Кой сега е №1!? България е първа по смърт­ност, аборти и проституция от бисерка борисова

генерален директор на римска­та болница „Умберто I" в про­дължение на 5 г. Мандатът му изтече през август. Преди това 10 г. е бил кардиолог в универ­ситетската болница на Болоня. Работил е и в здравната каса.

„Умберто I" съществува от 104 г. и е била основана от прадядото и прабабата на Си­меон Сакскобургготски - крал Умберто I и кралица Маргари­та.

Гигантската болница обхва­ща 46 сгради, разположени върху 270 000 кв. метра.

Има 41 операционни и 47 ла­боратории.

Всяка година през болницата минават 75 000 пациенти, а през амбулаториите й - 1 600 000 души. В болницата работят общо около 6300 души. 470 млн. евро годишно стру­ват медицинското обслужване и клиничната дейност в болни­цата.

Би трябвало обаче министърът чрез наредба да регламентира какво точно да извършват тези хора. Представите­лите на сдружението на медицинските фелдшери смятат, че за да се прирав­нят до някакви европейски изисквания, те трябва да се наричат лекарски асис­тенти. В някои европейски страни те имат своето място и в момента работят във филиалите на Спешна помощ, в много от отдалече­ните региони помагат на общопрактикуващите лекари. Необходимо е много добре да се обмисли една бъдеща стратегия за развитието на системата. Знаем за огром­ния дефицит от кадри и трябва да решим дали ще обу­чаваме такава нова специалност. Лесно е да се регла­ментира чрез наредба позицията за тези около 3 хиляди човека, но трябва да е ясно дали са необходими такива фелдшери или ще се разчита на едни по-добри условия на работа за лекарите в България.

В момента хонорарът за заседание в лекарствена комисия е 80-100 лв., т. е. месечно членове на групите ще си докарват примерно по една минимална заплата.

Законът предвижда още да няма ограничение в броя на притежаваните аптеки. Но на второ четене ще се запази сегашният модел за собственост на магистър-фармацевт до четири обекта. Тоест депутатите не се съобразиха с вносителя - Министерския съвет.


Огнян Донев оглави най-голямата бизнес организация в България
Това, което КРИБ винаги е искал и иска от правителството, което и да е то, е постоянно подобряваща се среда за бизнес, която да дава възможност активите на населението и бизнеса да поскъпват,

Иво Прокопиев
Изпълнителният директор на "Софарма" Огнян Донев е новият председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Негови заместници ще са изпълнителният директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян и Петко Димитров от "ПрайсуотърхаусКупърс".

Това реши новият управителен съвет на бизнес организацията, който беше обновен с 15 членове на общо събрание вчера. Мандатът на новото ръководство е за 2 години.

"Надявам се, че ще мога да отговоря на доверието и в следващите две години да направим така, че гласът на българския бизнес да бъде още по-силен и разбираем", заяви Донев. Заседанието започна с презентация на досегашния председател на КРИБ Иво Прокопиев, който направи обзор на актуалното състояние на икономиката в България (виж карето).

Прокопиев (съиздател на "Дневник" и Капитал") беше два последователни мандата начело на КРИБ. Организацията прие и отчет за дейността си. Докладът показва, че тя стои добре финансово, а паричните й средства са над 962 хил. лв. При създаването си през 2006 г. КРИБ обединява над 4000 компании, колективни и индивидуални членове, сега те са над 10 500, отчете Прокопиев.

Преди четири години и половина членовете на организацията са произвеждали 2/3 от БВП на страната, а сега - 3/4. Хората, на които компаниите в КРИБ осигуряват работа, са се увеличили от 300 000 на 700 000.

Почетният председател на строителната камара и член на КРИБ Симеон Пешов коментира, че въпреки сигналите за раздвижване в западните икономики българското строителство все още е близо до дъното "с много леко тръгване нагоре". Прогнозата на камарата обаче е, че през март 2011г. се очаква по-голямо раздвижване на пазара, но нивата от 2008 г. няма да бъдат достигнати.

Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" представи на членовете на КРИБ актуално изследване на обществените нагласи. В момента се наблюдава най-високото ниво на песимизъм сред гражданите и бизнеса от 2001 г. насам, заяви тя. Част от другите изводи са, че и през следващите месеци ще живеем под страховете на продължаващата икономическа криза.

Тя ще определя потреблението и покупателното поведение на хората. Само 2% от хората смятат, че България ще излезе от кризата до края на 2010 г. 72% очакват това да не стане и през 2011 г. Основните опасения на малкия и средния бизнес са замразяването на чуждите инвестиции, ръстът на безработицата и освобождаването на квалифицирана работна ръка.

Мениджърите са притеснени и заради свитите пазари и потребление и увеличаващата се междуфирмена задлъжнялост.

Основната заплаха - честата "смяна на посоката"

Влошените фискални резултати в съчетание със значителното отслабване на буферите, с които разполага държавата, са основен риск пред възстановяването на българската икономика, каза досегашният председател на организацията Иво Прокопиев (съиздател на в. "Дневник"). Проблемът идва от по-големия спад на приходите (-8% на годишна база) в сравнение със свиването на публичните разходи (-1%). Бягството от реформи в социалната и в здравната сфера ще увеличи допълнително натиска върху разходната част на бюджет 2011.
Според Прокопиев, освен да разчита на ЕС и на Световната банка като партньор за социалните реформи, България може да се възползва и от новата предпазна кредитна линия на МВФ. Чрез нея фондът предоставя застраховане при криза за страни, които провеждат здравословни политики, но все още не отговарят на изискванията за ползване на гъвкава кредитна линия (за каквато Полша например се договори с МВФ през 2009 г.)

Най-голямата заплаха за бизнеса обаче е честата "смяна на посоката" - политиката на правителството към частния сектор е колеблива и често противоречива, обратите по ключови въпроси създават недоверие и несигурност, каза бившият председател на КРИБ. Това кара потребителите да отлагат потреблението, а инвеститорите да замразяват проекти и да изнасят капитал. Прокопиев допълни, че и най-успешната комуникация не може да замени липсата на модернизация, особено в публичния сектор.

"Има видими сигнали за ценностен обрат - да си бизнесмен е лошо, да си успял е порок", каза още Прокопиев и предупреди, че "когато се криминализира идеята за бизнес като цяло, криминалният бизнес получава предимство". И данъкоплатците, и предприемачите искат едно - ясни и твърди правила на играта. Трудното е налагането на правилата и създаването на институции, които да ги гарантират, в което е ролята на държавата - това е разликата между бедните и богатите страни, каза Прокопиев.
Новите членове на УС на КРИБ
Огнян Донев - "Софарма"

Петко Димитров - "ПрайсУотърхаусКупърс"

Левон Хампарцумян - Уникредит Булбанк

Камен Колчев - "Елана"

Петър Кънев - Съюз на печатарската индустрия

Цоло Вутов - "Елаците мед"

Атанас Гаров - "Колиърс"

Евгений Иванов - Българска асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика

Даниела Петков - ПОК "Доверие"

Боряна Манолова - "Сименс България"

Стефан Шарлопов - "Шарлопов хотелс"

Светослав Глосов - "БИАД-С", Камара на строителите в България

Франко дел Фабро - "Крафт Фуудс България"

Антъни Хасиотис - "Юробанк И Еф Джи груп"

Георги Ранделов - "Майкрософт България"


Частните лечебни заведения ще могат да работят на територията на държавни и обЩИНСКИ болници, но ако не дублират дейността и апаратурата им, решиха депутатите от парламентарната здравна комисия. С промените в Закона за здравето се въвежда и облекчение за хората с дефинитивни заболявания и недъзи, за които вече ще се издава пожизнен ТЕЛК.


Отново разрешиха повече от 4 аптеки на търговец
Един дълго дискутиран проблем вчера пак претърпя промяна - парламентът реши да отпадне ограничението за откриване на повече от четири аптеки на територията на страната от един търговец. Това бе гласувано чрез промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. "За" промените гласуваха 73 народни представители, 25 бяха "против", а трима се въздържаха.

