да се моли главно, за да се бие с мислите, които сега почти го бомбардираха чрез самия дъжд. Чувствайки присъствието зад Себе Си, Той се обърна и погледна Луцифер.

Луцифер стоеше в своето най-славно облекло, по-зашеметяващ от колкото който и да е император би могъл да си представи. Лицето му беше толкова благо и привлекателно, че всяко дете лесно би дошло при него. Исус веднага го позна и бавно стана на нозете Си, за да го срещне.

- Толкова съжалявам да Те видя в този вид – наблегна Луцифер, правейки незначителен поклон. – Ние си имаме нашите различия, но това е твърде шокиращо. Последното нещо, на което приличаш е Божия Син, който ме създаде. Има ли нещо, което мога да направя за Теб? Разбира се, Ти, бидейки Сина, не се нуждаеш аз да правя каквото и да е било за Теб. Бих се радвал да превърна камъните на хляб за Теб, но съм сигурен, че Ти все още можеш да направиш поне нещо като това.

Исус погледна Луцифер. Той изглеждаше по-царствен от ангелските военачалници. Лицето му беше много по-благо, отколкото Той беше виждал да изглежда човешко лице. Неговият глас беше по-утешителен и властен отколкото Той беше чувал откакто беше дошъл на земята. Това беше гласа, който Ева беше чула. Той гледаше докато Луцифер вдигна един камък, който действително приличаше на самун хляб.

- Скъпи, Исусе. Така искаше сега да Те наричам, нали? Моля Те, превърни го в хляб за Себе Си, за да Си върнеш малко силата, че да можем да поговорим. Разбира се, аз бих се радвал да го направя за Теб, ако не можеш.

За момент Исус Си помисли, че би могъл дори да помирише хляба. Никога не Си е мислил, че нещо на земята би могло да бъде толкова привлекателно. Той го взе от ръцете на Луцифер. Подържа го, погледа го и изненадващо помириса хляба отново, едва доловимо, но това повдигна глада Му както никога преди.

- Никога преди не Съм желал хляб по този начин – помисли Си Исус. – Но Моят Отец е направил това да бъде камък и Той не ми е показал да превръщам камъните в хлябове. Той Ме обича повече от въздушните птици и Той ги храни всеки ден. Така че, ако Той не е избрал да Ме нахрани днес, то това е за Мое добро, защото Той Ме обича. Аз искам да ям само това, което Моят Отец доставя за Мен.

- Човек не живее само чрез хляб, но чрез всяко слово, което излиза от устата на Бога – отговори Исус, гледайки Луцифер.

- Разбира се – отвърна дяволът, без да сменя своето изражение или да показва нещо друго освен своята очевидна загриженост. – Значи, Отец Те е лишил също и от Твоята сила. Защо би трябвало да прави това, ако Ти има доверие?

Моментално Исус и дяволът застанаха на върха на храма.

- Слушай, аз правя това само, за да Ти помогна. Изглежда, че Отец Те е предал, също както предаде мен. Ако Си все още Негов Син, ако Той не се е отказал от Теб, което ми се струва, че Той със сигурност би трябвало да е направил, хвърли се от този храм и виж дали Той ще Те избави. Не казват ли Писанията: „Ще прати ангелите Си за Теб, да Те издигнат, да не би да удариш в камък крака си.” Със сигурност тогава Той ще изпрати ангелите Си да Те хванат, ако би скочил от този храм. Това ще стане, ако Той все още Те счита за Свой Син. А ако не, тогава ще разбереш, че Той е направил всичко това само, за да Те унищожи, че Ти Си бил изхвърлен както и аз бях. Аз знам, че Ти не искаш да използваш силите Си за Себе Си, но ако Той не изпрати Своите ангели да Те спаси, тогава е по-добре да се научиш да ги използваш за Себе Си, също както и аз направих и това е най-добрия сгоден случай, който може да се намери.

