Когато Всичко Се Променя, Промени Всичко

• 
  Вие ме изплашихте.
  
• 
  Не, не, вие се изплашихте. Аз какво направих? Вие изплашихте себе си, а какво направих аз?
  
• 
  Вие извикахте. Приближихте се до мен и изкрещяхте в лицето ми.
  
• 
  Добре, а това как ви изглежда? Какво точно стана? Какво виждате, че е станало, не какво умът ви казва, че е станало? Какво наблюдавате, не какво си представихте?
  
• 
  Нищо не съм си представяла! Вие направихте крачка към мен и изревахте в лицето ми! Изплашихте ме до смърт!
  
• 
  Не, аз не ви изплаших. Вие сама се изплашихте. Опасността беше Изкривена действителност. А каква беше Наблюдаемата действителност?
  
• 
  Не разбирам накъде биете. Не знам какво искате да кажете.
  
• 
  Какво видяхте? Какво наблюдавахте?
  
• 
  Силен глас, звук, който ме блъсна в ушите.
  
• 
  Много добре. И още?
  
• 
  Почувствах дъха ви. Бяхте толкова близо, че можех да усетя дъха ви.
  
• 
  Чудесно. Приближаваме се. Аз докоснах ли ви?
  

• 
  Причиних ли ви физическа болка?
  

• 
  Значи чухте силен шум и почувствахте дъх пред лицето си. Това ли стана?
  

• 
  И? Защо това да е страшно? Стреснах ви, но нищо повече. Когато чуете гръмотевица, пак се стряскате, но след първоначалната реакция, откривате ли нещо травмиращо?
  
• 
  Вие не разбирате. Изплашихте ме до смърт.
  
• 
  Но вие се разплакахте. Избухнахте в сълзи.
  
• 
  Да! Защото ме изплашихте до смърт!
  
• 
  Не, защото вие изплашихте сама себе си. Но нека не спорим за това. Да ви попитам друго. Случвало ли ви се е да се стреснете от гръмотевица, например посред нощ?
  
• 
  Да, разбира се. На кого не се е случвало?
  
• 
  Чудесно. И тогава ли избухнахте в сълзи?
  

После...

• 
  Не.
  
• 
  Добре. Значи можем да кажем, че когато нещо падне или чуете гръмотевица, или стане нещо друго неочаквано, нормално е да се стреснете. Но само бебетата плачат, когато чуят гръмотевица - защото не знаят какво става. Вие не плачете от гръмотевиците, макар да ви стряскат за момент. Защо? Защото знаете какво става. Умът ви се позовава на това, което виждате. Не на Въображаемата истина, а на Видимата истина. След като премине изненадата, има ли нещо, което да ви причини трайна травма?
  

• 
  Трайната травма, която изпитвате във всеки един момент от Настоящето, е нещо, което вие започвате да „наливате“ в този момент още на мига, черпейки отнякъде другаде, не от ставащото Тук и Сега. Позовавате се на нещо нереално, като например вчерашния ден. Умът ви знае: Баща ми постъпваше така, когато бях на шест години. И „наливате“ това „знание“ в настоящия момент. Дръпнете запушалката от мивката на тези данни и ги пуснете да изтекат. Отцедете миналото от настоящето. Можете ли да го направите?
  

• 
  Да, струва ми се, че мога. А как разбрахте за баща ми?
  
• 
  Налучках. Можеше да е какво ли не. Въпросът е в това, че умът ви извлича нещо от миналото и го вкарва в Настоящия момент. Тази мисъл създава емоцията, пораждаща преживяването, че сте уплашена до смърт. Сега отново се вгледайте в мига, който тъкмо отмина. Какво стана? Какво наблюдавахте?
  
• 
  Наблюдавах силен звук, глас, който ме стресна. Наблюдавах дъх пред лицето си. Почувствах заплаха.
  
• 
  Добре. Много добро наблюдение. Смятате ли, че аз, водещият на тази програма, бих могъл да ви нараня по какъвто и да било начин?
  
• 
  Не. Вероятно не.
  
• 
  Вероятно не?!
  
• 
  Категорично не. Няма да ме нараните.
  
• 
  Убедена ли сте в това?
  
• 
  Да.
  
• 
  Тогава защо почувствахте заплаха?
  
• 
  Защото ми напомняте на баща ми, който обаче ме и нараняваше, когато крещеше така.
  

• 
  Разбирам. Значи, на вас ви се струва, че Сега е Тогава.
  
• 
  Съжалявам. Беше автоматична реакция.
  
• 
  Не съжалявайте, съвсем нормално е. Но нека ви попитам нещо: мислите ли, че можете вече да не реагирате толкова автоматично?
  
• 
  Да, вероятно мога.
  
• 
  Тоест смятате, че мога пак да изрева в лицето ви и вие да не се почувствате застрашена?
  
• 
  Така мисля. Да, точно така.
  
• 
  А някой друг?
  
• 
  Моля?
  
• 
  Може ли някой друг, в друг момент, да изкрещи внезапно и вие да не се почувствате застрашена?
  
• 
  Струва ми се, че да.
  
• 
  Защо? Защо мислите, че ще можете да го направите в бъдеще, щом сега не успяхте?
  
• 
  Защото току-що ми показахте какво всъщност правя. Защото сега разбирам, че това, което си мисля, че се случва, не е това, което действително се случва.
  
• 
  Чудесно. Значи успявате да направите разликата между Сега и Тогава. Освобождавате се от миналото. То вече не ви е нужно в настоящето. Имате достатъчно настоящи мигове. Единственото, което се иска от вас, за да си предоставите тази свобода, е винаги да обръщате внимание на мига. Гледайте внимателно какво се случва. Тук и сега. Не вярвайте на Въображаемата истина, а само на Видимата. Разбрахте ли?
  
• 
  Мисля, че разбрах.
  
• 
  Мислите, че сте разбрали?
  
• 
  Не, разбрах. Наистина.
  
• 
  Чудесно. Много ви благодаря. А по-нататък в нашата програма, ако пак се развълнувам и повиша глас или заговоря рязко, ще разберете какво се случва и какво - не, нали?
  

• 
  Да.
  
• 
  Страхотно. Сега можете да седнете.