Промяната е с оглед ангажиментите, поети от България и произтичащи от членството й в Европейския съюз.

Депутатите от различни цветове обаче този път бяха единодушни, че промяната ще докара сътресения на сравнително спокойния аптечен пазар. Ексминистърът д-р Евгений Желев отбеляза, че сега действащият закон е първият изцяло хармонизиран с европейските изисквания още през 2007 г. и заяви, че няма да подкрепи проекта. "Трябва да гласуваме днес против, вместо да го поправяме между двете четения, за да се научат тези, които вкарват закони, как да се обръщат към народните представители", каза Желев.

Колегата му от Коалиция за България Янаки Стоилов пък отбеляза, че и в момента има вериги аптеки и че ако целта е те да бъдат премахнати, трябва не само да се отхвърли законопроектът, но и да се направят допълнителни стьпки -например изрично да се запише в закона, че едно лице не може пряко или чрез свързани лица да контролира повече от 4 аптеки.

Какво би могло да се случи при второто четене на проекта остава неясно, след като в пленарна зала се чуха и по-радикални предложения, включително за връщане на етичния модел "един фармацевт - една аптека".


Общините искат още 100 млн. лв. от бюджета за 2011г.
Догодина няма да можем да изпълняваме важни публични услуги, предупреждават кметове
Поредното искане за повече пари от бюджета дойде от общините. Кметовете ще настояват за 100 млн. лв. допълнително финансиране от бюджета за следващата година между първо и второ четене на проектобюджета за следващата година, обявиха техни представители след среща със синдикатите. Синдикатите от своя страна обявиха готовност да съдействат и при това искане за повече разходи в бюджета.

Парите са необходими за ремонт на общинската пътна мрежа, зимното й почистване и поддържането на инфраструктурата в населените места, обясниха представителите на общините. Освен това кметовете твърдят, че не могат повече да съкращават служители, и искат увеличение на трансфера за издръжката на администрацията.

От децентрализация към централизация

Вместо обещаната децентрализация с този бюджет реално се пристъпва към централизация, коментира Дора Янкова, кмет на Смолян и председател на Националното сдружение на общините в Република България. Парите, планирани за общините през 2011 г, са 3.6% от БВП при 4.4% през 2008 г., посочиха от сдружението. С това орязване има опасност гражданите да не получат редица публични услуги, след като държавата не отпуска достатъчно средства и прехвърля изцяло финансирането им към общинските бюджети, заяви Янкова. Тя припомни, че заради кризата собствените им приходи рязко са намалели и на практика общините са декапитализирани.

За тази година общините ще получат 410 млн. лв. по-малко приходи от 2009 г., когато имаше спад от 300 млн. лв. спрямо 2008 г. Допреди кризата около 60% от собствените им приходи са идвали от данъка върху сделките с имоти на гражданите. След срива на пазара на недвижими имоти и спрялото кредитиране на този приходоизточник вече не може да се разчита. Отделно от това са паднали и постъпленията от отдаване под наем на общинско имущество.

Не можем повече да покриваме с общинските приходи дейности, които държавата трябва да финансира, заяви кметът на Монтана Златко Живков. Това "балансиране" е довело и до голяма задлъжнялост. В момента 60% от общините имат просрочия на обща стойност 200 млн. лв.

Повече пари за пътища

Държавната субсидия за общинската пътна мрежа да се завиши от 42.5 млн. лв. на 50 млн. лв. настояват от сдружението на общините. След като трябва да закриваме училища и болници, искаме да осигурим добри пътища до тези, които ще останат да функционират, каза Дора Янкова.

Общинската пътна мрежа е 23 хил. км, което е 65% от всички пътища в страната. В същото време тези пътища са в изключително тежко състояние, а не се предвижда повече европейско финансиране за техния ремонт. С парите, предвидени в бюджета за 2011, реално се падат 1800 лв. на километър, което е над 5 пъти по-малко от реалната поддръжка, казват кметовете.