Немощта сега заливаше Исус, както гладът Го заливаше по-рано. Никога не се беше чувствал толкова зле. Колко копнееше да види Отец или да почувства Святия Дух. Колко велико би било, ако само би видял ангел. Той погледна храма, където се беше наслаждавал на толкова сладко общение с Отец. Той Си спомни как разискваше Писанията със старейшините, когато беше млад, и какво наслаждение беше да ги изучава, да ги преценява и да ги вижда от човешка перспектива. Не. Той не можеше да изпитва Отец по начин, по който хората постоянно го правеха. Да се съмнява в Неговата вярност, е да се съмнява в силата, която поддържа вселената и която даде живот на хора и ангели. Това беше съмнението, което Ева позволи да пусне корен в нейната душа. Змията изобщо не беше променила пътищата си.

- Да не изпитваш Господа твоя Бог – отвърна Исус.

- Много добре, аз разбирам – подхвърли Луцифер, в своя най-смирен и състрадателен глас. – Просто е трудно за мен да разбера, защо Си в такова състояние. Но Ти Си прав. Ти знаеш, че Ти Си Синът и не Ти е нужно да доказваш това.

- Трябва да искам извинение за тези неконтролируеми демонични орди – отбеляза Луцифер като се обърна да погледне хаоса, който те бяха създали. – те са постоянно гладни, почти колкото Си Ти сега. Те или трябва да нахранят апетитите си или наистина излизат от контрол. Тъй като проклятието върху нас е, че ние трябва да ядем пръстта, която Ти използва да направиш човешката плът, нашата единствена храна тук е човешката плът. Затова ние трябва да се изхранваме с човешките страсти. Колкото повече успеем да ги разпалим толкова повече ние се изпълваме. Разбира се, хората сами ни канят да правим това, като се отвръщат от думите, които излизат от Божиите уста и търсят тяхното изпълнение чрез страстите на плътта. Така че ние се храним един друг. Но това е жалко съществуване и за двама ни с Теб – каза Луцифер, като се обърна да погледне Исус.

- Виждаш ли тези демони на страст ето там? Откакто ги накарах да напуснат оргиите в Рим и да дойдат тук те почти гладуваха. Много от хората тук са се научили да се хранят с Божието слово. Мнозина от останалите са се научили да пазят страстите си в контрол в съответствие с всичките им традиции. Но тези демони на страст не са толкова глупави колкото изглеждат. Те могат да разнищят тези традиции и дори да ги използват да посеят повече страст в техните сърца. Тези хора станаха много повече отдадени да изявяват външна набожност, за да покрият покварата, която е в сърцата им. Това демоните не ги е грижа. Докато могат да причиняват страстта да расте в техните сърца, техните апетити са задоволени. В действителност страстта, която е сега в някои от най-набожно изглеждащите хора тук е много по-голяма от това, което изобщо сме виждали в Рим. Разбира се, демоните на измама и религиозните демони, повечето от тях са решили, че наистина не искат да се връщат в Рим. Те прекарват толкова добре тук. Мисля, че сега ще бъде необходимо само малко време преди да прелъстят дори тези, които наистина обичат словото на Бога.

Луцифер отново погледна Исус, който беше очевидно наскърбен от всичко, което беше казано. Дяволът търпеливо изчака докато Той осмисли всичко и тогава продължи.

- Изглежда, че съвсем скоро цялата тази нация ще се преклони пред мен, също както направиха римляните и гърците преди тях. Разбира се аз няма да върна обратно идолите. Трябва да призная, че макавеите направиха това трудно тук. Въпреки всичко, това само причини тези религиозни демони да проявяват известно творчество. Сега те са научили хората как да правят идоли дори от Писанията, традициите и разбира се от техните собствени религиозни традиции. Сега първосвещеникът е много повече обожаван от Твоя Отец. Те сега дори зачитат и уповават на фарисеите повече отколкото на Него и фарисеите обичат себе си повече от Него.

Луцифер отново се обърна да погледне към Исус, който мълчеше, но беше очевидно наскърбен, дори повече от преди.

