Когато всичко се променя, промени всичко
Енергията е данни. Данните са енергия
Изтегляне 1.49 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- НЯКОИ РАЗМИСЛИ ЗА МЕДИТАЦИЯТА
| Енергията е данни. Данните са енергия. Чували ли стече някои числа имат добра енергия Вярно е. Числото девет, например, и уравненията, чийто резултат е девет (8+1, 4+5, 3 хи т.н.) се смятат за много силни. Не съм нумеролог, но това не ме изненадва. Набирането и оценяването на Данни от Живота е въпросна смълчаване на ума, за да можете да чуете душата си, където се съхраняват тези данни. Един от начините затова е медитацията. Всеки е чувал за нея, но не са много тези, които знаят как да медитират наистина. По времена нашите програми за духовно обновление често ме питат как е най-добре да се медитира. Естествено, няма „най-добър“ начин. Лично аз медитирам, пишейки. За ментова е особено силна медитация и през голяма част от времето, докато уж пиша, всъщност гледам в пространството, дори не мисля, а просто съм с това, което в момента преминава през мени се отварям - без въпроси, очаквания и изисквания - към онова, което ме очаква. Това е един чудесен начин да пътуваш през живота. Въпреки че няма форма на медитация, която да е „по-добра“ от другите, повечето хора са запознати с тъй наречената седяща медитация и обикновено искат да научат повече именно за нея. Нека споделя някои от своите мисли по този въпрос. Да направим една бърза медитация още сега, за да може умът вида си почине. Оставете книгата Затворете очи и дишайте дълбоко, поемайки си три пъти дълбоко дъх, сякаш спите. След това се отпуснете и бъдете със себе си, без да говорите. Когато сте готови, да продължим с. 173 НЯКОИ РАЗМИСЛИ ЗА МЕДИТАЦИЯТА Едно от нещата, които предлагам на хората, когато се затрудняват да накарат ума си да замълчи, е да практикуват тиха седяща медитация два пъти дневно петнадесет минути сутрини петнадесет минути вечер. Опитайте се по възможност да си определите едно и също време затова. Вижте дали можете да се придържате към него. Ако не успявате да спазвате графика, имайте предвид, че можете да я правите по всяко време, стига да едва пъти всеки ден, веднъж в началото и веднъж - в края на деня. Може дави се прииска да медитирате навън, когато времето е хубаво и топло, за да можете да се насладите на утринното слънце или искрящите звезди. Ако сте вътре, може да седнете край прозореца, за да усетите слънчевите лъчи или да се оставите да бъдете обгърнати от нощното небе. Както вече казах, няма правилен начин заседящата медитация. (Всъщност няма правилен начин за каквото ида било) Можете да седнете на удобен стол, на пода или в леглото си, ако искате. Изберете това, което ви се струва най-подходящо за вас. Някои хора сядат на пода, без подпора на гърба или облегнати на стената, тъй като седенето на пода им помага да се чувстват пo-заземени. Споделят, че ако се настанят твърде удобно, например в мек фотьойл или на леглото, са склонни да задрямват или да се отнасят от мига, докато на пода или навън на тревата това рядко им се случва. Тогава се намират в пълно присъствие на ума. Щом седнете на избраното място, насочете вниманието си към дишането си, затворете очи и просто се заслушайте как вдишвате и издишате. Не се разсейвайте с нищо друго, освен това, което чувате. Когато се „едините“ единствената подходяща дума, която ми хрумва) с ритъма надишането си, започнете да разширявате вниманието си към онова, което вижда вътрешното ви око. На този етап обикновено има само тъмнина. Ако виждате образи (а това са вашите мисли, постарайте се да ги изтриете, да изчезнат, както се свива и изчезва картината на телевизионния екран. Нека умът ви остане празен, фокусирайте вътрешното си око и се вгледайте дълбоко в тъмнината. Не гледайте нищо конкретно, а просто се вглеждайте дълбоко, без да търсите и без да имате нужда от каквото ида било. Според собствения ми опит тук се появява малък, трептящ син пламък или тъмнината бива разсечена от синя светлина. Установил съм, че ако започна да мисля затова когнитивно (тоест, да го дефинирам, да го описвам на себе си, да се опитвам да му придам форма или смисъл, да го накарам да прави нещо, синият пламък незабавно изчезва. Единственият начин да го накарам да се върне, е да не мисля за него. Нужни са упорити усилия, за да изключа ума си ида се оставяна мига и на преживяването, без да преценявам, да дефинирам, да се опитвам да предизвикам нещо да се случи или да го разбера от гледна точка на логиката. Прилича повече на любене. Тогава също, ако искам преживяването да бъде мистично и вълшебно, трябва да изключа ума си ида се оставяна мига и на преживяването, без да преценявам, да дефинирам, да се опитвам да предизвикам нещо да се случи или да го разбера от гледна точка на логиката. Медитацията е правене на любов с вселената. Тя е единение с Бога. Тя е единение с Аза. Тя не може да бъде разбрана, създадена или дефинирана. Човек не разбира Бога го изживява. Човек не създава Бог, Бог просто е. Човек не дефинира Бог, Бог дефинира човека. Бог Е този, който дефинира, и този, който е дефиниран. Бог е самата дефиниция. Заместете думата Бог с думата Аз в горния абзаци смисълът ще остане същия. Да се върнем сега натанцуващия син пламък. Когато откъснете ума си от него, но се фокусирате върху него, без никакви очаквания и мисли, трепкащата светлина може отново да се появи. Номерът е да не мислите, но да съсредоточите цялото си неделимо внимание върху него. Можете ли да си представите тази дихотомия Да обръщате внимание, без да обръщате внимание. Много приличана сън с отворени очи. Както когато седите някъде посред бял ден, на място, на което кипи животи не обръщате внимание на нищо, а в същото време виждате всичко. Не очаквате нищо, не изисквате нищо, не забелязвате нищо конкретно, но сте толкова фокусирани върху нищо и всичко, че някой трябва дави побутне или да щракне с пръсти пред вас, задави откъсне от съня. Същото е и при седящата медитация, само че със затворени очи. Не се сещам за поточен начин да я опиша. Итака, танцуващият син пламък отново е там. Преживявайте го, без да се опитвате да го дефинирате, измервате или обяснявате по какъвто ида било начин. Просто. му се отдайте. Ще ви се стори, че пламъкът се приближава към вас. Ще става все по-голям във вътрешното ви полезрение. Всъщност не пламъкът идва към вас, а вие навлизате в негов преживяването за Него. Ако имате късмет, ще успеете изцяло да се потопите в тази светлина, преди умът дави заговори за нея, сравнявайки я с Предходни данни. Ако дори за миг сте изпитали това лишено от мисъл потапяне, значи сте преживели блаженството. Това е блаженството на пълното познание, на цялостното преживяване на Аза като Едно с всичко, с Единственото, Което Съществува. Не можете да се опитвате да го преживеете. Ако видите синия пламък и започнете да очаквате блаженството, пламъкът намига ще изчезне - поне моят опит е такъв. Очакването слага крайна преживяването. Причината е, че преживяването се случва във Вечния мига очакването го поставя в Изтегляне 1.49 Mb. Сподели с приятели:
|