Те настояват парите за снегопочистване тази зима да се завишат от предвидените 14 млн. лв. на 20 млн. лв. Парите, отпуснати за тази година, са били изчерпани още през първото тримесечие и за ноември и декември кметовете са принудени да трупат още неразплатените разходи по снегопочистването.

Кметовете определиха като обидно ниска предвидената капиталова субсидия за инфраструктурата в населените места. Те настояват тя да бъде завишена от 27.7 млн. лв. на 50 млн. лв.

Администрацията свита до краен предел

Според бюджетните разчети за 2011 г. общините ще трябва да съкратят общо 2000 свои служители. От 2008 г. досега администрацията е оптимизирана с 20%. След актуализацията на бюджета през тази година са били съкратени близо 1000 души. Възнагражденията на тези, които са останали на работа, са намалени с около 25%. Кметовете твърдят, че повече съкращения няма откъде да направят, и настояват трансферът за издръжката на общинската администрация да се завиши с 14 млн. лв. Почти половината от общините са с до 50 души администрация. Масова практика е един служител да съвместява до две-три функции за сметка на качеството на работата.

Мила Кисьова
Конкретно:Какво искат кметовете

7.5 млн. лв. допълнително за ремонт на общинските пътища

6 млн. лв. повече за снегопочистване

22 млн. лв.повече капиталова субсидия за инфраструктурата в населените места

14 млн.лв.увеличение на трансфера за работни заплати на общински служители, за да не се правят повече съкращения

12 млн. лв. за целодневното обучение на първокласниците и задължителната предучилищна подготовка на 5-годишните деца

44 млн. лв.за програмата "Оптимизация на училищната мрежа", подобряване на професионалното образование и подмяна на ИКТ

7.8 млн. лв. за здравните кабинети в детските ясли и градини

Софийският университет „Св. Климент Охридски” е най-престижен в рейтинговата система на специалностите в българските висши училища, а дипломата от Американския университет в Благоевград гарантира 2000 лева заплата на завършилите. Това сочи класирането на университетите по професионални направления, представено от социолози и експерти пред погледа на просветния министър Сергей Игнатов вчера.

В класирането най-голяма тежест носят реализацията

на кадрите и учебният процес. Двата критерия дават по 30% от общата оценка в скалата. 20 на сто е тежестта на научната дейност, с 15% оценката се напомпва от престижа в очите на хората според социологически анкети, а останалите 5% се допълват от социално-битовите условия във висшето училище.

Сборно от всички показатели Алма матер излиза на първо място категорично. Софийският грабва призовата позиция в 21 от общо 24-те професионални направления в университета. Най-големият български университет е без конкуренция в много от показателите като: научна дейност, престиж в общественото мнение, високите оценки от училище на кандидат-студентите, библиотечния фонд. Но Американският университет отвя всички родни вузове по заплати на завършилите студенти. Близо 2000 лв. среден доход е регистриран в редиците на икономистите с диплома от АУБ. Най-ниската заплата на американските възпитаници е цели 1714 лева в сферата на обществените комуникации.

Около 1500 лв. месечен доход регистрират икономисти и информатици с китап от Алма матер. По-скромни са възнагражденията на правистите – 1064 лв. Заплатите на завършилите УНСС варират между 800 и 1300 лв. Първенци по доходи в най-големия икономически вуз са кадрите в направление „Икономика” и „Администрация и управление”. Около 1000 лв. ниво на възнаграждението поддържат и инженерите от Техническия университет – София. Над 1500 лв. достигат дипломираните в областта на компютърните науки в ТУ.

Според мнението на работодателите

най-търсени във фирмите са дипломите от УНСС. Университетът достига индекс 21 по предпочитание в сферата на икономиката, докато СУ в същата категория хваща индекс 6. Индикаторът представлява оценка на предпочитанията на шефовете по скалата от 0 до 100. Работодателите са имали възможност да посочат петте най-предпочитани от тях висши училища заедно със съответните специалности, обясниха създателите на рейтинга. Любимци на началниците са юристите от Алма матер, следвани от колегите им с диплома от УНСС.