- Аз наистина не искам да правя това на тези малки жалки хора. На мен наистина ми харесва много повече в Рим. Но тъй като Ти Си тук, ние трябва да концентрираме усилията си тук. Ако ще се опитваш да ги водиш отново в покорство, трябва да направя всичко, което мога, за да Те спра. Ние имаме толкова голям успех досега, че ще бъде само въпрос на време преди да сме съсипали Напълно тези хора. Би било жалко. Аз наистина не изпитвам никакво удоволствие от това. Не знам защо ги обичаш толкова много и защо въобще се интересуваш толкова много от хората. Виж как в действителност те се наслаждават на компанията на моите демони повече отколкото искат да бъдат с Теб или с Твоя Отец. Те скоро ще се самоунищожат чрез своята егоцентричност, а никой от нас не иска това. Помислил съм за решение, което би могло да е от полза и за двама ни.

Луцифер отново се обърна и погледна към Исус, с нещо, което изглеждаше като най-непресторено състрадание. Правейки пауза само за няколко секунди, той продължи с леко понижен глас:

- Аз знам, че обичаш тези хора. Знам, че искаш да им помогнеш. Аз също не искам да продължавам да ги прелъстявам. В действителност, аз също бих искал да се отърва от тези малки демончета и от техните болни извращения. Този свят сега е мой. Адам ми го даде, когато избра да ми служи. Отначало бях само ядосан на Бога, че ме пропъди от небесата. Затова пуснах всички тези орди с техните извращения и болести, но сега само искам да съществувам в мир. Ако само ме признаеш, ще Те оставя да царуваш над всички царства в този свят. Тогава можеш да направиш така, че всички да заживеят според Закона, който Ти даде на Мойсей. Тогава можеш да изпратиш всички тези орди в ямата, а и аз също ще бъда радостен да видя, че те си отиват. Тогава няма да има повече войни или болести, а хората ще започнат да живеят отново толкова дълго, колкото и Адам – по хиляда години или дори и по-дълго, ако премахнеш забраната и им позволиш да намерят отново Дървото на Живота. Тогава ще има мир на земята. Аз ще те оставя да правиш каквото поискаш. Всичко, което трябва да направиш е да ми се поклониш веднъж, за да признаеш моята законна власт и така аз ще знам, че Отец няма да ме прогони от тук, както направи от небесата.

Исус внимателно наблюдаваше Луцифер. „Докарах Го точно до ръба” – помисли си дявола. Той почака, за да бъде сигурен, че неговите шест изречения ще окажат най-голямо въздействие, тласкайки Го към ръба в пропастта. Състраданието, което видя в Исус за тези бедни хорица беше дори по-голямо отколкото той можеше да си помисли. „Колко слаб Го прави това състрадание” – размишляваше дяволът. – „Трябва да успея никога да не позволя и най-малкото състрадание да ме сграбчи. Това е неприятел на цялата истинска сила. Но аз трябва да продължа да симулирам състрадание пред Него, докато Той е толкова слаб. Фалшивото състрадание е толкова силно, колкото и отмъщението, ако е използвано както трябва” – мислеше си той, стараейки се да скрие презрението, което всъщност му се искаше да покаже към Сина, Който Си позволи да изпадне до такова положение на слабост в това крехко човешко тяло. Луцифер предложи това, което знаеше, че би било неоспорим аргумент:

- Знам, че тялото сега те наранява. Не знам как търпиш да бъдеш в него толкова дълго. И само като Си помислиш, че Отец иска Ти да изтърпиш още няколко години в него! Но това, което наистина не разбирам е как е възможно да иска от Теб, Сина на Бога, Господа на Славата, да търпиш срама и мъченията на този кръст! Каква би могла да е причината за това? За тези малки жалки творения? Как е възможно това да им помогне? Изглеждаше резонно това, което ме накара да се обърна срещу Него, когато го направих. Аз помня Твоята слава. Дори не мога да понеса да Те гледам така, много ниско, на кръста! Само един малък поклон и ще избегнеш всичко това и ще се върнеш към Твоето славно състояние незабавно. Ще бъде толкова лесно и толкова бързо. Само го направи и ще обърнем тази вселена в някаква уравновесеност.

Луцифер се опита да изобрази на лицето си състрадание:

- Моля, само го направи и ще имаш всичко – умоляваше той.

После почака, сигурен, че Исус ще му се поклони всеки момент. Той изучаваше Исусовото лице, търсейки някакъв знак за Неговото покорство, но стана обезпокоен, че състраданието от Неговото лице не се промени. Накрая Исус се обърна и погледна решително към Луцифер.

- Махни се от Мен, Сатана! Писанието казва: „Почитай Господ Бог и само на Него се покланяй.”

Ужас обхвана Сатана, докато се отдръпваше бързешком. Той знаеше, че Синът има сила да го разруши с дума или дори с жест. Страхът, който го обхвана, бързо се разпространи върху всичките демонични орди. Те летяха във всички посоки, докато техните отвратителни проклятия изпълваха въздуха. Всеки ангел в района видя какво става и хваленията към Бога и Неговия Син бързо се издигнаха над суматохата от летящи демони.

Михаил и капитаните, които стояха с него в дълго и мъчително бдение, сега се втурнаха към Сина.

- Господи, благодарим на Отец, че Ти издържа това ужасно изпитание – каза Михаил, когато успяха да Го достигнат. – Беше ужасно изпитание също и за нас, гледайки Те при издържането на ужасната яростна атака на злото. Дори не можехме да виждаме през демоничния облак какво се случва, но можехме да го почувстваме. Цялата тази част от света може да го почувства. Но благодарим на Отец, че Ти Си добре. Той ни инструктира да Ти дадем този хляб и да Ти кажем: „Добре сторено, Мой верни Сине, в Когото е Моето благоволение.”

При тези думи очите на Исус светнаха и Той застана на краката Си със сила, която не беше чувствал от много дни.

- Отче, Аз Съм доволен с Теб. Всичките Твои пътища са съвършени. Благодаря Ти за Моята сила. Благодаря Ти за Твоя Святи Дух. Благодаря Ти за този хляб, но дори и повече – благодаря Ти за Твоята любов и милост.

При това Исус седна отново на камъка и започна да яде Своя хляб.

- Приятели Мои – каза Той, гледайки към Михаил и капитаните – този хляб е просто, но огромно удоволствие, което Аз много съм оценявал като човек, но никога толкова много както този самун сега. И след четиридесет дни гледане на нищо друго освен зли облаци Съм толкова благодарен да видя лицата ви сега.

- Господи, радваме се, че сме Ти донесли радост. Това време беше най-трудното за всички нас. Всички бяхме предмет на Луциферовото коварство, когато той се опита да ни разбунтува в небето. Бяхме в небето, пред цялата слава и величието на Отец около нас, а той все още ни убеждаваше, като много от нашите последователи му се поддадоха. Адам и Ева му се поддадоха въпреки че обитаваха в рая при добротата на Отец, която ги заобикаляше. Завинаги ще бъде чудесно за всички творения, че Ти му се противопостави в такова слабо състояние всред този изпаднал и зъл свят. Прости ми, но изглеждаш много зле точно сега, в тяло, но по сърце няма друг като Теб. Това наистина е ден на слава и победа, в който ние завинаги ще се радваме. Радостта на Твоя Отец и радостта на небето не е била толкова голяма откакто ние всички пеехме и думите бяха извикани в съществувание.

Докато Исус стоеше, небесата на хиляди мили във всички посоки блеснаха от мечовете на ангелите, тъй като бяха извадени за поздрав към Него. В небето славата на поздрава беше по-велика от която и да е било преди това. Всеки ангел, всеки херувим, всяко сътворено същество в небето, пееше, танцуваше и се радваше с всички свои фибри. Нови цветове се родиха докато Бащината прелест потече, за да целуне ангелите и съществата, които Той обичаше толкова много, които Той и Неговият Син бяха довели до съществуване заедно. Скоро хората, които бяха паднали до дълбочините на покварата и тъмнината, щяха със сигурност да стоят пред тази слава. Те дори и сега бяха сигурни, че един ден ще стоят пред славата, която е по-голяма от всичко, защото те ще се въздигнат от най-голямата тъмнина. Това беше най-голямото удовлетворение на Отец – да сподели красотата и славата с тези, които можеха да я видят, защото цялата красота и слава бяха резултат от Неговата любов към тези, които можеха да я споделят чрез любов с Него.