Топ 10 на университетите е невъзможен с новата рейтингова система. Всички изводи са възможни, само ако се базират на еднакво професионално направление, припомниха създателите на системата. За сметка на това платформата е достъпна за всички заинтересовани от сайта на МОМН. 65 000 дванайсетокласници могат да използват електронните данни, за да изберат в кой университет да кандидатстват догодина. Авторите на проекта припомниха, че нищожна е разликата в нивото на два вуза, чиято разлика е до 5 точки в съответното направление. .
Специалност „Право”

Висше училище Резултат от 100 пункта

1. Софийски университет "Св. Климент Охридски" 69

2. Университет за национално и световно стопанство 63

3. Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" 51

4. Великотърновски университет "Св. Кирил и Методий" 50

5. Нов български университет 49

5. Югозападен университет "Неофит Рилски" Благоевград 49

6. Русенски университет "Ангел Кънчев" 45

7. Бургаски свободен университет 44

8. Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" 40

Специалност „Медицина”

1. Медицински университет – София 63

2. Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна 56

3. Медицински университет - гр. Плевен 50

4. Медицински университет - Пловдив 49

5. Тракийски университет - Стара Загора 42

Специалност „Икономика”

1. Американски университет в България 70

2. Софийски университет "Св. Климент Охридски" 66

3. Университет за национално и световно стопанство 62

4. Висше училище по застраховане и финанси 54

4. Икономически университет – Варна 54

4. Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" 54

4. Университет по хранителни технологии – Пловдив 54

5. Стопанска академия "Димитър Апостолов Ценов" – Свищов 53

6. Висше училище международен колеж - Албена, Добрич 51

7. Русенски университет "Ангел Кънчев" - Русе 50

7. Технически университет - Габрово 50 .


Няма безработни фармацевти
Нито един дипломиран фармацевт не се е регистрирал в бюрата по труда, сочи рейтинговата система на просветното министерство. Специалността предлагат медицинските университети в София и Пловдив.

Лекарите също държат рекордите по ниска безработица. Нито един медицински университет не надхвърля половин процент безработица. Рекордьор е варненският медицински университет с 0% безработица. Пренебрежително нисък е и процентът на регистрираните в бюрата по труда икономисти, прависти, архитекти и компютърни специалисти.

Средно безработицата сред завършилите през последните три години е три пъти по-малка от тази за страната, отчетоха от просветното министерство. Средно 3,3% са безработните висшисти при общо ниво за страната от 10%. .

Повече пари за търсените специалности от 2011 г.

Промените в Закона за развитие на академичния състав отменят текстовете, които разрешаваха на вузовете сами да раздават професорски титли на преподавателите. Проектът вчера бе внесен за обсъждане в парламентарната комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Въвеждат се и точни критерии, които ще позволяват заемане на академичните длъжности „доцент” и „професор”. Учените, които не са били доценти, ще могат да прескочат позицията и да кандидатстват направо за професор, но ще трябва да покажат още един публикуван научен труд или равностойни статии в специализирани научни издания.

Преди месец съдът обяви за противоконституционни основни текстове от Закона за академичния състав, някои от които са ключови за провеждането на процедури за кариерно развитие. Магистратите тогава спряха действието на 16 текста от закона.

Отменен бе нормативът, който предвижда процедурите да се обжалват пред Арбитражен съвет, чиито решения обаче не подлежат на съдебен контрол. Освен това текстът предвиждаше, че последна инстанция в спора се явява образователният министър, което поставя независимостта на процедурите под въпрос.

С промените се въвеждат специфични изисквания за придобиване на научната степен „доктор” и урежда статута на практически обезсмислената в момента позиция „доктор на науките”.

Законопроектът отменя контрола на Арбитражния съд към Националната агенция за оценяване и акредитация и є прехвърля обжалването от недоволните да става по реда на административно-процесуалния кодекс. Създаването на Националната листа на журита също е отпаднала от последната редакция на закона.