Докато Исус вървеше о прашния път от пустинята, Той можеше да почувства удовлетворението на Отец. Всички ангели, които стояха в шпалир по пътя, с извадени мечове за поздрав, докато коленичеха на едно коляно, също чувстваха удовлетворението. Преди часове беше най-голямата тъмнина за всички времена, а сега беше най-светло. Те знаеха, че небесата са пълни с най-голямо поклонение, но сега никой не би разменил мястото си на земята, заради това, което ставаше на небесата. Никога повече нямаше да има съмнение, че Царят в Неговата най-голяма слабост, беше много по-силен от Лукавия в най-голямата му сила. Никога повече нямаше да има съмнение в творението, че Господ завинаги ще триумфира. Истината ще тържествува завинаги. Лъжите и измамите на бащата на лъжите, сега бяха победени. „Последният Адам” победи там, където първият се провали. Сега славната победа беше сигурна.
* * *
Симон и Андрей бяха уморени. Те бяха ловили риба цялата нощ без да хванат достатъчно дори и за закуската си. Андрей беше уморен да слуша Симон да го мъмри за вярата му, че Исус е Месията и че ще се върне за него. Вече много седмици Исус не само че не се върна за него, но и нямаше новини от Него. След голямото очакване, което се надигна поради Кръстителя, сега като че ли имаше огромна депресия над цялата земя. Не само че небесата потъмняха от облаци за много дни, но огромни бури шибаха страната като с бич. Изглеждаше като че ли Бог ги е оставил завинаги. Андрей сега чувстваше, че тъмнината в неговото сърце е по-голяма от тъмнината над земята. Изглеждаше като че ли Исус просто е изчезнал.

Аргументите на двамата братя за работата, която трябваше да бъде извършена, за да осигурят лодка, беше стигнала до кресчендо, когато те чуха голяма шумотевица, идваща от града. Те двамата спряха, за да погледнат, тъй като тя ставаше все по-висока и очевидно вървенето беше по техния път. Изглеждаше като сватбено празненство, но беше твърде рано за такива събития. Когато малко момче се зададе от ъгъла, те го извикаха:

- Какво става, млади момко?

- Исус е тук. Един, Който изцелява болните, дойде при нас!

Симон и Андрей се погледнаха един друг. Накрая Симон попита:

- Какво искаш да кажеш с това „Един, Който изцелява болните?”

- Не знам. Досещам се, че не сте били тук доста дълго след като сте пропуснали новините, които другите са чули. Но най-накрая Той дойде!

В това време цялата тълпа се появи от ъгъла, като Исус ходеше начело. Без колебание Той дойде при Андрей и Симон, стъпи в лодката им и им каза да отплуват малко по-нататък. Симон се поколеба но после тръгна. Само след няколко метра Исус вдигна ръката Си, за да ги спре. Тогава започна да говори на тълпата, която сега се разпространи по цялото крайбрежие и изглеждаше като че ли е запълнила всяко възможно място.

Докато Исус поучаваше хората, Андрей и Симон седяха в задния край на лодката и гледаха с удивление. Думите Му се лееха над голямата тълпа като лек бриз. Той г насърчи, даде им надежда. Той говореше на хората за Бога като че ли беше най-близкият им приятел. Той направи Бога лично достъпен. Накара ги да почувстват, че Бог беше точно там, с тях.

След около час, Исус приключи поучението Си и нареди на хората да си отидат по домовете и да се починат. Те не искаха да си отидат, но все пак си тръгнаха с голяма радост. Половин дузина песни се чуваха от различни групи, докато ходеха, а от лодката това изглеждаше като хармония.

Симон и Андрей бяха без думи, когато Господ се обърна към тях:

- Идете в дълбоките води и хвърлете мрежите си.

След малко Симон отговори:

- Господарю, ловувахме цяла нощ и нищо не хванахме.

Исус не каза нищо. Накрая, след няколко минути, Симон предложи:

- По Твое настояване ще опитаме отново.

- Точно тук ще бъде чудесно – отговори Исус.

Андрей и Симон хвърлиха мрежите. Колкото по-дълбока ставаше водата, толкова повече риба хващаха, което не беше ставало по-рано. Скоро мрежите започнаха дори да се прокъсват. Виждайки съседи наблизо, Симон им викна да дойдат да помагат. Исус седна, оглеждайки се докато те пълнеха двете лодки с огромно количество риба.

Когато свършиха, Симон и Андрей седнаха и погледнаха Исус. Незабавно Симон си спомни какво беше казал на Андрей, когато говореше за Исус и как брат му вярваше, че Исус е Месията. Симон му се присмиваше, казвайки, че може би Месията ще дойде за него и може би ще им каже къде да ловят риба. Андрей отговаряше, че той очаква твърде много от Месията и че само Бог може да прави това. Симон гледаше цялото количество риба. Той гледаше и другата лодка, която се накланяше от големия улов. Тогава той погледна Исус, Който го гледаше право в очите. Той гледаше Симон с толкова разбиращ поглед, че той разбра, че Исус знаеше техните разговори. Голям страх сграбчи Симон, докато падаше на коленете си.

- Моля Те, Господи, иди Си от мене. Аз съм такъв грешник. Аз не съм достоен да бъдеш в моята лодка.

- Не Съм тук, защото си достоен – отговори Исус. Тук съм за Андрей и за теб. Ще дойдете ли?

Симон заплака неконтролируемо. Андрей го обви с ръцете си и каза на Исус:

- И двамата ще дойдем.

Тримата вървяха в тишината, докато дойдоха до дома на Заведей и неговите синове. Те седяха в лодките си, кърпейки мрежи. Яков и баща му се опитваха от няколко дни да утешат Йоан, но той беше разсеян. Той беше сигурен, че Исус ще се върне за него, но вече минаха много седмици. Той само не може да вземе под внимание, че те грешат за Исус. Кръстителят беше толкова сигурен. Те чуха гласа като гръмотевица със собствените си уши, но сега всичко изглеждаше толкова далечно, толкова тъмно.

- Татко, -- отговори Йоан – аз не се интересувам от нищо друго, освен от Бога. Видях толкова много докато бях с Кръстителя за толкова време. Бог се движи сред нашите хора. Земята ни е жива отново с усещане за Неговото присъствие. Как мога да мисля за работа? Не знам защо Исус не се връща за мен, но не мога да отстъпя. Сега трябва да Го намеря. Сега още повече се нуждая от Месията, а не от живот в лукс. Знам, че този Исус е Месията. Не мога да повярвам друго.

- Да, сине мой – отговори Заведей – но ако Той е Месията, Той трябва да бъде човек на истината и Той ти е дал дума, че ще се върне за теб. Ако не пази думата Си към теб, Той не е Единствения. Не можеш да направиш компромис с това.

Йоан само се приведе. Той знаеше, че това, което казва баща му е истина. Ако Божието слово беше основата на тяхната вяра, как може някой да бъде истински представител на Господа, ако не пази думата си? Отчаянието покри Йоан като одеяло. Надеждите му бяха толкова големи. Сега всичко се беше сринало.

- Мир вам, приятели Мои – чу той глас зад себе си.

Йоан отскочи назад толкова бързо, че Яков и баща му бяха почти ударени от лодката. Тогава те тримата станаха. Исус стоеше на брега.

- Никога няма да те оставя или изоставя. Аз знам, че и ти никога няма да Ме оставиш. Ела, защото е време а започнем пътуването.

Йоан беше почти вцепенен от радост. Големи сълзи течаха надолу по бузите му. Той се наведе ниско, а после каза:

- Татко, братко, Той е тук. Това е Исус. Този, Когото чаках.

- Ти Ме почака няколко седмици, но Аз Съм чакал за теб дори повече. Сега нека се заемем с работата на Моя Отец.